Домакини 79/ Топли и уютни празници

Бабче, изобщо не съм се засегнала и си го приех съвсем на шега. Това е само за натискането на спирачки, докато се возя. Положението започна да става по-сериозно като се роди шефа. Не шофирах, защото при всеки опит се усещах, че изобщо не внимавам в пътя, при всеки негов звук вниманието ми е абсолютно отвлечено. Така полека изобщо спрях да шофирам, а съм се качила на мотор на 10 и на кола на 12 години. На 16 карах автобуси из столичен гараж и имах комшия инструктор, който докато съществуваше полигон, ни учеше да го минаваме на дупките м/у курсистите, справях се още на 14-15 с него.
Мъжа ми е тенекиджия, имаха и пътни помощи, а едно време доста висях в работата му, на старото място. И на катастрофи сме ходили и в сервиза, изобщо аз от повече от 16 години гледам намачкани коли. Мисля, че това вече ми дойде в повече, макар да не съм стъпвала на работата му вече 5 години, изобщо ситуацията по пътищата съвсем ме фитна. Та само мъжа ми и един приятел ме издържат да ме возят Градско нямам проблем, освен, че натискам спирачки, на дълъг път с по-висока скорост, става страшно

БабТи,не ми е удобно да напиша,как и защо се смях преди малко,да ме прощава,ама с неговото страдание.Някой ден,на живо ще ви разкажа.Виж обаче,за сорта не се сетих да го питам.Тиквена ще да е,или някоя  от нещо по голямо с оглед драмата.
Мако,как те разбирам с тези спирачки.Карах курса,скъсаха ме на листовките,щото нали не полят изпит не е взет изпит и докато се наканя мина време,забременях,родих.Така ни се качи един автобус отгоре,че звука на ламарина ми стържеше години в мозъка.Возя се няма проблем,но при разминаване с нещо по близо,дупка правех в пода.Добре,че моя мъж,бързо им се насища и ги продава,че коя ли щеше да пропуска вода не знам.Довод нямаше,който да не са ми изрекли да се кача пак,не и не.Карам сега,но карах нов курс и инструктора ми набара слабото място.Та щом аз карам вече толкова години,все ще те качим и теб с Бабти,ей де е Будапеща.

Изчетох ви.
Добро утро!

Хайде и кафето да сервирам макар, че е рано за ставане. Днес дребния изяви желание да се яви на олимпиадата по математика, та пътуваме към училище. В четвърти клас беше категоричен, че не иска да чува за състезания и олимпиади.
Та тази седмица ще се спи само в неделя до късно.
ма ко и аз съм в отбора на натискащите спирачките. От осем години имам книжка, от седем не съм шофирала, при мен беше важна стъпка, защото след катастрофа преди 20г ме беше страх и да се возя. Знам че ще дойде ден когато ще се престраша но кога....

Добро утро и благодаря за кафето на Джейми. Една част от моето го излях върху блузата си....

Добро утро от една мокра кокошка - мен! Така вали, а аз трябваше да ида да си пусна кокошките, да нахраня зайците, да заредя парното, да натоваря стока в колата, да обслужа една позната, да й разтоваря три  чувала храна за зайци, и все в дъжда.Дойдох мокра на работа, а нямам нищо за преобличане.Яхнала съм духалката.
   Аз обожавам да шофирам, обожавам.Когато пътуваме с ММ , той не ми дава да карам, освен ако не сме били на купон и той се е спиртосал.Само че,от години ,аз отказвам да карам при това положение.Аре бегай от тука, да не съм дринк енд драйв. Карам всичко - бус, пикап,всички наши и на децата коли, атв на синът ми,всичко що има гуми.
    Предлагам специално за Мако да оборудваме едно файтонче.Дядо ми беше шофьор на кмета на селото,когато бяхме малки.И из селото го возеше с файтон,двуколка.ДЯдо ми беше луд фен на конете,имахме си и ние.Колко сме бързили из село с тоя файтон......Моите деца не знаят какво е файтон,Кати пък съвсем ще ме гледа като изкопаемо като й разказвам.А тая малка маймуна прави майка си дива и щастлива.Вие знаете ли,че има състояние ,наречено скок в растежа????Преди бебешкия пубертет?Жива да не бях , майко Джеврие!Едно време му викахме глезня.

Ох,как ме разсмя,майко Джеврие! Еееее,не!🤣🤣
Нося лАкунА.Грабайте кой,колкото може.



Марулет,няма ле как да отидеш да се преоблечеш? Да не простинеш така.
Добро утро!

Добро утро!

