Сина ми не ме обича

На всеки от нас понякога му идва да крещи, има моменти, в които направо лудвам, но..... рядко си позволявам да избухна пред детето. А когато го направя виждам уплашения му поглед и ми става мъчно....... Не мисля, че си лоша майка, но поговори с детето, опитай се да му обясниш, че наистина много го обичаш - предполагам ще разбере. Децата са много интелигентни същества, не трябва да ги подценяваме! Успех! 

Наистина имаш добро дете. Но то има нужда от любов, а не от вечна критика. Казвай му, че го обичаш, че е най-доброто дете на мама и на тати, прегръщай го, целувай го. Иначе рискуваш не само да се уплаши от теб и отдалечи, но и да го изнервиш, да го превърнеш в наплашен или озлобен човек. Отношението ти към него изгражда характера му. Това не са само генетични дадености. Всяка майка има моменти, когато си изпуска нервите, пък било то и без повод, но трябва да се стараем да им показваме на децата си колко много ги обичаме и колко са важни за нас.
Промени си отношението към детето - не може да изискваш благодарност от него, нито сега, нито после. Не може да го третираш инструментално - въпреки че е дете, той е отделна личност със собствена емоционалност, върху която влияние оказват твоите нервни изблици. Не можеш да си ревнива (хем не яде кокала, хем не го пуска) - ако не го прегръщаш и не му показваш, че го обичаш, то търси обич другаде (децата интуитивно разбират тези неща). Освен това е нормално детето да е привързано към бабите и дядовците си - те са за игрите, а родителите - за възпитанието.

Твоята история ми напомни в много отношения моята следродилна депресия, когато родих първото си дете. Сега си давам сметка, че може би съм имала късмет, че я осъзнах още в началото- т.е., признах си, че имам проблем, и то голям. Изглежда, ти си човек, който трудно приема промените, а детето е една бомба за стереотипите. Тъжно е, че отказваш толкова дълго да  приемеш твоя син в семейството ти; затова майчинството ти се показва винаги откъм негативната страна, а радостите остават скрити за теб. Нуждата ти от внимание и любов е огромна; ти имаш постоянен дефицит на захранване с положителните чувства на другите към теб и това ти пречи самата ти да даряваш любов. Ти отблъскваш сина си и неговите непосредствени нужди, но ти се иска да се ползваш с облагите на безрезервната му любов. Разбира се, че той те обича; всяко дете обича майка си, но майката е тази, която учи детето как да я обича и как да изразява обичта си. Моделът на поведение у теб, който той е видял досега, го кара да мисли, че е по-добре да страни от теб, за да не пострада. Надявам се да разбираш, че положението не е безобидно. Трябва да работиш много върху себе си и да съумееш да приемеш детето си такова, каквото е. Трябва всеки ден, всяка минута, да се учиш на търпение; ще ти е много трудно, но не бива да се отказваш. Превъзпитай себе си първо, и тогава ще видиш резултати и във връзката си с детето. Ако усещаш, че не можеш да се справиш сама, потърси съвет от психолог. За мен твоето състояние е една продължително пренебрегвана следродилна депресия. И помни: всяка майка е толкова добра за детето си, колкото е по силите й. Просто трябва да разшириш границите на възможностите си като родител, защото наистина засега те изглеждат доста тесни....

Мисля, че трябва да се научиш как да си сдържаш нервите на първо място.Вярно е, че след като роди една жена живота и се преобръща на 360.Задълженията, отговорностите..всичко.Но освен тези неща идва и любовта към детето, безграничната обич, която не може да бъде сравнена с нищо друго!Всеки път преди да му се развикаш или каквото и да било друго помисли си първо дали то е готово да разбере това ти отношение.Детето не може да е идеално, не може да се очаква от него отплата още когато е на 1г. ..изобщо на колкото и да е.То има чувства и потребности и едва започва да се изгражда като личност.То очаква от майка си безгранична любов и закрила, не може да прецени все още кое е правилно и кое не.Трябва да бъде по-скоро насочвано, да му се обяснява кое добре, кое лошо.Колкото по-негативно отношение имаме толкова повече "бели" и "лоши" неща ще прави.Освен това едно подобно отношение непременно ще рефлектира в бъдеще.В момента попива всичко, което вижда и в един прекрасен момент ще започне да се държи по този начин с околните.
Бих ти препоръчала тази книга, започнах да я чета и мисля, че има на какво да се научим от нея: д-р Рос Кембъл - " Детето - как да го обичаме истински"
"Макар любовта да е в сърцата на почти всички родители, предизвикателството е в това, как да я изразят пред децата си."
Надявам се да не съм прозвучала грубо, но наистина трябва сериозно да се замислиш за поведението си.Няма идеални родители, както и идеални деца.

