Ако една непреживяна и все още непрежалена любов от миналото ни спира по пътя към щастието, какво можем да направим за себе си?
Темата вълнува много хора, защото почти всеки пази стар спомен за човек, който е бил в живота му и го е докоснал дълбоко. Понякога тези спомени ни топлят и дори простичката мисъл за това, че сме били влюбени, развълнувани, щастливи и може би безразсъдни ни напомня, че сме живи и че да можем да чувстваме е толкова хубаво!
Но когато любовта е била несподелена и ни е оставила с разбито сърце?
Години, дори цели десетилетия по-късно тя може да блокира пътя ни към потенциални нови партньори. Такива емоции споделя анонимна потребителка в темата на психолога Людмил Стефанов. Тя задава към него въпрос, свързан с непреживяна любовна история от миналото, която и до ден днешен е причина сама да саботира следващите си връзки.
"Не мога да установя трайна връзка с нито един мъж, като в по-младите години дори да се е появявал някой подходящ, подсъзнателно саботирах отношенията, като все измислях оправдания - не е достатъчно настоятелен, ако не е станало, не е трябвало да става и др. Дълги години прекарах в самоизолация и ако разбера, че някой ме харесва, това ме караше още повече да се крия, избягвах хора, които заявяваха интерес и даже тайничко си отдъхвах, че видиш ли, пак нищо не се е получило. Имала съм и несподелена любов, в която аз съм била по-искащата. Като цяло имам инертно и незаинтересовано отношение към връзките с противоположния пол."
„Подобни примери не са рядкост и не бива да подценяваме разрушителната сила на миналите разочарования“, отговаря Людмил Стефанов.
"В практиката си съм имал случаи, когато клиентът не може да създава връзки, защото все още в сърцето му стоят чувствата, които е имал към някое момче или момиче в началното училище или дори в детската градина! Затова аз при всеки удобен случай предупреждавам родителите никога да не се отнасят несериозно или подигравателно към любовите на малките си деца", обяснява психологът.
Темата на Людмил Стефанов (психолог и психотерапевт) е част от инициативата ни Специалистите говорят за безплатни онлайн консултации с доказани експерти
Людмил споделя и следното: "Човек, който дълго време и безуспешно търси партньор, прави точно това - саботира сам себе си в това намерение. Тоест постепенно създава защитна обвивка или броня около себе си, за да не почувства болката, когато настъпва разочарованието. Разбира се, добре е да сме реалисти, но ако така се пазим предварително, постепенно ставаме безчувствени и в един момент дори може да започнем да пускаме иронични и дори саркастични забележки за ухажорите си и тогава вероятно е време да ревизирате автоматичните си защитни реакции и вярвания."
"За да се освободите от една зависимост (в случая от човек от другия пол), е необходимо да благодарите на човека, от когото сте била зависима."
„За целта е необходимо да си спомните многото красиви чувства и трепети, които сте имали по тази несподелена любов. Всичките си фантазии. Да си спомняте как краката ви са омеквали, когато сте били до него... А когато добре и детайлно си припомните всичко това, кажете в душата си на този човек следното: "Благодаря ти! Благодарение на теб аз разбрах какво значи да бъдеш влюбена жена. Разбрах какво е да отдадеш на любимия цялото си сърце. Ти ми даде достатъчно. Но това беше отдавна. Тогава бяхме много млади, а вече сме зрели хора. И затова си взимам сърцето обратно. На мен то ми трябва. На теб - не. И сега ще се радвам, ако ти бъдеш щастлив с друга".
За да сте свободна от този човек, е нужно вие да го освободите него. А не да копнеете например той да се разведе и пак да се срещнете.
Само така ще успеете да се отворите към друг мъж. С любов! А не с намерението да се възползвате от него.“
"Доверието е красив и полезен риск"
Това е финалното послание на Людмил Стефанов към всички онези, които заради болка от миналото не се престрашават да направят крачка в посока напред и да обичат отново. "Без доверие няма връзка - нито интимна, нито приятелска, нито делова; няма откъде да дойде топлинка в живота ни, стоим на студена дистанция. Тоест по-добре е да търпиш разочарование, защото си се доверил на някого, отколкото да стоиш без връзка. В самата дума раз-очарование се съдържа идеята за очарование, което предшества разочарованието. А ако не се доверяваме с цел да избегнем раз-очарованито, си оставаме с празни ръце и без капка очарование..."
Как бихте коментирали вие темата? Имали ли сте толкова изпепеляваща любов, след която да не сте способни да допуснете друг в сърцето си?
