- Публикувана: 29 дек. 2021, 13:20 ч.
- Последно мнение: 22 ян. 2022, 21:55 ч.
Керем Бюрсин преди и след "Почукай на вратата ми" (тема 110)
Пъръл, може ли Енгин да е забравил?
Селин: Мила. Има ли някакви новини от Енгин?
Пъръл: Тц.
Селин: Пъръл, може ли Енгин да е забравил?
Пъръл: Такъв важен ден, рожденият ми ден. Със сигурност не може да е забравил.
Селин: Със сигурност, да. Искаш ли да се обадиш?
Пъръл: Шц. Остави. Ако се обади, ще дойде при нас.
Селин: Добре. Какво ще правим? Можем ли да направим нещо забавно с танци и музика?
Пъръл: Може да отидем на караоке?
Селин: А! Да, може.
Пъръл: Добре, тогава ще се обадя на момичетата. Ами, Селин...Ако се обадя на Еда, проблем ли ще е за теб?
Селин: Можеш да се обадиш, на когото поискаш. Това е твоят рожден ден.
Знам, че не си ми простил
Алптекин: Знам, че не си ми простил.
Серкан: Хубаво.
Алптекин: Но все още си ядосан. И си прав за това. Но може ли да прекараме тази нощ, сякаш всичко е нормално? И също така, ще те помоля за нещо. Дай ми един шанс да оправя това.
Серкан: Хм. Шанс? Според мен, нищо не може да поправи грешки, които си направил в миналото. Разбираш ли? Но не се тревожи за тази вечер. Няма да има проблем. Няма да го покажа на Ефе.
Скъсана, няма я връзката баща - син... И май няма шансове някога да бъде възстановена.
Алптекин сякаш се примири, че няма да получи прошката на Серкан. Все пак той е причината сина му да е нещастен, да загуби любовта си. Боли го, иска да промени нещата, но не знае как, или няма куража. Не му е леко, но ще си носи кръста.
Серкан мисли само да запази имиджа на семейството си и холдинга, да не разбере Ефе, че има нещо гнило в Дания....
Селин: Мила. Има ли някакви новини от Енгин?
Пъръл: Тц.
Селин: Пъръл, може ли Енгин да е забравил?
Пъръл: Такъв важен ден, рожденият ми ден. Със сигурност не може да е забравил.
Селин: Със сигурност, да. Искаш ли да се обадиш?
Пъръл: Шц. Остави. Ако се обади, ще дойде при нас.
Селин: Добре. Какво ще правим? Можем ли да направим нещо забавно с танци и музика?
Пъръл: Може да отидем на караоке?
Селин: А! Да, може.
Пъръл: Добре, тогава ще се обадя на момичетата. Ами, Селин...Ако се обадя на Еда, проблем ли ще е за теб?
Селин: Можеш да се обадиш, на когото поискаш. Това е твоят рожден ден.
Знам, че не си ми простил
Алптекин: Знам, че не си ми простил.
Серкан: Хубаво.
Алптекин: Но все още си ядосан. И си прав за това. Но може ли да прекараме тази нощ, сякаш всичко е нормално? И също така, ще те помоля за нещо. Дай ми един шанс да оправя това.
Серкан: Хм. Шанс? Според мен, нищо не може да поправи грешки, които си направил в миналото. Разбираш ли? Но не се тревожи за тази вечер. Няма да има проблем. Няма да го покажа на Ефе.
Скъсана, няма я връзката баща - син... И май няма шансове някога да бъде възстановена.
Алптекин сякаш се примири, че няма да получи прошката на Серкан. Все пак той е причината сина му да е нещастен, да загуби любовта си. Боли го, иска да промени нещата, но не знае как, или няма куража. Не му е леко, но ще си носи кръста.
Серкан мисли само да запази имиджа на семейството си и холдинга, да не разбере Ефе, че има нещо гнило в Дания....
Аз съм - за
Моите предположения:
1. Ханде и Керем ще се оженят
2. Ханде ще роди близнаци в края на декември 2022
3. Керем ще участва в главна роля на платформа
Моите предположения:
1. Ханде и Керем ще се оженят
2. Ханде ще роди близнаци в края на декември 2022
3. Керем ще участва в главна роля на платформа
Искате ли да си направим едно предизвикателство: всеки ще предположи какво ще стане с нашите любимци през 2022 г. (има право на 3 предположения). И живот и здраве догодина ще видим кой е познал 
Миси, на снимката е Бурак Дениз.
Диаманд, бях попаднала в Туитър на списъка с участниците тази година в Гласът и нашите ги нямаше там.
Няма значение, не питай, не питай
Много благодаря, Енгин!
Пъръл: Кажи Енгин. Какво искаш?
