Пубертетът при момчетата - тема 10

  • 45 624
  • 721
  •   1
Отговори
# 600
  • Мнения: 2 094
Моят син ще стане на 12 през юни и отскоро започна с пъпки с бял връх в косата, по челото и на раменете. По=лютите мажа по веднъж вечер с йодасепт и много бързо засъхват. Сигурно е още в началото, дано не става неудържимо положението ... Иначе когато караше варицела и му се подлютяваше някоя пъпка, педиатърката беше препоръчала неомицин спрей, може би и това ще е добре в случая. На бебешкото акне пък много добре му действаха мицеларните води, дали и сега няма да помогнат?

# 601
  • Мнения: 5 696
Здравейте.Дълго се чудих дали да пиша, но вече решение не намирам.Може пък тук да ми помогнете със съвет.
Момчето ми ще навърши скоро 13. Има две сестри.Отрасна покрай нас трите.Дребен физически,саможив,странен по своему(не го интересува нищо освен музика).Има медицински проблем, заради който тепърва наваксва във физическото си израстване и ако го погледне човек ще помисли, че е трети, а не шести клас.В училище му е трудно-помагам с ученето.Няма нито един приятел,не го харесват и е винаги сам.Той е от онези деца, които по-отворените взимат на прицел и ги тормозят докато учат в едно и също училище.Съвсем се сви и задълба в своя си свят и съвсем се вторачи в мен.Като слепен е за мен.Няма с кой да излезе, с кой да говори по телефона, кой да покани на рождения си ден.Няма.
Говоря, не спирам да говоря, но нищо не се променя,защото моето говорене е неприложимо в училище с "отворените", които само го чакат да отиде.
Моля, дайте идеи какво да правя.Той трябва да става все по-самостоятелен, а процеса тръгва стремглаво обратно.Толкова стремглаво, че ако си позволя лукса да изляза имам позвънявания в рамките на 30 на брой с въпрос кога ще се прибера

# 602
  • Мнения: 7 845
Спорт, по възможност отборен. И една консултация с психолог няма да навреди.

# 603
  • Мнения: 35 405
Много неприятна ситуация. Дано медицинският проблем е решен и детето навакса поне малко с развитието. За съжаление точно в тази възраст някои деца са много груби с други, подиграват се и/или отхвърлят различния от средата.
Съветът ми е да запишете детето на спорт според интереса му, където ще намери нови познанства и ще заякне. Ако изберете баскетбол/волейбол, също се се източи на височина.
Говорете с класната, като споделите за проблема с другите деца. Помолете, ако ѝ е възможно, поне да поговори с тях да не го закачат. Може и да има временно подобрение. Приятели няма да станат, но поне може да го оставят на мира.

# 604
  • Русе
  • Мнения: 7 934
Много гадна ситуация Sad. Шах, роботика или някакъв музикален кръжок, ако не може друг спорт?

Подкрепям мненията за разговор с класната и психолог.

