Ох, имам едни работни неволи, но не мисля че интересуват някого. Дори съвети не ми трябват. Просто да споделя. Ще взема да сложа в скрит текст, който не се интересува от тегобите на малкия бизнес, да прескочи.
Скрит текст:
Правя сега поръчки към едни италиански фабрики, някои директно ми ги отказват, други - частично щели да ми ги изпълнят. Отдавна работя с тях, не беше така. Причините ги разбирам, говедо не съм, но моят бизнес така все по-труден става. Когато започна пандемията, в Италия най-много пострадаха производителите. Един да се разболее в цеха, затваряне. Това беше постоянен процес. Принудиха се да освободят много работници. Те, междувременно, са си намерили друга работа хората. Като си намериш по-добра работа, ще искаш ли да се върнеш на машината в цеха... Сега обаче фабриките имат наплив от поръчки и липса на работници. Отделно - материали нямали, с доставките проблеми имали, разбирам го това, но не знам вече как да работя така... И постоянното покачване на цени - на материали, на консумативи. Клиентите ми питат ще има ли черен петък, новогодишни намаления... Ама какви намаления, увеличения ще има само. Някои мои продукти, като видя, че твърде много им се увеличава производствената цена, просто ги спирам. Но и това не е решение. И други, подобни, да поръчам, няма по-евтини да са.
Ще се оправя де, цял живот все в този бизнес дълбая, добра съм, кътните зъбки му познавам, бива ме, винаги намирам как. Но, аман от кризи... Все това да преодолееш, онова да прескочиш... докато се поокопитиш... до следващата криза... Тъкмо минали две-три години проучвания, нацелил си вече, по емпиричен път кое как да става, проправил си новата пътека... и тя вече взела, че се разкаляла и нова пак трябва да търсиш.
Не съм от отчайващите се хора, душата и сърцето си съм вложила в работата си, но понякога и на мен и идва в повече. И Хасан е хора.
Ще се оправя де, цял живот все в този бизнес дълбая, добра съм, кътните зъбки му познавам, бива ме, винаги намирам как. Но, аман от кризи... Все това да преодолееш, онова да прескочиш... докато се поокопитиш... до следващата криза... Тъкмо минали две-три години проучвания, нацелил си вече, по емпиричен път кое как да става, проправил си новата пътека... и тя вече взела, че се разкаляла и нова пак трябва да търсиш.
Не съм от отчайващите се хора, душата и сърцето си съм вложила в работата си, но понякога и на мен и идва в повече. И Хасан е хора.
Развиках му се нещо, той пък като се разсърди, ууууу, страшна работа. Много умее, като някаква примадона е.
Как така я напсува, какво ѝ каза? - "простачка, идиотка и грубиянка". За "псувните" ок, ама този среден пръст 
