Това, последното мнение, е много странно. Трябва да искам позволение, за да имам мнение? А някой иска да му позволят да се чувства зле, вместо да му оправят настроението?
Може, може, не знам...
Може, може, не знам...
- Публикувана: 6 дек. 2021, 18:27 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2021, 21:51 ч.
За жените без деца
Темата стана грозна. Жената не търсеше съчувствие, а отговор. И това е нормално. Всеки човек се пита защо точно на него се случва тази или онази трудност, дали е случйност или "значи нещо". Дори без трудност всъщност - кой не си е задавал въпроса защо сме тук, има ли някакъв скрит смисъл зад съществуването ни, има ли някакъв план или съдба за нас, или сме просто сбор от биохимия и непредвидими външни фактори... Това са т.нар. екзистенциални въпроси 
Те могат да породят интересни дискусии, особено ако всеки извади нос от частния си случай, но са непрактични. Ние трябва да решим как да минем през проблема сега, как да го преживеем, как да съхраним достойнството си, как да сме благодарни за това, което все пак имаме, и да не забравяме, че другите също имат проблеми - може би не същите като нашите, но не по-малко болезнени. Все хубави лозунги, но за ежедневното им прилагане се искат и воля, и решителност, и същевременно и смирение, и дори малко тъга...
Те могат да породят интересни дискусии, особено ако всеки извади нос от частния си случай, но са непрактични. Ние трябва да решим как да минем през проблема сега, как да го преживеем, как да съхраним достойнството си, как да сме благодарни за това, което все пак имаме, и да не забравяме, че другите също имат проблеми - може би не същите като нашите, но не по-малко болезнени. Все хубави лозунги, но за ежедневното им прилагане се искат и воля, и решителност, и същевременно и смирение, и дори малко тъга... Темата стана грозна. Жената не търсеше съчувствие, а отговор. И това е нормално. Всеки човек се пита защо точно на него се случва тази или онази трудност, дали е случйност или "значи нещо". Дори без трудност всъщност - кой не си е задавал въпроса защо сме тук, има ли някакъв скрит смисъл зад съществуването ни, има ли някакъв план или съдба за нас, или сме просто сбор от биохимия и непредвидими външни фактори... Това са т.нар. екзистенциални въпроси Те могат да породят интересни дискусии, особено ако всеки извади нос от частния си случай, но са непрактични. Ние трябва да решим как да минем през проблема сега, как да го преживеем, как да съхраним достойнството си, как да сме благодарни за това, което все пак имаме, и да не забравяме, че другите също имат проблеми - може би не същите като нашите, но не по-малко болезнени. Все хубави лозунги, но за ежедневното им прилагане се искат и воля, и решителност, и същевременно и смирение, и дори малко тъга...
Те могат да породят интересни дискусии, особено ако всеки извади нос от частния си случай, но са непрактични. Ние трябва да решим как да минем през проблема сега, как да го преживеем, как да съхраним достойнството си, как да сме благодарни за това, което все пак имаме, и да не забравяме, че другите също имат проблеми - може би не същите като нашите, но не по-малко болезнени. Все хубави лозунги, но за ежедневното им прилагане се искат и воля, и решителност, и същевременно и смирение, и дори малко тъга...Благодаря ви сърдечно .
За жените без деца искам да питам.
Има ли някъде някакво обяснение , защо на някои жени не им е писано в този живот да имат деца( тук не визирам тези, които са избрали да не стават родители). Грехове от предишни животи ли ще да са, изпитание ли е, наказание ли е, какво е?
Има ли някъде някакво обяснение , защо на някои жени не им е писано в този живот да имат деца( тук не визирам тези, които са избрали да не стават родители). Грехове от предишни животи ли ще да са, изпитание ли е, наказание ли е, какво е?
В какво вярва човек или му се иска да вярва е едно, а какво се случва реално – друго. За много хора светът се изчерпва само с видимата материя. Само че далеч не е така. Жалко, че бай Вълчо вече не е на тази Земя, можеше много да каже по темата – има 8-часов филм за него, който обаче едва ли ще види бял свят. Това беше български лекар с невероятни успехи, постигнати чрез китайска медицина и хипноза. Той имаше огромен брой излекувани случаи, при които болестните състояние в този живот бяха резултат от преживявания в предишни животи, дали искате да вярвате - ваша си работа.
Някъде на предишните страници писах на какво може да се дължи в някои случаи проблемно забременяване и пак ще уточня, че то далеч не винаги има връзка с физическото състояние на органите, което може да е напълно в ред. Светът не е само материален. И накрая – наистина най-добрият вариант е детето да се роди от двама души, които се обичат. А има толкова много деца, родени от „грешки“ и в семейства, където думата любов изобщо не се споменава. Много е тъжно да усещаш болката у такива хора (а те никак не са малко) в процеса на работа с тях, за да преодолеят травмите от детските си години. Убежденията, които си създава и решенията, които взима човек в детството и остават в подсъзнанието, могат да блокират различни сфери в живота му, включително и детеродната, въпреки огромното му желание да се реализира.
Някъде на предишните страници писах на какво може да се дължи в някои случаи проблемно забременяване и пак ще уточня, че то далеч не винаги има връзка с физическото състояние на органите, което може да е напълно в ред. Светът не е само материален. И накрая – наистина най-добрият вариант е детето да се роди от двама души, които се обичат. А има толкова много деца, родени от „грешки“ и в семейства, където думата любов изобщо не се споменава. Много е тъжно да усещаш болката у такива хора (а те никак не са малко) в процеса на работа с тях, за да преодолеят травмите от детските си години. Убежденията, които си създава и решенията, които взима човек в детството и остават в подсъзнанието, могат да блокират различни сфери в живота му, включително и детеродната, въпреки огромното му желание да се реализира.
За жените без деца искам да питам.
Има ли някъде някакво обяснение , защо на някои жени не им е писано в този живот да имат деца( тук не визирам тези, които са избрали да не стават родители). Грехове от предишни животи ли ще да са, изпитание ли е, наказание ли е, какво е?
Има ли някъде някакво обяснение , защо на някои жени не им е писано в този живот да имат деца( тук не визирам тези, които са избрали да не стават родители). Грехове от предишни животи ли ще да са, изпитание ли е, наказание ли е, какво е?
Здравейте момичета,
Лично аз мисля, че нищо не е статично и всичко може да се промени в желаната от нас посока, стига наистина да го искаме. На 38 съм, без деца и без подходящ човек до себе си. Почнах да губя надежда, че скоро ще го намеря. Като цяло не съм имала дълги и щастливи връзки. Много години съзнателно не исках дете и съм се пазила да нямам. Не съм правила никога аборти, защото съм на мнение, че ако една жена не иска деца, тя взима мерки това да не се случи. Не осъждам в никакъв случай тези, които са го правили. Никога не съм завиждала на жени с щастливи семейства и деца. Просто смятам, че не съм срещнала моето. Смятам, че някой път изкупуваме и семейна карма, както и такава от други животи. Една доста добра астроложка ми беше казала още преди години, че не ми е писано преди 40 да срещна моя човек и да имам дете и ако се омъжа по-рано, най-вероятно ще се стигне до развод.
В момента възнамерявам да се обърна към репродуктивната медицина за донорска инсе. Готова съм и да споделя живота на самотен татко с детенце. Мога и на някой по-късен етап да осиновя такова.
Вижте примера на Иванчева как на 46 роди от инвитро и стана самотна майка, без да се притеснява. Който иска, може и винаги има начини. Въпросът е да поискаме детенцето в сърцата си и то ще ни намери. Розенкройцерите казват, че избираме родителите си още като души. Нека бъдем оптимистки и да пазим надеждата. А ако нямаме наше, винаги има племенници, деца на приятели, с които може да прекараме време. Или да подарим от времето си на дете в дом, като му помагаме за домашните, примерно. Обмислям и това.
Лично аз мисля, че нищо не е статично и всичко може да се промени в желаната от нас посока, стига наистина да го искаме. На 38 съм, без деца и без подходящ човек до себе си. Почнах да губя надежда, че скоро ще го намеря. Като цяло не съм имала дълги и щастливи връзки. Много години съзнателно не исках дете и съм се пазила да нямам. Не съм правила никога аборти, защото съм на мнение, че ако една жена не иска деца, тя взима мерки това да не се случи. Не осъждам в никакъв случай тези, които са го правили. Никога не съм завиждала на жени с щастливи семейства и деца. Просто смятам, че не съм срещнала моето. Смятам, че някой път изкупуваме и семейна карма, както и такава от други животи. Една доста добра астроложка ми беше казала още преди години, че не ми е писано преди 40 да срещна моя човек и да имам дете и ако се омъжа по-рано, най-вероятно ще се стигне до развод.
В момента възнамерявам да се обърна към репродуктивната медицина за донорска инсе. Готова съм и да споделя живота на самотен татко с детенце. Мога и на някой по-късен етап да осиновя такова.
Вижте примера на Иванчева как на 46 роди от инвитро и стана самотна майка, без да се притеснява. Който иска, може и винаги има начини. Въпросът е да поискаме детенцето в сърцата си и то ще ни намери. Розенкройцерите казват, че избираме родителите си още като души. Нека бъдем оптимистки и да пазим надеждата. А ако нямаме наше, винаги има племенници, деца на приятели, с които може да прекараме време. Или да подарим от времето си на дете в дом, като му помагаме за домашните, примерно. Обмислям и това.
Един път случайно попаднах на една статия,която отговаря на въпроса Ви от духовна гледна точка,защото виждам,че искате отговор зад завесата.
Ще се опитам да ви отговоря кратко.
(Първо,ако нямате здравословен проблем,това донякъде ще е утешителен отговор,ако имате ще е същото,само,че трябва да посетите и репродуктивен доктор,който да ви помогне)
На някои хора,не им е писано да имат дечица,защото в предишен живот са: Изоставили,убивали (собствените си деца),не са ги искали ,не са се грижили за децата си.Не е наказание,а избор на душата за да поправи грешката си.И природата си има баланс за това,когато си имал не си го оценявал.Сега ще е обратното,ще минеш през това за да оцениш това да имаш дете,да го заслужиш,защото не си бил добър с децата в предишната инкарнация.
Двойката,също има съвместен грях(в предишен живот),който не позволява да си имат дете.Един ден ще достигнете до чистата карма и може да се случат нещата.До тогава ще минавате през изпитания и ще се учите.
Или с мои думи ще ви кажа ,може просто да не му е "дошло времето".
Аз нямах репродуктивни проблеми,но след първото ми дете,забременях след 4 години,(не сме се пазили).Имам един аборт,и след още 3години забременях с второ.
Случай с една приятелка.
Нямаше деца цели 10години,ходиха по лекари,инвитро два пъти направиха и нищо.
Научиха,че завареното дете на приятелката ми,ще става баща.Всеки друг искаше да се махне бебето не и тя.Бори се с всеки,който пречеше на младите родители,да задържат бебето.Все казваше,че ще помага с каквото може на младите родители и ще прави всичко по силите си.Така и стана,внучето им се роди на 10 февруари 2016г.И това момиче,как гледаше това дете,не е истина..Повече от майката на бебето.Осигоряваше всичко нужно на детето.След няколко месеца направиха инвитро и ЧУДОТО СТАНА.
Година по късно,на същата дата 10 февруари 2017г,се родиха близнаците и (момиче и момче).
Аз вярвам,че за това допринесе борбеността и да запази детето на заварения и син и да го отгледа като нейно..!
Кръсти момиченцето си Надежда,момчето Боян..
За някои неща се иска време и изпитания,през които да минеш.
Успех от все сърце ти пожелавам!! 🙏🌹
Ще се опитам да ви отговоря кратко.
(Първо,ако нямате здравословен проблем,това донякъде ще е утешителен отговор,ако имате ще е същото,само,че трябва да посетите и репродуктивен доктор,който да ви помогне)
На някои хора,не им е писано да имат дечица,защото в предишен живот са: Изоставили,убивали (собствените си деца),не са ги искали ,не са се грижили за децата си.Не е наказание,а избор на душата за да поправи грешката си.И природата си има баланс за това,когато си имал не си го оценявал.Сега ще е обратното,ще минеш през това за да оцениш това да имаш дете,да го заслужиш,защото не си бил добър с децата в предишната инкарнация.
