Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Защо интелигентните жени попадат във връзки с мъже-насилници

  • 10 231
  • 84
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 343
В неделя, в предаването на Лора Крумова, имаше много въздействащ репортаж за едно момиче от Варна, жертва на домашно насилие, Тя говореше и за проблема за пасивността на полицията. По спомен тя каза, че за да докаже, че има опасност за живота ѝ, трябва да излезе навън, където я причаква насилникът, той да я убие, защото точно това искал да направи и едва тогава полицията, а и останалите правоохранителни органи ще се убедят, че реалната опасност за живота ѝ всъщност е била налице.

Но ако трябва докрай да се откровени, освен ако няма следи от насие, е много трудно за полицията да реагира адекватно. Насилието обикновено не се извършва пред свидете, а насама, у дома. Част от тези гадове дори се обучават така да удрят, че да не оставят следи.

Но въпреки това има начини за спрявяне с проблема- чрез насърчаване, окуражаване на жените да си тръгнат, като има осигурени места където да отидат, да бъдат на сигурно място и спокойни.

# 46
  • Мнения: X
Навремето гледах документален филм за сливенският затвор. Колко жени  има осъдени с тежки присъди само защото са се защитили при поредният ....от съпрузите си....

# 47
  • Мнения: 4 350
Анонимната, поздравления, че си успяла да се измъкнеш дори да е малко късно, но пак навреме. Кажи ми, семейството ти, приятелите ти знаеха ли какво се случва? Ако не, защо не знаеха? Също сигурна ли си, че такъв човек, който да ти казва и да ти е опора щеше да те измъкне по рано от там? Аз съм бил този човек за момичето от моя пример по назад в темата и не успях да го направя. Освен това тя умишлено прикриваше доста неща от мен, някои от които съществени. Така че не съжалявай за нищо, докато сам не си отвориш очите, няма кой друг да го направи вместо теб.

# 48
  • Мнения: 196
Здравейте,

Благодарим на всички, които се включвате в тази дискусия!

Тъй като в хода й бяха повдигнати важни въпроси, всеки потребител би могъл да се обърне във форума към психолога, цитиран в статията - Ина Иванова.

В момента Ина е и един от експертите, които са част от инициативата на BG-Mamma "Специалистите говорят". В своята консултативна тема в рамките на форума тя е на разположение да консултира всеки от потребителите ни напълно безплатно. Сигурни сме, че отправените там въпроси по темата за насилието в семейството биха били от полза на много жени!

Поздрави,
Екипът на BG-Mamma

# 49
  • Мнения: 168
Мисля, че голяма част от тези жени са млади и нямат опит с мъже, падат си по лоши момчета и/или са имали баща насилник. Много често сценарият се повтаря в поколенията. И е много трудно да се промени...

# 50
  • Мнения: 343
По мои странични наблюдения насилниците не са от типа "лоши момчета", напротив, те са интелигентни, с добро образование, професия, приятелска среда. Затова и е толкова трудно за жените в началото да усетят червения флаг. Когато насилието вече е истински налице, обикновено вече има брак, ипотека, деца и тогава не е толкова лесно да кажеш - майната му, стига, иска се много сила и не на последно място - подкрепа. Говоря за финансова, логистична подкрепа, подкрепа за децата, ако има такива и всякаква друга, която е нужна.

# 51
  • Мнения: X
В "нашият"случай беше много общителен, душата на компанията, заобиколен от приятели, работлив, отговорен,интелигентен,отлична обща култура и повече... И тн.и тн
Чак ме хваща яд...

# 52
  • Мнения: 343
В "нашият"случай беше много общителен, душата на компанията, заобиколен от приятели, работлив, отговорен,интелигентен,отлична обща култура и повече... И тн.и тн
Чак ме хваща яд...

Да... точно това имах предвид преди малко. Надявам се лошото да е приключило при вас?

# 53
  • Мнения: X
Благодаря🤗!Отдавна!
Сега като се замисля самата тема/проблем е толкова обширна/ен ,че това което сме коментирали е (в )самото начало.😭

# 54
  • Мнения: 343
Благодаря🤗!Отдавна!
Сега като се замисля самата тема/проблем е толкова обширна/ен ,че това което сме коментирали е (в )самото начало.😭

Няма как да не се съглася. Една моя много близка жена мина през това, за щастие това вече е минало. Затова и темата ме вълнува. Има хора, които ще си кажат - на мен няма как да ми се случи, но страшното е, че има как и то се случва всеки ден

# 55
  • Мнения: X
Да и при мен беше същото. По-горе писах, че жената жертва на домашното насилие (повече от 10г) ми е роднина. Само аз и помагах. Не искам да влизам подробности за съседи ,роднини, колеги, познати.... Пиша ако мога директно/или индиректно да дам сила, кураж, отговори...
Българина/ът (с извинение към онези които не са част от "статистиката") до като не му е "у дома"или не му се бръкне" в джоба "все си мисли "....
....че на него няма да му се случи"....
Напълно съм съгласна с вас. Случва се всяка минута, в много домове...но не всеки знае или признава...