Енгин: Пъръл, къде си? Какво правиш, не мога да се свържа с теб?
Пъръл: Притесняваш се какво правя, така ли? Виж какво правя, Енгин! Виж!
Енгин: Да, да, да. Днес е рожденият ти ден! Честин рожден ден, Пъръл. Щастливи години! Много съжалявам.
Пъръл: Гол ли? Гол? Мач ли играеш там, Енгин? Наистина ли това говориш цял ден? Цял ден те чаках да приготвиш изненада за рождения ми ден. Много благодаря! Много благодаря!
Скрит текст:
Мога да се усмихна за миг
Мога да ослепя за миг
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение, не питай
Няма край, нали?
Нов съм в пушенето
Къщата ми се превърна в улица
Донарски нахален резен
отмъсти на всички
Но аз няма да умра
аз един по един
Повярвайте ми, безмилостен
Без мен животът е безсмислен.
Мога да се усмихна за миг
Мога да ослепя за миг
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение, не питай
не питай не питай
Няма значение
не питай не питай
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение
Мога да ослепя за миг
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение, не питай
Няма край, нали?
Нов съм в пушенето
Къщата ми се превърна в улица
Донарски нахален резен
отмъсти на всички
Но аз няма да умра
аз един по един
Повярвайте ми, безмилостен
Без мен животът е безсмислен.
Мога да се усмихна за миг
Мога да ослепя за миг
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение, не питай
не питай не питай
Няма значение
не питай не питай
Може да свърша след миг
Внезапно
Няма значение
Много благодаря, Енгин!
Пъръл: Кажи Енгин. Какво искаш?
Енгин: Пъръл, къде си? Какво правиш, не мога да се свържа с теб?
Пъръл: Притесняваш се какво правя, така ли? Виж какво правя, Енгин! Виж!
Енгин: Да, да, да. Днес е рожденият ти ден! Честин рожден ден, Пъръл. Щастливи години! Много съжалявам.
Пъръл: Гол ли? Гол? Мач ли играеш там, Енгин? Наистина ли това говориш цял ден? Цял ден те чаках да приготвиш изненада за рождения ми ден. Много благодаря! Много благодаря!
Не ме слагай напразно в сърцето си....
Не ти вярвам, Серкан! Не ти вярвам.
Еда: Ти дойде?
Серкан: Да, дойдох.
Еда: Но ти не харесваш такива партита.
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм. Или да предположим, че не съм...
Серкан: Добре.
Еда: Трябва да те питам нещо.
Серкан: Питай
Еда: В колата, по пъътя за лятната къща...Ти ми каза нещо, и мислеше, че няма да си го спомня, но го помня.
Серкан: Добре.
Еда: Защо го каза?
Серкан: Ами, ти мислеше, че сме влюбени. Имаше травма на главата. За да не се объркаш още повече, продължих да играя.
Еда:Това ли и всичко?
Серкан: Това е всичко.
Еда: Не ти вярвам, Серкан! Не ти вярвам.
Серкан: Хубаво.
Еда: Защото скъса с мен, но има причина. Може да не ми кажеш, но аз ще разбера причината.
Серкан: Добре
Серкан пропусна поредния шанс да признае на Еда и да свърши мъката и за двамата.
Но...Съмнението вече е превзело мислите на Еда, тя продължава да пита...
Скрит текст:
Не ме слагай напразно в сърцето си
Не ме прегръщай
Няма да остана в ръцете ти
И ти не се смей,, забавлявай, не ми говори тъжно
Какво е живота в крайна сметка
Кратка среща...
Ла ла ла аз съм такава
Ла ла ла винаги съм била такава
Не се вртщам в миналото, скарана съм със сълзите
По-силна съм с грешките си
Не ме води по твоя път, моят път е друг
Другаде отивам
Пътищата ми са други
Ла ла ла аз съм такава
Ла ла ла винаги съм била такава
Мога да горя в тъмнината
Мога да спра в нищото
Няма да падна душата ми има крила
Както съм дошла така може и да си тръгна
Мога дансе откажа от любовта
Не съм вързана с вериги
Не ме прегръщай
Няма да остана в ръцете ти
И ти не се смей,, забавлявай, не ми говори тъжно
Какво е живота в крайна сметка
Кратка среща...
Ла ла ла аз съм такава
Ла ла ла винаги съм била такава
Не се вртщам в миналото, скарана съм със сълзите
По-силна съм с грешките си
Не ме води по твоя път, моят път е друг
Другаде отивам
Пътищата ми са други
Ла ла ла аз съм такава
Ла ла ла винаги съм била такава
Мога да горя в тъмнината
Мога да спра в нищото
Няма да падна душата ми има крила
Както съм дошла така може и да си тръгна
Мога дансе откажа от любовта
Не съм вързана с вериги
Не ти вярвам, Серкан! Не ти вярвам.