Двойката,също има съвместен грях(в предишен живот),който не позволява да си имат дете.Един ден ще достигнете до чистата карма и може да се случат нещата.До тогава ще минавате през изпитания и ще се учите.
Или с мои думи ще ви кажа ,може просто да не му е "дошло времето".
Аз нямах репродуктивни проблеми,но след първото ми дете,забременях след 4 години,(не сме се пазили).Имам един аборт,и след още 3години забременях с второ.
Случай с една приятелка.
Нямаше деца цели 10години,ходиха по лекари,инвитро два пъти направиха и нищо.
Научиха,че завареното дете на приятелката ми,ще става баща.Всеки друг искаше да се махне бебето не и тя.Бори се с всеки,който пречеше на младите родители,да задържат бебето.Все казваше,че ще помага с каквото може на младите родители и ще прави всичко по силите си.Така и стана,внучето им се роди на 10 февруари 2016г.И това момиче,как гледаше това дете,не е истина..Повече от майката на бебето.Осигоряваше всичко нужно на детето.След няколко месеца направиха инвитро и ЧУДОТО СТАНА.
Година по късно,на същата дата 10 февруари 2017г,се родиха близнаците и (момиче и момче).
Аз вярвам,че за това допринесе борбеността и да запази детето на заварения и син и да го отгледа като нейно..!
Кръсти момиченцето си Надежда,момчето Боян..
За някои неща се иска време и изпитания,през които да минеш.
Успех от все сърце ти пожелавам!! 🙏🌹
Здравей Хена,
И аз смятам, че до сега не му е било дошло времето. Включително, защото нямах и нагласата, и търпението да стана една осъзната майка. Сега имам такава. При всяка жена се появява различно. Хубаво е да имаме деца, когато наистина сме готови за това, за да изградим с тях пълноценна и любяща връзка. Не е и драма, ако някои жени не искат избщо да станат майки в този живот. Това си е техен избор. Много по-нормално е, отколкото да изоставиш детенце. Всяко нещо чака своето време и място, за да се случи. Така че, ако ни е писано и искрено го искаме, ще стане. Ако много се фокусираме към нещо, не е изключено да не стане изобщо. Защото съзнанието не приема отрицанието като посока. Така че трябва да мислим не какво НЕ става и какво НЕ искаме, а какво искаме с цялото си сърце и душа.
И аз смятам, че до сега не му е било дошло времето. Включително, защото нямах и нагласата, и търпението да стана една осъзната майка. Сега имам такава. При всяка жена се появява различно. Хубаво е да имаме деца, когато наистина сме готови за това, за да изградим с тях пълноценна и любяща връзка. Не е и драма, ако някои жени не искат избщо да станат майки в този живот. Това си е техен избор. Много по-нормално е, отколкото да изоставиш детенце. Всяко нещо чака своето време и място, за да се случи. Така че, ако ни е писано и искрено го искаме, ще стане. Ако много се фокусираме към нещо, не е изключено да не стане изобщо. Защото съзнанието не приема отрицанието като посока. Така че трябва да мислим не какво НЕ става и какво НЕ искаме, а какво искаме с цялото си сърце и душа.
... Една доста добра астроложка ми беше казала още преди години, че не ми е писано преди 40 да срещна моя човек и да имам дете и ако се омъжа по-рано, най-вероятно ще се стигне до развод...
Казват , че жените, които са родили забравят за родилните болки и отъждествяват раждането като най-щастливия момент от живота им.
Живота се случва и не е честен . Някои са по-чувствителни и раними, други са по-силни духом и не разбират слабостта у другия. Всички гледа от своята камбанария и се изказва на база - какво съм видял, преживял и научил АЗ.
Когато преминаваме през нещо , което ни причинява огромна психическа и/или физическа болка ние сме в огнището дето се вика, пържим се и ни е трудно да поддържаме оптимизъм/позитивизъм и очакваме поне едно разбиране, емпатия.
Преминалите през проблема вече имат опит, изградили са си имунитет и са по-самоуверени. Те са и ценен източник на информация, от която ние (опитващи се да синк-нем случващото се) имаме нужда.
