за мъжете, които удрят и жените, които остават при тях

Момичета, само като чета и се чудя какво да си мисля. Да, прави сте, че медалът има две страни и никой от нищо не е застрахован, но....... струва ли си да се примиряваш и търпиш само заради децата?????? Аз мисля, че не! Защото животът е само един и има толкова много начини да го изживеем щастливо.
razmisli, не искам да ти давам ненужни съвети за твоята приятелка, но според мен това ще се случва и занапред и не мисля, че тя трбва да го позволи, а още по-малко мисля, че заслужава такова грубо отношение! Но.... нека мнооого да помисли кое си струва да направи!

Приятелката ти е приела този начин на живот ,да бъде удряна и да прощава.......съжалявам за това което й се случва.

Странно наистина. Обичал я и тя го обичала...
Предпочитам да живея без любов, отколкото с такава

Razmisli,все едно разказваш историята на съседката ми.Миналата седмица си беше дошла(у тяхните) с насинено око и подута брадичка.Цял ден нейният хубостник вися у тях,да я моли да се върне.И тя се върна...А не и се случва за първи път.
 Незнам защо го прави,не съм говорила с нея.Не искам да се чувства неудобно.

Луда работа!
Не бих търпяла - да не съм животно!.. Какво говоря! - Че аз и кучето не съм си удряла никога!

Такива мъже са изроди и за тях не трябва да има място под слънцето!

според мен зависи от жената ,по какъв начин иска да живее....ако приема да е така поради разни причини които тя си знае, никой не може да я съди за избора

една моя приятелка в момента за втори път попада на такъв мухлю, който я тормози .......след като приключи с първият казваше че никога повече няма да търпи подобно отношение.....но вече почти година е с друк такъв комплексиран мачо и незнае как да се отскубни от емоционалната гавра на която е подложена..............и казва че явно такави идиоти я привличат и неможе да надскочи себе си

Голди,постъпката на мъжа ти се определя единствено с израза домашно насилие .
Аз съм човек който е израстнал без баща,именно пради тази причина,баща ми е пребивал майка ми без причина,ей така,защот примерно го дразни начина по който държи чашката за кафе.Развели са се когатто съм била на годинка.Благодарна съм и безкрайно за това че не ме е направила свидетел на такива сцени на насилие в които участник да бъде самата тя-майка ми.Благодарна съм че въпреки без баща съм израстнала като щастливо дете,с прекрасно детство и прекрасни спомени,за разлика от моето приятелче от Швейцария който като дете е гледал побоища над майка му всяка божа вечер и ден.Чудя се след такива изживявания как успява човек да намери сили да живее живота си и да забрави жестокостите.
Моят съвет към такива жени ,които са жертви на подобни действия е да взимат децата си и да се махат от съпрузите си,защото освен че страдат самите те,оставайки при съпруга насилник пречиняват непоправими психически травми в крехката детска психика което нищо не може да компенсира или заличи.Едно дете не трябва да живэ ужаса ,страха и паниката,ставайки свидетел на побоища.
Но и нещата трябва да се разграничават,има доста хора ,които цапват по някакво стечение на обстоятелствата жена си,веднъж,и не така за да и причинят хемораджиа и вътрешни разкъсвания или травми.Които по принцип са добри съпрузи,добри бащи и държат на жена си и децата си,само че са посегнали,защото са се намерили в обстоятелства ,които са ги изкарали извън нерви.Не смятам че един шамар трябва да разваля едно семейство,особено ако е било единичен случай,инцидент който никога няма да се повтори нито е бил изживяван в миналото.Не знам дали успявам да изразя добре,това което имам в предвид.

 Аз не разбирам тези отношения,а и дано никога да не ги изпитам върху себе си.Мъж,който посегне веднъж-няма спиране.Аз имах такава приятелка чието ГАДЖЕ я млатеше всеки божи ден и я заразяваше с всевъзможни болести прихванати от поредната му бройка и въпреки това се омъжи за него,е бяха женени 3месеца и сега тя е на 23 и има развот зад себе си има нова любов и е много щастлива.Мисля 4е всъщност незнам аз не мога да дам мнение не съм го изпитала на гърба си.

Хора всякакви, но аз това не го разбирам и не бих го търпяла.

Това се питам и аз

Не мога да дам съвет, но това че тя го обича и смята, че би могло да се преодолее агресията с любов, ми напомни за това:

"Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада."

Дали е така или е фалшива любовта те си знаят. Дано да преодолеят кризите щом така е решила жената.

ПС: Права си че ударът е табу, но и има много страни. интересно е, че намерих този цитати в  подписа на Mama Z дето съм я цитирала горе...те си знаят какво е, но дано да няма удари.

На абсолютно същото мнение съм

Няма никаква идея как е станало така, че приятелката ти е простила. Мъчно ми е за хората върху, които се упражнява насилие  Според мен както жертвите, така и насилниците са слаби хора и имат нужда от психологическа помощ

Това е наистина така, но всяка самоуважаваща се жена следва да намери начин да се справи с този домашен терор. Дори и ако трябва да потърси помощ от разни организации и фондации. Не мога да си представя тази любов, да те бият, при това не някакво инцидентно и безобидно шамарче.... и аз да го обичам и да остана при него.  Не и се моля това никога да не ми се случва.