Имало едно време в Чукурова | Великолепният Век, Кьосем и други исторически сериали №23

Привет! Рейтингът се е покачил. Не знам дали не се дължи на юмруците, които си размениха Фикрет и Мехмет,  или заради психопата Вахап. Досега не бяха споделяли кадър за раздаване на заплатите и после това, което сподели за рекламодателите Лучия трябва ли да ни притеснява, предвид начина, по който ATV постъпи със сериала EDHO? Дано не е сигнал за нещо обезпокоително, защото засега рейтингът си е добре.  Ако тръгне нагоре още по-добре.

Добро утро
Аз за Хакан до сега не съм писала отделно. Причината е, че ми бягаше идеята, която носи образът. Все ми струваше, че е в действието, за да се разкрият нови качества на Зюлейха, т.е. "новата ера" в Чукурова. И сега е така, макар че героят поставя все повече въпроси у мен, главният от които е: Възможно ли е човек от престъпния свят да се промени радикално под въздействието на любовта. А че любовта му към Зюлейха е искрена, аз не се съмнявам.
Хакан идва в Чукурова, за да унищожи империята на Демир, нееднократно го е казал вече. Той не знаеше, че Демир е убит (а и купи акции от холдинга му, когато Демир беше още жив), не знаеше и други детайли, като: причината за нещастието на сестра си, както и за конкретното участие на брат си в нападенията на конака. Нямаме основание да не му вярваме, защото това стана ясно от разговорите му с Абдулкадир и сестра му. Стана ясно и че в повечето време е бил в чужбина, делата му в Турция са водени от Кадир и че е изпуснал Кадир от контрол. А последният си има свои стари сметки с Яман и е алчен, и агресивен. Полека лека Хакан разбира истината за станалото, а и за ставащото. Постепенно разбира Кадир какви ги върши зад гърба му. Тук стои въпросът: защо не го елиминира, можеше да го прати някъде другаде или да го убие, както го заплаши. Обясненията според мен са две - Хакан не иска да цапа образа на Мехмет Кара в Чукурова (ясно е, че двамата са скачени съдове); все още не знае истината за смъртта на брат си. Ще премахне Кадир, когато тази истина стигне до него, защото се ръководи от възмездна справедливост - страдание за страдание, смърт за смърт. Точно тя промени и отношението му към Зюлейха, когато разбра, че тя е различен човек от Демир. И това вече го сподели.
Сега за любовта му към Зюлейха. Той си беше очарован от борбеността й, не само от красотата й още от начало. И съзнава, че любовта му не е мимолетна. Затова и помага, и ревнува... Но ... има нещо в любовта му, което напомня любовта на Демир. На вечерята Зюлейха е притеснена, започва разговор по работата им, избърсва си устата след целувката му (този жест за мен беше неочакван), а накрая казва: "Аз не мога"; "Затворила съм вече тетрадката на любовта"; "Аз се боя, Мехмет". И неговите отговори: "Можеш"; "Ти не можеш да я затвориш, когато пожелаеш"; "Аз просто искам да ми имаш доверие". Това е една изискваща, самоуверена любов, която не оставя пространство за чувствата и свободата на другия. Не случайно тя обърква Зюлейха, която споделя пред Лютвие, че не знае какво чувства и за нея "любов означава Йълмаз". А любовта на Йълмаз беше всеотдайност, въпреки обстоятелствата и грешките.
Така че ... противоречива личност е Хакан. Вижда се, че в присъствието на Зюлейха човекът Хакан омекотява лице, поглед, глас. И същевременно ... си е забъркан, макар и косвено, в не една смърт. Лъжата за Мехмет Кара оставям настрана, тя е от началото, когато нито е имало любов, нито целите са сегашните. И вече е трудно да бъде призната. Даже имам впечатлението, че така е влязъл в образа на Мехмет Кара, че иска да се освободи от Хакан. Със сърцето си се стреми към уникално чистия диамант, но ... с ума си не може да не разбира, че е забъркан в мръсни и кървави дела. И измъкване от тази драма ... няма.

