Кралство Бенин, Нигерия
Кралство Бенин , известно още като Кралство Едо, е кралство в рамките на днешна Южна Нигерия. Няма историческа връзка със съвременната република Бенин , която е била известна като Дахомей от 17 век до 1975 г. Столицата на Кралство Бенин е Едо, сега известен като Бенин Сити в щата Едо , Нигерия . Бенинското кралство е „една от най-старите и най-развити държави в крайбрежния хинтерланд на Западна Африка “. То израства от предишното кралство Едо на Игодомигодо около 11 век сл. н. е. и продължава до анексирането му от Британската империя през 1897 г.
До 1 век пр. н. е., територията на Бенин е била частично земеделска; и става предимно селскостопанска около 500 г. сл. Хр., но ловът и събирачеството все още остават важни. Също от 500 г. желязото вече е било използвано от жителите на територията на Бенин.
Бенин Сити (бивш Едо) изникнал от около 1000 души, в гора, която можела лесно да бъде защитена. Гъстата растителност и тесните пътеки направили града лесен за защита срещу атаки. Тропическата гора, в която се намира град Бенин, спомога за развитието на града поради огромните си ресурси – риба от реки и потоци, животни за лов, листа за покриви, растения за лекарства, слонова кост за дърворезба и търговия и дърво за изграждане на лодки. Първоначалното име на кралство Бенин, при създаването му някъде през първото хилядолетие от н.е., е било Игодомигодо , както са го наричали жителите му. Техният владетел се наричал Огисо – владетелят на небето. Близо 36 известни Огисо се смятат за владетели на това първоначално въплъщение на държавата. Огисо започват да използват скиптърите Ада и Ебен като символи на своята власт от около ~16 г. сл. Хр.
Поредица от стени бележат постепенния растеж на града от 850 г. сл. н. е. до упадъка му през 16 век. За да огради двореца си, кралят заповяда изграждането на вътрешната стена на Бенин и 11-километрова земна стена, опасана от ров с дълбочина 6 м. В началото на 60-те години са направени археологически разкопки от британския архиолог Греъм Кона . Кона изчислил, че изграждането на стената и рова, ако се разпространи в пет сухи сезона, ще изисква работна сила от 1000 работници, работещи десет часа на ден, седем дни в седмицата. Оба Евуар (познат още като принц Оба или Великият Оба) също e добавил пътни артерии и издигнал девет укрепени портала.
Разкопките в Бенин Сити разкриват, че той вече е бил в разцвет около 1200–1300 г. сл. н. е.
Едва по това време административният център на кралството започва да се нарича Убину, в който всички живеят заедно. Португалците, които пристигат в експедиция, водена от Жоао Афонсу де Авейро през 1485 г., ще го нарекат Бенин и центърът ще стане известен като Бенин Сити. Оба се превърнал в хълма на властта в региона. Разкопките също разкриват селска мрежа от глинени стени с дължина от 6 000 до 13 000 km, чието изграждане би отнело около 150 милиона човекочаса и трябва да е отнело стотици години. Те очевидно са били издигнати, за да маркират територии за малки и големи градове.
Стените на Бенин
В края на 17 век кралството временно запада след голяма гражданска война. Въпреки това, в началото на 18-ти век се наблюдава възраждане, когато Оба Евуакпе възстановява авторитета на позицията на оба и съдбата на кралството. Неговият син Оба Акензуа се възползва от търговията с европейците и станал един от най-богатите оби в историята на кралството.
Държавата развива напреднала художествена култура, особено в известните си артефакти от бронз, желязо и слонова кост. Те включват бронзови стенни плочи и бронзови глави в реален размер, изобразяващи Obas и Iyobas от Бенин. Тези плочи включват и други човешки и животински фигури, както и предмети като церемониални колани. Използвана е и слонова кост, както се вижда от издълбаването на слонова кост в богато украсени кутии, гребени и ръкави. Най-известният артефакт се основава на кралица Идия , сега известна като Бенинската маска от слонова кост . Маските от слонова кост са били предназначени да се носят около кръста на кралете.
