Пубертетът при момчетата - тема 10

  • 45 623
  • 721
  •   1
Отговори
# 615
  • София
  • Мнения: 15 165
Благодаря.В тотална безпътица съм.В тотална..Заради инжекциите, които поставям всяка божа вечер, дори на лагер няма как да го пратя.
Безизходно и ужасно е
При положение, че никъде не намира приятели изпращането на лагер е безумно, дори като идея. Имайте по-малки амбиции. Пак казвам, приятелско дете с мисия да му помогне, да го въведе в света на другите, да му покаже някоя компютърна игра и да го научи на нея, нещо в този дух. Все има някой малко по-голям, за да е толерантен и покровителствен, но не твърде, за да не го броим за връстник. Може и по-малък да свърши тази работа, ако синът ви ще се почувства по-близък с някой, който е на възрастта, на която той изглежда. Не знам, нахвърлям идеи, но в никакъв случай не бива да се подхожда амбициозно. Повече търпение и колкото и да ви е трудно, по-малко съжаление. Давайте му задачи, отговорности да има вкъщи, за да се отърве от чувството на някой невалиден, неспособен. На децата е трудно да имат самочувствие, когато собственото им тяло не ги слуша, затова е хубаво да го изградят с действия. Полека започнете с нещо, което да показва, че е личност, че е голям, че го бива. Дори да е да прави салатата за вечеря.

# 616
  • Мнения: 5 696
Разбирам.Правя го.Има задължения и съм се постарала да са изпълними, за да добие увереност. С приятелско дете не ми е решение.Всички са много, много по-малки.
Относно лагера ми се прииска, но и да можех, бих го пуснала със страх и вероятно нямаше.
Ще търся психолог. Опасявам се, че нещата при него се случват толкова бавно, че когато връстниците му са абитуриенти той ще е все едно седми клас

# 617
  • София
  • Мнения: 15 165
Опасявам се, че нещата при него се случват толкова бавно, че когато връстниците му са абитуриенти той ще е все едно седми клас
Дори да е така, не губете надежда. Имам близки приятели с дете с Даун. Там наистина всичко е много бавно. Но то вече е над 20, и училище завърши и подкрепата продължава, но в посока да е заето, да има целодневни ангажименти и нещо да прави, което да носи удовлетворение и контакти. Давам този пример, защото при Даун нещата настина са непоправими, но пак има шанс човек да е в среда и да живее достойно.
Не се отчайвайте! Всякакви деца има, всякакви случаи, но подкрепа се намира.

# 618
  • Мнения: 17 213
Mила,на лагерите обикновенно децата не познават други деца. А и инструкторите държат здраво. Препоръчвам лагери от типа скаути. Хем децата са подбрани, хем инструкторите ги държат здраво.

# 619
  • София
  • Мнения: 2 725
Мила, а да се запишете двамата на нещо, с идеята да му хареса, да свикне и завърже контакти, и ти после постепенно да се отдръпнеш?
Моят син ходи на карате, в клуба членуват от петгодишни до 40+, има не малко двойки дете - майка, както и цели семейства. Много задружна атмосфера цари, и не се гонят постижения на всяка цена.

# 620
  • Мнения: 35 405
Може да потърсите първо еднодневни лагери. Даже не ги водят лагери, а лятно училище на открито. Хем през деня ще е срад природата с други деца, хем вечер ще си е вкъщи. Малко скъпички излизат, но може да пробвате първо за седмица. Там са деца до 12-13 години макс., обикновено до 10 г., т.е. с по-малки няма да се чувства отблъснат и може да намери общи интереси.

# 621
  • Мнения: 43 371
Tитина, какво означава, че децата са подбрани? На какъв принцип?

# 622
  • Мнения: 9 043
Ох Мила, кофти ситуация.
Не бих сменила училището но бих заложила на варианта аз да се отдръпна от детето.
Малкият ми син е на 12 год. Контактен, отракан и много самостоятелен. Изобщо може би му е по-добре без нас.
За разлика от другия, които все у дома си седи. Да ти кажа право мисля, че майчините страхове затварят децата в тях самите. Вярно е, че и мен от много неща ме е страх, но детет всеки ден доказва, че може да се справи само.

Започна с лагерите в лятото след 1 клас. Нямаше кой да го гледа през лятото. Първо бяха дневни /такива които ги връщат всеки ден/. Там мисля, че никой никого не гледа и не обсъжда защото те са се събрали да играят. Имаха мулатчета, имаха деца от други етноси, имаха супер ниски и супер високи. Само констатираше и дотам.

След 3 клас започнахме да го пускаме на лагери с преспиване, събират се деца от други градове. При 50 деца лагер винаги се намира някой като теб.
Ходи на баскетбол /отбора е основно от квартала/. Така се запозна с деца през улица- две от нас. Излизат с колела, ритат топка, ходят на разходка в близкият парк. Канят се един - друг на гости.

Имаме съседче родено с него, майката все я е страх да го пусне. Преди се изпускаше през нощта, сега вече детето се е свило. Почна жената да ме моли, моя да излиза с него...еми ето за месец детето се поотпусна, почна то да звъни и да търси другите деца.

Дано успееш да намериш посоката.