Ха ха, марулета и ти не уцели Страх ме е от коне. Като малка заеквах около година, един кон, по-скоро страхлива кобила, се уплаши и скочи над нас. Под пътя има чешма, 4 деца пием вода, като се изправи едното тя тъкмо минаваше там и се уплаши. Ама така се уплаши, че като се разбесня даже от каруцата се откачи и прелетя над нас. Обожавам тези красиви, умни и благородни животни, но като трябва да се доближа виждам копито минаващо на сантиметри над главата ми Но пък винаги съм искала да се науча да яздя, колкото и да противоречи на логика и здрав разум, след време пак на село, направих грешката да се кача на необязден кон. Тъкмо се бяха заели с тази задача, уж професионалист, коня го "познавах" още от конче, майка му беше единствената до която се доближавах и човека реши, че се е справил вече с уплаха и ината на коня. Да, ама не и аз като се качих Конете като кучетата усещат адреналина и стават неспокойни.
Преди 6 години бяхме на една почивка в Родопите и имаше конна база в близкото село. Качихме шефа на кон, уж за разходка, като смятах, че човека ще го води. Точно след 15 минути и след малко инструкции, той вече си управляваше коня самичък. Човека изобщо не вярваше, че за пръв пет се качва. На другия ден и мъжа ми се качи и направиха по-дълъг маршрут. После в базата, човека вече знаеше, че много ме е страх, успя да ме качи на един от конете, този на шефа. Само се качих. На снимките такава физиономия съм извадила, че все едно ще ме бесят Сега като ходим някъде винаги търсят езда. Щом успяха на каньона на водопадите в Смолян да се качат и то 2 пъти.
Плами, какво стана с коня на твоята девойка, намерихте ли нов собственик?

Еми ,Мако , ти си предизвикателство! Остава една рикша да ти спретнем.
   Кроти,аз една баклавичка,че не съм фен на локума.Едни приятели ми бяха донесли от Кипър -само той ми хареса.Уникален,с разни работи вътре. Зет ми честичко пътивя до Истанбул служебно, ние със сестра ми издевателстваме над него за баклави.
   Изсъхнах.Бойна лелка съм аз, какво ли не сме преживели с ММ , ама нещо взе да ми писва да съм все на фронта.
   /Подочух , че някаква засукана водка ще трябва да преживея с девера довечера, че ние двамата с него си обичаме./ На времето той ни запозна с ММ , бяхме колеги- състуденти  и много добри приятели.

С кола пътувам де, ама съм лош пътник, както казах. Ако се движим с под 100 или като се мине тази граница ме изтърпят, се справям
Гадно е времето при нас, мислех да се разходим следобяд, ама май ще си стоим вкъщи

Баклавата е суха,ама пени се не пени. Локума е много хубав,този розовия е минал малко покрай,докарва го повече на нуга халва,иначе всичките са пълни с ядки.Майстори са,не мога да им го оспоря.Престраши се следващия път да опиташ.
Мако,като те баламосаме с приказки и волан и спирачки ще забравиш.
На кон не съм се качвала,ама имам такова славно падане от едно дърто магаре.

Локум, локум, локум и кафеееееее.
Аз нали съм все с претенции, не видях ментов, но нищо, какъвто има такъв ще го изям.

Ма ко, щура глава си ти.

Конете ги обожавам, малко по-малко от кучетата. Но не се престраших да се кача на такова животно. На село имаше конна база и можех да се науча да яздя и до сега ме е яд. Вече не става да се кача на кон, защото ми е жал за животното. Нищо не ми е виновно та да се налага да носи моите 100 кила.

Кротик, ми сиропирай я. Аз всъщност не обичам баклава точно заради сиропа. В къщи винаги ММ прави баклава и все се караме защото аз изяждам прилично количество, но преди сиропирането. Всъщност от сиропираните десерти ям само толумбички, нищо друго

БабТи,тя някога е била сиропирана,не става вече.Обичам аз всичко"отровно"сладко.Баба ми правеше една баница,точеше корите,навиваше на охлюв и ги печеше.Беше по вкусна без сиропа.Понякога със сирене,понякога с орехи.Сладка баница,май се казваше.А,де!?

Ма ко коня го продадохме на познати на щерката които тъкмо прохождаха в спорта. Винаги когато иска да го види и язди няма проблем. Помни я милото животинче, нищо че вече 4 години не са заедно. Като я по души и си сгушва главата в нея,радва и се. Даже в Колумбия нямаше как да не се покефи Теди. Това казва е живота ми-коне и конен спорт. Много я е яд че в Берлин нямаше как да язди, но сега се надява да се завърне и на състезанията пак.

Плами, много е красив. За щерката си знаеш, но коня не бях виждала
Бях. ЕГНто не прощава. С приятеля който ме е учил да карам и мотор и кола, все още се виждаме редовно. Шефа е на възраст, в която вече от мотора ме беше качил на колата. Косата ми се изправя като си го помисля и все му казвам, че ако му дойдат същите мисли, ще го отупам Майка ми едно време съм я подминала с мотора без да я видя, изпуснала си торбите на земята, щяла да припадне и ми беше забранила "да си дружа" с него. А сега, като се счупи нещо при нея, ако ни няма или мъжа ми не може, сама му звъни

Намерих си най-после оризови спагети, това ще обядваме с шефа, глася ги китайски, да видим как ще ги докарам

Значи от снимките на Кротал така ми потекоха лигите, че нищо не запомних от прочетеното. Само щерката на Плами ми направи впечатление какво миньонче е.