Публикувана: 3 ноем. 2006, 21:06 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2006, 14:45 ч.

Достойнството - за уважение или недостатък?

2 086
37
1

# 15 3 ноем. 2006, 22:35 ч.

Мнения: 1 840

Цитат на: Lilly в пт, 03 ное 2006, 22:26

Досега винаги съм отстоявала принципите си...но!
"Голям камък хвърли, голяма дума не казвай" - са казали хората
Човек никога не знае какво ще му поднесе живота, как ще се извъртят нещата и пред каква дилема ще бъде поставен...затова за нищо не се заричам

Напълно вярно, Лили! Дано животът бъде милостив към нас и не ни поставя на колене! Защото до голяма степен нещата не зависят от нас - днес може да си цар, утре - каруцар.

# 16 3 ноем. 2006, 22:51 ч.

някъде там
Мнения: 1 466

Аз за амбицията имам едно свое определение: Мечти, които преследвам. Преследвам ги с много труд. Работила съм най- различни неща, докато си намеря мястото.В момента се чувствам удовлетворена и виждам, че мечтите ми придобиват реални граници. Иначе съм в много редки ситуации правя компромиси с достойнств ото си.Даже в момента не се сещам за такава ситуация. newsm78

# 17 3 ноем. 2006, 23:04 ч.

Мнения: 2 792

В собствените си действия държа на принципите на всяка цена (поне за сега), да се надявам така да го откарам до края. Но ми се е налагало в работата си да се съобразявам с хора, чийто принципи са ми чужди (т.е. абсолютно безпринципни), точно заради собствените си принципи, някой разбра ли нещо Crazy

# 18 3 ноем. 2006, 23:47 ч.

Мнения: 7 837

Уф, не знам...
Имаше моменти, потъпквала съм се.
Няма принципи, има адекватно реагиране на ситуации. И нагаждане, за да не те смачка тълпата , заради едните принципи и амбиции...

# 19 3 ноем. 2006, 23:58 ч.

Мнения: 843

като математик .. да отговорЯ: Можем И да СМЕ. Можем и да е никак и нищо.
Но когато се обърне човек назад, в края на живота си.. и добре да види ДОСТОЙНСТВО!!! - гласувам.
Еййй как ни унижават!! / Що не се оплачем някъде?!/
И колко ли сме достойни ние.?!/ ама що ли си мълчим като едни п..,,бигбрадъровски,...... Wink

# 20 4 ноем. 2006, 00:11 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Аз на достойнството си мноооого държа! Нищо не може да ме разклати в тази посока, НИЩО!
Не знам дали е недостатък, но уважавам с хора с достойнство- винаги си личат!

# 21 4 ноем. 2006, 00:48 ч.

Мнения: 1 006

За мен е закон да пазя и да защитавам личното си достойнство.

Допускала съм грешката да го правя пред хора, пред които и грам не си е заслужавало - нищо лично, касаещо мен самата не е зависело от тях, не ме е интересувало особено мнението им за мен и не на последно място са били под моето ниво.Пуста женска природа. smile3537

Друг път съм премълчавала, но в името на нещо - единствено, за да го направя в по-късен и по-подходящ момент и по достатъчно значим и убедителен начин.Това пък съм го правила с хора, които са били в по-изгодна позиция само откъм сила.Може би за това търпение споменава по-напред Divana.

И аз не искам да се заричам, защото нямам представа дали с всичко мога да се преборя, колкото и да ми се иска и да вярвам, че ще успея.

# 22 4 ноем. 2006, 01:13 ч.

Мнения: 1 100

Имам достойнство. При това доста силно развито. По-често ми играе лоши шеги, отколкото да ми помага. За мен то е над всичко останало. На един или два пъти ми се е случвало да го погазя, заради хора, на които държа. И Въпреки това, после ми е било гадно. Това са редки случаи и точно тези случаи са може би част от моето достойнство и приоритети. Не уважавам хора, които продават достойнството си и рушат самолюбието си. За мен са мижитурки и не искам да съм част от животеца им. Затова и ги избягвам.

