Има и друго мнене и ,мисля,че в името на детето съм права

А защ отрябва да се убеждавам сама себе си, че съм родила детето си? За мен това е безсмислено. Аз не се чувствам зле от решението си да не забременявам, не изпитвам комплекс от това, за да ми се налага сама себе си да залъгвам. Според мен това твое решение да живееш във фантазии е заради самата теб, а не заради детето ти. Не те упреквам, не те съдя, не ме разбирай погрешно, имам познато семейство, в което бащата беше повярвал, че е биологичен баща и от това не знам да са произтекли някакви драми, дъщеря им беше изключително интелигентен и разумен човек и на въпроса: "Вярно ли е, че съм осиновена?"те отговориха, че не е вярно и тя спря да се тормози с това. Но според мен зависи от детето как ще реагира, защото знам и за същата ситуация в друго семейство, където нещата не протекоха по този начин и се случиха много неприятни неща. Най-сърдечно ти пожелавам при теб нещата да се наредят както ти си ги запланувала.

miavita , вярно е, че няма да ни убедиш да порменим мнението си

изключително ми е интересно как разсъждаваш, но не ми е приятно да класифицираш, мен , детето ми, живота ми

истината прави човек свободен, независим, над нещата

аз вярвам в това

аз също обожавам приказките и надявам се да предам тази любов на сина си

но живота не е приказка и именно там е цялата му сладост

interesno mi e kogato edno dete rasbere 4e e osinoweno kakwo stawa-i ako towa stane kogato to e na 20, 30 ili 60 godini. kak ste gleda na teb-4oweka koito go e lugal cjal jiwot-i oste po sle-ako iskarasch dowoda-ami i as wjarwax 4e sum te rodila........kakwo obsto ima towa s po shiroko skroenite hora. ako na men maika mi mi serwira towa bix ja pomislila ili sa lujkinja ili oste po losho-sa maloumna. da bjagasch ot faktite, da gi sabrawjasch-ne osna4awa te da se promenjat. ti ne si biologi4nata maika na deteto i tolkowa. gospod taka e pojelal i towa sigurno ima swojat smisul.
mislisch li sa towa kak ste se 4uwstwa twoeto dete ako edin den rasbere 4e si go lugala-mai njama da e mnogo stastliwo mislja.
lajata e gadno nesto-dori i blagorodnata-edin ot desette smurtni grexowe e
wpro4em interesno e ako bjax osinowila kitai4e ili mulat4e-mai pak trjabwasche da mu kaja spored teb 4e as sum go rodila
kwi trawmi kwi pet lewa kwi djapanki. celijat normalen swjat ottdawna e priklju4il s temata tabu-osinowjawane-horata goworjat spodeljat i tursjat saedno isxodi-samo po tosi na4in se rajda splotenosta w edno semeistwo.
sled kato sa towa mul4isch i si susdala njakakuw lujowen swjat i sa sebe si-sa kakwi li nesta oste si go susdala

Miavita, тази твоя убеденост е твой личен избор. А къде е личният избор на детето ти, което не знае истината за своето съществуване?

Когато скриваме истините от децата си, когато измисляме не-истини, изкривяваме тяхната реалност. Нашият фантазен свят се пренася в техния, нашите нерешени конфликти стават техни. И ако ние, родителите, не научим детето си да различава истината от лъжата, фантазията от реалността, последствията може да са страшни. Защото когато загубим границата между фантазия и реалност, отиваме в едни пространства, от които връщането е много трудно...

Тайните разкъсват доверието и цялостността на човешките взаимоотношения. А тайните в семейството се превръщат в призраци, които ни преследват навсякъде.

Как можем да бъдем истински, как можем да бъдем самите себе си и как ще научим детето си да бъде себе си, ако го лъжем? Ако до такава степен сме повярвали на собствените си фантазии и сме вложили толкова много усилия да убедим и него самото в нещо неистинско и нереално?

Miavita, какво става, ако детето ти в момента знае, че е осиновено? Или ако някога научи? Дали ще има смелостта да го сподели с теб, при положение, че през целия си живот е било убеждавано, че не е осиновено - от теб, майката, жената, която го учи да се доверява... Защото посланието, което му предаваш със своя личен избор да измисляш приказката на живота му, е да не вярва на себе си - да не вярва на собствените си усещания, чувства, преживявания.

sдравеите
ето че отново се дискотира темата която преди време много ме вълнувасе.
сега вече не толкова същото всех най-после ресение.ас ресих че сте си говориме на таси тема-както и преди правихме пред момченцето ни.сте се срещаме с децата на мои близки също осиновени,сте разглеждаме книшки на таси тема.
ас сная че не бих могла да чакам подходящ момент например 6г или момента  в които съм сте ме попита-е  тогава сте  ми бъде много трудно.
и ас исках да му спестя въпросите които сте си задава още в крехка възраст-също не са ме искали,също сам изоставен.........................и ми е ясно че няма да му е лесно но немога да го предпася а ми се искасе.просто съдба!
не мисля че децата ни са различни та периода в които е било осиновяването,мнoгoто въпроси сварсани с това е минало.ас  живея сега а сега сам майка на едно прекрасно дете и с гордост късвам че си е МОЕ.сърцето ми топти са това дете и защо да е различнo са другите след като са мене не е.

Може би съм крайна в преценките си, но според мен това, че Миавита е много убедена, а и детето си е убедила, е страшничко и за двамата. Ами ако синът й, когато научи истината, си помисли, че осиновяването му е нещо нередно? Каква друга приказка тогава ще му разказва? Ще й повярва ли втори път? Ще бъде ли спокоен със себе си?
Не е лесно да кажеш на детето си, че не си го родила, но не можеш да бягаш от миналото му - това пак е неговият живот. Не я разбирам, е - може би мъничко, но не я подкрепям.

Няма да те упреквам, нито да те поучавам, само искам да те попитам: как се справяш толкова години с такава ЛЪЖА? А роднините как се справят? А съседите? А ти самата как СИ със здравето? Щом четеш и пишеш тук, значи не си забравила ИСТИНАТА или ...? Сигурна ли си, че детето ти не знае? Виждам, че не си се отказала от ин витро опитите 20 години по-късно, на колко години си всъщност и това, което ни разказваш, наистина ли е твоят живот?
Извинявай, но ако очакваш да има истински диалог, разкажи повече.
Желая ти късмет в ин витрото в чужбина и в отношенията ти с осиновеното ти детенце /от 20 години/.

Аз приемам всяко мнение,дори и да се различава от моето!За това е този форум!Но лично аз,изхождайки от моят си опит и ценностна система,смятам,че детето ми няма проблемно детство знаейки ,че е осиновена,а не родена от мен както братята и! Винаги с готовност се включва във форумите на тинейджри разискващи осиновяването и т.н.Също аз лично за себе си  невярвам че постъпвам егоистично като съм обяснила на детето си от къде ,защо е,и да знае че има много като нея-че те всички са деца-едни с по-малко други с по-вече късмет!Това,че се знае истината за нейното осиновяване неозначава за нас,че сме и отрязали крилата или че сме я комплексирали-направихме я по-силна даже!Всяка година ходим в дома от където е взета и носим по-нещо,тя сама дава на всяко дете от това,което сме занесли,тук отделно се включва във всяка инициатива засягаща дамове за сираци!Винаги,от самото и стъпване в моят дом съм я приемала като едно от децата ми-все едно,че винаги я е имало в живота ни!Не съм спасила себе си така от проблеми в бъдеще...спасих нея,защото винаги има доброжелатели,които злобно подхвърлят отровни думички и могат да нанесат много по-страшни вреди в психиката на неукрепналият детски мир!Моята свекърва се беше обърнала нееднократно да съска подир детето ...копеле с копеле -тогава Ваня все питаше защо така и е казала баба и-обясних и,утре може друг да и викне така и друг да и обясни какво значи думичката!Но как ще и обясни и как ще го разбере тя тогава -не се знае
 Нашите деца не са друга категория деца и немисля ,че се чувстват такива,всичко зависи от нас ,техните родители,така като зависи как ще се чувстват и родените от нас деца-зависи от обичта ,примера и ценностната система ,която изграждаме у децата си!
Тук ,във форума ни има много примери за пораснали доста над 20-сете години осиновени деца,научили при смъртта на родителите си или просто така ..някак си за тоя факт,живяли щастливо и обичани,сигурни в биологическата си връзка с родителите и сега търсещи начин да намерят и истинската биологичска майка.
Щастлива съм от факта ,че в нас се говори свободно на тази тема,знаейки този факт,няколко наши познати семейства,които се двуомиха дали да си осиновят детенце-най-накрая осиновиха-благодарение на това,че не се притеснявахме да споделим с другите факта за осиновяването на нашата дъщеря!
Всеки сам избира как да живеее живота си!Нямаше да пиша по темата,но не се стърпях  и изложих само и единствено своето мнение за нещата

