Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Номинации за "Златна малинка" за книги, прочетени през 2021 г.

  • 5 157
  • 61
  •   1
Отговори
# 45
  • Mediterraneo
  • Мнения: 33 408
Е, колко да е забавно. Една номинация. От номинираните тук книги има и други, които на мен ми се нареждат сред любимите, няма нищо странно в подобни класации, на вкус и цвет...

# 46
  • София
  • Мнения: 19 888
И аз не харесах "Тебеширеният човек", мисля даже, че съм я номинирала преди. 😃

# 47
  • Мнения: 7 667
Глина се бори за сериозен победител в другата тема, гледам и тук Grinning Признавам си, от форума разбрах за тази книга и ще я прочета през 2022, поставла съм си го цел. Искам да видя що за чудо е това, дето така е жегнало толкова хора, в отрицателен или позитивен план Simple Smile

# 48
  • София
  • Мнения: 8 385
Е в отрицателен е жегнало един човек Simple Smile.
Иначе сред изброените/обобщените "Пасиансът на архангелите" я има на два реда.

# 49
  • Мнения: 7 667
Тука е един, ама по разни други сайтове и групи, има и други Wink

П.С. аз се обърках, то Живот в скалите е с най-много номинации тук. Но и нея не съм чела, пък също е много известна и за това почнах да ги бъркам.

# 50
  • София
  • Мнения: 9 589
Не е тук мястото, но да кажа Simple Smile
"Глина" едва ли ще я чета. Не ме привлича нещо...
Но срещам масово силни отзиви за друга книга от българска авторка , а именно - "По релсите" на Невена Митрополитска.

# 51
  • София
  • Мнения: 19 888
Е в отрицателен е жегнало един човек Simple Smile.
Иначе сред изброените/обобщените "Пасиансът на архангелите" я има на два реда.
Оправено. ✌
Моите малинки са:
1) "Бегълка - Харлан Коубън. Хареса ми " "Непознатият", но тази беше пълно разочарование.
2) Синът Ю Несбьо, за мен това не може за е писано от автора на Нож, изключително слаба книга. Все едно авторът е наел друг да му я напише.
3) "Работещи момичета"- Луиз Бегшоу- нищо впечатляващо.
4) "Среднощно слънце пак на Несбьо- това ми е единствената единица в гуудрийдс за 2021 г.
5) "Един ден, един живот"- Никълъс Спаркс, по принцип обичам чиклити, но такива захаросани истории ми идват в повече.
6) Принцът на Мъглата- Сафон, нищо не ми хареса в тази книга, дала съм 2 звезди, ама е била ни ръба и тя. 😀
7) "Осем перфектни убийства" Питър Суонсън. Определено е разочаравание за ценителите на трилъра.
8 ) Това е Нидерландия или защо лалетата са различни - Ben Coats, почти никакви споделени преживявания. Историята на Нидерландия заема половината книга. Ако ме интересуваше това, щях да прочета в интернет.
9) Все още жив - Питър Джеймс, отново нищо особено.

# 52
  • Мнения: 28 095
За Трите ябълки сте прави - не ми хареса, даже ме отврати с депресивния си сюжет, но не я номинирах, защото стигнах до 100 и някоя страница (мисля, че до 140-та, но вече не съм сигурна) и може нататък изведнъж да става по-интересна и смислена.
Не успях да разбера какъв е смисълът на книгата, освен да се прочете колко гадно живеят тези хора.

Глина нямам намерение да я чета - проверих за какво е, изобщо не ме интересува.

# 53
  • Мнения: 7 667
Ами и на мен Глина не ми от „моите” книги като сюжет, ама викам си от обща култура да видя за какво става дума Grinning И за Живот в скалите също.

# 54
  • София
  • Мнения: 1 135
След толкова разностранни отзиви за "Глина", сигурно ще взема да я прочета най-после. Дано не се окаже като "Живот в скалите" - клише до клишето и върху тях клише. Имах чувството, че авторката е хванала някой много дебел сборник афоризми и си е поставила за цел да навре всичките в една книга, казани с други думи.
 Виж, за "Трите ябълки" все едно сме чели различни книги... Не само не видях нещо депресиращо в нея, а точно обратното - наслаждавах се на разказа и езика, повечето време четях с усмивка и имах чувството, че съм в нашенско село,  при старци и баби, които познавам. За мен това е една много уютна книга, със собствена музика, като приказка.

# 55
  • Мнения: 28 095
Аз имам доста роднини от село, имам и къща от баба ми, където ходя често през топлите месеци;  техният живот по нищо не прилича на живота на хората от книгата. Всъщност, не съм сигурна кога се развива действието - мислех, че е поне преди половин век.

# 56
  • София
  • Мнения: 1 135
Според мен, дори повече от половин век - историята с Анатолия започва може би някъде в средата на 50-те години на ХХ в., съдейки по разказите за голямата война и големия глад.

# 57
  • Мнения: 454
След толкова разностранни отзиви за "Глина", сигурно ще взема да я прочета най-после. Дано не се окаже като "Живот в скалите" - клише до клишето и върху тях клише. Имах чувството, че авторката е хванала някой много дебел сборник афоризми и си е поставила за цел да навре всичките в една книга

Аз, като чела и "Глина", и "Живот в скалите", бих искала да кажа на онези от вас, които се чудят, че на "Глина", ако и да не ви хареса, поне може да й дадете шанс. На мен ми хареса - интересна ми беше историята за майсторите грънчари в Пернишко, линията на любовния триъгълник, различната интерпретация на познатата в българското народно творчество тема за вграждането.

Това, което не ми допадна - стара ли е една дума, намерила е място в книгата само на база етимологията. Но това, че са от различни географски области и исторически периоди думите, сякаш няма значение.

# 58
  • Мнения: 847
Започнах Глина.
В самото начало съм и не мога да я коментирам, но не ми допада това, че трябва да търся значението на думите в края на книгата. Става едно прелистване и мачкане. Подвързвам книгите, които чета с лист от тетрадки и не обичам да ги повреждам. По-удобно е да са тълкувани под линия.

# 59
  • София
  • Мнения: 8 873
Глина я прочетох за три дни,а с думите нямах проблем,т.к.съм учила диалектология.Малко извън темата,но препоръчайте ми и други подобни книги(май най-добре на ЛС,за да не разводняваме тук).

Общи условия

Активация на акаунт