Валенсия- 2

С полетите проблем нямахме, летяхме с австрийците. Направихме чек-ин онлайн и за всеки случай отидохме до гише за билетите на хартия. Мисля, че беше излишно, но информацията, която получих беше противоречива, та не рискувах.

Таксита има много и пред вратата на летището - не сме поръчвали предварително и пак ни излезе около 25,- до адреса. Нашата локация на Passeo de la Almeda (на испански Passeig de l‘ Albereda) беше отлична за всички посоки. На място ползвахме app Pidе - не сме много по Uber, но разполагат и с това.

За транспорта си купихме електронни карти, които се презареждат. Взехме две, а пътувахме четирима с тях. Качвахме се на първа врата и ползвахме просто четири пъти устройството. Зареждахме ги в по-големите Tabacco. Ползвахме Гугъл за линиите и всичко беше наред със спирките, номерата, отсечките.. До плажа пътуват много линии, лесна е ориентацията.

Първите дни изкарахме в парка и по старите квартали, качихме се на кулата на катедралата, видяхме базиликата, представителните сгради, ядохме какво ли не и къде ли не (аз предимно сладолед, има на всеки ъгъл 😊). Едната неделя вечерта завърши като свидетели на „Битката на цветята“. Разбрахме, че участието не е свързано само с билети, а и с лотария, но останахме доволни и като свидетели отстрани, но всичко се виждаше идеално от оградата (тя е от тел с големи дупки). След това хапнахме finger food в Луна-парка в самия парк - за синовете супер. Аз пък си отядох на захарен памук..

Друг път вечеряхме или в заведенията на плажа, или в малките улички. Бяхме и на по-представителни ресторанти, цените бяха ок. Навсякъде беше вкусно, нямахме никакъв проблем с кухнята. Направи ми впечатление емоционалното приемане на бакшиш, може би не са свикнали – мисля, че никъде не са се радвали така на бакшиш, както тук. Kъдето купувахме сладолед, дори нямаха чаша за tip и ме викаха обратно за оставените монети.

Редувахме общо казано един ден плаж, един ден забележителност: зоологическата, аквариума, бяхме на излет с катамаран, посетихме пещерата San Jose с лодка, местния парк с басейни (бяхме в този с големия парк Piscina Parc de Benicalap)... Отказах децата от водния парк, мисля, че не си струваше далечния път.

Намерих, както търсех, излет с яхта, но беше сложно и три-четири часа във водата без някаква конкретна дестинация. Не искахме да пътуваме с ферибота до Ибиса, а всичко друго наоколо сме разгледали – та решихме да сме мързеливи този път. Щяхме да ходим и до лагуната Albufera, но не успяхме да намерим подходящ час. Предлагаха ни или обяд, или в 18:00, което значеше да се върнем след десет. Тоест имаше още идеи за излети, ако не бяхме мързеливи

Плаж: на нас най-много ни хареса средната част на Malvarrosa, защото там дори и в неделя на обяд получихме чадъри и шезлонги (не сме много ранобудни на почивка). По 7 евро на шезлонг, 7 за чадър и по 5 за стол. На тази част нямаше сергии, фалшиви чанти и всичките там гумени принадлежности във водата. Никой не ни е притеснявал за масаж или да купуваме нещо. Беше много спокойно, „съплажниците“ ни бяха също възпитани, приятни хора. Заведенията там са чудесни, с покривки, красиви чаши, нормални цени, чисти санитарни помещения...

Слънцето е силно за хора със светла кожа, ние се постарахме да не изгорим - аз нетолкова упешно и съм доста червена тук и там - няма да казвам какви извънземни фактори ползвам, но голяма работа. Беше страхотно във водата, не ми се излизаше.

Език: ние говорим по три-четири езика добре, но никой (все още) не говори испански. Единият син учеше латински, реши сега да мине на испански – дано! Един поне да ни отсрамява пред света Хората бяха изключително любезни и винаги се разбирахме с ръце, крака и translator app. Наистина са дружелюбен народ, всеки път прави впечатление.