Бенин е управлявал племената от делтата на р. Нигер, включително племената игбо , ижау , итшекири , изоко и урхобо , наред с други. Също така владее племената на източната йоруба Ондо, Екити, Махин/Угбо и Иджебу. В разгара си през 16 век, Бенин доминира търговията по цялото крайбрежие от западната делта на Нигер, през Лагос, достигайки почти до Акра на запад. Силата на Бенин намалява от края на 16 век, тъй като губи контрол над територии на запад. (Именно поради тази причина тази брегова ивица е наречена Бенинския залив .
Бенин временно запада след 1700 г. след гражданска война, след това частично се възстановява по-късно през същия век, само за да западне отново в края на 19 век. Икономиката на Бенин процъфтява преди това в началото до средата на 19 век с развитието на търговията с палмово масло и продължаването на търговията с текстил, слонова кост и други ресурси. За да запази независимостта на кралството, Оба постепенно забранява износа на стоки от Бенин и търгува единствено с палмово масло.
През втората половина на 19 век Великобритания предпочита по-близки отношения с Кралство Бенин; тъй като британците все повече са се интересували от контролирането на търговията в района и от достъпа на кралството до палмово масло, ядки от кола, слонова кост и потенциално каучукови ресурси.
Направени са няколко опита да се постигне тази цел, но тези усилия обаче не дават резултат. Кралството се съпротивлява да стане британски протекторат през 1880-те, но британците остават упорити. Напредъкът е постигнат през 1892 г. по време на посещението на вицеконсул Хенри Галуей, който също задействал бъдещите събития, които ще доведат до падането на Оба Овонрамуен от власт.
В края на 19 век Кралство Бенин успява да запази своята независимост и Оба упражнява монопол върху търговията, което британските търговци в региона намират за досадно. Територията е била жадувана от влиятелна група инвеститори заради богатите си природни ресурси като палмово масло и слонова кост. След като британският консул Ричард Бъртън посетил Бенин през 1862 г., той пише за Бенин като място на „безпричинно варварство, което мирише на смърт“, разказ, който е разпространен във Великобритания и увеличил подкрепата за колонизацията на територията. Въпреки това, кралството запазва своята независимост и не било посетено от друг представител на Великобритания до 1892 г., когато Хенри Галуей , британският вицеконсул на Протектората на нефтените реки (по-късно Протекторат на крайбрежието на Нигер ), посетил Бенин Сити с надеждата да отвори търговията и в крайна сметка да анексира Кралство Бенин и да го превърне в британски протекторат . Галуей успява да накара Омо н'Оба и неговите вождове да подпишат договор, който дава на Великобритания правно оправдание за упражняването на по-голямо влияние върху Империята. Въпреки че някои предполагат, че хуманитарните мотиви са движели действията на Великобритания, писмата, написани между колониалните администратори, предполагат, че икономическите мотиви са били преобладаващи. Самият договор не споменава изрично нищо за „кървавите обичаи“ на Бенин, за които Бъртън е писал, и вместо това включва само неясна клауза за осигуряване на „общия прогрес на цивилизацията“.
Британска делегация заминава от Протектората на нефтените реки през 1897 г. с цел да преговаря с Оба на Бенин относно търговското споразумение, което те смятат, че той не спазва. Водачът на делегацията, Джеймс Робърт Филипс , поискал от своите началници в британското външно министерство, разрешение да ръководи въоръжена британска експедиция за свалянето на Оба на Бенин малко преди експедицията, но заминава за Бенин Сити с дипломатическа делегация (или разузнавателна мисия, маскирана като мирна дипломатическа делегация) преди да получи отговор на искането си. Възприемайки това като опит за сваляне на Оба, генералите на Оба едностранно нареждат нападение срещу делегацията, докато тя наближава Бенин Сити (която включва осем незнаещи британски представители и стотици африкански носачи и работници), всички освен двама са били убити. В отговор е предприета наказателна експедиция и сила от 1200 души, под командването на сър Хари Роусън и превземат Бенин Сити. Умишлено издирват и унищожават определени райони на града, включително онези, за които се е смятало, че принадлежат на вождовете, отговорни за засадата на британската делегация, и изгарят двореца и околните квартали, за което британците твърдят, че е случайно.