Нека не забравяме обаче, че не всички изваждаме късмет и често страдащия изпитва ревност към щастливките. И не си мислете, че е от лошотия. Добрите хора страдат в пъти повече, когато без да искат тези чувства навлизат в душите им. Въпроса се измества от “защо на мен ми се случва да нямам “ на “ защо на тях им се случва да имат , а не на мен”?.
Тези, които нямат никакъв опит с проблема, макар да имат мнение , от хуманна гледна точка е за предпочитане да не казват нищо , отколкото да сипват сол в раната . Ако не можеш да помогнеш, недей да вредиш. Не е задължително винаги за всичко да има изказване. Понякога е по-добре да замълчим и да се опитаме да разберем говорещия.
Отворих темата за да привлека внимание, осъзнатост и покажа една друга страна, през какво минават жените , които искат, а нямат деца. Разбира се, хора и характери всякакви. За някои това може да не е голям проблем, за други е причина за самоубийство.
Живота се случва и не е честен . Някои са по-чувствителни и раними, други са по-силни духом и не разбират слабостта у другия. Всички гледа от своята камбанария и се изказва на база - какво съм видял, преживял и научил АЗ.
Когато преминаваме през нещо , което ни причинява огромна психическа и/или физическа болка ние сме в огнището дето се вика, пържим се и ни е трудно да поддържаме оптимизъм/позитивизъм и очакваме поне едно разбиране, емпатия.
Преминалите през проблема вече имат опит, изградили са си имунитет и са по-самоуверени. Те са и ценен източник на информация, от която ние (опитващи се да синк-нем случващото се) имаме нужда.
Нека не забравяме обаче, че не всички изваждаме късмет и често страдащия изпитва ревност към щастливките. И не си мислете, че е от лошотия. Добрите хора страдат в пъти повече, когато без да искат тези чувства навлизат в душите им. Въпроса се измества от “защо на мен ми се случва да нямам “ на “ защо на тях им се случва да имат , а не на мен”?.
Тези, които нямат никакъв опит с проблема, макар да имат мнение , от хуманна гледна точка е за предпочитане да не казват нищо , отколкото да сипват сол в раната . Ако не можеш да помогнеш, недей да вредиш. Не е задължително винаги за всичко да има изказване. Понякога е по-добре да замълчим и да се опитаме да разберем говорещия.
Отворих темата за да привлека внимание, осъзнатост и покажа една друга страна, през какво минават жените , които искат, а нямат деца. Разбира се, хора и характери всякакви. За някои това може да не е голям проблем, за други е причина за самоубийство.
Когато аз исках дете,имах план и го следвах -два инвитро опита при моя лекар,ако не става сменям клиниката.Проблемите ми не бяха супер сериозни ,успяхме от първо инвитро.Ако не беше се получило щяхме да пробваме с донорка и накрая осиновяване.
Разбирам през какво минаваш,но когато аз вървях по този път се фокусирах повече върху това което имам,за да не го изгубя по пътя.
Разбирам през какво минаваш,но когато аз вървях по този път се фокусирах повече върху това което имам,за да не го изгубя по пътя.
Marleena, тези дни отново четох за седемте смъртни гряха и за най-лошия от тях - гордостта. Обратното на него е смирението. Да се заемеш да поучаваш някого, който е в уязвима позиция и да го упрекваш за най-съкровените му колебания и помисли - ето това е гордостта. За съжаление, не всеки е способен на смирение.
Наистина, прагматичният подход на TafTaf (по-горе) ми се струва най-продуктивен, защото ако чоплиш една рана, тя няма да зарастне. Докато ако действаш, намираш утеха. Така мисля, без да съм в твоето положение. Но аз си имам пък мой съдбоносен проблем, за който съм си мислила "защо става така, защо ми се случва това?", така че те разбирам.
Наистина, прагматичният подход на TafTaf (по-горе) ми се струва най-продуктивен, защото ако чоплиш една рана, тя няма да зарастне. Докато ако действаш, намираш утеха. Така мисля, без да съм в твоето положение. Но аз си имам пък мой съдбоносен проблем, за който съм си мислила "защо става така, защо ми се случва това?", така че те разбирам.
