Безсъние

  • 62 927
  • 774
  •   1
Отговори
# 750
  • Мнения: 363
Абе аз травмата вече си я докарах, по-рано ми се беше от време на време да будувам до сутринта, но въпреки това не допусках, че може цялата нощ да не се спи. Откакто ми се отключи такова безсъние това лято и започнах да имам такива нощи без сън, това ми съсипа психиката. Не разбирам, какво се бъгна в мен, че вече не ми спи никога.
Dicewithoutnumbers, възхищавам ти се, че приемаш спокойно нещата. Ще ми се и аз да бях така. При мен се надига силна тревожност и паника от това, че съм неспособна да заспя и да функционирам като нормалните хора.

# 751
# 752
  • Мнения: 2 378
Аз днес имах работа рано, наложи се да стана в 6, което разбира се доведе до факта, че спах всичко на всичко 2 часа, през другото време се въртях мислейки си как няма да успея да стана. Е, станах и какво да видя, навън снежна виелица и съвсем ми докривя, защото трябваше да стигна до другия край на града. Стигнах някак си и свърших нещата със закъснение, но се оглеждах около себе си хората какви са бодри и усмихнати, а аз просто като зомби се влачех. И това ми докарва много лошо настроение, защото се чудя как да функционирам на нормален режим и аз без да е мъчение. Работата ми в момента позволява да работя от къщи и това ме спасява, но не се знае утре какво ще е и изпитвам ужас как бих се справяла ако се наложи да ходя в офис. Ми аз съм неадекватна до 10 поне, а мозъка ми като още спи и стават грешки, които не мога да си позволя.

# 753
  • Мнения: 363
Lovely, хората са бодри, защото като легнат, си заспиват веднага, не са като нас, никога да не знаеш, дали ще заспиш и кога.
Приятелките ми ме накараха да отидем на тридневна екскурзия в чужбина, ама и двата полета са в 6ч. сутринта. Като им обяснявам, че това разписание не ме устройва и няма да спя и двете нощи, те не вярват, имало време, дотогава щяла съм да съм по-добре.
Но само аз си знам, какво ми е.

# 754
  • Мнения: 2 378
Да, любимо ми е пътуване, за което съм в 4 сутринта на летището, за да излетим в 6. Тогава изобщо дори не се опитвам да лягам, защото е излишно. Разбирам те много добре какава екскурзия ще изкараш, дано все пак има нещо и приятно в цялото преживяване.
Завиждам им на факта, че нямат идея тези хора какво е и са убедени, че всички като помиришат възглавница и са заспали. То и обществото наказва такива като нас, все едно можем нещо да направим.

# 755
  • Мнения: 363
Ох, значи не съм само аз така с ранните полети.
Аз много се дразня на съветите на специалисти или лекари, спете по 8 часа или лягайте си рано, иначе сте застрашени от сърдечно-съдови заболявания. И само си казвам, колко е лесно човек да дава препоръки за съня, все едно всички волево определяме колко време да спим и кога да заспим. Направо ми се струва абсурдно да се дават такива съвети, при условие, че има хора, които имат проблеми със съня, не че не искат да спят.

# 756
  • Мнения: 457
Аз реално проблеми със съня нямам, имам проблеми с тревожността- страх, че няма да заспя и как ще функционирам на другия ден или ако не съм се наспала страх дали ще заспя идната вечер и оттам идва безсънието. Не мога да пътувам на други места с хора, различни от мъжа ми, защото не мога да спя, страх, пот, ужас, сърцебиене, комшар. От 10 години не съм ставала преди 12 на обяд, просто не мога, лягам към 3-4 и ставам към 14ч. Обичам си нощта и спокойствието, да съм си сама в тишината, да чета или да гледам филм. Добре, че работя от вкъщи. Наскоро започнах и почасова работа, защото трябват пари, от 16ч е, което е добре. Но преди нея не спя, така съм като ми предстои уговорка. Приела съм всичко, отдавна не се сравянвам с другите.