Последна редакция: ср, 08 дек 2021, 13:26 от Анонимен

# 56
  • Мнения: 343
Да и при мен беше същото. По-горе писах, че жената жертва на домашното насилие (повече от 10г) ми е роднина. Само аз и помагах. Не искам да влизам подробности за съседи ,роднини, колеги, познати.... Пиша ако мога директно/или индиректно да дам сила, кураж, отговори...
Българина/ът (с извинение към онези които не са част от "статистиката") до като не му е "у дома"или не му се бръкне" в джоба "все си мисли "....
....че на него няма да му се случи"....
Напълно съм съгласна с вас. Случва се всяка минута, в много домове...но не всеки знае или признава...

Да, много съм си мислил за признаването, че има проблем. Първо пред себе си, а после и пред останалите. Не знам, сякаш да се признае такова нещо е срамно или за такова се приема все още..Напротив, насилникът трябва да се срамува, когато наяве, пред иначе неподозиращите приятели и близки стане ясно какви ги е вършил у дома при заключени врата и как се е правил на големия и страшен мъж не пред такъв като него, а пред жена си.

# 57
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 8 591
Да, много съм си мислил за признаването, че има проблем. Първо пред себе си, а после и пред останалите.
Е той ако я чуе че го разнася из квартала сигурно ще се доса още повече, някои си го казват в прав текст, та признаването по тоя начин си е без полза. Те и жените съзнават това, и да тръгне да се оплаква на приятелки, като се прибере у тях си все тая. По-полезно е да се създаде система така че да има тая жена къде да отиде ако й се наложи. Това, че като го посочиш с пръст и насилникът ще се засрами е нещо което може да го има в детските книжки, ама в реалния живот не става така.

# 58
  • Мнения: 4 350
Мне, в тотална грешка си. Осъзнаването на проблема е първата и най-важна крачка. От там нататък планът за действие или бездействие са само следващ етап. Самозаблуждават се, че всичко е наред, че са нормални неща и т.н.
Една приятелка на жена ми я беше питала дали аз съм я налагал, след като нейния я беше бушонирал и че едва ли не е нещо нормално (нали, кво толкова, един шамар/тукат). Ама че не я има за бройка, че едвам я гледа, че имаха отвратителни отношения, това не я спря да се тръшка за дете. И го получи накрая. Е как да му обясниш на тва, че не е нормално, пак става въпрос за интелигентна жена с уважавана и платена професия.

# 59
  • Мнения: 343
Да, много съм си мислил за признаването, че има проблем. Първо пред себе си, а после и пред останалите.
Е той ако я чуе че го разнася из квартала сигурно ще се доса още повече, някои си го казват в прав текст, та признаването по тоя начин си е без полза. Те и жените съзнават това, и да тръгне да се оплаква на приятелки, като се прибере у тях си все тая. По-полезно е да се създаде система така че да има тая жена къде да отиде ако й се наложи. Това, че като го посочиш с пръст и насилникът ще се засрами е нещо което може да го има в детските книжки, ама в реалния живот не става така.

Благодаря за уточнението. Да, нямах предвид жената да уведомява за проблема си съседката от първия етаж и фризьорката по време на подстригване, а близките си, като майка, баща, брат, защото те може и да не подозират какво всъщност се случва зад вратата на дома.
За засрамването е точно така, трябва да порастнем като общество, че да се изпитва истински срам, но това ще стане след много работа, предимно от институциите.
Но да опровергая и теб и мен, от пряк източник научих за истинска случка, при която тормозена жена не издържа и като, може би отчаяна контраатака, решава да отиде в офиса на мъжа, където работи той, а и приятелите му и да им разкаже какъв е. Само след няколко думи я молел да спре.
Та позитивното от тази случка е, че поне насилието вече не е повод за гордост, а кога ще е повод за срам...ще видим

Общи условия

Активация на акаунт