Вие как го правите?

# 15 8 ноем. 2006, 23:58 ч.

Мнения: 442

Цитат на: gerik в ср, 08 ное 2006, 23:38

......Както казах при нас е наистина по-различно.Няма бутане , блъскане, говорене и тнт.Без значение дали е празник или не, всички са седнали/има около 600 места/.Случвало се е да има 2000 души / но изключително рядко/ и тогава няма как да не отнесеш няколко настъпвания и лакета, но то пък тогава е имало хора от кол и въже ,та никой не се вживява....

gerik, стана ми интересно. коя е тази църква? - доста голяма трябва да е Thinking

по темата: малко съм в объркани отношения с църквата. обичам да влезам в църква, спазвам приличие, но не спазвам всички правила. например, никога не се кръстя. по-скоро влизам като турист - интересно ми е, спокойно, има атмосфера. имам много хубав спомен - нищо особено, но ми е останало приятно чувство. с един приятел влязохме в църква, седнахме на скамейките отстрани - просто седяхме там и си мълчахме на една тема. от входа влизаше слънчева светлина и на една от колоните видяхме нещо като мъжко лице. много странно беше. после съм влизала още много пъти там, сядала съм на същото място, ами не видях повече това лице на колоната.

# 16 8 ноем. 2006, 23:59 ч.

там от където съм
Мнения: 1 073

Цитат на: luna в ср, 08 ное 2006, 17:48

Обичам да ходя на църква, когато няма много хора, защото отивам там за глътка успокоение. Другото е суета.
Господ е с нас навсякъде и по всяко време.

Така е!

# 17 9 ноем. 2006, 09:54 ч.

Цитат

gerik, стана ми интересно. коя е тази църква? - доста голяма трябва да е Thinking

Ами да, голяма е.Сградата е бивша еврейска синагога, паметник на културата.Почти не е променяно нищо.Това са снимки от една сватба, а горе има купол от дърворезба, който не се вижда на тях.
http://images10.snimka.bg/001263713.jpg,
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=75358&view=3.
Но не си мисли че като има толкова места идват едновременно и толкова хора.Обикновенно не надвишават 200, освен по празниците.То е ясно.Инъче по списък са много, но доста учат по др.градове, някои са в чужбина, някои работят или живеят далеч.А някои са си просто Joy

там по списък Whistling

Последна редакция: чт, 09 ное 2006, 16:22 от gerik

# 18 9 ноем. 2006, 12:31 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: LidiS в ср, 08 ное 2006, 18:26

MamaZ , не искам да ставам съдник на никого. А примерът от тази сутрин го дадох, защото винаги ще се дразня от подобен род поведение. За съжаление арогатността, агресията, демостративната проява на липсата на всякакво възпитание и т.н. се срещат навсякъде. Може би малко ми се ще да изместя полюса на разговора, но наистина трябва нещо да се промени. Заради нашите деца, заради самите нас си. Не може само на мен да ми правят впечатление тези неща.
Иначе на всеки някой ден му се случва да поеме пътят към Бога. Причините винаги са различни, но пътят е един.
Поздрави bouquet

Ако знаеш аз колко много се дразня... Laughing

Винаги има за какво - от говоренето в храма като на пазар, през забележките на възрастните жени към момичетата в дънки, до следите от червило върху иконите и ръцете на съпруга ми... Mr. Green

Но, истинската промяна става постепенно и бавно. Само когато си убеден, че я искаш и когато никой не ти налага неговия начин. Както ставаме родители и се учим всеки ден на това, така и ставаме деца на Бог, и се учим да Го обичаме.
Ако хванеш едно момиче на 17 и му кажеш, че трябва да спре да пуши черен жетан, да спре да се гримира като Клеопатра, да спре да ходи предизвикателно облечено, да започне да пости поне 4 пъти в годината и да спазва още куп неща, ще избяга с писъци от храма...
Визирах себе си преди мноого години. Mr. Green

Още не се смятам за достойна да се нарека православна християнка, но вярвам, че Бог е търпелив и ще ме изчака.
Затова и съм търпелива към другите. Не им спестявам критика, но и не забравям, че всички сме на различни етапи от пътя си.
Така, че си права - трябва да се променят нещата, но в посока отвътре - навън.
В крайна сметка Църквата не е място, в което като отидем и всички са ни длъжни. Това е дом Божии и ние сме тези, които трябва да се съобразяваме. Ако, толкова некомфортно се чувстваме там, значи проблемът е в душите ни, не в храма...

# 19 9 ноем. 2006, 12:55 ч.

Мнения: 985

Такива сме човеците. Вечно променящи се. За добро или за зло. Нормално е на 17 да си против целия свят. И всеки вид съвет, дори и най-доброжелателен, да ти се стори груба намеса в личния живот. Все от някъде трябва да се тръгне. По-напред в темата писах, че проблемът не е само в храмовете. Той е навсякъде около нас и колкото повече си траем, все по навсякъде ще го забелязваме.
Относно комфорта на душата -за мен е еднакво празнично и успокоително да се моля на Бог (по начина, по който аз го разбирам), независимо дали съм пред олтара или някъде в гората, на тих спокоен плаж или с хората, които обичам. Да вярваш в Бог, не е само да се кръстиш, да постиш, да спазваш 10-те Божи заповеди. Вярата е нещо много лично и тежко на всеки, който я няма.

# 20 9 ноем. 2006, 12:58 ч.

София
Мнения: 888

А какъв празник е днес newsm78

# 21 9 ноем. 2006, 13:02 ч.

Мнения: 1 134

Цитат на: Petrova_ в чт, 09 ное 2006, 12:58

А какъв празник е днес newsm78

Ами, никакъв особен. Почитат се: Мчци Онисифор и Порфирий. Преп. Матрона и Теоктиста

В събота е много хубав празник - на св. Мина. Ако някой се абстрахира от обсъжданите тук "феноменалности" може да отиде до едноименния манастир! Simple Smile

Причина:

Причина: