K.A.G., така правят тези, които нямат нищо. При тези, които имат си е като при нас, все някой е недоволен.
- Публикувана: 10 дек. 2021, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2022, 19:44 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 133
Аз имам 4 деца. Да речем, че след години едно от тях е в нужда, налага се да си промени генерално живота, минава през труден период и т.н. Бих помогнала с радост, но как ще успея на направя съвсем същото за другите към дадения момент? Нормално е да се помага там, където има нужда - не казвам безотговорност или мързел. Просто давам имагинерна ситуация.
Аз съм далеч от българската действителност, свекърите отдавна, отдавна не са живи, но помня една случка отпреди много години - отива ММ да коли прасе на село. Цялото за брат му, на него само вътрешностите бяха дали, ни месо, ни нищо.
Замълчахме си, тогава нямахме деца...ама не е хубаво.
Винаги бих помогнала на детето в нужда. Ако другото се нацупи - аз съм виновна, не съм си свършила работата като родител.
Замълчахме си, тогава нямахме деца...ама не е хубаво.
Винаги бих помогнала на детето в нужда. Ако другото се нацупи - аз съм виновна, не съм си свършила работата като родител.
Нормално е при нужда и възможност да се помага. Днес на едното, утре на другото.
Когато обаче все само едното е непрекъснато в нужда (независимо дали реална или не) и само на него се помага, няма как да не възникнат ревност, съперничество и обиди между децата.
Мисля, че за това говорят част от момичетата.
Когато обаче все само едното е непрекъснато в нужда (независимо дали реална или не) и само на него се помага, няма как да не възникнат ревност, съперничество и обиди между децата.
Мисля, че за това говорят част от момичетата.
Птичката е права. Някои "деца" удобно лентяйстват и все нямат, докато другите все могат и имат. Просто на някои им харесва удобно цял живот да бъдат жертви, така е най-лесно. Точно като в примера с леля ми и баща ми. Да, родителите сами избират на кой да помогнат и колко, но после да не се чудят защо има сърдити. Вече няколко пъти се повтарям тук не става въпрос за пари, а за отношение. И точно по този начин родителите разединяват децата си като ги делят.
Само да уточня за чужбината...
Не, че нямат хората. Имат. Ама за да наследиш нещо, данъците са майка си и баща си. А пенсионерите си продават къщоте, за да отидат в старчески дом, защото е ужасно скъпо - 3-4к евро на месец. Освен това старческите домове не са като българските. Те са си цяло общество каъо малък град и всеки може да си упражнява професията сред останалите.
Старчески дом не е равно на зарязване от децата, защото не им е оставено наследство.
Не, че нямат хората. Имат. Ама за да наследиш нещо, данъците са майка си и баща си. А пенсионерите си продават къщоте, за да отидат в старчески дом, защото е ужасно скъпо - 3-4к евро на месец. Освен това старческите домове не са като българските. Те са си цяло общество каъо малък град и всеки може да си упражнява професията сред останалите.
Старчески дом не е равно на зарязване от децата, защото не им е оставено наследство.
Само да уточня за чужбината...
Не, че нямат хората. Имат. Ама за да наследиш нещо, данъците са майка си и баща си.
Не, че нямат хората. Имат. Ама за да наследиш нещо, данъците са майка си и баща си.
Влизала съм в т.нар старчески домове - таксите са доста високи и не може всеки да си ги позволи.
Свекърва нямам за съжаление, но майка ми успява да ми качи кръвното за секунди. Докато беше жив свекъра ми и сестрата на свекърва ми ( за която ние се грижехме), проблеми сме нямали. Смятам, че сме били достатъчно интелигентни, за да пропуснем край ушите си нещо, което ни дразни.
Аз имам 4 деца. Да речем, че след години едно от тях е в нужда, налага се да си промени генерално живота, минава през труден период и т.н. Бих помогнала с радост, но как ще успея на направя съвсем същото за другите към дадения момент? Нормално е да се помага там, където има нужда - не казвам безотговорност или мързел. Просто давам имагинерна ситуация.
Динчо,не е от нямане,а просто манталитетът рядко е такъв,че да се броят имотите за вече свои,а човекът жив.
Докато си жив,си е твое и правиш каквото искаш с него и не то се търси сметка.Дали ще продадеш къщата,за да си платиш старческия дом или за да си изживееш старините на Малдивите ,си е твой проблем.В България,особено съдейки по тази тема,не го виждам как ще стане.Имат ли родителите,особено снахи пък защо не и зетьове,вече се виждат наследници и как е “тяхно”.Не е.
Докато си жив,си е твое и правиш каквото искаш с него и не то се търси сметка.Дали ще продадеш къщата,за да си платиш старческия дом или за да си изживееш старините на Малдивите ,си е твой проблем.В България,особено съдейки по тази тема,не го виждам как ще стане.Имат ли родителите,особено снахи пък защо не и зетьове,вече се виждат наследници и как е “тяхно”.Не е.
Това не може да се замени,Янтра,така е.Свекърва ми е направо отровен човек и мъжът ми изключително е страдал заради това и продължава.Нищо не може да замени майчината грижа,която тя не е дала.Ни пари,ни имоти.Затова и мъжът ми не иска нищо от нея ,въпреки че общуват.Мисля,че това имаше предвид Бианка.За мъжът ми са големи разправии просто и знае,че ако вземе нещо,то ще е с цена.Един ден,ако наследи нещо,ще видим..но сега си е нейно и нищо не искаме.
Ок, Сий, обаче - този, който не може да си плати тока не работи, защото за него работа няма, а другия се скъсва от работа и отива на Малдивите. Защо да е нормално бабата да подкрепи мързела?
Ами, не е длъжна бабата да подкрепя мързела, но парите са си нейни – на когото реши, на него ще ги даде. Ако ще и на просяка на улицата.
Както не е нормално и да подкрепя този, който има. Защо да му дава, за да изпие един коктейл в повече на Малдивите? Вместо да си гледа живота, е длъжна да дава, докато е жива? Защо?
Нали това е смисълът да отгледаш успешни деца, да им дадеш добро образование, за да не се налага да им даваш цял живот?