Сикссенс го е описала прекрасно - това е реалността в много семейства. Но какви стандарти за строгост има конкретната майка и как те се затягат или отпускат през годините си е част от лично нейното развитие като майка и усета и къде са подходящите за детето и граници. Това съседки и приятелки няма как да го знаят. А пред изпълненията на някои баби и дядовци дори най-уверените родители настръхват. Да, всички сме наясно, че е полезно за детето да знае, че на различните места важат различни правила, че у бабини се слуша баба, и да, знаем, че тази връзка е различна от връзката с майка и е обогатяваща за детето. Проблемът е, че доста баби не успяват да намерят мястото си баш като баби, а се изживяват като едни по-готини, по-ларж "маминки" (обръщението е реално, изискване на самата баба, историята е дълга и не искам някой да се разпознае и засегне).
- Публикувана: 3 ян. 2022, 12:39 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2022, 20:21 ч.
Новата майка и непоисканите съвети
Това за звяра е твоя интерпретация. Или забраняваш на друг човек да е на различно мнение и въпреки това да се съобрази и да спази авторитета?
Фактически ти не даваш, а не че не е добре. Човек като държи властта трябва да се съобрази и с това, да го приеме дори, че хората може да не са непременно на неговото мнение и да мислят по същия начин. "Мама не дава" е точно очертаване на границата - мама командва и щом тя е казала, значи не може. Така детето си знае.
Незачитане на авторитета на майката ще е, ако бабата каже на детето "ела, баби, майка ти може да не дава, но аз давам".
Фактически ти не даваш, а не че не е добре. Човек като държи властта трябва да се съобрази и с това, да го приеме дори, че хората може да не са непременно на неговото мнение и да мислят по същия начин. "Мама не дава" е точно очертаване на границата - мама командва и щом тя е казала, значи не може. Така детето си знае.
Незачитане на авторитета на майката ще е, ако бабата каже на детето "ела, баби, майка ти може да не дава, но аз давам".
Не, Андариел. Фактически, даденото нещо не е добре за детето и затова фактически аз не давам😉
Не съм съгласна с мнението ти за авторитета и че така се спазва. Позоваването на майката следва да бъде подкрепено със съответното обяснение, а не просто да каже, че мама така казва и точка. Аз като майка не съм си позволявала така да си упражнявам родителския авторитет. Винаги обяснявам защо нещо не може. Опитвам да науча детето да не прави едно или друго, не защото ще се скарам, а защото знае, че не е добре за нея. Същото следва да правят и бабите и дядовците, ако наистина искат да подкрепят майчиния авторитет, а не да си измият ръцете.
Как' Сийке, по принцип си права за прекалените забрани. Аз в случая говоря за обективно неуместни и вредни неща, не за майчини истерии. А дали някоя баба смята, че прекалено ограничавам малкото си дете, грам не ми дреме и тя няма думата по този въпрос, тъй като отговорността за отглеждането му е моя. И да не е съгласна, ще се съобрази и пред детето ще подкрепи, защото така се възпитава. Иначе дава погрешен сигнал. Като каже - майка ти не дава, все едно казва, че не е съгласна с нея и по принцип нещото е ок, ама само заради майката, не може. Т.е. посява съмнение в решението на майката и детето после там атакува. И както каза някой, много си зависи и от детето, и възрастта му.
Не съм съгласна с мнението ти за авторитета и че така се спазва. Позоваването на майката следва да бъде подкрепено със съответното обяснение, а не просто да каже, че мама така казва и точка. Аз като майка не съм си позволявала така да си упражнявам родителския авторитет. Винаги обяснявам защо нещо не може. Опитвам да науча детето да не прави едно или друго, не защото ще се скарам, а защото знае, че не е добре за нея. Същото следва да правят и бабите и дядовците, ако наистина искат да подкрепят майчиния авторитет, а не да си измият ръцете.
