Котето ми почина

Здравей разбирам болката ти ,аз пораснах с моят първи котарак и винаги ще е така макар че имаме ново коте при родителите ми ,никой не може да го забрави. Снимките му са навсякъде из апартамента и често си говорим за него ,той все пак беше член на семейството и даже мой брат . Така че си тъгувай на воля ,а който не може да те разбере явно не е имал щастието да обича и да бъде обичан от животно . Щом спомените ги има те винаги ще са около нас 🤗🤗

Съжалявам за загубата ти!
Не съм губила коте, но съм губила куче и аз доста дълго се обвинявах, дълго време след това не исках и да чувам за животно, но тогава (преди години) брат ми не можа да го понесе и се наложи да вземем друго , за да се разсеем от мъката и помогна.
Естествено, мъката не си отива никога!
Но не се обвинявай в никакъв случай, вярвай, че си направила най-доброто за животинчето и то едва ли би искало да страдаш

Здравей, вчера трябваше да евтанизираме котката ни, с която бяхме 14 години заедно. Дори бях писала в темите тук за съвет какво да направим. Имаше тумори на млечните жлези. След операцията се появи нов тумор, оперирахме и него. 3 месеца след това се появи още един. Чудехме се какво да правим, на края решихме да пробваме с още една операция, но вече беше късно. На снимка видяха, че има разсейки в белия дроб и и дадоха най-много месец. Тя живя месец и половина. Ако не беше евтаназията щеше да живее още някой-друг ден в големи мъки. Беше много жилава, гальовна, жизнена и умна котка. Аз се обвинявам за това, че не я оперирахме по-рано от страх да не почине от операцията. Не съм сигурна кое какво забързва, но с двете операции и дадохме година и половина качествен живот. Тук имаше мнения как операциите забързват процеса и как има котки, които живеят по-дълго ако ги оставиш така. Моят опит въобще не потвърждава това. В моментите, в които трябва да вземем отговорни и трудни решения, са ужасни, а после трябва да живееш с избора си, но мисля, че все пак по-добре е да действаш. Нормално е човек да иска да разбере с какво си има работа, за да може да вземе по-добри решения.
Аз се подготвям за края от известно време. Стана постепенно, въпреки това до последно имах надежда. Когато ми казаха, че вече със сигурност няма какво да се направи, обиколих и други лекари и се опитах да забавя малко процеса. Гледах да прекарвам повече време с нея - при родителите ми е. Последната седмица беше ужасна - тя не можеше да лежи, яде, пие и диша нормално. Заради това, освен скръб, усещам и някакво облекчение - вече я няма, но не се и измъчва.
Ракът е много коварна болест, каквото и да направим. Опитала си се да помогнеш, не се обвинявай, гледай напред.

Не съм. Просто минава време и е малко по леко... При мен гадното беше, че нямаше никакви предпоставки. Сутринта беше наред, отидох на работа и ММ се обади след два часа да каже, че я е намерил в другата стая на пода мъртва. Откъснат тромб и просто и спряло сърцето, на 5 години... Скоро става година, а аз още си поревавам от време на време за нея. Взехме ново коте, което почина при кастрацията точно след месец от смърта на другата. Това ме довърши... Взехме след време още едно, още не е кастрирана, изправят ми се косите като си помисля какво може да стане при операцията, при условие, че и откриха порок на сърцето още от малка (( просто ми са пред очите постоянно всички котета... Не ми минава, но с времето е малко по-леко. Плачи си, когато ти се прииска -  малко олеква след това...

Първата ми котка я взех когато бях на 15 - 16 години от съученичка. Почина когато бях на 33. Сменях мъже, квартири, но той винаги ме чакаше в родния дом. Знаех си му характера.

Обвинявам се че го изгубих заради некадърен лекар. Поду му се оченцето и го сряза. Но някак не чу, че тоалетната му е пясък. Втора инфекция, други доктори и след половин година го погребахме.


Два месеца след смъртта му у дома дойде петмесечна женска, живяла в двор, бита от стопанина. Месеци наред се криеше, не обича да е на ръце, да спи в легло с човек, не яде друго освен две определени марки сухи храни.
Преди около три месеца в нас се озова двумесечно момченце. То не издава звуци, не умее да се катери на високо. Такова ми се е паднало ...

Ornelam , от скоро в живота ми има коте. Но любовта, която изпитвам е огромна. То вече е част от семейството.
А с любовта и радостта идва болката и отговорността!
Боли и тежи, когато загубиш любимо същество! С болката може да започнеш да се самообвиняваш.."Дали можех да постъпя по друг начин, Дали можеше да е по-добре"
Няма как да не си ги зададеш, когато ти вземаш решенията..
И отговара е еедин..
КОгато обичаш, търсиш и правиш най-доброто! Направила си! Страдаш, но си дала всичко от себе си!
Не се самообвинявай! Изживей, изстрадай си го, но понякаго сме безсилни!
Прегръщам те!

