- Публикувана: 11 ян. 2022, 15:24 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2022, 12:08 ч.
Термин юни 2022 - тема 2
Йей първото ни бебе! Да е живо и здраво! Благодаря за подробния разказ. Бъро са ви изписали май.
Вече сме си вкъщи от вчера и след една безсънна нощ мога да поразкажа. Моето раждане беше предизвикано заради промяна в бързината на растежа. Тоест тя пак си показваше,че е нормални размери,но най-напред качи рязко нагоре,после падна рязко и не им хареса на лекарите. Всичко започна понеделник,приеха ме и ми сложиха катетър балон,който се надува между главата на бебето и шийката и прави разкритие по естествен начин без система, по-щадящо и оставящо тялото само да действа уж. Стоях с него 12 часа и имах два см разкритие, достатъчно,че да ми спукат водите. Но заради по-малко персонал явно по нощите ме оставиха и чак вторник следобяд ме настаниха в родилното и ми спукаха водите. Таткото остави каката при приятели,че нямаме роднини при нас и дойде при мен. Болките започнаха веднага почти ,увеличавайки се постепенно и някъде към 5-6 вече бяха непоносими ,а аз се облекчавах само с газ на маска и дишаш през него. Помага да те позамаи,ама за болка не кой знае колко. Говорех едно завалено от него като надрусана. Казах,че искам епидурална. Дойде доктора да обяснява за нея викам да да искам хайде. Провериха ме бях все още само 2-3см. Казаха,че ще я сложат, за да ми олекне малко,а после и окситоцин ,за да тръгне малко по-бързо и да направя разкритие. И едно туткане беше ,страшно много време отне докато я сложат чак в 9. И е много гадно,че не трябва да мърдаш,за да я вкарат на точното място.Седнала настрани на леглото с главата паднала към гърдите. А анестезиолога чака да мине контракцията,за да мога да спра да мърдам. Сложи я най-накрая. Мислех,че трябва веднага да подейства. Бях чувала прекрасни истории как си поспиват жените докато трае епидуралната и си правех и аз такива планове хаха. Ама тя действала след известно време и продължих да имам още болезнени контракции като с времето ставаха по поносими наистина ,обаче взех да усещам и напъни. Пък нали уж само 2см. Това става към 9 вечерта. Викам на акушерката ,тя вика всичко е възможно ,ама толкоз бързо да прогресира ,че да става за напъване едва ли. Пък на мен ми познато чувството от първото раждане. Точно все едно ти се ходи по голяма нужда. Тя ме видя ,че ме напъва ,а се стискам да не се. Контракциите отминаваха по-бързичко вече. Живееше се сякаш вече. Вика ще те проверя за разкритие. А, Ами тя главата е тука ,я напъни. Викам кво ? Напън един, втори ,бебето излезе. То си чакало на изхода да излиза вече милото. Та не можах да поспя. Епидуралната ме е отпуснала толкова,че бързо съм направила нужното разкритие и всичко прогресира много бързо. 21:35 е родена Анна. Таткото преряза единия край на пъпната връв , а аз другия. И не ми се сбъдна мечтата да поспя 😂По-късната епидурална се оказа полезна за шевовете имах малко разкъсване,ама нищо не усетих от шиенето. Не можех и до тоалетна да ида ,заради нея, а в опасно заради инфекции и ми сложиха катетър,който пак не се усети. И така после в стая ме настаниха. Мъжът ми се прибра да е. С каката, а на другия ден след обстойно прегледи на мен и на бебето, късно следобяд ни изписаха и вече сме си вкъщи щастливи. Успех и леко раждане момичета. Силни сме,можем да се справим с всичко и всичко ще е наред. Бъдете много положително настроени. Важно е . Целувки от Анна малко преди да ни изпишат е това. 