Здравейте ,
Благодаря за споделеното!
И аз да драсна нещичко за Хакан/Мехмед Кара: Нещо интересно каза Хакан в миналата серия...че фирмата им в Мерсин (явно тази с Демир) се развивала "като ракета" и когато той (Хакан) взел да става конкурент за Демир, последният го "потопил". Все по-ясно за мен, става следното - фирмата в Мерсин е вървяла добре, но Хакан постепенно е започвал да се забърква все по-дълбоко с АКадир и с престъпния свят. Със сигурност е искал да въвлече и Демир в престъпления и с измами да разширяват фирмата в Мерсин. Отделно, предполагам, че АКадир е насочвал Хакан към Чукурова: т.е. фирмата в Мерсин, хем да се разширява чрез престъпна дейност, хем да се разширява към Чукурова. Демир се е усетил. Първо, не му е харесало това, че Хакан започва да забърква общата им фирма в нечисти сделки и с престъпници, второ: усетил е заплаха за своята семейна фирма поради амбициите на Хакан към Чукурова и то амбиции, които водят със себе си незаконни практики. Напълно разбираемо е, че Демир е искал да се оттегли от фирмата в Мерсин...Хакан вече я е компрометирал, предполагам...(по думи на Демир - Хакан се е "забъркал в нещо", "не искал да работи"...а без работа успехи се постигат чрез незаконни действия - не работиш, пък печелиш на гърба на други, от които крадеш); искал е да пресече пътя на Хакан към родното му място и да се разграничи и той и неговата семейна фирма от нечисти бизнес модели. Успял е. Скарва се с Хакан и напуска Хюлия. Това е толкова логично и в рамките на някаква нормална реакция, че се чудя Хакан, какво толкова иска от Демир. Демир не е задължен да приема модели на стопанска дейност, които не му допадат и още повече: не са законни, например или не са "чисти". Престъпните действия, забъркването с подземния свят и измамите, шантаж, побои и убийства не са за всеки и не всеки би се съгласил да се "включи" в това и Хакан е трябвало да уважи решението на Демир. Хакан в взел своято решение да бъде част от престъпна група, но Демир не е длъжен да участва в нещо нечисто и не може да бъде държан отговорен за това, че не иска да става бизнесмен-престъпник. На Хакан му е пределно ясно и защо Демир се е разделил с Хюлия. Нима може да се свърже със сестрата на човек, който вече е част от престъпния свят?! Хакан, син на съдия по тежки престъпления, е станал част от хора, които убиват и присвояват, правят измами и се обогатяват нечестно. Демир, син на Аднан, който е използвал някои агресивни стратегии в бизнеса си - заплахи, изнудване (по разкази на Фекели, Хюнкяр и други чукуровци: бащата на Четин и т.н.) е решил да не бъде като баща си и да си действа и развива фирмата честно и почтено. Това, за което ще мъсти Хакан няма никаква солидна основа.
Още по-малко разбирам омразата на АКадир. Какво е виновен Аднан Яман, че баща му, чичо му и братовчеди са били контрабандисти и са загинали от взрив. Аднан ли ги е направил контрабандисти? Той ли ги е взривил? Тотални психопати и той и брат му. Вехап прилича на бясно, болно куче...няма мисъл, няма милост, няма угризение. Не знам, как след всичко случило се, Хакан каза на АКадир да намери доверен човек. Вместо самият Хакан да намери човек и да го "прикрепи" към АКадир и онзи да го следи и наблюдава; Хакан даде свобода на избор на АКадир да доведе, когото си поиска. И ето, Хакан не е доволен, че Вахап е в Чукурова. Но, виновен си е Хакан. И не виждам да взема мерки по повод на брата - ненормалник, въпреки, че знае че е точно такъв.
Катя, да.
И на мен това ми направи голямо впечатление. И именно това отличава поведението и на Халан и на Демир и съответно любовта им към Зюлейха от тази любов, която са имали Зюлейха и Йълмаз. По разказа на Зюлейха след смъртта на Йълмаз стана ясно, че тя се е влюбила в Йълмаз от пръв поглед, любовта е била взаимна, силна,  бурна и всеотдайна. Зюлейха последва Йълмаз със съзнанието, че вероятно отиват към смъртта си, но заедно. При Демир и сега с Хакан нещата са други, обстоятелствата са други...има известен натиск, осезаемо налагане, изкуствено създаване на ситуации, леко натрапване (ако мога така да кажа). Точно за това напълно разбирам и е много логично и нормално Зюлейха да "отделя" любовта си към Йълмаз. Защото тяхната любов носеше различен заряд, съвсем друга емоция и сила.
Да, Хакан е забъркан в кървави и престъпни дела и измъкване няма...няма и да има щастлив край любовта му. Тази любов е основана на лъжа, на нечисти интереси, на престъпни действия и нападения. И именно заради кървавите дела, в които е забъркан Хакан като цяло, той няма правото да съди Демир, няма никакво право. Хакан не е ли виновен за тъгата, мъката и скръбта на други семейства...на други жени, деца и млади момичета, чиито съпрузи, бащи или братя са убили или осакатили?! Как си позволява Хакан и от каква позиция да бъде съдник на Демир?! Отвратително даже. Не ми допада този човек, нито като поведение, нито като мислене, нито любовта му ми е приятна. Преди да си признае любовта, трябваше да си признае кой е, какъв е и защо е дошъл.
Сега се чудя, какво ще стане с Лютфийе. Тя беше с Бетюл, когато онзи я заплаши с пистолет. Дали ще ги отвлекат заедно; дали Бетюл няма да избяга и след това нейното поведение при тази заплаха да е повод Фикрет да се откаже от годежа?! Дано Лютфийе да не ни напусне!
Хубав ден на всички!