# 605
  • Мнения: 2 094
Здравейте.Дълго се чудих дали да пиша, но вече решение не намирам.Може пък тук да ми помогнете със съвет.
Момчето ми ще навърши скоро 13. Има две сестри.Отрасна покрай нас трите.Дребен физически,саможив,странен по своему(не го интересува нищо освен музика).Има медицински проблем, заради който тепърва наваксва във физическото си израстване и ако го погледне човек ще помисли, че е трети, а не шести клас.В училище му е трудно-помагам с ученето.Няма нито един приятел,не го харесват и е винаги сам.Той е от онези деца, които по-отворените взимат на прицел и ги тормозят докато учат в едно и също училище.Съвсем се сви и задълба в своя си свят и съвсем се вторачи в мен.Като слепен е за мен.Няма с кой да излезе, с кой да говори по телефона, кой да покани на рождения си ден.Няма.
Говоря, не спирам да говоря, но нищо не се променя,защото моето говорене е неприложимо в училище с "отворените", които само го чакат да отиде.
Моля, дайте идеи какво да правя.Той трябва да става все по-самостоятелен, а процеса тръгва стремглаво обратно.Толкова стремглаво, че ако си позволя лукса да изляза имам позвънявания в рамките на 30 на брой с въпрос кога ще се прибера
Не мога да Ви посъветвам, но и моят син е така, макар и да е обратното като физически параметри. Сегашните деца не са особено толерантни. Моят син е почти на 12, едър, висок 164 см и леко пълничък. И него не го харесват. Защото е различен. Другите обичат футбола, той не. Хубавото е, че са по-дребни от него и не налитат физически да се закачат. Той е душичка по характер и това много контрастира с ръста, защото си мислят, че е по-голям и очакват "по-мъжко" поведение. В класа им (5 клас) в момента момчетата се държат ужасно, псуват, качват кличпета и се присмиват на други деца в тикток ... Всъщност се радвам, че не дружи с тях. Има приятелчета от съседния клас, подобни като ръст и темперамент. Интересното е, че момичетата са на страната на сина ми, може би защото не е така груб и циничен. И винаги откликват на запитване за домашна работа или друго. Досега не е ходил на отборен спорт, мисля, че баскетболът не е така агресивен като футбола и ще опита там. За съжеление заради пандемията не се записа никъде през годината, а през лятото мисля, че не тренират толкова с ученици.
В големите градове мисля, че много деца са по-изолирани и това от една страна може пък да ги предпази от лошия влияния. По-добре да не дружи с "отворените". На село е съвсем друго нещо, там децата го търсят и са много по-толерантни.

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 15:58 от Sparkles

# 606
  • Мнения: 5 696
С класната съм споделила.
И с децата е говорено и със собственото си съм говорила.Версията е, че той ги дразнел.Като се съберат петима отворени да повтарят едно и също и един , който казва, че те го плюят докато яде явно се вярва на мнозинството.
Записван е на всички спортове.Упорито съм харчила пари на всеки поне по два месеца, за да му се хареса.Не става.
Ходи на пеене, но отказваше да е с други.Искал сам.Превръща се в аутсайдер и най-лошото е, че започва да го приема за нормално.
И по психолози съм ходила за консултация.Заболяването му е рядко, не отделя нужното количество хормон на растежа.Няма умствен дефицит, не е джудже, няма видими физически отличителни белези освен това, че няма нищо общо с връстниците си на външен вид.
Психолозите казват, че е много привързан към мен и заради това не изпитва потребност от друга среда.Не го намирам за нормално.
Заглеждам се по улиците и забелязвам много двойки майка със син, но вече мъж.Съдби всякакви, но там видно мъжете имат и други проблеми.
Колкото и зле да звучи , търся начин да го откъсна от себе си.Целия свят не съм само аз.
Ето, идва рождения ден и онзи поглед и въпрос "Аз кого ще поканя, мамо?"
Тя майката е майка завинаги, но това започва да ме плаши

Допълвам,за да илюстрирам колко е вкопчено-зависим от мен. Ако закъснея от работа и се прибера късно, дори не е як.Чака ме

Последна редакция: пн, 02 май 2022, 16:07 от Мила

# 607
  • Мнения: 2 094
С класната съм споделила.
И с децата е говорено и със собственото си съм говорила.Версията е, че той ги дразнел.Като се съберат петима отворени да повтарят едно и също и един , който казва, че те го плюят докато яде явно се вярва на мнозинството.
Записван е на всички спортове.Упорито съм харчила пари на всеки поне по два месеца, за да му се хареса.Не става.
Ходи на пеене, но отказваше да е с други.Искал сам.Превръща се в аутсайдер и най-лошото е, че започва да го приема за нормално.
И по психолози съм ходила за консултация.Заболяването му е рядко, не отделя нужното количество хормон на растежа.Няма умствен дефицит, не е джудже, няма видими физически отличителни белези освен това, че няма нищо общо с връстниците си на външен вид.
Психолозите казват, че е много привързан към мен и заради това не изпитва потребност от друга среда.Не го намирам за нормално.
Заглеждам се по улиците и забелязвам много двойки майка със син, но вече мъж.Съдби всякакви, но там видно мъжете имат и други проблеми.
Колкото и зле да звучи , търся начин да го откъсна от себе си.Целия свят не съм само аз.
Ето, идва рождения ден и онзи поглед и въпрос "Аз кого ще поканя, мамо?"
Тя майката е майка завинаги, но това започва да ме плаши
И при нас е така. Отделно, че е роден през лятото и съвсем няма кой да покани ако сме в града. На село рпавим хубави рожденни дни. Забелязвам, че много деца имат прителчета по интереси, затова ако има хоби и се събере с деца с подобно хоби може да намери сродна душа. Но в големия град разстоянията са големи и те може да живеят далече.

