Астрология - 21 тема (преди да попитате - прегледайте 1 пост)

„Каквото горе, такова и долу“ Астрологията функционира на холистичен принцип. Средство, което служи за холистичен начин на анализ на реалността. В основата е идеята, че всичко – материално или нематериално има енергийна структура. Всичко е неделима част от едно цяло, а цялото е съставено от отделни части. Дори да сме капка, в рамките на глобалното, когато има синхрон, резонанс по едно и също време с други капки, можем да сътворим океан и сме в състояние да повлияем на живота на някой човек или голяма група от хора. Всеки човек има зададени някакви да ги наречем фабрични настройки, космическо ДНК, които можем да видим засяти на небесната нива чрез планетите от Слънчевата система и астрологичната карта. Тези фабрични настойки не са нито добри, нито лоши – това са субективни оценки на човешкия ум. Светът не е черно-бял, има много цветове, комбинации от цветове, с много нюанси. Реално в небесната нива нищо не е засято. Реалността не е линейна, а пространствено-многопластова. Синхроничността независимо от мащаба, е нейната допирателна точка.

Моментът на раждане обуславя съдбата. На ниво енергийна структура. На английски асцендент означава изгряващ т.е той е този астрологичен фактор, който казва, че нещо се ражда, изгрява на хоризонта. Асцендентът е нашия прозорец, през който гледаме и си взаимодействаме със средата. През който ни виждат. Начинът, чрез който се придвижваме в морето на живота. Асцендентът ръководи „парада“. Създава контекста. От него зависи гледната точка. От асцендента зависи и разположението на планета и символиката, която тя отразява/изразява в астрологичен дом. Разположението на зодиакалните знаци в астрологични домове – енергийната структура на условията и обстоятелствата в различни сфери, за някакъв момент от времето. Аспектът пък представлява връзка на енергийно ниво, енергиен взаимообмен. Всеки с момента на раждането си, си взаимодейства по някакъв начин с обкръжаващият свят. Дали средата и хората ни пречат или съдействат, създава се благоприятна среда спрямо нашите намерения, е отражение на това взаимодействие на енергийно ниво. В този ред на мисли, успехът в начинанията и за желаното, е въпрос на съвкупност от фактори, които за всеки са строго индивидуални. Астрологично този комплекс от фактори, се изразява като наличие на определен потенциал, енергиен и времеви синхрон, взаимовръзка с външното – синергия. По народному въпрос и на късмет. Благосклонността на точното място, време и хора за всичко това, което не зависи от нашите намерения, воля и действия. Късмет е благоприятната развръзка. Да ти повярват и да ти подадат ръка. Късмет е да срещаш добри хора, любов, съмишленици, сродни души, хора които са в синхрон с теб. Ведическата астрология използва и дума на санскрит, която носи това послание. Нарича асцендентът – лагна. Коренът на думата „лаг“ означава да се придържаш или да бъдеш обвързан с някаква среда, хора и обстоятелства. Затова „условията“, конюнктурата, в които ни е дадено да развием семенцето, са определящи за съдбата. Суетата обаче на попадналия на точното място, време и хора, го кара да смята, че той води „парада“ и е сред печелившите, защото е хай по по най, заслужил, постлал си е. Не го отдава изобщо на синергия и на изтеглен късмет от житейската лотария. Суетата е в основата на това, някой да мъдрува на празна ясла отстрани. Да не вижда по-далеч от собствения си опит и разбирания. Заради суетата се лепят повърхностни етикети и се слагат егоцентрични оценки.

Съдбата като надличностно понятие. Безпристрастна. Астрологията може да „обрисува“ съдбата на момент от времето на енергийно ниво, чрез символен език. Реално обаче зад една астрологична карта може да стои както човек, така и зараждане на обществено-политически процес. Тя както може да е средство, което описва личната съдба, но същевременно и като цяло надличностния потенциал-семенце на някакъв момент. Личното отношение, предварителното знание за това, какво стои зад астрологичната карта е това, което ги разграничава, слага им етикети, поставя ги в някаква категория, придава им съответната специфика, смисъл. Причинно-следствените връзки, заслугите, справедливостта и смисъла по човешките разбирания, според които се опитваме да си наредим пъзела, както може да са в унисон с енергията на надличностния замисъл, така и да не са, което навежда на мисълта, че не личното задава тона. И в случай, че човек среща отклик, който хармонира на вложеното, изводът – заслужаваше си усилията, получих според заслугите, вътрешните потребности, желания, молби, искания, то е само защото индивидуалното е в съзвучие с надличностната енергия за именно този момент. Има синергия. Затова и астрологичната карта представлява и разглежда основно съдбата безпристрастно. Като общо надличностно понятие, енергиен потенциал и гледна точка, енергийна структура на времето и пространството, за някакъв момент от време. Не като повод за научаване на уроци, награди по заслуги или наказания за минали прегрешения.