И как намерихте сили да продължите напред?
Темата вълнува много хора, защото почти всеки пази стар спомен за човек, който е бил в живота му и го е докоснал дълбоко. Понякога тези спомени ни топлят и дори простичката мисъл за това, че сме били влюбени, развълнувани, щастливи и може би безразсъдни ни напомня, че сме живи и че да можем да чувстваме е толкова хубаво!
Но когато любовта е била несподелена и ни е оставила с разбито сърце?
Години, дори цели десетилетия по-късно тя може да блокира пътя ни към потенциални нови партньори. Такива емоции споделя анонимна потребителка в темата на психолога Людмил Стефанов. Тя задава към него въпрос, свързан с непреживяна любовна история от миналото, която и до ден днешен е причина сама да саботира следващите си връзки.
"Не мога да установя трайна връзка с нито един мъж, като в по-младите години дори да се е появявал някой подходящ, подсъзнателно саботирах отношенията, като все измислях оправдания - не е достатъчно настоятелен, ако не е станало, не е трябвало да става и др. Дълги години прекарах в самоизолация и ако разбера, че някой ме харесва, това ме караше още повече да се крия, избягвах хора, които заявяваха интерес и даже тайничко си отдъхвах, че видиш ли, пак нищо не се е получило. Имала съм и несподелена любов, в която аз съм била по-искащата. Като цяло имам инертно и незаинтересовано отношение към връзките с противоположния пол."
„Подобни примери не са рядкост и не бива да подценяваме разрушителната сила на миналите разочарования“, отговаря Людмил Стефанов.
"В практиката си съм имал случаи, когато клиентът не може да създава връзки, защото все още в сърцето му стоят чувствата, които е имал към някое момче или момиче в началното училище или дори в детската градина! Затова аз при всеки удобен случай предупреждавам родителите никога да не се отнасят несериозно или подигравателно към любовите на малките си деца", обяснява психологът.
Темата на Людмил Стефанов (психолог и психотерапевт) е част от инициативата ни Специалистите говорят за безплатни онлайн консултации с доказани експерти
Людмил споделя и следното: "Човек, който дълго време и безуспешно търси партньор, прави точно това - саботира сам себе си в това намерение. Тоест постепенно създава защитна обвивка или броня около себе си, за да не почувства болката, когато настъпва разочарованието. Разбира се, добре е да сме реалисти, но ако така се пазим предварително, постепенно ставаме безчувствени и в един момент дори може да започнем да пускаме иронични и дори саркастични забележки за ухажорите си и тогава вероятно е време да ревизирате автоматичните си защитни реакции и вярвания."
"За да се освободите от една зависимост (в случая от човек от другия пол), е необходимо да благодарите на човека, от когото сте била зависима."
„За целта е необходимо да си спомните многото красиви чувства и трепети, които сте имали по тази несподелена любов. Всичките си фантазии. Да си спомняте как краката ви са омеквали, когато сте били до него... А когато добре и детайлно си припомните всичко това, кажете в душата си на този човек следното: "Благодаря ти! Благодарение на теб аз разбрах какво значи да бъдеш влюбена жена. Разбрах какво е да отдадеш на любимия цялото си сърце. Ти ми даде достатъчно. Но това беше отдавна. Тогава бяхме много млади, а вече сме зрели хора. И затова си взимам сърцето обратно. На мен то ми трябва. На теб - не. И сега ще се радвам, ако ти бъдеш щастлив с друга".
За да сте свободна от този човек, е нужно вие да го освободите него. А не да копнеете например той да се разведе и пак да се срещнете.
Само така ще успеете да се отворите към друг мъж. С любов! А не с намерението да се възползвате от него.“
"Доверието е красив и полезен риск"
Това е финалното послание на Людмил Стефанов към всички онези, които заради болка от миналото не се престрашават да направят крачка в посока напред и да обичат отново. "Без доверие няма връзка - нито интимна, нито приятелска, нито делова; няма откъде да дойде топлинка в живота ни, стоим на студена дистанция. Тоест по-добре е да търпиш разочарование, защото си се доверил на някого, отколкото да стоиш без връзка. В самата дума раз-очарование се съдържа идеята за очарование, което предшества разочарованието. А ако не се доверяваме с цел да избегнем раз-очарованито, си оставаме с празни ръце и без капка очарование..."
Как бихте коментирали вие темата? Имали ли сте толкова изпепеляваща любов, след която да не сте способни да допуснете друг в сърцето си?
И как намерихте сили да продължите напред?