# 608
  • Мнения: 5 696
В град сме и то голям.Съвсем ме отчайвате

# 609
  • Мнения: 2 094
В град сме и то голям.Съвсем ме отчайвате
Не ми е идята да Ви отчайвам, за моето дете аз се успокоявам, че така се чувства добре, не е задължително да се интегрира към  различна от него среда. Така даже може да си спести много проблеми ако се поведе по "акъла" на отворените. Той ще си намери приятели, ако има подходящи около него, но не винаги има.

# 610
  • Мнения: 35 405
Какви интереси има детето?
Ако не иска спорт, може нещо друго - танци, шах, курс по език, моделизъм, роботика/програмиране. Въпросът е да е зает с нещо и на има нова среда. След 7 клас със сигурност ще е в ново училище и с нови деца. Не е проблем толкова да не е приет от отворените, по-скоро да не го тормозят. Ако не се занимават с него, нямате проблем.
Привързаността ще намалее с времето. Ако си намери занимание по интереси, ще си запълва времето с това и няма да е така вторачен в теб.

# 611
  • София
  • Мнения: 15 165
В град сме и то голям.Съвсем ме отчайвате
Сменете училището. В това им е станало навик да го тормозят. Не навсякъде злите сили са надделели, малко повече късмет ви трябва и поне един приятел. Не вярвам сериозни психолози да приемат спокойно липсата на приятели. Всеки би трябвало да има поне един – момче или момиче, но поне един приятел, даже да не е толкова близък. Щом страда, че няма кого да покани на рожден ден и синът ви не ви има за твърде близка и по тази причина достатъчна за общуване.
Липсата на приятел е и основа за тормоз, защото тормозени са не различните, а самотните деца. Потърсете психолог, който знае това и сменете средата паралелно, за да опитате да решите въпроса.

# 612
  • Мнения: 5 696
Бояна, това е второ училище.Смених предходното с надеждата тук да е различно.Сега се чудя и за този вариант, но това означава седми клас да е в ново и след седми отново различно училище.
Не е никак отличен ученик.Права, каквото мога,за да му помогна, но не всички са бъдещи професори.Честно казано предпочитам да се прибере с тройка, но здрав
Ще търся пак психолог.Аз и там нямам как да се ориентирам.Палщк ще е на принципа проба-грешка.Помогнали на едни не е казано, че ще помогнат и в този случай.

# 613
  • София
  • Мнения: 15 165

Ще търся пак психолог.Аз и там нямам как да се ориентирам.Палщк ще е на принципа проба-грешка.Помогнали на едни не е казано, че ще помогнат и в този случай.
Така е, но опитвайте. Човекът е социално животно и има нужда от общуване. Вие ще сте до време, време, което изтича и го знаете. Някой трябва да работи с детето, за да преодолее и то своите проблеми. Сигурна съм, че му е много тежко. Оценките не могат да се оправят като човек не се чувства комфортно сред другите, вероятно е под постоянен стрес.
А като казвам направете това или онова, изобщо не твърдя, че не правите всичко. Сигурна съм, че е и повече от всичко. И все пак, не се отказвайте. Приятелски деца, някакви занимания общи. Все нещо трябва да го свърже с някого. През пубертета нещата не стават по-лесни за никого. Трябва ви подкрепа и на двамата. Не се отчайвайте.

# 614
  • Мнения: 5 696
Благодаря.В тотална безпътица съм.В тотална..Заради инжекциите, които поставям всяка божа вечер, дори на лагер няма как да го пратя.
Безизходно и ужасно е

Общи условия

Активация на акаунт