Единият брат живее на етаж сам със семейството , другият живее навън и майката му помага.
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
- Публикувана: 10 дек. 2021, 14:07 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2022, 19:44 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 133
Единият брат живее на етаж сам със семейството , другият живее навън и майката му помага.
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
Единият брат живее на етаж сам със семейството , другият живее навън и майката му помага.
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
Кажи, МаКо, сега кой има повече изгода и е ощетен?
Без извинение, ама да не са си възпитавали децата, че родителите са им длъжни цял живот. Аз не очаквам нищо от моите. Сестра ми и тя. Каквото ни дадат, добре дошло е, но никога не сме си мерили полученото. Научени сме да приемаме с благодарност, пък колкото толкова.
Ей сега една баба донесе у нас една чанта с уж страхотни подаръци за детето. Стари неща, останали от внуците й. Приехме с благодарност, нагласих й една торбичка със сладки неща. После дали ще хвърля или пазя, бабата няма да знае. Излезе щастлива от къщи, това е достатъчно.
През ум не ми минава да питам какво са занесли на сестра ми за Коледа. Със самолет се носи едно, с кола друго. За тях повечето е било в кеш, за у нас пътуват в момента с питка, баница и торта. Всички ги чакаме с нетърпение.
И свекърва ми не съм питала какво е дала на девера и племеника. Единственото, което искам от нея, е повече време с внучка си. Ама като не става, на сила не карам. Детето не е чуло ни една лоша дума за баба си от мен, няма и да чуе. Ние двете дали се харесваме или не, не е работа на никой друг, освен между нас. Лицемерно може би, но сина й и внучката й я обичат по друг начин. Техните отношения са други.
Ей сега една баба донесе у нас една чанта с уж страхотни подаръци за детето. Стари неща, останали от внуците й. Приехме с благодарност, нагласих й една торбичка със сладки неща. После дали ще хвърля или пазя, бабата няма да знае. Излезе щастлива от къщи, това е достатъчно.
През ум не ми минава да питам какво са занесли на сестра ми за Коледа. Със самолет се носи едно, с кола друго. За тях повечето е било в кеш, за у нас пътуват в момента с питка, баница и торта. Всички ги чакаме с нетърпение.
И свекърва ми не съм питала какво е дала на девера и племеника. Единственото, което искам от нея, е повече време с внучка си. Ама като не става, на сила не карам. Детето не е чуло ни една лоша дума за баба си от мен, няма и да чуе. Ние двете дали се харесваме или не, не е работа на никой друг, освен между нас. Лицемерно може би, но сина й и внучката й я обичат по друг начин. Техните отношения са други.
Дистанцирането на родителите, понякога е следствие от огорчение. Някои деца ги игнорират. Други са крайно егоистични или подвластни на партньора. Насилие, алкохол, аморалност или егоизъм кой ще толерира? Дори и сляпата, майчина привързаност си има лимити.
Неблагодарността често е без мотив.
Неблагодарността често е без мотив.
Бих дала и помагала както успея, но ако мое дете ми се тръшне, че нещо не му е осигурено, няма да се трогна и за 1 минута дори. Старая се на максимум, повече няма накъде. Чиста неблагодарност би било някой накрая да е и недоволен. А това снахи пък да ми правят физиономии - ще бъде забавно, ако някоя опита.
Работиш цял живот, осигуряваш с лишения жилище на децата си, а накрая сина ти не слиза за празник да те види, защото си му дала, но даваш повече на брат му.
Не се радва, че майка му подпомага по-нямащия брат. Не помага лично. Не се замисля, че тая, нескръндзавата майка би помогнала и на него, ако се наложи.
Не се радва, че майка му подпомага по-нямащия брат. Не помага лично. Не се замисля, че тая, нескръндзавата майка би помогнала и на него, ако се наложи.
Ако на мен от родител ми е бил осигурен дом, не бих никога се обидила, ако ще изцяло да издържат другото семейство, с все храна, дрехи и почивки.
Аз съм единствено дете и имам едно дете, затова много не съм компетентна по темата с "деленето". Но ми прави впечатление, че всички майки, докато са малки децата им се кълнат, че ги обичат еднакво, а след като пораснат винаги има негодувание, недоволство и "делене" . Вероятно се помага на по-неуспешното дете, понякога има обективни причини да е такова.
Ако на мен от родител ми е бил осигурен дом, не бих никога се обидила, ако ще изцяло да издържат другото семейство, с все храна, дрехи и почивки.
Ами ти не би се обидила, ама хич не е равностойно. Едните не плащат наем, живеят със свекървата и изхранват свекървата, която пък раздава и ряхната зимнина наляво и надясно. Другите са си отделно на квартира и свекървата ги издържа. Голям кеф им е. Че акопочне и екскурзиите да им плаща... ехеее.
Работиш цял живот, осигуряваш с лишения жилище на децата си, а накрая сина ти не слиза за празник да те види, защото си му дала, но даваш повече на брат му.
Не се радва, че майка му подпомага по-нямащия брат. Не помага лично. Не се замисля, че тая, нескръндзавата майка би помогнала и на него, ако се наложи.
Не се радва, че майка му подпомага по-нямащия брат. Не помага лично. Не се замисля, че тая, нескръндзавата майка би помогнала и на него, ако се наложи.