Добър вечер
Лучия, и на мен тази фраза ми е непрекъснато в главата. Хакан ... не е като да не знае какъв ще е резултатът накрая. И въпреки това започна ударно ухажване на Зюлейха. Дали заради Фикрет? Или за да я предпази от Кадир? Или пък му се иска и на него да заживее спокойно в семейство... Може и да се надява, че Зюлейха ще се влюби и няма да може да се откаже от него. Наивно е обаче.
Дана, специално се върнах на 102 серия да чуя какво все пак разказа Демир на Фикрет за Хакан и неуспешното им партньорство - работата не вървяла, Демир трябвало да оглави холдинга и не е могъл да се занимава и с тази работа. После Хакан направил някакви глупави работи и банкрутирал, самият Демир забелязал това по-рано и си тръгнал. После Хакан си заминал от Чукурова, като оставил много дългове, които Демир не платил. Неговото обяснение за обвиненията е: "Навярно защото съм се отказал от партньорството и го оставих на половината път".
За мен това означава, че тогава все още Хакан не се е занимавал с престъпни работи. Иначе не би фалирал. А и Кадир е намерен в Ливан, доколкото си спомням.

Лучия, и на мен ми се струва наивно Хакан да се надява, че когато Зюлейха разбере кой е ще му прости и нещата ще се оправят от само себе си, макар той сам да каза, че когато разбере ще го намрази. Може би сте прави като предполагате, че затова бърза да скрепи връзката си с нея, преди да настъпи момента на разкриване на истината.
Дана, не мога да сравня Мехмет Хакан с Демир, тъй като те са много различни, даже и начинът, по който се сближи със Зюлейха, колкото и външни прилики да откриваме. Всеки е по своему уникален. Да, сега Йълмаз е издигнат на пиедестал, но и той си имаше  трески за дялане, както и не винаги Демир беше лош. А що се отнася до партньорстото между Хакан и Демир съм на мнението на Катя. Когато разказваше Шермин за Хакан как с парите на Демир била основана фирмата и офисът бил в Мерсин и как Хакан съсипал бизнеса, тогава Мехмет с подсмихна под мустак. Може би истината е малко по-различна, защото Акадир в един епизод беше казал, че каквото и да пипне Хакан потича злато. Явно запознанството с Акадир е било след оттеглянето на Демир.  По отношение на Фикрет, дали няма още някоя бивша изгора на Йълмаз, та и в нея да се влюби? Наричаше Йълмаз брат, а след смъртта му се увлече по Мюжгян. Хайде да речем, както и да е, влюбил се е. Сега в жената на брат си, в снаха си, и то след като такива ги забърка с Бетюл. Да, визуално е красавец, но не ми допада  неговата импусивност, прибързаност  и непредвидимост. С неговия буен характер става лесна жертва на разни манипулатори. Ето го резултата с Бетюл. И какво ли ще направи като разбере, че е използван, освен да се замеси в нови неприятности? И какво постигна като си премериха перушината с Мехмет освен, че Мехмет разбра за чуствата му към Зюлейха?
Дана, изгледах отново предната 114-та серия, но не открих разказа на Хакан за отношенията им с Демир и бизнеса в Мерсин? Освен с Акадир с никой не би могъл да разговаря на тази тема. Може ли да ми дадеш жокер къде е тази сцена? Не я открих.  Може да съм я пропуснала. А тя е ключова за да се разберат настоящите събития донякъде, а и за да разберем нещо повече за самия Хакан.