Как' Сийке, по принцип си права за прекалените забрани. Аз в случая говоря за обективно неуместни и вредни неща, не за майчини истерии. А дали някоя баба смята, че прекалено ограничавам малкото си дете, грам не ми дреме и тя няма думата по този въпрос, тъй като отговорността за отглеждането му е моя. И да не е съгласна, ще се съобрази и пред детето ще подкрепи, защото така се възпитава. Иначе дава погрешен сигнал. Като каже - майка ти не дава, все едно казва, че не е съгласна с нея и по принцип нещото е ок, ама само заради майката, не може. Т.е. посява съмнение в решението на майката и детето после там атакува. И както каза някой, много си зависи и от детето, и възрастта му.
Нали искате да сте авторитет за децата си? И когато бабите ви признаят като такива и се позоват на вас, авторитета, пак се сърдите...
Наистина угода няма.
Наистина угода няма.
Признаване на авторитет звучи: "Майка ти не дава и аз съм напълно съгласна с нея."
Защо да дава обяснение? Ще дам друг пример, който е на същия принцип. Когато общувам с нечие дете и то поиска нещо, аз казвам, че не може, защото майка му не разрешава. Според теб дали нарушавам авторитета на майката или го зачитам и подсилвам? Аз нито трябва, нито съм длъжна да обяснявам на детето защо майка му не разрешава нещо определено, защото нейните мотиви са нейни мотиви и не е моя работа да давам обяснения, които може изобщо да не са обясненията, които тя дава и смята за правилни. Аз се съобразявам с решението на майката, а ако детето нещо е недоволно, трябва да се разбере с майка си - това е между тях.
Не, никой не е длъжен да казва, че е съгласен с майката. Тук бъркаш, че очакваш друг човек да е съгласен с твоите мотиви. Достатъчно е, че се съобразява и се придържа към казаното от теб/майката. Очакваш твърде много от хората, а те не да длъжни да са съгласни.
Не, никой не е длъжен да казва, че е съгласен с майката. Тук бъркаш, че очакваш друг човек да е съгласен с твоите мотиви. Достатъчно е, че се съобразява и се придържа към казаното от теб/майката. Очакваш твърде много от хората, а те не да длъжни да са съгласни.
Това го казвам на децата, с които работя, ако поискат нещо, което зная, че майката не дава. Има такива неща и те са уточнени. Може да съм съгласна, може и да не съм съгласна, но това е мое отношение, което не е нужно да казвам, защото не е моя работа. Така и на бабата не й е работа да казва "съгласна съм с майка ти", иначе майката ще го сметне за уронване на авторитета. Щом като тя е майката и решава, значи трябва да разчита на това, а не че трето лице ще валидира непременно съгласие като го изрече.
Андариел, говорим за внуците, не за кои да е деца. Бабата много добре знае какво е обяснението на майката защо нещо не може. Спокойно може да го повтори.
Надявам се, не питаш наистина, защо при забрана за нещо следва да обясним на децата си, защо забраняваме. Ако говориш за чужди на семейството деца, тогава може да се съглася, че не е задължително. Но пак бих се позовала на майката, плюс изразяване на съгласие с нея, а не просто да кажа, че тя не дава и толкоз. Иначе ще има точно ефекта, който уишмастър описа.
Допълвам - очаквам бабата да се съобразява и още как. Глезенето на внуците едно, несъобразяването с родителите и правилата им за основни неща - друго. Като съм казала, че не давам детето да прекалява с джънк, очаквам здравомислещия човек да подкрепи мнението, че джънка не е полезен и не бива да се прекалява с него. Забележи, говоря за мярка, не за тотална забрана. Но когато и това не се спазва, категорично не смятам, че това е ок и какво толкова - не може всеки да е съгласен с мен. Не е нужно да е съгласен, но е задължително да се съобрази по отношение на МОЕТО дете. При това не по йезуитски, както го описа Уиш.