Вече сме си вкъщи от вчера и след една безсънна нощ мога да поразкажа. Моето раждане беше предизвикано заради промяна в бързината на растежа. Тоест тя пак си показваше,че е нормални размери,но най-напред качи рязко нагоре,после падна рязко и не им хареса на лекарите. Всичко започна понеделник,приеха ме и ми сложиха катетър балон,който се надува между главата на бебето и шийката и прави разкритие по естествен начин без система, по-щадящо и оставящо тялото само да действа уж. Стоях с него 12 часа и имах два см разкритие, достатъчно,че да ми спукат водите. Но заради по-малко персонал явно по нощите ме оставиха и чак вторник следобяд ме настаниха в родилното и ми спукаха водите. Таткото остави каката при приятели,че нямаме роднини при нас и дойде при мен. Болките започнаха веднага почти ,увеличавайки се постепенно и някъде към 5-6 вече бяха непоносими ,а аз се облекчавах само с газ на маска и дишаш през него. Помага да те позамаи,ама за болка не кой знае колко. Говорех едно завалено от него като надрусана. Казах,че искам епидурална. Дойде доктора да обяснява за нея викам да да искам хайде. Провериха ме бях все още само 2-3см. Казаха,че ще я сложат, за да ми олекне малко,а после и окситоцин ,за да тръгне малко по-бързо и да направя разкритие. И едно туткане беше ,страшно много време отне докато я сложат чак в 9. И е много гадно,че не трябва да мърдаш,за да я вкарат на точното място.Седнала настрани на леглото с главата паднала към гърдите. А анестезиолога чака да мине контракцията,за да мога да спра да мърдам. Сложи я най-накрая. Мислех,че трябва веднага да подейства. Бях чувала прекрасни истории как си поспиват жените докато трае епидуралната и си правех и аз такива планове хаха. Ама тя действала след известно време и продължих да имам още болезнени контракции като с времето ставаха по поносими наистина ,обаче взех да усещам и напъни. Пък нали уж само 2см. Това става към 9 вечерта. Викам на акушерката ,тя вика всичко е възможно ,ама толкоз бързо да прогресира ,че да става за напъване едва ли. Пък на мен ми познато чувството от първото раждане. Точно все едно ти се ходи по голяма нужда. Тя ме видя ,че ме напъва ,а се стискам да не се. Контракциите отминаваха по-бързичко вече. Живееше се сякаш вече. Вика ще те проверя за разкритие. А, Ами тя главата е тука ,я напъни. Викам кво ? Напън един, втори ,бебето излезе. То си чакало на изхода да излиза вече милото. Та не можах да поспя. Епидуралната ме е отпуснала толкова,че бързо съм направила нужното разкритие и всичко прогресира много бързо. 21:35 е родена Анна. Таткото преряза единия край на пъпната връв , а аз другия. И не ми се сбъдна мечтата да поспя 😂По-късната епидурална се оказа полезна за шевовете имах малко разкъсване,ама нищо не усетих от шиенето. Не можех и до тоалетна да ида ,заради нея, а в опасно заради инфекции и ми сложиха катетър,който пак не се усети. И така после в стая ме настаниха. Мъжът ми се прибра да е. С каката, а на другия ден след обстойно прегледи на мен и на бебето, късно следобяд ни изписаха и вече сме си вкъщи щастливи. Успех и леко раждане момичета. Силни сме,можем да се справим с всичко и всичко ще е наред. Бъдете много положително настроени. Важно е . Целувки от Анна малко преди да ни изпишат е това.
Лелее какъв бонбоон, зора е докато излезе бебето. И аз мечтая с 2 напъна да излезе ама да видим. Като цяло си представям как ще протече това ми раждане дано е така, че даже и по-хубаво 😂😂 първия път с каката отидох с 2 см разкритие. Сега се надявам да са поне 6 като ме приемат. 😂 Много ме е шубе, но както каза ти силни сме ще се справим, за това на нас е отредено да раждаме. 😊😊
Благодаря ви .Анестезиологът посредата на процедурата вика браво справяш се страхотно, викам му мерси и ти, той се смее. Това е две години и половина след първото. Сякаш еднакви по трудност бяха. И първия път бързо стана напъването. Бяха 4 напъна. Тогава нямах епидурална и мислех,че е заради това. Но ето,че епидуралната не означава непременно по-дълги напъни както си мислех аз и даже се чудих затова да не слагам. Но толкова много боля на 2см,че си викам аз до 10 няма да съм в състояние да напъвам, трябва ми обезболяване задължително. Изписаха ни на следващия ден след като родих.