Еда: Ти дойде?
Серкан: Да, дойдох.
Еда: Но ти не харесваш такива партита.
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм. Или да предположим, че не съм...
Серкан: Добре.
Еда: Трябва да те питам нещо.
Серкан: Питай
Еда: В колата, по пъътя за лятната къща...Ти ми каза нещо, и мислеше, че няма да си го спомня, но го помня.
Серкан: Добре.
Еда: Защо го каза?
Серкан: Ами, ти мислеше, че сме влюбени. Имаше травма на главата. За да не се объркаш още повече, продължих да играя.
Еда:Това ли и всичко?
Серкан: Това е всичко.
Еда: Не ти вярвам, Серкан! Не ти вярвам.
Серкан: Хубаво.
Еда: Защото скъса с мен, но има причина. Може да не ми кажеш, но аз ще разбера причината.
Серкан: Добре
Серкан пропусна поредния шанс да признае на Еда и да свърши мъката и за двамата.
Но...Съмнението вече е превзело мислите на Еда, тя продължава да пита...
Вашият живот е пълен с незавършени истории
Терапевт:- Г-жо Айдан, от началото на срещата ни говорите повече за Еда, отколкото за съпруга си или сина си.
Айдан: Така ли?
Терапевт: Явно имате силна връзка с нея. И наистина я обичате. Нали?
Айдан: Да. Разказах ви всичко. Аз, съпругът ми, синът ми...Постъпихме несправедливо с нея, огорчихме я. Може би за нея е по-добре да е далеч от нашия живот. Така ще може да започне на чисто.
Терапевт: За да започнеш нещо, трябва да довършиш старото. Но вашият живот е пълен с незавършени истории. Синът ви, другия ви син, съпругът ви, а сега и Еда. Мислите, че е приключило, но не е .
Айдан: Може би. Може би само така успявам да се задържа на краката си. Правя грешка. През целия си живот съм грешала толкова много. Много е тежко.
Терапевт: Това е грешката ви. Позволявате да ви контролират външни събития. И заради това се наказвате. За първи път в живота ви някой ви е държал за ръка и ви е накарал да преминете отвън. Не се страхувайте да обичате този човек.
Айдан: Еда напусна живота ни.
Терапевт: Но ще ви помоля да я приемете обратно.
Айдан: Как така?
Терапевт: Според вас съвпадение ли е, че Еда е единствената, която е успяла да ви изведе навън? Обадете й се и изградете отново връзката си с нея.
Айдан: Не мога. Това не е ли много егоистично? Да я доведа тук, само за да мога да изляза навън отново. Не, не мога да го сторя.
Терапевт: Вижте, подпорната стена е вина на г-н Алптекин, не е ваша. Заради негова грешка, Еда и синът ви са се разделили. Запомнете това. Обадете й се. Отворете нова страница. Пък и така ше й покажете, че държите на нея, помислете. Г-жо Айдан?
Айдан: Добре. Ще си помисля.
Терапевт:- Г-жо Айдан, от началото на срещата ни говорите повече за Еда, отколкото за съпруга си или сина си.
Айдан: Така ли?
Терапевт: Явно имате силна връзка с нея. И наистина я обичате. Нали?
Айдан: Да. Разказах ви всичко. Аз, съпругът ми, синът ми...Постъпихме несправедливо с нея, огорчихме я. Може би за нея е по-добре да е далеч от нашия живот. Така ще може да започне на чисто.
Терапевт: За да започнеш нещо, трябва да довършиш старото. Но вашият живот е пълен с незавършени истории. Синът ви, другия ви син, съпругът ви, а сега и Еда. Мислите, че е приключило, но не е .
Айдан: Може би. Може би само така успявам да се задържа на краката си. Правя грешка. През целия си живот съм грешала толкова много. Много е тежко.
Терапевт: Това е грешката ви. Позволявате да ви контролират външни събития. И заради това се наказвате. За първи път в живота ви някой ви е държал за ръка и ви е накарал да преминете отвън. Не се страхувайте да обичате този човек.
Айдан: Еда напусна живота ни.
Терапевт: Но ще ви помоля да я приемете обратно.
Айдан: Как така?
Терапевт: Според вас съвпадение ли е, че Еда е единствената, която е успяла да ви изведе навън? Обадете й се и изградете отново връзката си с нея.
Айдан: Не мога. Това не е ли много егоистично? Да я доведа тук, само за да мога да изляза навън отново. Не, не мога да го сторя.
