Съпругът ми прекалява с хобитата си и мен не ме зачита за нищо

  • 11 419
  • 265
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: X
Може ли лекичко описание и спесификация на границите ресурсите и имплементирането им във на възможности и функционалности на мъжете? Накратко - какво са способни да направят(дадат) и какво е извън способностите им? Сравнение на ресурсите мъже-жени също да кажеш. Така, де, да знаем с какъв двигател разполагаме като мощност - на трактор ли, на моторетка ли?
Превозно средство ли ще си купуваш?
И мъже, и жени си мислят какво заслужават, но не и какво могат да дадат на една връзка. Или изтъкват несъстоятелни неща.

Последна редакция: нд, 02 яну 2022, 09:18 от Анонимен

# 121
  • София
  • Мнения: 62 595
Все някаква метафора или аналогия трябва да направим с илюстративна цел. Не си падам по мъглявите изказвания. Предпочитам по-конкретните, за да се разберем по-лесно. Постоянно работя със сравнения, метафори и аналогии, за мен е нормално, няма нищо обидно. Целта е постигане на някаква яснота в параметрите.

# 122
  • Мнения: 3 424
С децата е по-скоро често срещано, мъжа да ги оставя на жената да ги гледа.
Иначе и моят мъж не ме забелязва много, просто свикват с теб и те приемат за даденост.

# 123
  • Пловдив
  • Мнения: 28 040
Не говоря за другата крайност - мърлячите, която също е ужасна.
Не е, така се живее много лесно, ако са двама мърлячи. Перфекционист мърляч - проблем.

Тогава ще стане интересно - кой ще оправи децата, ще осигури манджата и прочие ежедневни подробности? Иначе предложението е супер - колкото време той посвещава на хобитата си - толкова и тя. Останалото - както дойде, включително децата.
Не сме умрели. С децата се занимаваме+хобита, обаче домакинстване и манджи - когато-както дойде. Аз използвам израза к'вот-такова. От време на време вечерят макдоналдс, и топли сандвичи ядат, и сами си пържат яйца.

Последна редакция: нд, 02 яну 2022, 09:13 от Янтра

# 124
  • Мнения: 19 645
Ама то има лек за това, че не те забелязва. Срещай се понякога на кафе със стар приятел/ състудент/ колега и ще си изостри вниманието мъжът ти. Разбира се, човекът с кафето не трябва да има друг интерес към теб, за да не го подвеждаш.

# 125
  • Мнения: X
Постоянно работя със сравнения, метафори и аналогии, за мен е нормално, няма нищо обидно. Целта е постигане на някаква яснота в параметрите.
Това е като да живееш на хартия с параметри.
Има мощна кола, но харчи много. Има икономична кола, но е слаба. Има и такава между двете. Но нито е икономична колкото ти се иска, нито е мощна колкото ти се иска.
Или пък си избрала кола, която е толкова мощна, че да не изпитваш затруднения да я зареждаш с гориво. По джоба ти.
Така е и с партньорствата.

# 126
  • София
  • Мнения: 971
Авторке, намери си чат обожатели. Да те вижда, че си замечтана, замислена, отвеяна, абе влюбена... Може и любовник да завъдиш, ама ти няма да искаш... Stuck Out Tongue Winking Eye

Ако покаже някакви чувства, раздразнение или дай Боже ревност - има надежда! Ако му е все тая, работата е заминАла...

# 127
  • Мнения: 18 542
Аха, все другите твърде не си преценяват какво да искат и все другите дават несъстоятелни неща. Наша милост сме най.

# 128
  • Мнения: 3 424
Може да премахнете компютъра от вещите вкъщи, тогава ще има време, на компютъра ли играе?

# 129
  • Мнения: 4 731
Е, как ще му вземе компютъра? Вие сериозно ли? Да не я подстрекаваме да предизвика трета световна все пак.

# 130
  • София
  • Мнения: 62 595
Той да не е дете, че да му взема компютъра? И дете да е, пак не става.

# 131
  • Мнения: 533
Аз мисля и се стремя така да бъде при мен, че никой от едно семейство (дори и да има подобни потребности) не бива да обладае вдичко, което късае едно съвместно съжителство. Затова е СЪВМЕСТНО. А ако все пак се,, изпущи коня у ряката,, се свиква от пасивната половина и това е един неспирен процес, търкаляне по нанадолнище. Всичко, свързано с съвместното живеене е двустранен ежедневен изграждащ процес. Случвс се съвместно! Никой не взима превес над другия, взаимнонужни сте си, уважителност, потребност. А не единия просто да присъства в едно домакинство, бягайки в паралелен по-комфортен свят, докато другия му гради жизненоважната среда, чрез която паразита си задоволява битовото съществуване. И паразитиращия не е виновен, така невербално а чрез действия му е вменено че ще стоят нещата.

# 132
  • Мнения: 6 640
Мъжът на авторката не е глупав сульо. Добре си е извоювал удобство и комфорт, че и добре я манипулира - измисляла си, нямало такова нещо и т.н.
Моят благоверен се беше засилил в същата посока - два-три пъти в седмицата на тренировки, а после започваше още в петък с излизане с приятели, щото бил социален човек и имал нужда да общува, в събота ходеше на лов щото хоби нали, в неделя филмчета/книжки на дивана щото го болят краката от лова, че и масаж си просеше, а през седмица изчезваше по цял уикенд да катери горите. С две думи - имах мъж за част от седмицата. Казах му като иска хобита, да си пренареди графика, аз искам мъж. Почнах да го будя сутрин в 5 да ходи да тича, плува или каквото ще там, има зали и басейни, които отварят рано. По горите - и ние с децата искаме. Като мъкна 2 пъти самара с малкия до в. Ботев, някак това хоби отпадна. То пък децата се запалиха и все го молят за преходи, та не може да се отърве, но избира по-леки маршрути. Няколко пъти и аз си направих "петък вечер" и го оставих да релаксира с децата у дома, но без приготвена вечеря и с неразходени деца, пълни с енергия. Сега само ме пита искам ли да отидем някъде двамата и кой да вербуваме да гледа децата. Още ходи на лов чат-пат, но нейсе, оставих му отдушник. Сигурно си представя моя образ като стреля по дивеча, че много точен взе да става и много плячка носи.

# 133
  • Мнения: X
Аха, все другите твърде не си преценяват какво да искат и все другите дават несъстоятелни неща. Наша милост сме най.
Никъде не съм сочил другите, за разлика от теб.

# 134
  • София
  • Мнения: 16 201
Авторке, не знам дали още четеш, но ти прочетох коментарите. От една страна ти си се поставила в тази позиция, на мултифункционален робот. Оттам насетне той наистина няма друга роля освен да мързелува и да си гледа хобитата, защото ти не си му оставила друго. След което вече е и свикнал по този начин и оправия няма, защото на теб ти пречи мръсотията и празния хладилник, а на него - не. Научила си го на мързел, и докато има пари да си купува храна, няма да се отучи. Според мен най-добре на този етап да си гледаш живота. Откажи се всичко да е перфектно, включвай го за каквото можеш, а ако не ще - оставяш го и толкова. Намери си хобита, занимания, грижи се повече за своя вид, отколкото за този на кухнята. Промени си нагласата за нещата, че не само този няма да го промениш, ама дори и с друг да го замениш, пак същия ще го направиш.

Общи условия

Активация на акаунт