Здравейте ,
Якут, аз не сравнявам Хакан с Демир, просто отбелязвам определени неща, които оставят впечатление за подобност или прилика в един или друг момент, но това не значи, че двамата мъже си приличат. Лично аз намирам Демир за много по-достоен и стабилен като характер. Хакан има нещо "хищно" в себе си, което ме отблъсква. Това го усетих, когато без да му трепне окото видя как Зюлейха и Юмит се разправят, а Зюлейха извади пистолета; той усети, че Зюлейха е в паника за сина си, а Юмит я заплашва с живота на детето и че може да стане най-лошото. Стоя в храстите с ехидна усмивка, сякаш гледаше сеир. Ами, психарско ми е това. Да не говорим как леко нареди сплашването на Фекели, а там имаше дете и можеше да изгори. После пак с лека ръка нареди и убийството на Фекели. И сега с Бедо...не му трепна пак окото - избърса си бузата и пита наложително ли било...ехооо, става дума за човешко същество! Не ми е нормално това, лично на мен.
Не мисля, че Йълмаз се издига на пиедестал от Зюлейха....тя много добре знае, какво и защо стана и как стана. Просто любовта им със Зюлейха беше различна, с друг заряд... поради различни обстоятелства и причини. Зюлейха си спомня за онова време с особени чувства. Време, преди да й се случат много неприятни неща...животът й е бил и по-прост, по-ясен, без тези сложности и интриги, в които е забъркана сега и в които сама се беше и забъркала преди. За това и така говори за Йълмаз и така го усеща.
Никой не е безгрешен и никой не е казал, че Йълмаз е такъв и е нямал трески за дялане или допуснати грешки. Но, той за разлика и от Демир и от Хакан "игра" открито и с "ясни карти"; не удари в гръб...насочваше и пистолет и думи директно в лицето на Демир или на когото има какво да каже; не действаше с незаконни средства в бизнес отношенията, имаше си принципи. За разлика и от Хакан и от Демир, Йълмаз не планира убийството на никого предварително и умишлено. И убийството на лихваря и това на Ерджо бяха с цел пряка и непосредствана самозащита и защита живота на Зюлейха, а после на Гюлтен. Или те или един от нападателите трябваше да оцелеят. Така че, лично за мен, Йълмаз и с грешките си и с "треските" си имаше една по-различна ценностна система, която аз харесвах...същата имаше и Фекели. И двамата остават и ще останат моите любими герои. Това си е моето усещане
За разговора за фирмата в Мерсин: беше в някоя от предишните серии, но аз ги гледах "на куп" и сега не мога да се сетя точно, кой беше моментът. Спомням си сцената, че влизаха в офиса на АКадир и Хакан каза, че много се разприказвал за Демир, каза за фирмата в Мерсин и това, което писах, докато сядаха на масата за кафе, Такива спомени имам. Сега нямам време да превъртя предишните два-три епизода, но ако някой се сети, нека пише. Ако видя момента, ще пиша точно.

Дана, по отношение на Йълмаз си права. Той беше с друго светоусещане, не удряше в гръб и ако имаше нещо да каже се изправяше  с достойнство срещу противника, както и Фекели. Затова харесвах героя, заради неговата честност, откритост и доброта. По отношение на Демир и на Хакан, те са хищници, които не подбират средства, когато трябва да постигнат определена цел, разбира се и в това си има нюанси. Що се отнася до "треските" на Йълмаз имам предвид конкретно как без да се опита да разбере защо се е омъжила за Демир, обвини Зюлейха, че го е сторила заради богатството. После се ожени за Мюжгян. След като разбра истината обеща на Зюлейха да се съберат. Да, междувременно разбра за бременността на Мюжгян, но остави Зюлейха насред пътя. Така е, имаше обстоятелства, които възпрепятстаха двамата да се съберат, но Фекели беше прав да го посъветва добре да премисли решението си за брак с Мюжгян. Разбира се, че всеки си има мнение и аз уважавам твоето и съм съгласна за някои неща с теб. Например за Фекели и Йълмаз съм напълно съгласна с теб.