Мили мами,аз смятам,че детето наистина се ражда с определени заложби,но мозъчето му е гладко като дъска.Родителите са тези,които ден след ден рисуват върху тази дъска и каква ще бъде картината,зависи от тях.Те изграждат малкото дете като личност и съответно с действията си провокират отношението му към тях  . Убедена съм,че няма майка,която понякога да не е изпускала нервите си  и която винаги да е усмихната,ласкава,търпелива...Обаче когато това се превърне в преобладаващо поведение,това е голям проблем  .Детето не се нуждае само от храна,вода и чисто дупе,а предимно от мноооого любов и търпение,от дружелюбна семейна среда.Иначе травмите могат да бъдат сериозни  !И то с нищо не ни е длъжно!!!Уважение и любов се печелят,не можеш да заставиш някого да те обича!
Венета,проблемът ти е сериозен.Жизнено важно е да вземеш спешни мерки,защото иначе нещата ще се влошат.За бабите и ограниченията няма и да коментирам,защото е направо безумно.Твоето ми прилича на мания за притежание и абсолютен контрол,а това е тиранично и нехуманно.А как да се овладееш,няма да прочетеш в нито една книга,търси отговора в сърцето си!

гладко му било мозъчето, не било личност детето  глупости. вземете прочетете някои книги, вижте какво пише в и-нет! НЯмам сега време да търся, но като имам ще публикувам някои линкове!
Бебето усеща, изгражда се и чува гласове още в майка си! Усеща галенето по корема, в-лните, които се изл-чват, състоянието на майката по време на бременноста му влияе. В уни клиниката тук се прави изследване на бебетата , проверяват им персоналността и моториката на 3 месецаи на 9 месеца (една от лекарките прави тезис) .
Гледах един филм в който изследваха мозъчната дейност на хората. Само около 20% от мозъка на възрастен човек функционира в същност. Всекидневно умират клетки в мозъка , които не се възстановяват никога. НА новородено мозъка му се състои от 90% -100% живи клетки и функционира така, както никога няма да функционира в бъдеще. С развитието се появяват нефункц. участъци от мозъка докато се стигне до тези 20% - 30% с които ние боравим! ХАйде честито умници , които си мислим, колко сме по-интелигентни от бебетатат си! КАк едно малко същество , току що родено и с никакъв опит в света знае, че за да се нахрани трябва да суче, че за да покаже, че нещо не му е наред трябва да плаче? От къде знае , като се наака или му е топло или студено или нещо не му е наред да дава знак? Бебетата са много умни, доста ги подценяваме. Това, което те нямат е опит в света и физическата възможност сами да се оправят. Те учат много около себе си и се развиват, но не поумняват , просто трупат знания.
Ако мога ще намеря статии и ще ги публикувам!

Детенцето ти е ужасно малко за да кажеш,че не те обича.Освен това се приготви за дълги години на "нелюбов".Децата на тази възраст изразяват чувствата си и любовта си по странни за нас начини.Моят например ме скубе и ми казва "ОООааа''
Но не това те притеснява!!
По-скоро си мислиш ,че твоето поведение,води до последствия и искаш да си добър родител,ноо всеки път се проваляш в изразяването на ТВОЯТА любов към него.Т.е темата трябва да е АЗ не мога да обичам детето си,понеже имам проблем!Помогнете ми.И добре започваш темата с депресията.Ти сама разбираш ,че те мъчи.Проблемите са на друго място.Не са в детето.Ето това трябва да споделиш с някой.Съветвам те да започнеш с най-близките ти.Те ще те разберат.Ако майчинството не ти носи удоволствие не се обвинявай.Не всеки има този дар от Бога.Потърси други начини да бъдеш полезна на детенцето.Ако има баби.Нека да ти помогнат.И не си мисли ,че сина ти няма да те обича заради това!!!.Ти винаги ще си неговата мама,която мисли за неговото бъдеще.