Благодаря ви много за всички отговори! Малко ми дадоха надежда, а и ме направиха съпричастна към вашите случки, както и, минавайки време, се поуспокоих. Не мога много да говоря за моето коте, защото се притеснявам да не се фиксирам много, а и половинката много страда, защото котето си отиде в ръцете му... Той каза, че до последно се е надявал, че котето ще се справи с болестта. А аз от самото начало знаех, че си отива и се измъчвах, ме те мога да направя нищо. Друго коте не мога да си взема, макар почти винаги край мен са у имало котка. Мисля си вече, че е доза егоизъм да гледам вкъщи животно. Ще насочвам другаде емоциите и любовта си. Желая на всички вас щастливи моменти с пухкавите ви любимци и много да се обичате взаимно и да се наслаждавате на присъствието си! ♥️😺

В далечната 2007 евтанизираха моята Енджи, беше на 13 години,започна да прави тумори на млечните жлези осемгодишна, преживя две операции, но накрая положението беше неспасяемо. Много тежко го преживях, няколко дни след като вече си беше отишла намерих нейн мустак върху стойката на монитора ми, дълги години го пазих за спомен. Не можех да я преживея и сега плача, като пиша за нея, много си я обичах, много. Сега имаме Лори, да ни е здрава дълги години, след 14 години пауза, не смеех, страх ме е да преживея отново загубата на любимец.

За съжаление всяко нещо си има край, особено когато става дума за живот. Нашата котка почина през април - беше на 20 години, но последните седмици определено не беше на себе си: не се миеше вече, не ядеше, явно вече не й се живееше.

Потъгувай, поплачи си. Ако мислиш, че ще помогне, вземи си друго коте.

Аз лично не желая друга котка за момента, не мога да понеса мисълта за повторна загуба. Същото е и за куче. Имахме куче в продължение на 14 години.

Кучето, с което израснах, почина преди две години. Не съм в добри отношения със семейството си и се беше случило на село, където отдавна не ходя. Не бях я виждала много време преди това. Беше ми трудно да го приема, но не реагирах. Помня, че същата вечер докато заспивах си мислех за нея и започнах да плача в някакво полузаспало състояние. После я сънувах на няколко пъти в трудни за мен моменти, сякаш идваше да ми даде сили. Държа си единствената нейна снимка, която имам, на видно място. Много искам да си взема куче, но не се чувствам готова… А и каквото и да правя, никога няма да я заменя. Но може би наистина само ново животинче би помогнало.

Не е нужно взимайки ново животно да заменяте предходното. Двете са несравними. Имах коли 13 години, измъчи се накрая, имаше епилепсия. В днешни дни имам друго куче, вече на 8 години..обичам ги и двете много.

Моето почина един ден преди абитуриенския ми бал, на 14г.
Имаше тумор, който се виждаше на стомахчето и беше трагична гледка, мъчеше се животното макар и да не го показваше.
Ден преди да си отиде се сбогува с всички членове на семейството, знаела е, че и е последния ден. Тя беше много умно коте.
Едвам мяукаше, целуна ме с носле и легна на един декоративен камък под секцията (любимото и място) на другата сутрин ми съобщиха, че си е отишла.
Все още ми е трудно да го приема, сетя ли се за нея рухвам. Тя си беше член от семейството, моята сестричка. Никога не сме я приемали за просто котка.
Сега имам нужда от нея страшно много, но живота така е устроен, че да съм безсилна.
Не знам как да се справя с болката и липсата на моята сестричка.

Здравейте! Благодаря за споделеното от всеки от вас! Съчувствам ви за вашите загуби! Искрено желая да ги преодолеете с мисълта за любовта, която сте давали и получавали от вашето любимо животно!
На мен все още ми е празно в сърцето и в дома и всеки един шум ме кара да се ослушвам, докато осъзная, че котето ми го няма. Самоубеждавам се, че такъв е животът и няма какво да се направи друго и че всяко начало има и край... Търся други начини да давам любов на животинки, да давам и получавам положителни емоции, които получавах от котето. Някак си притъпих емоциите, които имах, и не ги изявявах, но останаха дълбоко в мен като една тъга и горчивина... Бъдете здрави вие и вашите любимци!

Здравейте,включвам се в темата с надежда някой да ми даде мнение.Преди месец диагностицираха моето коте,мъжко, на 10г. с тумор под езика. Препоръчаха ми инжекции с Теранекрон, пробваха да отстранят тумора,но ми казаха,че няма как да се оперира,понеже бил в основата на езика първо,и второ като пробвали да махнат част от него,за да може по лесно да се храни,много кървял/ тъй като туморите са много кръвоснабдени/и казаха,че няма смисъл. Предписаха ми Преднивет и да продължавам да му бия Теранекрон. Тези дни го наблюдавам и мисля,че го боли,когато туморът нараства или го остърже със зъбчетата. Някой има ли наблюдения от Теранекрон?  Преднивет достатъчен ли е,ако има болка? Какви други обезболяващи сте давали? Благодаря предварително!