- Публикувана: 7 дек. 2021, 00:00 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2021, 08:46 ч.
Тандем - от поколение на поколение
Това са ми любимите моменти!
Баща ми е именик и винаги цялата рода беше у нас - лели, чичовци, баби, дядовци, приятели, деца - колкото искаш! Винаги беше много забавно, много весело! Започвахме с подготовката на трапезата два дни предварително - да се направят коледни сладки, сарми, баклави.
Още и още обожовам цялото това суетене околко софрата
Баща ми е именик и винаги цялата рода беше у нас - лели, чичовци, баби, дядовци, приятели, деца - колкото искаш! Винаги беше много забавно, много весело! Започвахме с подготовката на трапезата два дни предварително - да се направят коледни сладки, сарми, баклави.
Още и още обожовам цялото това суетене околко софрата
За съжаление тази Коледа ще е първата без един обичан човек...В детството ми, а и сега, трапезата се гласи от баба ми и е винаги според обичая с постни ястия- боб, пълнени чушки с ориз и гъби, сарми, чинийка с мед, панерче с плодове и орехи... Питката е содена и се прави на топки, за да се раздаде по една на всеки член от семейството, без да се разчупи неволно и види къде е паричката. Да си призная, винаги съм знаела, че набелязват в кое парче е паричката, за да се падне на мен, после на братовчед ми, а след това и сина ми като по-малки. Елхата от моето детство беше истинска и никога няма да забравя уханието й. Държахме я в предверието, за да е на по-хладно и да не й изпадат бързо игличките. Играчките бяха стъклени, изящни и прекрасни! Друг много ясен спомен ми е от новогодишния тиквеник, в който се слагаха пъпки от дрян и имаше отделно написана на лист легенда- една пъпка: здраве, две пъпки: печалба от лотария и т.н., но редовно някой си схрускваше късмета и се чудеше колко пъпки е имало завити в хартийката. 
Беше чаровно и истинско. А сега с компютърно написаните и набодени късмети, тази емоция се губи.
Беше чаровно и истинско. А сега с компютърно написаните и набодени късмети, тази емоция се губи. 
В моето детство Коледа не се празнуваше.
На Бъдни вечер се събирахме. Питката и откриването на паричката бяха вълнуващи. В питката майка ми слагаше късмети (обикновенни клечки с различен брой нарези по тях). Беше спокойно, без лудото тичане днес по магазини-за ядене и подаръци. Харесвах Нова година повече-тогава получавахме подаръците.
На Бъдни вечер се събирахме. Питката и откриването на паричката бяха вълнуващи. В питката майка ми слагаше късмети (обикновенни клечки с различен брой нарези по тях). Беше спокойно, без лудото тичане днес по магазини-за ядене и подаръци. Харесвах Нова година повече-тогава получавахме подаръците.
Скъп спомен ми е събирането с близките на Коледа вечерта, като майка ни приготвяше вечеря с баница, печено месце, питка и много други вкисотойки.
Вечерта минаваше вкъщи в уют, смях с най-скъпите хора. Родителите би ни правеха подаръци и някои до днес си пазя, скъп спомен. Моята баба винаги беше с нас на този празник.
За съжаление вече не е същото, липсва моята баба, няма това настроение, всеки е угрижен със своите проблеми и просто хапване вечерта с родителите ми и мъжа ми и прекарваме заедно вечерта.
Вечерта минаваше вкъщи в уют, смях с най-скъпите хора. Родителите би ни правеха подаръци и някои до днес си пазя, скъп спомен. Моята баба винаги беше с нас на този празник.
За съжаление вече не е същото, липсва моята баба, няма това настроение, всеки е угрижен със своите проблеми и просто хапване вечерта с родителите ми и мъжа ми и прекарваме заедно вечерта.
Аз съм от онова поколение, което не беше и чувало за Коледа. Ние празнувахме Нова година. Мама правеше прекрасна вечеря. Любимата на цялото семейство Добуш торта и едни много вкусни кифлички с орехи си останаха това, което и сега свързвам с този ден. Събирахме се всички заедно. Украсяваше масата, организираше да дойде някой да бъде дядо Мраз. И разбира се гледахме поредната новогодишна програма. Поздравявахме се със съседите, с които бяхме много близки.
Приятни новогодишни спомени.
За Коледа и всичко за нея започна да се говори след идването на демокрацията.
Приятни новогодишни спомени.
За Коледа и всичко за нея започна да се говори след идването на демокрацията.
По времето на моето детство Коледа не се празнуваше официално. Помня, че на Бъдни вечер винаги по телевизията пускаха някакъв концерт на популярни изпълнители и в къщи се коментираше, че го правят за да не ходят хората на църква. Иначе се радвахме на много домашни вкусотии, баници, сладки, колеше се прасе и баба ми приготвяше различни гозби и колбаси.
Най-хубавото на празниците по това време на годината от моето детство е, че всички мои близки хора бяха живи и здрави, събирахме се заедно за уютни вечери. Бъдни вечер и Коледа не се празнуваха. Празнувахме Нова година с чаканите подаръци под елхата, с изобилието на трапезата. Аз като дете помагах в цялото празнично суетене, но най-голямото удоволствие беше украсяването на елхата. Стъклените играчки бяха толкова красиви и крехки. Много ги пазех, мама ги слагаше в памук, за да се запазят. Мили и светли спомени 
В навечерието на Бъдни вечер татко купуваше елха и украсявахме вкъщи. Следваха много приготовления и тичане до баба и дядо, за да ги видим и тях. На Коледа в повечето случаи сме били вкъщи. Децата се радвахме на подаръците и тичахме из входа, за да се похвалим един на друг кой какво е получил, а после се събирахме, за да играем заедно. Обикаляхме и да коледуваме.
Спомням си Коледата при баба на село,ухаеше на баница,миришеше на жива елхичка,правехме си гирлянди от едни неща където не знам как се казваха,май бяха от транзистори и ставаха едни лъскави лентички.Баба правеше любимите ни сладки лебеди от захарно тесто и с орехчета,баклава,питка с калета и масло,дърпана баница-беше майсторка в това.Ние със сестра ми цял ден бягахме на вън с вуйчо и играехме в снега,а после тя нагряваше тухлички и ги завиваше във вестник,за да си стоплим краката.Много ми липсват тези моменти сега.Нашите деца нищо не знаят.
Когато бях малка Коледа не се празнуваше,само Нова Година.Независимо от това имаше празнично настроение.В къщата на баба и дядо за няколко дни се събираше цялата рода.Винаги имаше голяма жива елха.Масата беше отрупана с ядене.От детството имам запечатани миризми в подсъзнанието на мандарини и елха.Винаги когато ми замирише на тях се сещам за детството си.