# 23 4 ноем. 2006, 07:42 ч.

Мнения: 3 342

Цитат на: мюриель в пт, 03 ное 2006, 21:06

Имате ли си цена? Държите ли на принципите си или бихте направили компромис с тях заради пари?(абсолютно изключвам казуса 'заради детето/децата'). Питам лично вас. Предпочитате ли да напредвате с лакти за сметка на самоуважението, а може би определяте амбицията на всяка цена като плюс? И къде е границата?

Не, нямам цена в този смисъл.
Никога досега не съм потъпквала достойнството си заради пари.
А щом не касае децата, смятам и че никога няма да го направя.
Не напредвам с лакти, умерено амбициозна съм. И не обвързвам амбицията си с пари, а отново с някаква лична удовлетвореност.

# 24 4 ноем. 2006, 09:45 ч.

Мнения: 3 447

Заради пари и кариера не съм си плюла в суратя. Когато са ме унижавали, съм напускала дори работа, която харесвам. Потъпквала съм си достойнството обаче заради мъж.

# 25 4 ноем. 2006, 10:37 ч.

Мнения: 3 818

Цитат на: Dona в сб, 04 ное 2006, 09:45

И аз така. И точно понеже оставих един мъж да ми стъпче достойнството, сега си го пазя ревниво и не бих го позволила втори път- нито по либов, нито заради работа.
Не държа да напредвам на всяка цена. Държа да съм в мир със себе си и да знам, че не съм предала идеалите си. Границата не мога да кажа къде е, всеки сам си я поставя.

# 26 4 ноем. 2006, 10:41 ч.

Мнения: 6 167

ами имам достойнство, да.
но имам и глава на раменете и не съм болезнено обидчива,
мнителна и тн. на тази тема. преценявам ситуациите.
но съм напускала работа, защото съм се чуствала обидена.

за мъж съм правила компромиси, но глупава съм била, не съм виждала
с очите си.
прогледнеш ли веднъж, обаче, някак си получаваш имунитет,
по-трезва преценка и по-рядко... допускаш компромиси с достойнството си.

# 27 4 ноем. 2006, 11:14 ч.

Мнения: 1 840

То изглежда, че всеки има някаква собствена представа за достойнство, която малко или много се различава от представата на останалите. Това е нормално. Но се чувствам длъжна в такъв случай да поясня как го разбирам аз. Склонна съм да правя компромиси спрямо близките си - да потъкам някоя мечта заради общия интерес например (случва се често), мога да преглътна незаслужена обида и да простя. Но не правя компромиси със съвестта си, не се продавам за пари (дано не ми се налага да стигам дотам), не умея да се моля, когато ми отказват.

# 28 4 ноем. 2006, 11:17 ч.

Мнения: 1 568

Достойнството понякога се налага"да бъде изхвърлено" в кофата,за боклук!
Но самоуважението-НИКОГА!!!
Пример,за достойнството:понякога в името на детето,на семейството се налага да молим или да правим компромиси,но не бива да потъпкваме личността си!!!

# 29 4 ноем. 2006, 11:31 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: stefiji в сб, 04 ное 2006, 11:17

...

Харесва ми. И аз съм на това мнение - достойнството го разбирам като форма пред останалите. Когато се налага, може и трябва да свеждаме глава. Да се пребориш със себе си и да оставиш достойнсвтото на заден план е ужасно достоен акт всъщност.
Виж, самоуважението си е вътре в нас и е важно според нашите разбирания да е запазено. Дори когато това е в ущърб с околните. Именно защото всеки има различна представа за достойнство и къде е границата. Пример - една проститутка: има ли тя достойнство и самоуважение, предвид работата й?

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Войната в Украйна 2

Нашите мании, навици и странности

Причина:

Причина: