Моя позната роди секцио и мъжът й присъстваше в СВ.Лазар.
- Публикувана: 4 ноем. 2006, 15:28 ч.
- Последно мнение: 5 ноем. 2006, 19:32 ч.
Присъствието на бащата по време на секцио
Здравей.Аз раждах секцио в Свети Лазар.Моята стая беше точно срещу операционната и преди да вляза да раждам попитаха нашия тати дали иска да присъства на раждането и тои отказа,предпочете да ме изчака в стаята,НО когато операцията започна изведнъж моя мъж се появи и изгледа цялото раждане на дъщерями 
,макар че след като извадиха детето видях че му стана лошо от напрежението и от гледката.След това отиде при детето и го снима с камерата и ту идваше при мен да ми дава кураж докато ме оперирваха,ту ходеше при детето.Аз бях много щастлива че нашия тати присъства на раждането.ЖЕЛАЯТИ ЛЕКО РАЖДАНЕ И БЪРЗО ВЪЗТАНОВЯВАНЕ. 
,макар че след като извадиха детето видях че му стана лошо от напрежението и от гледката.След това отиде при детето и го снима с камерата и ту идваше при мен да ми дава кураж докато ме оперирваха,ту ходеше при детето.Аз бях много щастлива че нашия тати присъства на раждането.ЖЕЛАЯТИ ЛЕКО РАЖДАНЕ И БЪРЗО ВЪЗТАНОВЯВАНЕ. Аз раждах в Св. София и съм много доволна.
Искахме таткото да присъства, но според мен не е голям пропуск това, че не разрешиха. Пък и няма какво толкова да се види.
Искахме таткото да присъства, но според мен не е голям пропуск това, че не разрешиха. Пък и няма какво толкова да се види.
Даже никак не е приятна гледката-операция е все пак
Сигурна съм,че в Св.Лазар при секцио може да присъства бащата,ама то като си плащаш всичко може !Инфото е от моя приятелка,която роди там,а мнението на мъжът и е,че ако трябва да избира не би влязъл отново.Въпрос на психика!
!Инфото е от моя приятелка,която роди там,а мнението на мъжът и е,че ако трябва да избира не би влязъл отново.Въпрос на психика!Аз родих там и те сами предложиха на мъжа ми да влезе. Той отказа, щото е малко страхлив. Иначе татковците застават до глават на родилката и общо взето нищо не се вижда.
. А личното ми мнение е че ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да присъстват...щото се оказва че не е като "правенето" ..........Иначе татковците застават до глават на родилката и общо взето нищо не се вижда.
Точно така - виждат това, което и майката би видяла, ако не е с пълна упойка
а има и нещо като параван. Никой няма да го пусне да зяпа над корема 
Аз съжалявам, че моят мъж не присъства на раждането (секцио) на нашата принцеса. Никак не се чувствах добре и определено имах нужда от него - дори само за да ми държи ръката или да пуска неуместните си шеги. Въпросът не е дали операцията е за гледане или не, въпросът е за подкрепата и споделянето на този важен момент в живота на семейството ни.
Леко раждане и дано намериш подходящата болница!
Леко раждане и дано намериш подходящата болница!
аз много исках нашият татко да бъде при раждането и уж щях да раждам нормално, но ме резнаха ( за мое голямо щастие) и не дадоха мъжа ми да влезне с мен. Не че умирах от желание да ме види с разпорен корем, ама исках да присъства на първия миг на малката. Та в Св. София не дават татковците да гледат
Аз раждах в св. Лазар планово секцио. Мъжа ми бше на операцията и дори засне всичко с камера 
Пред мен имаше параван и не можах да видя как изваждат малкото ми съкровище, после го видях на записа и страшно се радвам , че мъжа ми е успял да го заснеме
Това е паметен момент ще го гледам докато съм жива, а и детето ще иска да го види един ден
На записа въобще не се вижда корема , а само как измъкват бебето между чаршафите
Няма нищо стресиращо, а само красота и щастие
След изваждането на бебето, той дойде и стоя на един стол до главата ми докато ме шиеха и ми казваше за бебето, от време на време ходеше до съседната стая, където го бяха сложили в кувиоз, за по бърза адаптация. Правеше снимки и ми ги носише
Шиха ме около 30-40 мин, не забелязах как мина времето ...
Бях много, много щастлива и се радвам , че таткото беше с мен и заедно споделихме този момент, за който си спомняме сега и си говорим често
Пред мен имаше параван и не можах да видя как изваждат малкото ми съкровище, после го видях на записа и страшно се радвам , че мъжа ми е успял да го заснеме
Това е паметен момент ще го гледам докато съм жива, а и детето ще иска да го види един ден
На записа въобще не се вижда корема , а само как измъкват бебето между чаршафите
Няма нищо стресиращо, а само красота и щастие След изваждането на бебето, той дойде и стоя на един стол до главата ми докато ме шиеха и ми казваше за бебето, от време на време ходеше до съседната стая, където го бяха сложили в кувиоз, за по бърза адаптация. Правеше снимки и ми ги носише
Шиха ме около 30-40 мин, не забелязах как мина времето ...
Бях много, много щастлива и се радвам , че таткото беше с мен и заедно споделихме този момент, за който си спомняме сега и си говорим често