Астрологията до голяма степен е философска дисциплина. Тя не предопределя нищо, в смисъл някой да е седнал и в един тефтер да е начертал съдбата на човек едно към едно, а само отразява заложения порядък в Природата. Астрологичните цикли отразяват цикличността в природата. И качеството на времето, като есенция, което не може да се промени. Времето има не само количествено, но и качествено измерение. Планетите от Слънчевата система не оказват влияние върху човешките съдби или пък глобалните процеси. Те са само средство, чрез което астролозите се опитват да разберат процесите, механизмите в природата в индивидуален и глобален план. Индивидуално. Човекът във времето и пространството. Житейският му сценарий. Отредената му роля. Всяка съдба е уникална и е пример единствено и само за себе си. Именно защото е само средство, а не причина, е без особено значение дали някой вярва или не в астрологията, смята я за наука или шарлатания.

Според Петър Дънов не можем да се отклоним значително от това, което ни е писано. Но не виждам връзката на кармата с астрологията. Може би Violeta7777 има предвид съветите, които може да се прочетат в някои сайтове за ведическа астрология за смекчаване на негативните прояви - носете еди какви си камъни и т.н.

Рождената карта, отразява нашата карма.
Самата дума карма, е тясно свързана с индийската традиция, философия, религия. Индийската/ведическа астрология, като част от тази традиция, има свое обяснение за карма.

Карма - причинно-следствени връзки. За астрологията, за да стигнеш до точка Д, първо трябва да минеш през точка А, Б, С. Повлияването е позволено дотолкова, доколкото следва основния коловоз.
За някои кармата е резултат за настоящия от предишни животи. Те са хипотеза. Дали тази хипотеза е причина, а рождената карта - нейно следствие, няма голямо значение. Рождената карта е тази, от която се пораждат причинно-следствени връзки. Хората търсим човешки смисъл, обяснение, а той е неутрален.

Можеш ли да повлияеш на енергията?

Уикипедия: Понятието Карма (कर्म) означава действие, дело или дейности също така се отнася до духовния принцип за причината и следствието.
Eнергия идва от старогръцката дума (ενέργεια) и означава действие, активност, сила в действие. Едни от най-ранните ѝ появи са в трудовете на Аристотел, без неговото авторството да може да се приема със сигурност, тъй като са били многократно преписвани и редактирани.

Сатурн се върна в сидреален козирог и изтрезняването започна. Да се надяваме, че ще има повече градивност този път.

Само напомням какъв беше въпросът:


Не ме разбирайте погрешно, много ми е интересно какво пишете. На въпроса дали може да се повлияе на енергията- мисля, че да. Нашите души са енергия и като се молим от сърце, мисля, че можем да повлияем поне мъничко.

Първо се пита - може ли, защото ако не може, как да се повлияе ? В случай, че първата част от въпроса, се игнорира,  вероятно се допуска, че кармата и някаква висша сила се влияе от нашето отношение и субективни оценки за лошо-добро, по заслуги, справедливо-несправедливо. Това е в основата на въпроса.
Дали може да се повлияе, може да го проверите на практика. Като носите дрехи с определен цвят. Като се молите. Или като носите бижута със скъпоценни и полускъпоценни камъни, на чиято енергия искате да наблегнете.
Да си конструктивен, човек на честта, със сигурност, не е гаранция, че няма да ядеш попари, които не си дробил.

Не може да се влияе върху събитията ,определени от кармата. Можем само да я осъзнаем и да изберем начина и пътя , по който ще вървим, за да я следваме.

Благодаря ви за отговорите! От прочетеното дотук правя извод, че не може или поне в съществен смисъл да се промени предопределеното или както казват астролозите, до които съм се допитвала карма. Молитвите са дотолкова колкото да ни помогнат да преживеем отреденото ни. Много бих искала да разбера с какво съм заслужила подобна карма, но това, което би ми дало отговор, мисля  не е за тази тема. Иначе въпросът ми относно това дали може да се влияе на кармата е продиктуван от това, че имам наранена Венера в дома на децата и не само това.