Якут, да така е. Всеки има своето усещане и възприемане на героите, всеки е със своето отношение и мнение. Пиша в "скрит текст", защото това сме го коментирали много в предишните теми и няма смисъл сега да го обсъждам отново. Ти може и да не си чела мнението ми по някои въпроси и за това пиша на кратко по коментираното от теб... така че, да не досаждам на другите, с които сме дебатирали доста по тези теми.

П.П. Лучия, дано наистина Хюлия да остане. Много ми е симпатична нейната Лютфийе.
Хубава неделя на всички!

Момичета, в някой от последните 3 епизода беше този разговор. Минах с мишката, но не успях да попадна на него. Ще погледна пак, по-късно, но ясно помня, че имаше такъв.
Лучия, Фикрет живее в лятната вила на Фекели, не е наемал къща. Не знам защо, обаче в тази вила да не могат да живеят Лютфийе и Керем Али. Явно Лютфийе е нужна за СЦ да е в конака и Керем Али го "подготвят" да бъде отгледан от Зюлейха и хората на Яман от конака.

Някои разсъждения върху филма „Райски дни“ и сериала „Имало едно време в Чукурова“:
В последния еп. ни показаха още един цитат от филма „Райски дни“, който досега не е показван – житните класове на специалната светлина; подсещат ни за връзката между сериала и филма, която присъства от самото начало: влакът от интрото за първи сезон, „пристигащ“ в конака. Каква е тази връзка, сега се вижда много по-добре, отколкото в началото. Връзка с филм, който има специално място в историята на кинематографията. От него са използвани много неща: мотиви, схема на историята, знакови кадри.


Става дума за творческа преработка, в която е променено основното съдържание. Докато във филма индустриализацията е фон, среда на събитията - годината 1916, завод, влак, машини на полето, в сериала се разказва как се случва самата индустриализация. Много съществена разлика. Разказът в сериала е за процеса през 70-те в един район на огромно разстояние и закъснял по време в сравнение с този от филма. Филмът излиза на екран през 1978 г., това също е интересно, защото историята в сериала в момента е приблизително в това време. Тази основна разлика личи преди всичко в камерния състав на героите във филма, които разказват една лична история, и разгърнатия състав в сериала, където е представено цялото общество, а главните герои имат роли, надхвърлящи отделното, те са лица на обществени групи.
В началото и на двете места стои убийство, което принуждава двойката влюбени към бягство в провинцията. С влак, разбира се – най-видимият знак на епохата.  Във филма с тях е и сестрата на момчето, от чието име тече разказът. В сериала влюбването на провинциалния главен герой в момичето от двойката не става в неговия чифлик, както е във филма, а тъкмо по време на „пътуването“ – Демир пристига в Чукурова като участник, който вече носи своята идея за промяна: тримата пристигат заедно в Чукурова.
Влюбената двойка се представя като брат и сестра. Но за разлика от филма, където за болестта на стопанина и идеята момичето да се омъжи за него, за да получат богатото наследство, е на момчето от двойката, сериалът прави много силен акцент върху момичето като взимащо решения и насочващо събитията. Зюлейха представи двойката като брат и сестра, тя получи информация както за богатството на Яман, така и за отсъствието на наследник – и двете важни за нататък, а още на следващата вечер създаде двойния статут на мъж и жена, който остана за другите в тайна, а тя използва по-нататък в историята. Ако във филма болестта предполагаше смърт, в сериала болестта на Демир – липсата на наследник, веднъж е възможност за Зюлейха да спекулира с детето, а в основния план тази болест е болест на неговото „безплодно“ общество, което не може да продължи по същия начин нататък. Преодоляването на безплодието следва етапите на индустриализация: Зюлейха забременя от Демир, когато Йълмаз беше приключил своята работа за промяната на Чукурова и двамата със Зюлейха започнаха подготовката на първото от поредните бягства; следваща бременност беше знак за вече стабилна способност за възпроизводство на живота на промененото местно.  Главният герой във филма поиска извинение от героинята, защото той беше причина тя да се омъжи за господаря и да се влюби в него; докато Зюлейха обвинява Хюнкяр и Демир за всичко, така е и досега. Тя никога досега не е признала собствената си – най-важната роля, в брака с Демир: Зюлейха се омъжи за него като сестра на Йълмаз и естествено – девствена, тя не му каза, че е бременна. Зюлейха заблуди Демир, който мисли, че с брака я спасява от безизходица. Във филма целта е получаване на наследството от богатия стопанин, докато в сериала както решенията в началото, така и поведението в съответните ситуации: Йълмаз свободен, развод с Демир, смърт на Йълмаз, смърт на Демир, са винаги на Зюлейха. Така отначало докрай Зюлейха е главната героиня в сериала.
 

