Тема № 23 - "Обучение в пандемия - дистанционно и присъствено" - Декември 2021

Знам също така, че война на мен не ми се води, защото наистина се уморих, а и не това е целта ми.
Преди пандемията, при присъствено обучение, на малкото родителски срещи винаги съм повдигала въпроса за ненавременно оценяване на децата. Хайде, съвсем в началото бяха още с хартиен дневник, тук-там някой даваше дата за класната работа (за текущи контролни - никога!). Обръщала съм внимание на това, че слагат класни работи буквално в последния възможен момент на срока и какво би се случило, ако цял срок присъствал ученик просто отсъства точно в този, последен като възможност ден. Е, случи ни се на нас - детето ми бе диагностицирано и постъпи в болница. Няма да обяснявам стреса, на който бе подложено заради факта, че о! ужас, пропуска класното по БЕЛ, как ще я оформят. Колко телефонни разговори проведох за този казус. Как, кога и защо ще прави тя класното. Абсолютен тормоз беше и с една пропусната контролна работа по ИТ. Срокът мина и замина, детето бе оформено (имаше все пак достатъчно оценки за оформяне), но натискът да направи пропуснатата контролна се прехвърли във втори срок, на материал минал и заминал (все пак нещата се забравят) оценката се вписа със задна дата. За 1 приключен вече срок. На дете, присъствало през целия първи срок, отсъстващо само последната учебна седмица на този първи срок, предлагаха безумното решение да си удължава срока заради това пусто оформяне. Това е модел на работа в конкретното училище преди ДО, струпването на множество тестове и класни работи в последния момент в края на срока поради липса на текущи оценки, не по вина или отказ или бойкот на ученици. От това произлизаше и последвал проблем - в едни десет дни, в които са съсредоточени множество тестове и изпитвания, ако ти се случи да се разболееш, нямаш никакъв шанс да си останеш за седмица възстановяване у дома. Масово си ходят болни. Не говорим дори за проста хрема (тук някои ще скочат веднага, че проста хрема няма). Говорим за деца с температура, които идват, за да правят тестове и контролни, защото изпуснат ли този "прозорец", започва едно ходене по мъките. Следва гонене на учител по коридори, дебнене пред учителската стая с молби и уговорки кога да се направи пропуснат тест, от кой час могат да излезнат, за да го направят и т.н.. Та-това е от преди пандемията. И повярвай ми-коментирано е на родителска среща.
След това дойде ковид, първото затваряне, никой не знаеше какво се случва (помним всички).
В конкретното училище буквално прехвърлиха всичко на децата. Вместо да се продължи с някаква форма на учебен процес все пак по програма, започна едно уговаряне на отделен учител с децата в стил-кажете кога искате да ви е часа. Това не е адекватно, ще ме прощавате, вярвам, че и ти би се съгласила с това. Има програма, за Бога, защо се питат децата кога да се проведе часа! Започна едно "заплюване" на часове от учители, по всяко възможно време на деня, с дублиране на уговорки, разбирай часове. Учителите започнаха да се сърдят на децата като малки деца, защо не са казали на учителя по математика, че ще имат български (примерно) и обратно. Ползваха се множество платформи-всеки с неговите си изисквания и все децата им бяха криви тук и там за нещо.
Криво-ляво приключи първата вълна и затваряне. Следващата учебна година с ДО нещата се понаместиха поне откъм това, да се спазва някаква програма, а не на който когато му хрумне да си заплючва кога ще му е часа.
Междувременно продължи сагата с липсващи текущи оценки. Да, те са първи випуск с профилиране и Модули, но в децата ли е вината, че учител не успява да си разпредели и планира изпитванията? Те са там, чакат, питат дори ги слушах как се молят вече и апелират да се правят изпитвания и тестове, защото срокът минава, а те са пак без оценки. Молят се....да ги изпитват. Аз, като родител, нееднократно писах и повдигах темата, исках родителска среща. Не можело. Нямало как онлайн да се провежда родителска среща, ако толкова ме вълнува-да си звъня на всеки учител и да си питам. Ама мен не ме интересува моето дете учи ли, и що са му писали 5 вместо 6 на домашна. Че да звъня на всеки поотделно и да питам моля другарката как се представя моето детенце. Интересуват ме организационни въпроси, текущи казуси, проблеми на целия випуск, свързани с всичко ново, което се случва с този набор. А не Марийка пише ли си домашното, пък Иванчо включил ли си е камерата (тук е момента да уточня, че всички са с включени камери и няма 5-6).
Към днешна дата, този проблем е основен проблем. Отказът на децата да се върнат точно сега (12 клас) е огледало на това, което се случва години наред. Това не е отказ от обучение и форма на мързел. Да се молиш, да питаш, да се опитваш да дадеш решение, да участваш адекватно, а насреща си да получаваш само вдигане на рамене, овикване, наказания. Защото в момента, с едно връщане, следва да изпълнят целия този таргет не само по един предмет, и да запълнят отново лиспите на преподавателите и ръководството. На въпроси още преди да се заговори за връщане кога ще е тест по нещо, отговорът бе-не знам, ще видя, ще го измислим...(кога?) Наслушах се и на отговори в стил-ми не знам, кажете вие кога искате... Ама как децата ще казват кога искат? ОК, те се опитват да съставят някакъв план, предлагат, само и само да навържат нужното. Самите деца са наясно, че от тук насетне, независимо от мястото на провеждане на изпитвания, прекалено много изпитвания ще са съсредоточени за малък прозорец от време, и няма болен-здрав-мобилизираш се и действаш. Както е било и преди. Те това го умеят да кажем, играли са го и присъствено. Но просто им е обидно, на финала. Можеха поне в 12 клас да им подадат ръка, да им съдействат, има деца, които са с високи цели, масово наборът учи, не са разхайтени деца, вместо да ги делят на онлайн и присъстващи точно сега. Всъщност, ако си имаха нормален учебен процес с текущи оценки, никой нямаше да направи никакъв проблем за едно-две извиквания на място за присъствено изпитване.
Както и напред писах, един от проблемните предмети е език, със седем часа седмично и нужен таргет от 14 оценки общо по модулите. До миналата седмица, моето дете нямаше нито една оценка (при положение, че е едно от децата, които буквално изнасят часа на конкретния учител). След загубени два часа в разправии по темата, в Школо се измъдри една оценка за участие, а след два дни още две оценки от някакви никому неизвестни неща от септември месец. Цял месец в началото този преподавател беше болен - ок. Последва месец, в който бяха на "уговорка" в стил-понеже се готвите за ДСД, аз ви пускам от час (нещо недопустимо за мен, в крайна сметка не беше адекватно всичко да бъде подчинено на това ДСД, има деца, които не се явяват на ДСД освен всичко). Остана уговорка да им се праща материал асинхронно. Добре. Познай, дали последва изпращане на материал, указания за работа, изискване и срок за представяне на добашни или друг тип задачи. Нищо, нищичко.
И това е само по един от предметите. Ако отворя скоба за всеки един предмет-роман ще се получи.
На писменото ми запитване към ръководството по този проблем отговор нямам. Пълно мълчание.
А това е само един от проблемите, има още...
Тази седмица друг преподавател е отново болен. Ами, то наистина време не остава, изтича, после започват едно вадене от ръкавите на някакви оценки, които дори нямаш идея на какво и кога са получени.

Винаги съм била човек на диалога, за да се намери полезното за децата ни решение. Не угодното на мен. Тук диалог няма. Всеки опит за мнение, което не ласкае училището, а сочи някакъв проблем, вместо да бъде поне  разгледан, бива задушаван с нападка (нападението е най-добрата форма на защита).

Затова, вярвам сме наясно, че от училище до училище има огромна разлика. Другото ми дете сега е 8 клас, смени училището. Две училища могат да следват учебен план, да имат текущи оценки, да са планирани и обявени (да, в същата тази платформа) и да няма никакъв проблем по този въпрос. Намирам се за достатъчно грамотна, тук пишем като цяло силно заинтересовани от образованието на децата хора, въпреки полярните мнения по различни казуси. Категорично не съм против образование, това е абсурдно.