Телевизорът е нещо като постоянен фон на живота им.
У свекърва ми има телевизор във всяка стая и всичките работят. Целодневно,
ежеминутно. Когато се храним у тях ( в неделя) телевизорът работи.
Опитвам се да налагам изключен телевизор по време на хранене в къщи, но
мъжът ми е като зомбиран, все едно храносмилането му зависи от това
да минават разни тъпи риалитита и игри, докато се храни!
Приема изгасването на телевизора , като проява на лошо настроение, което ще мине.
Трудно ми е да водя нормален разговор, докато някой печели 10 000 евро в момента.
А той пък не е свикнал да говори докато се храни.
Излишно е да казвам, че аз не съм отгледана в такава среда и
макар много да обичам телевизията, смятам,
че е много лоша услуга телевизора да работи
докато се храним. Сутрин, докато не сме заедно просто си 'пускам тишина' , нищо не работи.
Но в цялото останало време , това чудовище работи.
Имам чуството че откачам, а и тук в Италия телевизията
е ултра-тъпа.
А сега се е заканил и да купува някакъв телевизор , който е нещо като космически кораб.
Ми..това ще ни закопае!
Притеснявам се, че един ден ще отгледаме едно малко ТВ-зомби, което няма да знае какво е да седне с мама и татко да вечеря и да си говори!
Споделете какво правите, изобщо, пречи ли ви телевизора.
Как налагате правила...