Във филма стопанинът и предложи да остане с него и след сезона, двамата се ожениха. В сериала Демир и предложи да остане с него, но тя дори не каза това на Йълмаз, Зюлейха се омъжи за него. Тук има нещо интересно със заглавието на филма, от една страна: „Райски дни“, каквито за двамата герои започнаха и продължиха до разкриването му като извършил убийство: тя се влюби в стопанина, а той и сестра му живяха в охолство. В сериала Демир обеща на Зюлейха: „Ще живееш като в сън, от който няма да искаш да се събудиш.“ С малки изключения, едва ли животът на Зюлейха до момента, в който се намираме сега, може да се опише по този начин. Това обещание на Демир по-скоро се отнася за времето, когато индустриализацията, която е съдържанието на разказа, приключи. Демир е виждал „светлото бъдеще“, но нито той, нито някой друг е знаел предварително колко труден е пътят дотам, нито колко дълго ще трае. Ако във филма райските дни свършиха, то надявам се в сериала, че те предстоят, а обещанието на Демир не е празно обещание. Райските дни в Чукурова предстоят след сериала, те са бъдещето на децата и днешното настояще на Чукурова.
След скакалците и пожара в имението и смъртта на двамата мъже героинята се качи обратно на влака; сестрата тръгна нанякъде, без да знае накъди и какво ще прави...Историята завърши трагично и песимистично. Надявам се на друг финал в сериала: Зюлейха да остане в променената Чукурова и спокойно и щастливо да отглежда децата на своите мъже. Тук имаше достатъчно пожари, а райското време предстои.


Ако във филма главните герои са трима, единият от които – момчето, чака на вратата на дома на болния стопанин, за да влезе след смъртта му вътре, то в сериала пред вратата на конака на Яман момчетата са повече.  Зюлейха е с Демир, но погледът и е навън - към Йълмаз, тя следи ситуацията и всеки момент е готова да се върне при него. Йълмаз не иска да влиза в конака на Демир, той иска да отведе Зюлейха и сина си; сега в ролята на Йълмаз е Хакан: но той иска Зюлейха заедно с богатството и конака, където са и децата от Демир и Йълмаз. Историите за отмъщение и атаки към Яман всъщност провокират последователните етапи в процеса на промяна на стопанството и обществото: Йълмаз – фабричното производство и нови институции и отношения в сферата; Хакан – разширяване на пазарите. Всеки от тях свършва каквото може и оставя свой наследник, за да го продължи.