Терапевт: Вижте, подпорната стена е вина на г-н Алптекин, не е ваша. Заради негова грешка, Еда и синът ви са се разделили. Запомнете това. Обадете й се. Отворете нова страница. Пък и така ше й покажете, че държите на нея, помислете. Г-жо Айдан?
Айдан: Добре. Ще си помисля.
Няколко години разлика
Искате ли да опитате отново с мен? Отново ръка за ръка...
Еда: Здравейте.
Айдан: Еда. Добре дошла
Еда: Добре заварила
Айдан: Не си свалила пръстена си.
Еда: И синът ви не, защото така държал другите жени настрана.
Айдан: Така ли?
Еда: Така. Но аз следвам съвета ви. Нека всеки път да му напомня за онова, което ми причини.
Айдан: Може би някой ден ядът ти ще отмине. И тогава ще го свалиш.
Еда: Не мисля. Какво мога да направя за вас?
Айдан: Еда...Еда. За първи път...За първи път след толкова години...Излязох навън заедно с теб. След това опитах отново няколко пъти. Опитах и със Серкан. Ала не се получи. Не се получава.
Еда: В такъв случай...Искате ли да опитате отново с мен? Отново ръка за ръка, но този път с отворени очи.
Айдан: Добре.
Еда: Нека да бъде утре. Утре ще дойда.
Айдан: Добре, страхотно.
Еда: Но имам едно условие...
Айдан: Каквото поискаш!
Еда: За този ваш така обичан син...Ще говоря каквото си поискам за него, но вие няма да отговаряте.
Айдан: А?
Еда: Значи утре ще се видим. Обещавате.
Айдан: Добре, обещавам.
Еда: Чудесно. До утре!
Мамо.Моля те, не се бъркай.
Серкан: Еда. Какво правиш тук?
Еда: Ти не беше ли на работа?
Серкан: Излязох рано. Ти какво правиш тук?
Еда: Майка ти ме повика.
Серкан: Обиди ли те?
Еда: Не колкото синът й.
Серкан: Мамо. Не искам повече да викаш Еда тук.
Айдан: Ако знаех, че толкова ще се...
Серкан: Няма значение, мамо. Не искам.
Айдан: Може би, ако тя знаеше причината за раздялата ви, нямаше да стане така.
Серкан: Няма значение, защото вече сме разделени. Моля те, не се бъркай.
Да... Нищо не може да остане скрито дълго време. Понякога нещата се случват, когато им дойде времето.
Май идва времето и на тайната на Серкан...
Момичета, благодаря!
Еда: Здравейте.
Айдан: Еда. Добре дошла
Еда: Добре заварила
Айдан: Не си свалила пръстена си.
Еда: И синът ви не, защото така държал другите жени настрана.
Айдан: Така ли?
Еда: Така. Но аз следвам съвета ви. Нека всеки път да му напомня за онова, което ми причини.
Айдан: Може би някой ден ядът ти ще отмине. И тогава ще го свалиш.
Еда: Не мисля. Какво мога да направя за вас?
Айдан: Еда...Еда. За първи път...За първи път след толкова години...Излязох навън заедно с теб. След това опитах отново няколко пъти. Опитах и със Серкан. Ала не се получи. Не се получава.
Еда: В такъв случай...Искате ли да опитате отново с мен? Отново ръка за ръка, но този път с отворени очи.
Айдан: Добре.
Еда: Нека да бъде утре. Утре ще дойда.
Айдан: Добре, страхотно.
Еда: Но имам едно условие...
Айдан: Каквото поискаш!
Еда: За този ваш така обичан син...Ще говоря каквото си поискам за него, но вие няма да отговаряте.
Айдан: А?
Еда: Значи утре ще се видим. Обещавате.
Айдан: Добре, обещавам.
Еда: Чудесно. До утре!
Мамо.Моля те, не се бъркай.
Серкан: Еда. Какво правиш тук?
Еда: Ти не беше ли на работа?
Серкан: Излязох рано. Ти какво правиш тук?
Еда: Майка ти ме повика.
Серкан: Обиди ли те?
Еда: Не колкото синът й.
Серкан: Мамо. Не искам повече да викаш Еда тук.
Айдан: Ако знаех, че толкова ще се...
Серкан: Няма значение, мамо. Не искам.
Айдан: Може би, ако тя знаеше причината за раздялата ви, нямаше да стане така.
Серкан: Няма значение, защото вече сме разделени. Моля те, не се бъркай.
Да... Нищо не може да остане скрито дълго време. Понякога нещата се случват, когато им дойде времето.
Май идва времето и на тайната на Серкан...
Момичета, благодаря!
Нататък пак ще танцуват, Злати, но този танц ми е любим на мен.
Гифчета за теб и за всички, които ги обичат.
Гифчета за теб и за всички, които ги обичат.
Препоръчани теми