Експедиционният корпус също взел дворцовото изкуство като военна плячка. Ограбените портретни фигури, бюстове и групи, създадени от желязо, резбована слонова кост и особено от месинг (условно наричани „ Бенински бронз “)са разпродадени, за да покрият разходите на експедицията, а някои саприсъединени към Британския музей ; повечето са продадени другаде и сега са изложени в различни музеи по света. През март 2021 г. институции в Берлин, Германия и Абърдийн, Шотландия, обявиха решения да върнат Бенинския бронз , който притежават обратно на Нигерия.
Британците окупират Бенин и последва обща еманципация на робите след британската окупация, но Великобритания също налага система на принудителен труд в Бенин и в околните райони , както са направили и в други части на южна Нигерия. Британците стартират допълнителна операция през 1899 г., наречена „Експедиция на териториите на Бенин“, срещу бунтовниците, които все още са се противопоставяли на британците. Британците са изгорили множество градове и ферми, в опит да накарат бунтовниците да се подчинят. След експедицията от 1899 г. военната съпротива в бившето Кралство Бенин срещу британската окупация престава.
Кралят на Бенин в днешно време
крал Евуаре II
Нигерия е конституционна демокрация, която избира своите представители.
Но над 250-те етнически групи, които са били събрани в една държава от британските колонизатори, също признават своите собствени традиционни владетели. От тези лидери монархът на народа бини от Бенин е сред най-уважаваните. Но каква власт притежава Оба на Бенин? След като Овонрамвен умира в изгнание през 1914 г., британците, които се нуждаят от традиционен лидер за непрякото си управление, убеждават сина му да се изкачи на трона. Този прадядо на сегашния престолонаследник не е имал нито едно от правомощията на баща си, но е бил представен от колониалните владетели като новата власт, обяснява Осадолор: „Оба се беше превърнал в церемониална позиция, но хората го виждаха като този, който решава .”
Дори след обявяването на независимостта през 1960 г. монархът не си възвръща предишната абсолютна власт. И така, на какво тогава се основава влиянието му върху обществото в Бенин?
Оба има известни правомощия по поземлени въпроси, когато става въпрос за земя, собственост на коренно население в южната част на щата Едо, и неговите решения се цитират в редовен съд. За много нигерийци собствеността е въпрос на живот и смърт: земята е равна на богатство и притежанието й често е единственият им пенсионен план.
В допълнение към това, поданиците на Oba го консултират относно семейни вражди и обществени спорове. Инерцията на нигерийската съдебна система – средната продължителност на едно съдебно дело е от четири до 10 години – превръща сравнително бързия арбитраж от страна на традиционните владетели в добре дошла алтернативна форма на правосъдие.
Това обяснява част от популярността на Оба в съвременното общество на Бенин Сити. Но има още. Една поговорка на Бини гласи, че кралете се раждат, а не стават. А гражданите имат толкова малко доверие в играта на политиката, че предпочитат наследствен монарх, чието назначаване не може да бъде манипулирано.
Не всички в Бенин са бини. Има много други етноси, които живеят и работят в съвременния град, от хауса и игбо до иджау и баджу. Това няма значение, казват в двореца: Оба е суверенен над всички тях и неговата безпристрастност надхвърля етническия му произход.
Другото влияние, което Оба има върху своя народ, е по-трудно за описване, защото е духовно. Някои вярват, че монархът притежава свръхестествени сили.
Сигурни са, че зла съдба ще ви сполети, ако Обата ви погледне с гневни очи. Въпреки че по-голямата част от населението в Бенин Сити се описва като християнин, мнозина също вярват в местните духовни обичаи.
Съпругите и дъщерите на вождовете пеят възхвала на Oba, една от малкото роли, които жените трябва да играят в 10-дневния процес на коронясване
Кралският дворец
Възпоменателна глава на Оба (крал), от лят месинг/бронз
Резбовани леопарди, 19 век, слонова кост, мед
Скрит текст:
