Любители на котки - Тема 168

Няма да коментирам.
Пожелавам ви всичко най-добро и се надявам занапред всички да сте добре, двукраки и четирикраки.

Аминка, Феликс те гледа. Седи до мен. Обичайно е с опашка към мен и се прави че спи. Сега не знам какво й става:




Не търси какво и защо ...НЯМА Я ВЕЧЕ! Ти направи всичко за нея което можа! НЕ СЕ ОБВИНЯВАЙ!

Не разбрах само Джеминка ли си имаш? Защо я кръсти така?


Сега те каня теб а и другите да разгледате една тема :  https://m.bg-mamma.com/?topic=1400067

В неделя съм на лекар (да вадят конците на Мюсла), ще покажа снимките и ще питам док за мнение. Ще споделя.

Мини Маус, , ти как си ? Питам, защото и хората са от значение, не само маците...

Аминка, прегръдки.
Нека няма повече страдащи животинки и хора.

Не погледнах снимката / пак/,  но понеже се предполага куршум си помислих, че е възможно, защото по Нова  година  хората не гърмят само пиратки. Стрелят с какво ли не... Пистолети, въздушни пушки...Има и случаи със застреляни случайно хора по терасите. Последният случай, който си спомням ,някакъв пък от терасата си застреля жена на едно хоро.

Та може просто да е нещастно стечение на обстоятелствата... Дано никой не е искал умишлено да причини болка на милата мацинка.
А лечението... И с хората става така.. Нещо някъде се обърква и нямаш обяснение как и защо...
Така е било писано на Джеминка...
Била е уникална, бяла ,с различни очи...
Тежко ми стана, поплаках си...

Много ти благодаря, че ми отвори очите!

Разрових се и аз. И намерих отговор на всичките си въпроси. Понеже никой не е застрахован, каня ви да прочетете и вие тази информация от сайта на Американската колегия на ветеринарните хирурзи. https://www.acvs.org/small-animal/mandibular-fractures

Те хората са го написали, болднали са го даже, ама нашите ветове, явно не са "в час", за това трябва ние да сме "в час", вместо тях. Ноеми днес беше казала да се доверя на авторитета на професора. Съжалявам, току-що ми отпадна целия му авторитет. Аз ѝ казах, че моите наблюдения до тук, от посещения на ветове са, че всеки специалист си отговаря само за неговата област. Извън неговата област не го интересува и не поглежда нищо.


Превеждам за всички: При здравите кучета и котки е необходима голяма сила (травма) за да счупи челюстта (долна челюст). Фрактурата е счупване в костта, което може да варира според обхвата, от пукнатина (непълно счупване) до сериозно строшаване (счупване на много парчета). Най-често срещаната причина за челюстни фрактури е сблъсък с кола. Поради интензитета на травмата, касаещ челюстите (долна и горна челюст) или черепа, е възможно лезиите да не са само в областта на лицето и домашните любимци често се нуждаят от лечение на други наранявания преди да се обърне окончателно внимание на фрактурата. Вашият ветеринар от първа помощ вероятно ще предложи да се направят рентгенови снимки на други части на тялото, преди да се съсредоточи върху челюстта. Често същевременно има лезии и в гръдния кош (гръдни) и могат да се изразят в белодробни контузии (хематоми на белите дробове), пневмоторакс (перфорация на белите дробове), диафрагмена херния и травматичен миокардит (хематом на сърцето, който причинява аритмии). Много е важно да се обследва първо цялото тяло, тъй-като тези други лезии могат да бъдат потенциално смъртоносни.

Тъй... Други думи нямам. Джеми използва един от животите си, за да се прибере вкъщи, но ветовете не дадоха правилни насоки. Дори от професора не получи помощ. "Госпожо, Вие много въпроси задавате", "ами, добре, айде, ще ѝ пуснем едни кръвни преди операцията", "ами, може, да, може да направим една снимка на белия дроб". Това са думи на професора при мое упорстване по телефона да се прегледа Джеми за други възможни травми. Но уви, него го интересуваше само операцията... Джеми е издъхнала докато чака в чакалнята, да се появи професора, за да каже кога ще я оперира, не за да каже какво ѝ е състоянието. Вече не обвинявам само себе си, но ще се обвинявам докрай за неправилните си избори.

Лекарите,явно даже и ветеринарите,са станали доста арогантни.Явно така и те се опитват да оцелеят,без да се травмират с всеки пациент,но честно казано,губят с времето всичко човешко и направо прекаляват.
Естествено,че човек задава въпроси.
Интересува се,иска да събере информация,иска да си помогне или да помогне на близките си...
Безкрайно съм разочарована от доста лекари,в никакъв случай не ги защитавам,но е възможно наистина котето да е имало и наранявания на вътрешните органи и тогава дори и с правилните диагнози,пак не се знае какво ще се случи.

Аз лично видях едно малко коте как попадна под кола,явно шофьорът не го видя.Ако беше останало неподвижно,нямаше да стане нищо,но явно от страх и желание да избяга,буквално се хвърли към една от гумите.

Доста хора карат все едно са на състезание,не виждат нищо и никого,не искат да намалят даже на пешеходните пътеки...

И аз като Ноеми се доверявам, защото съм открила най-страхотните ветеринари на света и съм им толкова благодарна. Даже вчера си говорих с мама, че ако имам проблем с котките, всяко ходене до тях ми е лъч надежда и досега винаги са се справяли страхотно, а знаете за проблемите на Ади, операцията на Бени, ситуацията покрай осиновяването на Бени. Но при предишните.. Еми, търгаши си бяха и толкова, на проба-грешка е положението. А бяха клиника с прехвалени доценти и преподаватели с Лесото. Аминка, няма защо да се обвиняваш, логично няма как да се правим на по-лекари от лекарите, особено в критични ситуация. Събери мнения да си имаш инфо за изпробвани ветеринари и толкова

Аминка, разбирам гнева ти (Кюблер-Рос дефинира 5те фази на търгата и една от тях е гняв, интересно е да се прочете). Надявам се след време да погледнеш с други очи на ситуацията.
Мен лично липсата на доверие много ме притеснява, на принципно ниво, срещала съм го много пъти в различен контекст и за съжаление рядко води до добро. (наскоро 2 познати, семейство починаха от ковид, защото: "ако отидат в болница, лекарите ще ги убият с некадърността си".

Да си представим ситуацията с Мюсли и потенциалното й развитие, ако гледах по този начин на нещата:
Мюсли започва да повръща. Понеже си знам, че докторите са "некадърни търгаши" решавам да не я водя на вет, само "да ми вземат парите", а сама ще я оправя. И така, давам й водичка със спринцовка, галя я, обичам я, обгрижвам я... и в един момент, понеже на любов само не се живее, тя прави перитонит. При липса на навеменна хирургическа намеса за отстраняване на обекта, запушващ червата, те некротизират и това е единствения възможен изход, за съжаление почти винаги с летален край. Тогава вероятно я закарвам на лекар и понеже състоянието й е критично, тя си отива. Което отново потвърждава моето убеждение, че "лекарите не стават".
 
В тоза контекст, може да прочетете в нета за "самосбъдващо се пропчество" (self fulfilling prophecy) Това е психологически феномен за начина, по който сме склонни да изкривяваме реалността си поради собствените ни виждания, няма нищо свръхестествено.

За мен вариантът е да си намериш лекар, на когото да имаш доверие.

В първия момент реших, че говориш за държавата Лесото

Ами, да, Ноеми... Първо не вярваме, не приемаме, после ревем, страдаме, после се обвиняваме, после разбираме, че не можем да променим вече нищо и накрая решаваме на търсим "истината", за да не минаваме отново през същите "фази".
Тъй... Аз още се чудя днес как и къде ще погреба Джеминка. Времето е дъждовно (от вчера след трагичния развой), почвата мокра, тежка... Поне ще си харесам място без да се притеснявам, че някой ме зяпа какво копая, съкровище ли заравям... На дъжда простите съседи ще са се изпокрили... Ще си начертая един авариен план за действие при такива и подобни ситуации, ще го тествам предварително и ще се надявам да попадна един ден на кадърни и адекватни ветове. Не знам къде ще ги намеря, но ще си направя труда да търся, за да имат животинките ми някакви шансове в бъдещето... Защото аз не съм вет, аз съм човек и следователно няма кой друг да обвиня първично, освен себе си.
Лошо започнахме годината, но нека случилото се да бъде обица на ухото за всички, да се пазят всички от грешки, защото никой не е застрахован и никой от нас не е вет, за да има шанса да знае какво трябва и не трябва да се прави в подобна ситуация.

Аз разбирам и двете мнения... От една страна, не сме лекари и понякога се налага да прибегнем до помощта им. Гледаме да са добри, да им имаме доверие... Но безгрешни хора няма, и на най-добрите се случва... Затова от друга страна не е добре пълно предоверяване, трябва да се има едно наум...
Ние също сме имали случаи преди години поради недоглеждане, неумение на ветеринар да загубим куче, и не едно... Ами аз лично се побърквах от самообвинения, защото в крайна сметка моя е отговорността къде съм го завела.

Благодаря, Ноеми! Поплаках си доста, стана ми много мъчно.

amy_nka, не писах вчера, защото помоли без съболезнования и уважих това. Да ти казвам да не се обвиняваш знам, че няма смисъл. Времето ще свърши всичко необходимо. Прегръщам те ❤️

Обаче темата с доверието и по скоро доверяването и на мен ми е на сърце и така да се каже случката ми бръкна в стара рана.

Ноеми, не мисля, че amy_nka каза, че няма доверие на лекари и не би водила животните си на вет, какъвто пример даде ти с повръщането. Това, което казва тя, и аз съм на сто процента съгласна е, че ние не трябва да се доверяваме единствено и само на мнението на вет. Лично мнение, не ангажирам никой. Когато загубихме Рижко много време се питахме какво се обърка. Ами беше се объркало на първо време загубеното месец време с различни диагнози и лечения преди поставяне на адекватната диагноза. Месец, през който вирусът е стигнал до мозъка му по начин, който беше необратим. Докато лекувахме, ние знаехме повече от вет за нашата болест, именно, защото четяхме много за най-различни дребни на вид подробности, които можеха да имат значение. Това, което искам да кажа е, че повечето лекари рядко виждат отвъд-отвъд очевидното, отвъд стандартното и прочие. Понякога трябва по- мащабен поглед върху проблема. И именно тук идват нашите знания и идеи, явно трябва понякога ние да предлагаме варианти. Слава Богу, нашите ветове, с които сме вече почти две години, са отворени към нашите идеи. Те никога не ни казват, че много питаме или много искаме. Знаят, че сме отговорни, четящи хора и се съветват с нас (когато бяхме оставили Пиги за кастрация, вет беше направила допълнителни тестове, чиито резултати се обади да обсъдим и изчака няколко часа докато ние намерим инфо, за да вземем правилното да нас решение в ситуацията - тогава отложихме кастрацията). Уважавам ги адски много за това, както и за това, че когато не знаят, ни казват къде и кого да търсим.
Стана дълго и се извинявам, но наистина има ситуации, в които неадекватността на решенията губи живот. И няма нищо лошо тогава да сме по- активни ние, да питаме, предлагаме, задаваме въпроси. Не се знае дали от този разговор с вет няма да му "светне" за нещо, което досега не е видял. Не бих повторила при лекар - вет или човешки, който ми казва, че задавам много въпроси. Отговорите на всички тях, както и всяка друга услуга, която получаваме, се плаща, и то не малко и подобно отношение за мен е непонятно.

Абсолютно правилно си ме разбрала. Зададох си въпросите с цел да му "светне". Специално за "стабилизация преди операцията питах", защото двама лекари преди това го споменаха, питах с цел да му светне, че прескача нещо. Но когато получих отсреща отговор "ами не, ние ще ѝ сложим две системи по време на операцията" и "ще си я вземете веднага след операцията", аз следователно продължавам да питам "няма ли да остане под наблюдение след операцията? да не я ли оставяме 1-2 дена на стационар?", пак получавам отговор "не, аз ще ви кажа лекарствата за вкъщи",   докато през цялото време ми подхвърляше идеята, че била 280 лв операцията, че възстановяването ще е бавно и трудно и че тези неща за които аз питам ще оскъпят още тази сума, все едно той ще ми плаща сметката. И като стигнах до въпрос "сложна ли е тази операция?", ми отговори "госпожо, Вие много въпроси задавате". И понеже нещата, които подхвърлях като идеи на всички отговора беше "не, няма нужда", реших, че трябва по линия на "направете още изследвания, аз ще си ги платя, но нека да се направят и вие да сте спокойни и ние да сме спокойни" да му говоря и тогава каза да вземат Джеми вътре, за да ѝ вземат кръв и да я снимат, но уви... Като отворила сестрата транспортната чанта да и търси вена, забелязала, че Джеми е студена...

Връщате ме три години назад и пак ми се плаче ...

Бегинс беше на 18 години, котка в апартамент. Поду му се едното око. Отидохме при лекар наблизо. Цепна го и му пусна кръвни изследвания. Откриха бъбречна и чернодробна недостатъчност. Даде хапчета за нея и препоръча Роял Канин Уринал. На въпроса на майка ми дали е проблем, че тоалетната е пясък не отговорил - зает да пише рецептата. След две седмици окото се поду отново. Пак при него. Сряза му бузата и сложи фуния.
Опитахме при втори. Изпишка го и потвърди диагнозата и съветите на първия. Оказа се негов ученик.
Една бивша колежка на майка ми, кучкарка, ни препоръча трети. Попаднахме на доктор от старата школа. Вдъхваше ни надежда, взимаше ниски такси, но ни каза, че няма надежда. Изписа хапчета и глюкоза и ни даде още три месеца живот.
Ходихме и в често споменавана тук клиника. Видяха ми се търгаши- гледащи парите.

Бегинс стана звездичка. След два месеца осиновихме Феликс. Вече знаех че избора на доктор е важен. Питах на тогавашната ми работа клиенти. Препоръчаха ми клиника наблизо. Били млади мъж и жена и си обичали професията. Там кастрираха Феликс, там ще водим и Кокорчо. Тя е ходила само за това, той за обезпаразитяване и на още един преглед. Не е взел пари на майка ми, просто й е казал, че има и такива котки. На шест месеца е, звук не издава. Мърка като яде и при галене, но не хърка при нападение. Не мяука за да му се отвори.

П.П. Първите за които говоря са клиника Орион и доктор Кънчев/Кунчев. Втория е прехваления Каладоктор. Онзи който ни подари малко живот и утеха е Борис Велчев/Вълчев.
Сега сме в Свети Серафим.