Заплаха ли сте за себе си и как се справяте с битовите инциденти?

Не си спомням да съм имала сериозни инциденти. Сигурно защото рядко се свъртам в кухнята.
Освен един от преди месец... Решавам аз да правя супичка на детето в тенжерата под налягане, че по-бързо. Мъжът ми затваря капака за по-сигурно. Клапата проверена - уж всичко е наред. Гледаме си ние телевизия и в един момент - гръм/ама наистина си беше гръм/. Капакът излетял на три метра, а цялата кухня, тавани, прозорци и стени в манджа. Два часа събирахме, тук картофче, там пиленце и мнооого фиде/като засъхне по тавана е много гадно/. Добре, че малката се беше подрискала и не бях сложила домат.

Tова си е опасно !!! В тенжерата под налягане не се слагат да се варят разни дребни неща (фиде, домати), защото при варенето запушват клапана. Вариш само месото, за да е по-бързо, а после я доправяш в обикновенв тенжера.

А по темата - нямам аз такива инциденти.

Аз съм домашния майстор у нас. С тока съм на "ти", а уредите са в потрес от издевателствата ми над тях. Не чупя, защото не мия - мие миячката. Не похабявам пране, защото старателно сортирам. Само един битов инцидент имам, но той е постоянен - не сметнахме височината на горния ред шкафове и се удрям във вратите им. Непрекъснато

    Тъй като нямам собствени постижения в областта, да разкажа за съседа миналата година, хем с цел оневиняване на жените: Става сутринта човека, и едва отворил очи решава да си направи едно кафенце с цел по-скорошно влизане в час... Врътва газта за по-бързо, то пък няма газ. Включва котлона с празната бутилка газ отгоре, а джезвето с водата остава на мивката... Седи, чака, седи, чака, пък решава за по-бързо да отскочи да си купи от барчето една 'Нова Бразилия'.. От барчето успял да наблюдава как къщата му гърми доста ефектно. Сам си живее, та няма жертви.
     Години преди това пък другата ни съседка много пострада пак от гръмнала газова бутилка... Нашето семейство сме съвсем безобидни обаче.

    Аз изгореното веднага го компресирам със сода и оцет и до два часа забравям, че нещо ми се е случвало. Всъщност досега съм го прилагала предимно на котката, когато реши, че трябва да се приземи върху плоскости, нагорещени до червено. Та при котките със сигурност действа  .

Малиии , същия случай имах и аз на един зимен лагер , обаче резултата беше ужасен   Две изгорени очи и множество изгаряния по лицето   Как минаха тия белези не знам  
Иначе сблъсъци с уредите вкъщи нямам   Пу пу !

Същата работа я свърших и аз. 4 месеца след сватбата. Бяхме си го купили с част от паричките. Сега седи като паметник, горкичкия и чака нов кинескоп. А ние още изплащаме следващия.
Иначе сблъсъци колкото искаш. В чупенето съм доста напред, имах един сервиз чаши за ежедневна употреба - от 18 са останали само 3. Като реша да квася мляко - редовно събирам после поне един размазан на пода буркан.
Изгарянията са ми редовни. Горките ми ръчички - целите са в белези.
Иначе с тока сме приятели. Не ме е шубе и поправям всичко, що ми падне.

И един сакатлък на любимия - ще пече чушки на терасата. Сменя ме, защото аз без да разбера закачих с една щипка (метална) някакви болтчета на чушкопека и малко ме тресна тока. Щипката прелетя цялата тераса, а бушоните изключиха  . Та, след възстановяването на тока, мъжО решава пак да включи чушкопека и хваща първия изпречил се пред очите му кабел. Да ама не - оказа се котлона, върху който бях сложила фритюрника, да не пречи уж. Горкия ми фритюрник - част от дъното му остана на котлона. Ама си работи де. 
Обаче как ще махна разлятата по котлона пластмаса  идея си нямам.

Сега като ви чета, и се сещам за един прелестен полет на вилата. Събрали сме се наше семье на вилата, ама всички - мама, тате, сестрата, скъпия и аз. Времето гадно, хлъзгаво, поприкапва дъжд...абе отвратително. Бяхме си купили чушки /скромните 40 кг за двучленното ни домакинство, мама и тя толкова...НЕМА ГРИЖИ/ се завъртяхме с мама и сестрата покрай тях, а тате и скъпия се запиляха. Следобед почнахме да печем на огнището пред къщата, обаче то много чушки, много нещо и в 1 момент на мен започва да ми пари на краката. Отстъпвам аз една крачка назад, 2 крачки назад и на третата нямаше къде да отстъпвам, уцелих баш пред вратата на подземния гараж. 2-3 секунди да се осъзная къде съм и коя съм, да погледна нагоре и да се освестя, и избухнах в такъв хилеж, че не можах да стана, та скъпия ме вдигна.....оттогава ми е забранено да правя консерви в полеви условия. Че 2 метра са си 2 метра. Обаче даже не си бях натъртила дупиту при все че там предишния ден трактор беше копал и някви малки камънаци, парчета от скалата.
Иначе дотук сметнато само 1 купа с мляко дето забравих на котлона и седя 2 часа, други произшествия нямам. Но категорично отказвам да готвя на глас, че като се знам каква съм, ще си умрем млади и зелени...

 
Ще си го запиша...

А иначе виц за двама кривогледи в тоя смисъл: блъскат се на улицата и единият сърдито кресва "Ти що не гледаш къде ходиш бе?!". А другият: "А ти що не ходиш където гледаш?!!!"...

Като се замисля-нямам сериозни из цепки,единствено че постоянно се блъскам в някой шкаф,а като бях на 14 год. се блъснах в един знак Стоп и направо седнах на земята 

Ааа сетих се за една из цепка ,само че не е свързана с кухненски уреди и др.
Отиваме ни е на имен ден и там повечето са ловджии.
Чувам ги аз ,че си говорят нещо ,за някакви патки,как един щях да удари една,друг 3/разбирайте жени под патки/ и така
викам аз ,че ще дойда с тях и ще ударя една  ,при което настава пълно мълчание от страна на 30 човека 
И те ме питат "ама можеш ли да удариш една"  И аз "Ам чи колко му е ,ще ударя една как..."
Голям смях падна после 
Изобщо не знаех,че става въпрос за жени  все още ме бъзикат с тез патки 

 

Това ме подсети за една моя изцепка. Отивам аз за пръв път на гости на приятеля ми, след като сме се гаджосали... Слизаме от метрото в Мюнхен, влизаме в подлеза и Ася се трясва с всичка сила в един апарат за самотаксуване, както им викат в Софийски градски транспорт  , а именно нещо метално, около метър и 30 високо и широко сигурно не повече от педя... закрепено пред ескалатора към коловозите на метрото, така че да си щракнеш билетчето, преди да се качиш. Как го нацелих, не ми е ясно, гаджето ми и до ден днешен ме спуква от бъзик, като минаваме покрай такива автомати... 

Току що дадох поредните жертви - три овъглени филии 

Сетих се за слу4ка от лятото. Сложила съм мляко в млековарката, 2 литра, пълна е догоре, на газов котлон. Малко след това усещам, че много ми се излиза на разходка, подбирам домочадието и, хайде, за няколко часа в Морската градина. Супер разходка, приятна, безгрижна, сладолед и т. н.
Прибираме се в къщи и на вратата ме посреща ужасната миризма на прегоряло мляко + миризмата на газ
Млякотоооо, втурвам се към терасата, където е импровизираната ми кухня, спирам газта, защото тя свободно си изтича през дюзата, изкипялото мляко е загасило огъня и я е пуснало да си тече на воля. Млековарката е цялата овъглена
Имайте предвид, че е е пищяла през винтила доста дълго време, като парен локомотив, а през тръбата за водата на терасата е протекло млякото и се е настанило на тротоара под блока

Mine is a sad and long tail...