Това, което много отличава сериалът от филма, е темата за любовта: тя присъства и на двете места. За разлика от филма обаче, в който героите са трима с техните истории, в сериала почти няма герой, който да не обича, показани са много любовни истории, човешки истории. Но това, което е същественото по тази тема, е ролята на любовта в художественото представяне на процеса на индустриализация. Сборът от всички истории създава внушението, че индустриализацията – самата дума звучи студено като метала, е направена от хората с любов. Още в началото Демир даде на Зюлейха да чете книгата на Саит Фаик „Облак в небето“, сякаш предупреждение към Зюлейха, че ще се срещне с много истории и да знае, че любовта има различни лица. Наскоро в туитър Сарачоолу напомни за този турски класик разказвач, имаше препратка към радиопредаване във връзка с негова годишнина. Зюлейха още чете тази книга за любовта, виждаме често кадъра с облак над конака, облак има и в постера. В един от тийзърите за сезона Зюлейха прави равносметка по тази тема: „Возможно, ни какая любовь не безупречна. Быть может, мы много раз ломали любовь на этих землях.“ Не сме достигнали до това нейно  мислене, може би предстои.
Любовта в този сериал е не само чувства между двама, всеки от героите е участник в основното: промяната на тази земя, затова отношението и оценката към всяка любов е и отношение към нейната роля в процеса. Нито един от героите не може сам да извърши това колективно дело, ничия любов не е достатъчна, всеки стои на мястото си и прави това, което може. В началото Йълмаз спаси Зюлейха от изнасилване и я доведе в Чукурова, изчака я докрай, докато я чакаше, даде своя принос за промяната – всичко това е от любов; към финала Хакан се влюби в Зюлейха, спасява нейния и живота на децата и, надявам се своя принос ще даде и той – всичко това е от любов. Демир е различен от тях. Промяната става на неговата земя, той присъства от самото начало и досега: дори и сам вече в отвъдното, именно неговата любов държи Зюлейха в Чукурова. Демир провокира процеса с брака си със Зюлейха, нужна за това беше голяма смелост – така върна Йълмаз и Фекели, има визия за промяната и много трудна задача: да задържи Зюлейха в Чукурова, да я задържи от това да избяга при Йълмаз, да я свърже със земята, с хората, да я накара да се чувства на свое място, да иска да остане и след смъртта му тук, при това да не спира да поддържа нивото си на бизнесмен и стопанин в Чукурова. Всичко това става с любов, която е по-различна от любовта на спокойна двойка, затова е хиперболизирана, в тази любов и силата, и вярата, и неотказването е в извънредни граници. Любовта на Демир преодоля трите куршума в него, съгласието за развод, присъствието на друга жена и нова надежда, постоянното говорене, че Зюлейха обичала Йълмаз. Тук не става дума за любов „докато смъртта ни раздели“, а оставане на мястото и след смъртта, Демир говори за „вечност, съдба, завинаги“, златото като метала на вечностт е белега за това мислене. Несъответно се съди за Демир, когато не се имат предвид обстоятелствата и задачите пред него. Видяхме как и той може да обича „обикновено“, когато е спокоен, любовта е споделена и няма врагове. Неговата любов създава усещане за физическа действие: да задържа, да убеждава, да преодолява, да настоява, да защитава. Но без такава любов и без този герой в Чукурова нищо нямаше да се случи: Зюлейха и Йълмаз щяха да си се обичат някъде, Фекели нямаше да се върне, даже нямаше и да се сети за Хюнкяр, Хакан нямаше да има повод да  дойде. Нещата щяха да си продължат по стария ред. В началото Демир ни беше  представен като герой, получил любовта към земята от баща си, който се питаше дали Зюлейха ще го обикне. Това не е само въпрос на човека Демир, а въпрос дали новото, мечтаното, ще иска да остане и да продължи и само да се бори за бъдещето на децата им на земята на Демир. Точно в сегашния момент от развитието на сюжета, когато Зюлейха сама продължава живота си в Чукурова, Демир получава окончателния отговор: обикнала го е. Иначе Зюлейха щеше да се качи обратно на влака за Истанбул, както това направи героинята от филма.
Зюлейха сега си спомня любовта на Йълмаз - любов на двойка, която живее тихо и мисли само за себе си. Но тогава не трябваше да играе с любовта на Демир. Тази любов я отведе на друго място, където има бури и смърт, не трябваше да се омъжва за Демир и щеше да бъде с Йълмаз. Явно вече е уморена, а няма и на кого да се сърди. Но сега и  плодовете на това, което остава в Чукурова, ще бъдат  само за нея и децата. Разбира се, ако благополучно се измъкне от това, в което се намира сега. Финалът на историята ще бъде много важен за довършване на образа на Зюлейха.

Здравейте момичета и момче!
Пуснат е и 2 фраг на 115-ти епизод. Мехмет казва на Зюлейха, че Фикрет е влюбен в нея, но тя не може да повярва. Лютвие пък му казва на Фикрет как ще погледне хората в очите, как ще се погледне в огледалото, какъв отговор ще даде на съвестта си. Пред Четин Фикрет се закани да свали маската на Мехмет и да го изобличи що да стока е и че цяла Чукурова ще види това. Той казва, че с Мехмет е  свършено. Вероятно Хакан казва на Акадир, че го е смятал за умен човек, а той се оказал доста глупав. Фикрет казва на Зюлейха, че Мехмет я използва и с камионите им пренася дрога.

https://www.youtube.com/watch?v=yqFfloS0Psk