Сина ми не ме обича

Отговарям веднага, без да съм прочела нито едно изказано  мнение.
Радвай му се, покажи щастието си, че го имаш, поощрявай го за хубави неща, които прави. Всичко това не е глезене. Така ще спечелиш доверието и обичта му.

А ти казала/показала ли си на детето, че го обичаш?  

BEHETA, успех ти пожелавам....... 

Кашата не се дава веднага след раждането, а и бебето не започва да се върти така че да не можеш да сложиш пелената в първия месец.
Това не е следродилна депресия.
Че има проблем - има. Че майката няма да се промени за един ден и това няма. Въпроса е не само да се досеща, че има проблем а и да разбре в какво точно се корени той.
 А които смята, че децата не са личности, да дойде да ми каже, защо големия не искаше залъгалки, а малкия отказа биберон под всякаква форма. Защо големия още на годинка можеше да изтананика точно песента която баба му му пееше, а малкия като я чуеше да пее и почваше да реве?

 

Успех   

Давай, Венета, на прав път си Това е начинът - налгаш си да си по-спокойна, да си пускаш ината му покрай ушите и така...Ще порасне, няма да е все така
Колкото до идеалната майка - ми то такова животно няма Важното е да се стараеш

На мен проблемът на Венета ми е донякъде познат от личен опит, а и също като Лора, не се вписвам в общите представи за идеалната майка. Ще напиша накратко какво се случи при мен и как /за мое голямо облекчение/ отношенията с големия ми син вече са мнооого по-добри. Та... Краят на втората ми бременност не беше от най-леките - факт, който ме изнерви до крайност. Грижите за баткото поеха бабите и отчасти баща му. Не успявах да се занимавам с детето така, както то беше свикнало и често не участвах в игрите, не му четях приказки, не го къпех, не го прибирах от детска ясла, а когато настояваше за нещо с типичния си инат на двегодишно дете, аз му кресвах и той се дръпваше натъжен. Не мина много време и детенцето започна да ме избягва. Стана ми ясно, че аз вече не съм човек, на когото той има доверие, мама, която винаги е готова да играе, да го гали, да го приспива, или да я търси през нощта, когато го е страх от тъмното. Когато осъзнах това, се почувствах безпомощна... После се роди бебето, чиито първи месеци бяха... хм... трудни. Вкопчих се в бебето като квачка и, за съжаление, баткото отново остана на втора линия. Тогава вече стана страшно... Единственото, което ми казваше беше :"Махай се! Ти си лоша". Тогава погледнах момченцето си и осъзнах, че връзката, която имаме е, всъщност, една адски тънка нишка и всеки момент може да се скъса. Основните точки, които набелязах за да възвърна доверието му и да оправя тази плетеница от недоразумения помежду ни бяха следните:
1. Да се вгледам първо в себе си, да се абстрахирам от страничните проблеми и да определя що за човек съм в момента, да се убедя в качествата си и да определя недостатъците си
2. Търпение. Научих се да повтарям едно и също по 10 пъти. Да разказвам, да описвам с много думи. Резултатът не закъсня - съвсем скоро човечето започна да ми задава въпроси, да си говорим.
3. Погледнах през неговите двегодишни очи и извадих най-интересното от обкръжаващия го свят, според мен. Наблегнах най-вече върху нещата, които вече познава и ги обсъждахме, а после започнах да го уча и на нови неща, т.е. изчаках той да ми позволи да го уча, защото това би означавало, че съм успяла да спечеля наново доверието му.
4. Да го хваля, да го поощрявам, да го целувам, да го прегръщам,да казвам и за най-малките успехи "БРАВО"...
5. Да бъда строга /ето това ми беше и все още ми е най-трудно/ и при заслужено наказание да успея да издържа 5 минути без да му говоря, докато той плаче и обещава повече да не прави така.
6. Да му позволявам да изразява емоциите си. В началото той към мен изразяваше предимно негативни емоции, но аз не го спирах, не му се карах, а го оставях да се "изкаже". Говорех му и го разпитвах защо ми се сърди, защо крещи, защо...

Може и да съм пропуснала нещо, може и да не съм права според някои, но мисля, че досега съм направила огромна крачка напред. И нямаше по-голямо доказателство за това от едно ухилено "Мамо, аз много обичам те" преди няколко дни.

Мисля, че няма лоши майки. Има различни майки, но не и лоши. В никакъв случай не мога да съдя Венета, както някои други са направили вече, защото ми е съвсем ясно, че понякога човек се обърква, не знае как да реагира, или реагира неадекватно, след което се самообвинява, губи самочувствие и ред други гадории.
Венета, обърни внимание първо на себе си. Виж т.1 По-нататък нещата ще си дойдат по местата по-лесно отколкото очакваш...   

cacadu страхотна си......направо ще се разрева   

Венета,пожелавам ти успех   и разбери идеални хора няма.

казах го с цел, да осъзнае че това поведение не е правилното, а не с цел да й кажа колко лоша майка е, или нещо подобно.
за всяко дете неговата майка е най-добрата.
и аз не съм идеална, дори съм много импулсивна, егоистична, викаща, но в отношенията си с децата се старая да съм идеална.
Вени, нали знаеш, че първата крачка към разрешаването на проблема е неговото осъзнаване.
Успех! Не бъди толкова критична!

Трудното вече си го свършила - видяла си проблема. Нататък наистина е по - лесно, отколкото си мислиш! Ще се справиш, абсолютно сигурна съм!

Достатъчно съвети са ти дали момичетата. Но, намирам някой сходни неща със себе си и ще си позволя да ти дам и няколко мои съвета.
1. Отдалечи се от родителите си. Нямам предвид буквално, а по - скоро емоционално. Спри да им се доказваш.
2. Дай си сметка какво искаш и кой РЕАЛНО би могъл да ти го даде. С учудване ще откриеш, че в повечето случаи това ще си ти - самата, в известна степен - съпругът ти, в малка - близките и в никаква - детето ти.
3. Повтаряй си по 300 пъти на ден, че никой не ти е длъжен.

Щом аз, която съм едно дете преодолях повечето подобни неща, за теб ще е песен

 

Разбира се, че те обича За всяко дете неговата майка е най-добрата. Опитай се в контактите си с него да си спокойна, вечела, да си играете и гушкате ище видиш,че резултатът няма да закъснее

Аз смятам, да, това за каква страна от личността им говори? За мен това е прекалено втренчване в детето (Видите ли той е много особен  ). Моятн син си смуче пръста и не пожела биберон. Знаеш ли на мен какво ми говори това? Много форум бях чела и не давах залъгалка, после не бях достатъчно настоятелна. Това не е странност на характера, освен, че има мазол на пръста. Това са, според мен, изхвърляния на всеотдайни майки.
Това, което виждам в сина си е желание да се наложи, да бъде нахранен, немного оср*н, да усеща, че му се обръща внимание. Това не ми говори за никакви черти от характера му, а за нормални човешки щения.
Личността е как комуникираш, как се справяш със ситуации, как си поставяш цели и как ги изпълняваш, какви са ти приоритетите и още куп други неща и качества. Тези неща и качества са заложени, но дали ще се развият, зависи от детето, средата, родителите.

Много тъжно ми стана като прочетох постинга ти .
Ти се чустваш гузна ,че синът ти не те обича помисли си как се чуства той самият.
Как може да се ядосваш ,че на детето му се играе ,че мърда като му сменяш памперса?
Поговори със специалист губиш толкова щастливи моменти!