Надявам се, не питаш наистина, защо при забрана за нещо следва да обясним на децата си, защо забраняваме. Ако говориш за чужди на семейството деца, тогава може да се съглася, че не е задължително. Но пак бих се позовала на майката, плюс изразяване на съгласие с нея, а не просто да кажа, че тя не дава и толкоз. Иначе ще има точно ефекта, който уишмастър описа.
Допълвам - очаквам бабата да се съобразява и още как. Глезенето на внуците едно, несъобразяването с родителите и правилата им за основни неща - друго. Като съм казала, че не давам детето да прекалява с джънк, очаквам здравомислещия човек да подкрепи мнението, че джънка не е полезен и не бива да се прекалява с него. Забележи, говоря за мярка, не за тотална забрана. Но когато и това не се спазва, категорично не смятам, че това е ок и какво толкова - не може всеки да е съгласен с мен. Не е нужно да е съгласен, но е задължително да се съобрази по отношение на МОЕТО дете. При това не по йезуитски, както го описа Уиш.
Хубаво като са внуците, нали всички майки се борят за независимост от бабите! Хубаво, като искаш независимост, недей да търсиш валидиране на твоето на всяка цена, а си носИ отговорностите на властта! То не става като при малките деца "аз сам, аз сам" и после "мамоооо, защо не ми помагааааш". Или можеш сам да се облечеш, или не, ама не ми се дърпай хем да можеш, хем да се тръшкаш, че не съм ти облякла блузата.
Никой не е длъжен да изразява съгласие с твоите решения - нито близък, нито чужд. Достатъчно е да се съобразява с тях. Той не ти е дал клетва за вярност и вечно съгласие с всичко, което си решила и да изразява гласно, че е съгласен.
Никой не е длъжен да изразява съгласие с твоите решения - нито близък, нито чужд. Достатъчно е да се съобразява с тях. Той не ти е дал клетва за вярност и вечно съгласие с всичко, което си решила и да изразява гласно, че е съгласен.
Какво предположи?
Ама каква валидация, бе Андариел? Такава е нужна на човек, който не е сигурен в решението си. Тук не говорим за това. Нещата, които описвам не са искане на валидация, учудена съм, че не разбираш за какво говоря. Става дума за отговорност, най-малкото. На теб ли да обяснявам детска психология, похвати за възпитание и прочее? Явно не схващаш за какво иде реч в дискусията. Ще опитам пак да обясня - против сме баби и дядовци да се оправдават с родителите, когато се наложи да откажат нещо. Очакваме също така, същите тези роднини, да имат здрав разум и да могат и без инструкции да преценяват какво е уместно да се позволи на едно дете, та да не е нужно все до майката да опират, а да могат и сами да откажат. Когато все пак не са съгласни с майката, да я подкрепят въпреки това, но без да подкопават решението й. Защото голото оправдание "майка ти не дава", казва доста повече, а именно - тя не дава, ама аз бих.
Все става въпрос за авторитет, така че не е никак различно. Короната тежи на главата, която я носи.
Много добре схващам за какво става въпрос. Искаш другите не само да изпълнят това, което искаш, но и да кажат специално, че са съгласни с теб пред детето, за да ти подсилят авторитета.
Майка ти не дава казва това, което казва - майка ти не дава. Ти решаваш, че казва "аз бих ти дал". Дали бих или не бих- това теб не те засяга. Детето чува "майка ти не дава" и толкова. Очакваш и роднините да имат твоя разум, а не здрав разум. За теб здрав разум е твоят разум, но не е задължително същото да означава и за тях.
Много добре схващам за какво става въпрос. Искаш другите не само да изпълнят това, което искаш, но и да кажат специално, че са съгласни с теб пред детето, за да ти подсилят авторитета.
Майка ти не дава казва това, което казва - майка ти не дава. Ти решаваш, че казва "аз бих ти дал". Дали бих или не бих- това теб не те засяга. Детето чува "майка ти не дава" и толкова. Очакваш и роднините да имат твоя разум, а не здрав разум. За теб здрав разум е твоят разум, но не е задължително същото да означава и за тях.