"С какво съм заслужила" е въпрос по-скоро за регресия. По-същественото е душата сама избира сценария на инкарнацията - избира от няколко варианта и слиза да реализира плана доброволно. Не е наказание, а доброволен избор. Душата избира с колко енергия да разполага (разпределя си капацитета) и може да не прецени това - да не й стигне енергията.

Ако е видно, че не се справя с плана, може да получи подкрепа от сродна душа, ментор. Ако не сте чела книги на Майкъл Нютон - препоръчвам "Пътят на душите" и "Следите на душите" - предполагам ще Ви се изяснят тези въпроси и няма да се терзаете.

Във всички случаи кармата не е наказание, макар, че не рядко се представя или възприема така. Тя е добиване на опитност, не рядко през болка. Защото когато страдаме и когато ни боли - задаваме въпросите - защо, защо аз?!?! Когато сме щастливи, в еуфория и в полет - никакви въпроси не задаваме и нищо не ни интересува - консумираме си емоцията.

Всеки има трудни моменти в дадена област, всеки има своята рана или болка. Не всеки говори за това обаче и не винаги е толкова видимо. Един привидно весел, ведър и щастлив човек може вътрешно да преживява и силно страдание.

Да имах предвид точно регресията, защото си мисля, ако получиш отговора на въпроса Защо, ще бъде по лесно смирението.

Въпроса е много дълбок и може много да се дискутира по него. Аз мисля, че има шанс да повлияем донякъде на съдбата си. Особено ако проблема е в разположението на планетите според асцендента, или дълги гадни транзити през определени домове. Освен ако няма голямо препъване по това отношение в наталната карта, най-доброто решение е да се преместим някъде в чужбина, където планетите ще се наредят по-благоприятно. Зависи и колко свободна воля имаме. Аз мисля, че всеки човек има различен процент свободна воля. Тоест реални избори в живота, след решението на които поемаме в определена посока. Но вариацията според мен е нещо от сорта на 10-30% свободна воля за повечето хора. Другото са сили, по-силни от нас, и съдба, синхронизация.

За кармата има няколко определения. Моето определение е - правиш добро - връща ти се. Правиш лошо, особено умишлено - връща ти се. Но реално нещата съвсем не стоят така. Най-популярното определение сега е за всяко действие си има последствие. Да ама не, реално. Нещата не са така прости, нито пък следват човешката логика. Няма да давам примери, всеки знае колко ненаказано зло има и колко наказано добро.

Родовата карма - или по-скоро повтарящите се проблеми и модели в един род, според мен може да се погледне по следният начин: ако приемем, че трябва да си избираме съдбата и уроците преди да се родим, то съответно се раждаваме в род и семейство, където да можем да отработим тези проблеми. Не че сме толкова свързани с внучето, с детето, с бабата, с прадядото и трябва да плащаме техните сметки или те нашите, че живота не е достатъчно дълъг да се покрият от 1 човек... просто отработваме сходни проблеми. И от разни такива теории, се пръкват определенията като духовни семейства.
Моята лична вяра обаче е, че това са пълни глупости. В смисъл, с моето прогресивно мислене е безумно да приема, че се раждаме на този свят, за да преминаваме през изпитания и уроци, като по списък. Че кой би се съгласил да изживее живот, пълен с трудности, и то при концепцията, че сами си избираме уроците и тем подобни. Нещо сме длъжни ли? Някой ни кара ли? Не сме любимците на съдбата и имаме само кофти опции?
По-скоро такъв ни е късмета и съдбата, не че си ги избираме конкретно. Та от там и народното - галеник на съдбата. Просто на някои хора си им върви много повече от на други и имат много по-пълноценен живот. И това често се повтаря през повечето им животи/прераждания. Тоест, вида енергия, която носим, и енергийната инерция, която трупаме ни следва във всяка следваща инкарнация. Тоест, примерно... разни видни личности и знаменитости не са случайни. Те идват с този фактор от миналото.
Въпроса е защо е така, от къде сме започнали, защо те са там, а ти си тук и само се мъчиш. Не са с нещо по-добри морално и духовно от теб. Даже напротив. Млада душа си, а те имат повече инкарнации? Не, и това не е. Защо точно някой друг е галеник на съдбата, а ти не съвсем?
Но чисто астрологически бих казала наследяването в рода и извън него е естествен цикъл на живота. Не си в рода, само за да отработваш някакъв вид проблем. Дори и да не сте много близки духовно и/ли физически, пак може да има наследяване - пари, модели, проблеми, довършването на нещо започнато. Или да създадете ново наследство - дете, бизнес. По каква логика се определя кой, как, и защо? Късмет. Съдба. Днес квадратура, утре тригон (образно казано). Нормалните цикли на живота...

