С какво ви дразнят свекървите? – 133

  • 33 193
  • 779
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: X
Ако не ти пука грам за човека и за чувствата му и нямаш гузна съвест, защото не искаш никамви отношения с него, що да не вземеш имота? Малко хора могат да бъдат толкова дебелокожи, но ги има. Тук вече си зависи какъв е човекът.
Аз също не бих взела нищо, ако знам, че не мога да върна жеста. Ще се чувствам зле и ще го мисля постоянно. Но това не важи за всеки.

Едит: Моите родители също мислят, че им дължа отношение, защото са ме отгледали и защото са ми плащали образованието. Хиляда пъти съм се опитвала да обясня, че са ме карали да се чувствам ужасно на моменти и да се страхувам от тях, но не се възприема. Отговорът е "Ще имаш деца и ще видиш как е". Ми не. Щом имаш деца, знаеш, че до 18 годишна възраст ще ги издържаш, защото това е работата на родител, а не е отговорност на детето да е вечбо благодарно, щото родители му купили еди си какво. Сега родителите ми си мислят, че съм пораснала и затова не се караме, но истината е, че не се караме, защото съм финансово независима и не ми се вменява вина, че съм получила, а не съм дала.

Последна редакция: чт, 30 дек 2021, 17:27 от Анонимен

# 631
  • Мнения: 22 084
Напротив, аз казвам, че е грозно да вземеш нещо от някого и въпреки това да вярваш и разказваш, че това е "родител, съсипал целия ти живот, мироглед и отношения във връзка от всякакъв характер, затова, че не бил на мястото си когато е трябвало". Тоест това е някаква амеба, но все пак ти би взела от него каквото и да е? Аз не бих. Или ако бих взела, никога не бих представяла нещата по този начин. Бих си казала - "Бяхме в кофти отношения, но поне получих еди какво си, за което съм благодарна."

# 632
  • Варна
  • Мнения: 14 675
По-лошия вариант е когато родителя лишава системно децата си. Оправдава некадърността си и им внушава, да търсят богат партньор. Особено при момичета. После те изискват всичко от свекърите. Мога да изброя детайлно поне двайсет случая. В началото те са жертви. Ако се откликва щедро на исканията им стават безскруполни. Психологическите грешки трудно се коригират. Особено, ако са част от възпитанието.
Родителите трябва да дадат основна база и сигурност на детето. Не е нужно да е в материална показност. Лишенията, особено емоционалните, не са безобидни. Някои, после са развиват и надграждат. Но, повечето потъват в пороци и комплекси.

Последна редакция: чт, 30 дек 2021, 18:49 от Viviana91

# 633
  • Мнения: 13 598
Всъщност големият проблем не е на кого и какво е дала майката.
Явно не им е дала възпитание и децата са научени да поставят материалното над всичко.
Да гледат в чуждата паничка и да подравняват със своята. Да поставят стойността на компоти до стойността на жилище. Да ги боли, че храна, правена за къщата им друг ще я яде. Да не прощават по-големите подаръци за другите. Да не уважават възрастните, защото те са длъжни да...
Поставени при същите условия - едното им дете има някаква нужда - те реагират по същия начин като родителите си, защото всеки се стреми децата му да имат сходен живот и се опитва да изравнява везните.
За съжаление такива хора в напреднала възраст разбират, че са възпитали себеподобни деца и ги боли, че едва сега разбират родителите си, дребнавостта си и грешките си.

# 634
  • Мнения: X
В историята не става въпрос на едното да давам много, а на другото малко. Тук вече е да вземеш от едното дете, за да дадеш на другото.

# 635
  • Варна
  • Мнения: 14 675
Papi6, права сте.
Майката на баща ми системно даряваше, предоставени пари или суровини от баща ми. Леля ми е с няколко, неуспешни брака. Накрая баща ми и плащаше, за елементарни хуманни нужди. Да изкъпе майка си и т.н. Апетитът се увеличаваше, издръжката също. Не е било проблем, нито за мен, нито за баща ми.
Но фрапантна беше неблагодарността на дъщерята към всеотдайната майка. Всички твърдят, че брат и сестра имат коренно различни характери. Баба ми даваше до последно и плачеше, че дъщеря и е своенравна. Понякога искаше морална подкрепа от баща ми. Понякога защитаваше дъщеря си, с видимо неудобство. Оправданието и беше, че дъщерята няма и е нещастна.
Материалните дотации не бива да ви касаят. Но за мен останаха някои въпроси. Защо не се толерират позитивните отношения? Защо еднакво възпитание, създава различни личности?

# 636
  • Мнения: 23 370
Защо еднакво възпитание, създава различни личности?
Колкото да се отрича значението на наследствеността, тя си е налична.Носим си го в кръвта.Преплетено от деди далечни дори.
Показателно за мен  е, че колкото напредва възрастта, придобитото от възпитание  и опит отстъпва пред фабричните настройки.
А това ДНК си е чудо.Толкова комбинации, че непреброими.