Не мисля че такъв живот в "измислен свят" би довел до нещо добро. Дори и с благородни цели това е лъжа и то голяма. Аз лично смятам (или се надявам) че лъжата рядко остава неразкрита. И когато се разкрие последиците са лоши за човека които я е изрекъл и за хората покрай него. Колкото е по-голяма лъжата - толкова по-лоши. Но разбира се - всеки има право на мнение.

Много ми е интересно, когато някой не хареса отзивите на темата си започне с "песента" - "Тук явно не се толерира инакомислието" 
Както казва мъжа ми "влиза като луд с пушка", раздава присъди, оценки на чуждия живот и когато срещне отпор вместо да получи славословия видите ли е жертва на нетолерантност. Мама ме е учила, че ако искам да получа добро отношение- такова трябва да дам.
Драга госпожо, вместо упорито- инато да отхвърляте опита на родителите, които го споделят с вас ( при такова влетяване, аз не бих отговорила на такава тема) поучете се от техния и световния опит в акта на осиновяването. Да - то не е нито срамно(че да се крие), нито страшно, че да си измисля човек "по- добра" (не)реалност. Колкото повече се отхвърля самият факт(какъвто и да е той) то той толкова повече се превръща в нещо срамно, страшно и трудно за произнасяне. Вие сте решила да скриете(нищо че го наричате с друго име). ОК. Точка. Това е вашето решение. Животът ще покаже дали е прекрасно да се живее в шоуто на Труман. (Кофти его експеримент между другото - за филма говоря)