Когато аз исках дете,имах план и го следвах -два инвитро опита при моя лекар,ако не става сменям клиниката.Проблемите ми не бяха супер сериозни ,успяхме от първо инвитро.Ако не беше се получило щяхме да пробваме с донорка и накрая осиновяване.
Разбирам през какво минаваш,но когато аз вървях по този път се фокусирах повече върху това което имам,за да не го изгубя по пътя.
Разбирам през какво минаваш,но когато аз вървях по този път се фокусирах повече върху това което имам,за да не го изгубя по пътя.
Ама защо автоматично мислите, че ние не сме били в репродуктивни клиники и не следваме някакъв път за да постигнем мечтата си?
Борим се от години и не сме се предали нито сме спряли да се радваме един на друг, даже напротив - мога да кажа, че връзката ни стана много по-силна.
Отчаянието обикновено идва след трудна и продължителна борба. Не всичко винаги е в наши ръце и тези на докторите . Факт.
Здравейте момичета,
Лично аз мисля, че нищо не е статично и всичко може да се промени в желаната от нас посока, стига наистина да го искаме. На 38 съм, без деца и без подходящ човек до себе си. Почнах да губя надежда, че скоро ще го намеря. Като цяло не съм имала дълги и щастливи връзки. Много години съзнателно не исках дете и съм се пазила да нямам. Не съм правила никога аборти, защото съм на мнение, че ако една жена не иска деца, тя взима мерки това да не се случи. Не осъждам в никакъв случай тези, които са го правили. Никога не съм завиждала на жени с щастливи семейства и деца. Просто смятам, че не съм срещнала моето. Смятам, че някой път изкупуваме и семейна карма, както и такава от други животи. Една доста добра астроложка ми беше казала още преди години, че не ми е писано преди 40 да срещна моя човек и да имам дете и ако се омъжа по-рано, най-вероятно ще се стигне до развод.
В момента възнамерявам да се обърна към репродуктивната медицина за донорска инсе. Готова съм и да споделя живота на самотен татко с детенце. Мога и на някой по-късен етап да осиновя такова.
Вижте примера на Иванчева как на 46 роди от инвитро и стана самотна майка, без да се притеснява. Който иска, може и винаги има начини. Въпросът е да поискаме детенцето в сърцата си и то ще ни намери. Розенкройцерите казват, че избираме родителите си още като души. Нека бъдем оптимистки и да пазим надеждата. А ако нямаме наше, винаги има племенници, деца на приятели, с които може да прекараме време. Или да подарим от времето си на дете в дом, като му помагаме за домашните, примерно. Обмислям и това.
Лично аз мисля, че нищо не е статично и всичко може да се промени в желаната от нас посока, стига наистина да го искаме. На 38 съм, без деца и без подходящ човек до себе си. Почнах да губя надежда, че скоро ще го намеря. Като цяло не съм имала дълги и щастливи връзки. Много години съзнателно не исках дете и съм се пазила да нямам. Не съм правила никога аборти, защото съм на мнение, че ако една жена не иска деца, тя взима мерки това да не се случи. Не осъждам в никакъв случай тези, които са го правили. Никога не съм завиждала на жени с щастливи семейства и деца. Просто смятам, че не съм срещнала моето. Смятам, че някой път изкупуваме и семейна карма, както и такава от други животи. Една доста добра астроложка ми беше казала още преди години, че не ми е писано преди 40 да срещна моя човек и да имам дете и ако се омъжа по-рано, най-вероятно ще се стигне до развод.
В момента възнамерявам да се обърна към репродуктивната медицина за донорска инсе. Готова съм и да споделя живота на самотен татко с детенце. Мога и на някой по-късен етап да осиновя такова.
Вижте примера на Иванчева как на 46 роди от инвитро и стана самотна майка, без да се притеснява. Който иска, може и винаги има начини. Въпросът е да поискаме детенцето в сърцата си и то ще ни намери. Розенкройцерите казват, че избираме родителите си още като души. Нека бъдем оптимистки и да пазим надеждата. А ако нямаме наше, винаги има племенници, деца на приятели, с които може да прекараме време. Или да подарим от времето си на дете в дом, като му помагаме за домашните, примерно. Обмислям и това.