Трябва да дойдат bTV да заснемат "Това е животът" у нас. Ако не съм се изгорила с олиото, ще съм се порязала, ако не съм се порязала, ще съм се прискрипала, ако не съм се прискрипала, съм настъпила нещо остро, а ако случайно всичко това ме е пропуснало, ще си бамна малкото пръстче на крака в някой шкаф. Не се смейте, ей! Способна съм да се порежа на лист хартия и кофичка кисело мляко, но не си вземам поука, а бъркам в отворената консерва грах за останалите жалки две зрънца; ето отговора на въпроса как съм успяла да си порежа кокалчетата от двете страни на дланта едновременно.
И да кажеш, че се знам каква съм и се пазя... къде ти, ползвам чук, макетен нож (затова преди няколко дни пишех с огромен превързан безименен пръст), клещи 

дребни фалове от рода на овъглени филии и печен чай не ги броя, стига да няма човешки жертви.

Четох, смях се на вашите нещастия, но и на мен често се случват подобни.Една събота(това ми е най-натоварения ден ,защото пазаруваме за цялата седмица,чистя по -основно в къщи,гледам да сготвя нещо по -специално на домочадието)съм сложила в микровълновата да варя прясно мляко за крем.И когато млякото е вече почти готово решавам да сложа в него захар.И о ужас,то като започна да се надига ,преля от купата ,напълни чинията на печката ,потече по шкафа и надолу по пода,а аз от яд колко допълнителна работа ми се отваря не мога да реагирам,само стоя и го гледам умно. После мъжът ми разглоби цялата печка и няколко часа бърсахме загоряло мляко от нея и половината кухня.Друго произшествие-варя боб в тенджера под налягане(въобще аз съм по мързеливите работи,все гледам да си икономисам работата,а то какво става...)Не ми е за пръв път,от години готвя боба така ,но имало глава да пати.По едно време какво става ,топчето на капака изскочи и от вентила като заизхвърча една тънка струйка пъстър бульон с олио,червен пипер и джоджен и за отрицателно време на тавана стана петно с диаметър повече от метър.Отделно печката ,шкафовете,пода , всичко стана шарена пързалка.Аз с моите забавени реакции гледам всичко това ,късам се от яд,но не знам как да реагирам.По едно време се освестих ,грабнах една кърпа ,покрих тенджерата и я преместих в мивката.По принцип не безпокоя мъжа ми,когато е на работа за дреболии но този път толкова ме беше яд ,че не се сдържах и му се обадих.,,Добре ,че не си пострадала,като се прибера вечерта,всичко ще оправим"Поядосвах се ,пък като взех парцала и едно шише белина,за няколко часа отстраних всички следи,даже и тавана учудващо успешно се изчисти и от мазнината ,и от червения пипер.А вечерта с мъжа ми вечеряхме най-вкусния боб,който някога съм готвила

В духа на темата:такава агнешка главичка изтрясках във врата на свекър ми, че още като види овце или нещо от рода им, се оглежда внимателно...
Идват на гости свекъра и свекървата и понеже, знам, че той обожава агнешко-приготвих за хапване и реших да му направя кефа и да му сервирам и агнешка главичка.Сварена, току що извадена от тенджерата...Сложих я на подноса и ще му я нося на масата, обаче за по-напряко реших да му я дам през плота, съответно подхлъзвам се и подноса с главичката ...отзад на тила му, подкрепена с доста силен напор и от подноса и от моята инерция. После се посмяхме, имаше още 1-2 каскади с трошенето на черепа, но телесни повреди от сериозен характер, повече не се стигна...
 Та така де, взех им страха от началото / на свекъра и свекървата/!

Събрахте ми очите напраО ! 

После аз съм била куку-перу...

Много ме е яд, но с нищо подобно не мога да се похваля.Затова ще ползУвам големия ми наследник като представител на семейството.Докато бях бременна с малката събори върху себе си една от секциите в детската стая.Оживя, защото за късмет тя се подпря на по-ниска мебел на магия.