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 18:52 от Hope for Two

# 623
  • Мнения: 17 213
Tитина, какво означава, че децата са подбрани? На какъв принцип?
Имах предвид деца с определени интереси- например пещерно дело, каяк, морски спортове

# 624
  • Мнения: 18 976
Ето и предложения от мен:

1. Сменете училището. Повярвайте ми, нито децата ще спрат да го тормозят, нито класната ще направи нещо кой знае какво по въпроса. Проучете някое друго училище, проучете и паралелките и го преместете. Това ви го пиша от личен опит

2. Не разбрах дали е ходил на плуване, но ако не е, запишете го. Плуването помага за израстването, води се индивидуален спорт, но реално са си група и ако иска, ще се запознае с децата ако не иска - не. Няма да играе в колектив, където ще е задължен да се съобразява с всички, съответно няма да му е некомфортно.

3. Задължително го заведете на психолог. Но не веднъж да отидете и да ви каже какво - що, а да си ходи редовно. Първо с вас, след време, като го опознае, без вас. Така ще се научи да води комуникация с външни хора /извън семейството/ без да се притеснява и ще започне да се отпусне.

4. Дописвам - предложенията с еднодневни лагери са много добри - потърсете някой, който ще отговаря на интересите му.

Лично мое мнение е, че точно след 2 години нещата ще са коренно различни. В тази възраст - 13 - 14 - 15 претърпяват такава жестока метаморфоза, че просто не можеш да си познаеш собственото дете. Това го пиша от личен опит. Моят син беше много затворен, нямаше никакви приятели нито в училище, нито на курсовете, не излизаше никъде, само на компютъра стоеше, за толкова години е ходил само на 1 рожден ден на негова съученичка и това продължи до края на 7-ми клас. Лятото срещу 8-ми клас се обърна на 180 градуса и сега постоянно се карам с него, че е свръх контактен, където и да отиде намира приятели и не мога да го прибера по цял ден. Има си 2 големи компании /10-ина човека/ и постоянно някой му звъни да ходят някъде. Чак не мога да повярвам как изведнъж се случи всичко. Та мисля, че е много възможно и при вас да стане така.

# 625
  • Мнения: 35 405
Кофти е, че, като смени училището след 5 или 6 клас, той няма да има приятели там. Като нищо може да има отново разни "отворени" и да го тормозят. Всяка смяна е стрес - нови учители, нови деца, нови правила и т.н. В краен случай обаче ще трябва, за да не е подложен на всекидневен тормоз от сегашните си съученици. Все пак съветът ми е отново да се опита на ниво родители-учители-директор да се реши проблема и, ако се уталожат нещата, поне да не се занимават с него, то да си изкара 7 клас и след това вече ще отиде в гимназия. Ако обаче нещата не се подобрят, по-удачно е да се премести детето. Тормозът може да е страшен и с ужасни последствия. Не искам да плаша никого, но мерки трябва да се вземат при това веднага.

Ако имате финансовата възможност, частно училище е добро решение. Поне няма да имате проблеми от към тормоз.

# 626
  • София
  • Мнения: 2 725
Частно училище не е панацея. Трябва много внимателно да се проучи. Имам позната, която е учител в такова, казва, че много от децата са проблемни и изключвани от поне едно училище. В частното никой не се занимава с "изправянето" на кривините, взимат парите и дават диплома накрая.

# 627
  • Мнения: 9 043
Аз съм от тези които не биха сменили училището.
Мила сподели, че вече веднъж го е правила и ефект няма. Да размотаваш дете от училище на училище само с идеята, че ще има друг ефект за мен не е възпитателно.

В класа на детето ми тази година дойде ново дете. Класа е така нареченият (елитен) децата са подбрани с изпит.
Детето явно е било знаещото и можещото в старият си клас, но тук се е озовало в 25 себеподобни - знаещи и можещи. Лично според мен по тази прична, то се опитав да дразни другите за да е център на внимание.
Досега най-вероятно е било център заради знанията и уменията си.
Така се оказа, че след първият месец в този клас, никой не го харесва и няма желание да дружи с него.

Колкото и да е кофти за родителите проблема не е в останалите 25 деца. Детето определено има проблем и с него тярбва да се работи активно.

Предполагам (само предполагам ), че детето на Мила не се чувства конфортно и иска внимание от другите, но няма идея как да го получи. Просто защото не му се е получавало до сега. И с поведението си най-вероятно дразни другите.

И много важно е все пак как се чуства детето, дали е подтиснато или пък е тормозено.....

# 628
  • Мнения: 18 976
Смяната на училището го предложих от мой, личен опит. Аз не го направих и според мен това беше голяма грешка. Сина ми също беше тормозен и нямаше приятели. Година след, като се махна разбрах точно какъв е бил тормоза. Разплаках се - било е гавра, ден след ден, седмица след седмица, в продължение на две години. От две момчета, които физически са доста по-големи от него. Той не ми е казвал нищо тогава, а аз все се чудех защо е толкова затворен и неконтактен. Когато смени училището и попадна в новия си клас, това дете стана съвсем различно. Попадна сред готини деца и вече две години са приятели. Ходят заедно навсякъде, излизат на боулинг, билярд, кино,тренират на лостове, на фитнес, споделят си драмите и преживяванията с момичета..... Не мога да им се нарадвам. И все си мисля, че аз съм виновна сина ми да премине през това, защото не го преместих навреме

# 629
  • Мнения: 11 803
Смяна на класа също е вариант. При нас много помогна, макар и за друг проблем, в друга възраст. Още от 2 клас една от учителите ми казваше да преместя детето, защото не е за този гаднярски клас. Съжалявам, че я послушах едва в 4 клас.

Общи условия

Активация на акаунт