# 637
  • Мнения: 28 802
По повод бабите и какво дават на внуците. Личен опит нямам, с брат ми бяхме единствени внуци и от двете страни.
Но имам странични и напълно обективни наблюдения над близки хора.
Един пример с моя приятелка от детските години. Бабата има син и дъщеря, синът живее в бащиния дом, дъщерята – при мъжа си. И двамата имат по 2 деца.
Приятелката ми беше една от дъщерите на сина. И много се ядосваше, че леля ѝ и братовчедите редовно гостуват на бабата около датата за получаване на пенсията. И бабата дава на другите внуци по 5 лв., а на приятелката ми и сестра ѝ – не. Гадно, както и да го гледаш.
Обаче... С годините ми направи впечатление, че моята приятелка почти всеки ден „сурвакаше“ баба си. „Бабо, дай ми пари за сладкарница“, „Бабо, дай ми пари за кино“, „Бабо, дай ми пари за...“. Сестра ѝ и тя не изоставаше. И като направиш една съвсем елементарна сметка, за месеца приятелката ми и сестра ѝ отмъкваха от бабата сума, с пъти по-голяма от 10-те лева, дадени на братовчедите.
Отделно гледането, докато родителите са навън, и сипването на порция манджа или някое лакомство от кухнята на баба.
Дете бях, но ми направи впечатление. Не съм го споменавала на приятелката, изслушвах ѝ жалбите, но и си правех своите изводи.
Но и на тези ми години още се чудя дали алчността е вродено качество, или е въпрос на възпитание.

# 638
  • Мнения: 9 117
Как' Сийка, аз също съм се питала и съм стигнала до извода, че е вродена алчността. Стигнала съм до извода, че повечето хора все се чувстват ощетени, все на брата/сестрата дали повече, повече го/я обичали и т.н. Голяма грешка на родителите е, че третират порасналите семейни деца като когато са били малки. Приемат се за едно семейство и ако едното дете има повече нужда му помагат.

# 639
  • Мнения: 2 167
В моя случай баба ми нарочно ни разделяше и си го казваше, даваше на братовчедите, защото са момчета, а аз нямам нужда. Аз нищо не исках материално от нея, а само да ме обича, но и това не получих.
Без значение от причините ние бяхме разделени и наистина нищо хубаво не видях от тази жена.

# 640
  • Мнения: 28 802
Имам и друг пример пред очите си – брат и сестра, от раждането си презадоволени в сравнение с връстниците си. Още не са помислили за нещо, вече го получават.
Е, не се спряха да мерят, претеглят на кого от тях какво точно са дали. То сръдни, то цупни, то скандали...
Майка им е същата. Постоянно мерене и претегляне какво са дали на брат ѝ, какво на нея. Така си възпита и децата.
Подозирам, че бабата, майката на майката, е в дъното на драмата, но по възрастови причини нямам информация и лични наблюдения. От поколението на внуците съм. Затова предполагам само. Не мисля, че подобна алчност се появява от нищото и то поколения наред.

# 641
  • Пловдив
  • Мнения: 27 174
Приемат се за едно семейство и ако едното дете има повече нужда му помагат.
Не го приемам за нормално. Говорим за пълнолетни "деца".

# 642
  • Мнения: 28 802
За мен, подчертавам – за мен, добра работа е свършил този родител, който дели всичко между децата си по равно, а ако едното от тях е в по-голяма нужда, другото, което е по-добре материално, да се откаже доброволно от своя дял в полза на брата/сестрата.
Но обикновено в картинката има намесени и други лица – съпрузи, деца... Та става сложно. Брат може да се жертва за брата или сестрата, ама жена му да има друго мнение по въпроса. Или обратно – мъжът на сестрата...

# 643
  • Варна
  • Мнения: 14 675
Тук идва резонния въпрос, имат ли право да се месят. Ще цитирам бившата ни снаха:" Няма да даваш на вашите. Но купи на нашите." 😁
Не и се сбъднаха очакванията. На изключително страшни ситуации съм била свидетел. Отказ на син, за елементарна помощ от медикаменти. Същевременно се дотира скъпа и безсмислена операция на куче. Или абдикация от присъствие на погребение на родители. Там влиянието е от законния партньор. Но липсата на човещина няма оправдание.

Последна редакция: пт, 31 дек 2021, 01:21 от Viviana91

# 644
  • при късмета
  • Мнения: 25 475
Приемат се за едно семейство и ако едното дете има повече нужда му помагат.
Не го приемам за нормално. Говорим за пълнолетни "деца".
Аз го приемам за нормално. Всеки изпада в някаква ситуация, когато има нужда от някаква помощ. Но когато винаги, а не временно родител/и гледат единия има ли нужда, на него се дава, а другия или ще се оправи сам или не му трябва толкова, според тях, то тогава вече е различно. Тогава е перманентно отношение, каквото и да получи в бъдеще деления, няма да промени собственото си отношение към родители си, което всъщност е огледало на тяхното към него. И с право няма да го промени, според мен

Общи условия

Активация на акаунт