Когато попаднах на темата първоначално помислих, че попадам на стара тема. След това видях, че интензивно се е развил дебат по отново зададена наистина отдавнашна тема. Тема, която по болшинството мнения се надявам още с по-голяма увереност, че постепенно ще отпадне като предмет на размисъл в съзнанието на хората и като вътрешен конфликт в душите на родителите, избрали да предоставят живота, интелектуалния потенциал и дома си в подкрепа на процеса на израстване на своите деца. Този техен избор не е ли идентичен с избора, който прави всеки предпочел родителствуването за своя ценност и мисия!?…
Имах много мисли, чувства и асоциативни препратки към хора, техни житейски избори и развития, докато четях всички мнения по темата по реда на тяхното изказване…
Бих искала да изразя становището си тук, споделяйки някои свои мисли и усещания без да оценявам мненията и личните позиции, изказани преди мен.
Една от хубавите дадености в живота ни (според мен) е, че имаме право на личен избор в повечето  житейски ситуации и как подхождаме към тези избори определящи са нашите емоции, нагласи и културални вярвания.
Първия постер на Miavita, задаващ темата споделяше една ИСТИНА:
“...Имам осиновено дете на 20 години и сега, като видях форума се сетих за това...”Вярвам, че за много от нас през грижите и любовта за децата ни тази истина около съвместното ни начало избледнява и губи своя потенциал. Ние сме пожелали децата си за това, че ги има, че са уникални и за да им партнираме по пътя на тяхното порастване и диферинциране… Факт е, че във вашия случай преди 20 години Вие сте поели грижата за Вашето дете, което с нищо не е по-малко Ваше, поради това, че не сте били с него 9 месеца, докато се е формирало неговото телце и не сте го родила… Вие сте избрала да бъдете до него в по-продължителен и не по-малко съществен за неговото формиране и психо физично и социално оцеляване период. Защо тогава да се терзаете вътрешно и да инвестирате време и енергия в подържането на една тайна, която е ОТРИЧАНЕ на една реалност?... Според мен ние прибягваме към тайните (укриването на истинноста), когато се страхуваме от нещо. Този мой възглед бе подкрепен от Вашите думи:
“…детето ми ще е на една възраст ,на която ще разбира за какво става дума,ще съм му създала достатъчно съпротивителни сили ,за да се пребори ,разбира се ,ако повярва на доброжелателите….”[/[/b]i]
Доброжелателят – тази НЕдоброжелателна едновременно фантазна и реална фигура, която изниква от нищото в неподходящ момент и руши некомпетентно, съзидаваното с години… И за да е толкова ”ефективна” ния сме я овластили чрез нашите премълчавания и, отричания, тайни…
Ако се обърнем към българските патриархални традиции, според които децата и многобройната челяд са били ценност, трудността и невъзможността да имаш собствени деца е било различие (отклонение от социално приемливата норма), което не само, че е било трудно приемано и толерирано, но и подлагано на осъждане, подмятания и негативни квалификации… В онея консервативни времена нито осиновителите, нито децата им са намирали приемане… В устите на тълпата, децата са оставали “храненици”. Макар, че ако бъдем реалисти всеки родител е хранещ с духовна и материална храна децата си до тяхното автономозиране (а в нашата култура дори и след това).
Miavita, Вие сте избрали да застанете на страната на пазенето на тайната за един Ваш хуманен избор, може би заради това, че преди 20 години нагласите в обществото са били други? Сега като, че вече е много късно и с това още по-трудно да започнете да разкривате и говорите с детето си за спецификата във Вашето общо начало. Всяка премълчана истина провокира създаването на нова неистина и така човек трябва да генерира нови и нови истории… Със сигурност, ако е живот и здраве след неголям брой години Вашето дете само ще стане родител и тогава може би ще има капацитета да разбере Вашите избори и поведения през погледа на родител...
Тук се сещам, обаче за разговорите ми с една осиновителка, наближаваща 80 г. (бащата почина, опазвайки семейната тайна), която едва това лято се реши да разкрие на 37 г. си син истината, че не го е родила. Младия мъж е успял бизнесмен със собствено семейство и дете. Отгледан е на село, където публична тайна е, че е осиновен. Предполагам, че и той го е знаел!?... Аз бях потресена от сълзите и болката в думите на тази вече отиваща си от този свят жена; от ужаса, който я беше съпровождал през всичките години – че щом узнае “че не му е майка”, детето й  може и да се отвърне от нея, да я изостави… Явно този страх е част от родителските ни фантазии?...
Изразените в този форум мнения ми показват, че е дошло време да се наложи и друго виждане за отношението към осиновяването. Новото вярване и позицията, че осиновяването не е срамен акт, който трябва да се държи в мъчителна “тайна”, а съзнателен личен избор ще помогне за него да се говори открито и с гордост и пред децата и пред обществото. Така децата рано ще интегрират това събитие в живота им като един факт; родителите им ще бъдат спокойни да се радват и съпреживяват на децата си, а …горките “доброжелатели”, просто няма да имат роля в  живота им!
Miavita, благодаря, че решихте да споделите Вашата друга позиция. Дано откриете и за Вас полза от това споделяне…. Надявам се, че един ден предстои Вашия разговор с детето Ви за общото Ви начало!?...
Възможно е и да изберете да си отидете от този свят с тайната? Но дали е справедливо детето Ви да остане само след Вас, ако някъде има свои братя и /или сестри; друго макар и чуждо семейство, но с обща кръв?

      СПОРЕД МЕН ТОЧНО СТРАХА,КОЙТО ИЗПИТВАТ ОСИНОВИТЕЛИТЕ ОТ РАЗКРИВАНЕ НА ИСТИНАТА, ЗАТОРМОЗЯВА ОСИНОВЕНИТЕ.................И ДОРИ ГИ ПРАВИ НЕЩАСТНИ!

Аз съм от децата на които до ден днешен не е казано на 100%,че съм осиновена.Вече съм  приела страхът на родителите си и за да не се чувстват зле не говоря за това.Не ги обичам по-малко и разбирам техните основания,но бих ги обичала още повече(незнам дали е възможно това),ако ми кажат истината.Ако щете и за това,че по от рано щях да се реша да осиновя дете.Скъпи дами ,нека всеки си казва мнението,защо се ядосвате.Форумът е за това.