"А той как ми се отплаща- радва се на други ,а на мен.... "
????? Според мен не осъзнаваш че това е бебе а не възрастен човек и когато не му се покаже любов, той няма да знае какво е това. Според мен си прекалила със желанието си да не го разглезиш, защото е бебе, което опознава света и иска да го разбере и трябва да му се показва че е обичан!!!

Явно някои хора са неспособни да четат между редовете и не разбират от преносен смисъл  ! И не мисля,че целта на тази дискусия е да се доказваме колко сме начетени и запознати с научната литература 

Вивита, извинявай, но заключенията , които правиш на базата на изнесеното не са верни.
И не мисля, че това е начетеност, по-скоро погрешни интерпретации, от  некомпетентност 

Ако беше така, на бебетата директно трябваше да им дават дипломите, при раждането.
Умът и мисленето се развиват не от броя на мозъчните клетки,
а от броя синаптични връзки, които се създават между невроните в мозъка с времето.
С други думи - учене, време, мозъчно 'напъване',трейнинг.  Тоест, възможност да се правят причинно-следствени връзки.
Рефлексите ( за сучене, отделяне и тн), които спомена не
означават мисловно осъзнат процес.
Функционирането на 100% за което говориш не означава 100% мислене и съзнание.
Означава заряд,потенциал за създаване на междуневронни връзки ( учене), който намалява с времето.

Бебетата не са личности, защото личност се изгражда , чрез опит.
Личността е психология, която не владея, владея физиологията.
Психолог сигурно по-компетентно може да се изкаже как се формира личността.

Много изчерпателно
Психолозите казват, че  личността на детето започва да се оформя около втората му година, неслучайно тогава се упоменава т.нар първи детски пубертет, който е свързан именно с появата на себеосъзнаването на детето като нещо отделно и първите му битки за независимост.
Това е най-ранният етап, в който могат да се извеждат характеристики на детската личност! Но най-често  около 3 година, когато в рисуване и игри, детето вече може да прояви  някои свои личностови качества.
То започва да се оформя като личност, когато отделяйки се от майката емоционално и физически, трупа именно социален опит, схваща първите правила (и решава дали да ги спазва или не ) започва да се съизмерва със себеподобните си... и  на който му се спори "са ли бебетата личности"- да вземе да чете

а, да и за да завържем хубаво спора би трябвало да вкараме и " битието определя съзнанието" и тогава ще стане пълен миш- маш темата....

Още не съм истинска майка, така че това което ще напиша е споделен опит с мен и моята майка.....
Незнам дали ще те успокои.....мен ме е гледала едната баба основно, имам и детски спомени с майка ми но спомените за тези моменти не изпъкват с нищо, дори съм запечатала моменти в които съм усещала че тя се чувства нещастна по някаква причина или страда.....
Мисля че децата усещат тези неща...усещат тъгата, ядът неспокойствието и от друга страна благоразположението на духа спокойствието....
Е ти  самата кое ще избереш?
Та моята история - дори като тинейджър,докато баба ми беше жива тя имаше приоритет
Но !
Майката си е майка, няма друг който може да заеме твоето място, рано или късно това се осъзнава.
Желая ти от сърце при теб да е  възможно най-скоро ........ не разбрах на колко години е детето ти, но пробвай да споделяш с него. При мен нещата се разчупиха когато майка ми започна да ми казва как се чувства, дори това да не я издигаше на пиедестал пред мен.

защо тогава се правят тезиси за доказване на влиянието на псих. състояние на майката по време на бременноста върху бъдещото развитие, моториката и характера на детето, като се поълваше въпросник за състоянието на майката, за миналото и и нейните преживявания като дете ... после викат майките с бебетата на по 3 месеца после на по  6 месеца и после на 2 годинки и наблюдават реакциите им при различни игри, шумове , светлини?
може би не само аз съм некомпетентна, но и някои твъре компетентни не са чели достатъчно.
Какво е обяснението на това, че децата от едно семейство имат коренно различни характери? ДА не ми кажете, че зодмите им просто са различни?
Или просто имат различни заложби?
КАк да е аз няма да споря със цялата форумска компетенция, защото както някои вече забелязаха не съм на ваш?то висше ниво, просто така виждам и чувствам нещата и смятам, че съм права.

правят се тези, защото и учените трябва да ядат.

тия реакции, които им изследват, далеч нямат нищо общо с понятието "личност".
на теб ти липсва познанието за смисъла на основни понятия, затова правиш толкова погрешни изводи и заключения.