Има и една друга интересна теория - буферен живот. Имал си много гаден, изпълнен с ужасии и премеждия живот, душата ти се е разкапала от всякъде заради него. Преминал си през каквото е трябвало да преминеш, за да си изчистиш кармата, може би. И следващото ти прераждане е хубаво и спокойно - нищо грандиозно. Просто един хубав, нормален живот с минимални проблеми, при който душата ти да се възстанови.

На мен не ми помагат обясненията с преражданията, защото изобщо, ама изобщо не му виждам края.... то си е един нескончаем омагьосан кръг от прераждания, в които няма как да не съгрешим, да не навредим, да не страдаме... да не причиним страдания... и така.... до кога?

Приех, че живеем един път на Земята, според както е написано в Евангелието.

Никога не съм искала да си правя регресия ... и слава Богу. Въпроси съм имала. Понякога много силни ( Плутон съвпад с Меркурий), но отговорите им не съм ги търсила в регресията.
Не ви ли е страх от свързване с нечисти духове? Кое дава гаранция, че подобна практика не ни излага на риск?
Откъде сме сигурни, че получената " информация" не е  някоя заблуда и лъжа? Не влиза ли душата в общение с нечисти енергии, духовни същности?

Та нали има толкова голям рояк от духовни същества, които съвсем преднамерено ни вкарват в заблуждание и ни причиняват зло.
отговорът на въпроса "защо " е даден в книгите и обясненията на Светото Евангелие.  Когато човек осъзнае, че е грешник и разбере за греха на първия Адам, идва и смирението и желанието да поеме по нов път. Тогава започва не да търси вина в родителите си и в пра -пра родителите си , а да вижда и осъзнава, че и сам е толкова , че и по- грешен от тях (между впрочем осъзнаването, че си грешник е много болезнено) и че единствения  спасителен път е молитвата, съкрушеното сърце и стремежа към Богоугоден благочестив живот..

Молитва за всеки, дори и за врага. Молитва за починалите ни близки, за тези, които още не са се родили...
Няма религия, в която да не се почитат мървтите. При ведите има специални моливи и ритуали, с които се почитат починалите близки.

Душата е същност, която трябва да се трансформира. Наша задача е да осъществяваме този процес докато сме на Земята, непрестанно, защото времето ни е много кратко.
В Еванегието е казано ясно: " „И не се съобразявайте с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля – това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено”.
Т.е. заповядано ни е да се преобразяваме, трансформираме.
Първият Адам съгреши. Факт.  Ап. Павел пише: “... чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха ­ смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха...” (Римляни 5:12).
Т.е. всички ние сме родени с греховно естество. И не само хората пострадаха, но и цялата природа. Цялата вселена. Това като процес и последици е обяснено много добре в богословната литература.

" Първият човек Адам стана живо същество; последният Адам, животворящ дух."

Този век, в който сме,  е тленен, абсолютно всичко подлежи на преобразяване.
Хора, животни, растения, Слънце, Луна, Юпитер.. .. всички планети, сме тленни. Енергията, която идва от Слънцето, от планетите, е също тленна.
Но има и нетленна енергия. Небето и земята ще преминат. И това е факт, който се подчертава в християнството.
Наша задача е придобиването на Светия Дух. Т.е. душата ни да бъде пробудена от Светия Дух.
В крайна сметка, абсолютно всички тежести, страдания и изпитания са точно тези, които ни водят, очиствайки ни, до нетленния, вечен живот.
 „Това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. [...] Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление - възкръсва в нетление; сее се в безчестие - възкръсва в слава; сее се в немощ - възкръсва в сила; сее се тяло душевно - възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно” (1 Кор 15, 36.42-44).

Хубаво цитирате Евангелието и аз съм опитала всичко това, но след седем опита ин витро и без рационално обяснение за неуспехите човек е готов на всичко. Трудно е да се влезе в чужди обувки, само това ще кажа. За мен лично, страданието извисява духа, има причинно- следствена връзка на всичко, което ни се случва, няма случайни неща. Сигурна съм, че когато човек осъзнава нещо защо е така, то се приема по-леко и дори може да се отработи по - добре. Иначе е възможно да повтаря един и същ грешен модел и да не постигне тикун олам.