# 757
  • Мнения: 2 378
Благородно завиждам, че мъжа ви не ви прави проблем за съня и късното ставане. Аз съм заобиколена цял живот от ранобудни работохолици, които се гордеят ако стават в 5 сутринта. И съм реално черната овца, хаха. Сигурно затова и толкова тежко приемам безсънието си, винаги е било възприемано около мен за тежък порок. Мъжа ми е като мен по природа нощна птица, но понеже също е работохолик и се принуждава да става рано и ми се дразни, даже може би леко завижда хаха.  Но той проблем със заспиване няма, където и когато да го сложиш и заспива, проблема му е че не може да става дори и след 10 часа плътен сън.

# 758
  • Мнения: 457
Не, мъжа ми е душичка, разбира напълно проблема ми. Майка ми е тази, която само мрънка кога ставам, тя може и 4 и 5 часа да спи и й стига, хиперактивна е, кипи от енергия, не може да разбере как така човек е изморен.. Но да една идея по-трудно се приема, когато околните, особено близките не те приемат или още по-лошо те осъждат. Иска ми се хората като цяло да са по-широкоскроени и да разбират чуждите странности, особености и т.н.
Сега даже мъжа ми легна за 1 час, после ще излиза. Аз ако имам излизане, абсурд да се отпусна и да заспя колкото и да съм изморена. Та така, ще си носим кръста..

# 759
  • София
  • Мнения: 11 151
angelika_, правила ли си изследвания на щитовидната жлеза?
Аз страдах от силна тревожност, откриха ми хашимото и хипофункция. С терапии вкарах нещата в релси. Освен аку тирокс, пия серопрам, триптозин и имам под ръка мелисана/ мелисина - каквото намеря, и пия при нужда - сърцебиене, тревожност, притеснение.

# 760
  • Мнения: 363
Абе то и аз точно това развих - тревожност и страх, че няма да заспя. Ако преди не съм се тревожела, ако някоя вечер не ми се спи, сега вече, като съм имала нощи без никакъв сън, вече тревожността ми се надига всеки път, като не успя за час-два да заспя и това ме разсънва още повече, защото със сигурност ми качва кортизола, адреналина и т.н. Затова, ако не успея да заспя сравнително бързо, будувам цяла нощ. Ако го нямаше този страх, че пак няма да спя оставах спокойна, щях да заспивам всяка нощ. Мисля, че това е разковничето.

# 761
  • Мнения: 457
angelika_, правила ли си изследвания на щитовидната жлеза?
Аз страдах от силна тревожност, откриха ми хашимото и хипофункция. С терапии вкарах нещата в релси. Освен аку тирокс, пия серопрам, триптозин и имам под ръка мелисана/ мелисина - каквото намеря, и пия при нужда - сърцебиене, тревожност, притеснение.

Правила съм да, какви ли не изследвания, всичко е наред, имах хипофункция, но я оправих, беше ми тсх 10, сега го смъкнах на 3,8, другите хормони на ЩЖ за наред. Не вярвам да е от това, иначе как ще се обясни, че като съм наспана съм перфектно. А и когато ми октриха проблема нямах никакви проблеми с ЩЖ. Проблемът при мен е чисто психологически. Просто не трябва да те е страх дали ще спиш, но при мен е травма, защото в миналото 7 нощи и дни не заспах изобщо и от тогава мозъкът свързва и малкото липса на сън с опасност. Трудно се изкоренява този страх, 10 години го имам, ако беше лесно, щях да съм се справила. Животът ми зависи от това дали ще спя Grinning

Последна редакция: пт, 09 яну 2026, 15:51 от angelika_

# 762
  • София
  • Мнения: 11 151
angelika_, правила ли си изследвания на щитовидната жлеза?
Аз страдах от силна тревожност, откриха ми хашимото и хипофункция. С терапии вкарах нещата в релси. Освен аку тирокс, пия серопрам, триптозин и имам под ръка мелисана/ мелисина - каквото намеря, и пия при нужда - сърцебиене, тревожност, притеснение.

Правила съм да, какви ли не изследвания, всичко е наред, имах хипофункция, но я оправих, беше ми тсх 10, сега го смъкнах на 3,8, другите хормони на ЩЖ за наред. Не вярвам да е от това, иначе как ще се обясни, че като съм наспана съм перфектно. А и когато ми октриха проблема нямах никакви проблеми с ЩЖ. Проблемът при мен е чисто психологически. Просто не трябва да те е страх дали ще спиш, но при мен е травма, защото в миналото 7 нощи и дни не заспах изобщо и от тогава мозъкът свързва и малкото липса на сън с опасност. Трудно се изкоренява този страх, 10 години го имам, ако беше лесно, щях да съм се справила. Животът ми зависи от това дали ще спя Grinning
Аз при ТСХ 3,5 се чувствам ужасно! В момента ми е 1,59 и се чувствам доста добре. Оптималното е 1,2, така че виж да го свалиш поне под 2.
Знам, че дават 4,2 горна граница, но всичко сочи, че това са остарели разбирания.

# 763
  • Мнения: 457
angelika_, правила ли си изследвания на щитовидната жлеза?
Аз страдах от силна тревожност, откриха ми хашимото и хипофункция. С терапии вкарах нещата в релси. Освен аку тирокс, пия серопрам, триптозин и имам под ръка мелисана/ мелисина - каквото намеря, и пия при нужда - сърцебиене, тревожност, притеснение.

Правила съм да, какви ли не изследвания, всичко е наред, имах хипофункция, но я оправих, беше ми тсх 10, сега го смъкнах на 3,8, другите хормони на ЩЖ за наред. Не вярвам да е от това, иначе как ще се обясни, че като съм наспана съм перфектно. А и когато ми октриха проблема нямах никакви проблеми с ЩЖ. Проблемът при мен е чисто психологически. Просто не трябва да те е страх дали ще спиш, но при мен е травма, защото в миналото 7 нощи и дни не заспах изобщо и от тогава мозъкът свързва и малкото липса на сън с опасност. Трудно се изкоренява този страх, 10 години го имам, ако беше лесно, щях да съм се справила. Животът ми зависи от това дали ще спя Grinning
Аз при ТСХ 3,5 се чувствам ужасно! В момента ми е 1,59 и се чувствам доста добре. Оптималното е 1,2, така че виж да го свалиш поне под 2.
Знам, че дават 4,2 горна граница, но всичко сочи, че това са остарели разбирания.

Благодаря, ами да, скоро ще посетя ендокринолог, за да го свалим още. Преди 10 години, когсато ми се появи проблема обаче и беше най-тежък ТСХ си беше наред.

# 764
  • Мнения: 4
Здравейте, колеги и колежки по съдба. Както става ясно, аз съм мъж, и страдам от тежко безсъние от около 10 години. При мъжете този проблем понякога е придружен с нощен приапизъм, това са неприятни и нежелани ерекции, но повечето мъже им е неудобно да говорят за това, още повече в този форум . В България няма лекари , които са наясно, че това е проблем на мозъка , а не урологичен. Освен проф. Пламен Божинов, невролог от Плевен. Той обясни, че мозъкът не може да премине от фазата на рем съня, към фазата на дълбокия сън, и зацикля там , а точно тогава са тези ерекции, които иначе са нормални.  Но и това което ми изписа, не помогна - неуротоп. А на мен ми трябваха години, за да разбера, че проблема е тревожност, появила се постепенно, поради здравословни проблеми на хора от семейството. Реално постоянно нещо се случваше и всички разчитаха на мен да реагирам . Явно това ми се е отразило, но ако по рано  някой лекар ми беше казал, може би щях да си помогна по някакъв начин. Обиколил съм безброй  уролози, невролози психиатри и психолози. Всичи ме гледат като голям камък. Всички изсл. са наред. Вземал съм всякакви антидепресанти( без да съм в депресия) антиепилептипни, успокоителни и сънотворни. Всичко с временен ефект. Засега спирам , темата е дълга, ще има продължение...

Общи условия

Активация на акаунт