Ами освен и аз да се разпиша. Във вторник на обяд се роди малко подранилият, но безкрайно сладкият ми син. Бяха ме предупредили, че новородените може да не са красиви, но аз вече се влюбих и на няколко пъти плаках от умиление. Относно раждането: в понеделник през нощта тръгнаха да ми изтичат водите, изкъпах си се, взехме куфара и право в спешното на Майчин дом. Приеха ме и от там си изредих всичките медицински страхове: ковид тест (отрицателен слава богу), клизма, абокат, епидурална упойка, рязане, шевове.. анестезиоложката беше ангел пратен от небето, и една акушерка която ме прегърна докато ми слагат катетъра за епидуралната упойка, защото аз по някаква причина се разтреперих неудържимо. Ами мина.. контракциите преди упойката бяха кошмар, след нея съвсем поносими. Напъните бяха ок. На следващия ден мнооого ме боляа шевовете, но след една свещичка Профенид станах нов човек и си се грижа за бебчо съвсем адекватно. Като цяло престоят ми в Майчин дом е много по-хубав отколкото очаквах, включително храната.
Ами освен и аз да се разпиша. Във вторник на обяд се роди малко подранилият, но безкрайно сладкият ми син. Бяха ме предупредили, че новородените може да не са красиви, но аз вече се влюбих и на няколко пъти плаках от умиление. Относно раждането: в понеделник през нощта тръгнаха да ми изтичат водите, изкъпах си се, взехме куфара и право в спешното на Майчин дом. Приеха ме и от там си изредих всичките медицински страхове: ковид тест (отрицателен слава богу), клизма, абокат, епидурална упойка, рязане, шевове.. анестезиоложката беше ангел пратен от небето, и една акушерка която ме прегърна докато ми слагат катетъра за епидуралната упойка, защото аз по някаква причина се разтреперих неудържимо. Ами мина.. контракциите преди упойката бяха кошмар, след нея съвсем поносими. Напъните бяха ок. На следващия ден мнооого ме боляа шевовете, но след една свещичка Профенид станах нов човек и си се грижа за бебчо съвсем адекватно. Като цяло престоят ми в Майчин дом е много по-хубав отколкото очаквах, включително храната.
Вещичка, честито бебче нека бъде жив и здрав, а на теб бързо възстановяване. Само не разбрах секцио ли си родила или нормално. 😊
Здравейте момичета.В 35 г.с. + 4дни съм.Искам да се извиня първоначално за поста ми.Днес ходих до тоалетна по голяма нужда няколко пъти с диарични изхождания особено последния път беше много.Трябва ли да се притеснявам от нещо при положение че съм в доста напреднала бременност.
Здравейте момичета.В 35 г.с. + 4дни съм.Искам да се извиня първоначално за поста ми.Днес ходих до тоалетна по голяма нужда няколко пъти с диарични изхождания особено последния път беше много.Трябва ли да се притеснявам от нещо при положение че съм в доста напреднала бременност.
Според мен се обади на личната или на АГ да им споделиш и да ти кажат какво да приемаш за диарията. Инъче в този сезон е напълно нормално да лепнеш нещо ето ние всички се изпотръшкахме с 38.5 температура. Направо ако вчера трябваше да раждам 100% нямаше да мога да напъвам толкова безсилна бях. Апък може и да не е вирус може и от храна да е. Но все пак се консултирай. 😊
Ами освен и аз да се разпиша. Във вторник на обяд се роди малко подранилият, но безкрайно сладкият ми син. Бяха ме предупредили, че новородените може да не са красиви, но аз вече се влюбих и на няколко пъти плаках от умиление. Относно раждането: в понеделник през нощта тръгнаха да ми изтичат водите, изкъпах си се, взехме куфара и право в спешното на Майчин дом. Приеха ме и от там си изредих всичките медицински страхове: ковид тест (отрицателен слава богу), клизма, абокат, епидурална упойка, рязане, шевове.. анестезиоложката беше ангел пратен от небето, и една акушерка която ме прегърна докато ми слагат катетъра за епидуралната упойка, защото аз по някаква причина се разтреперих неудържимо. Ами мина.. контракциите преди упойката бяха кошмар, след нея съвсем поносими. Напъните бяха ок. На следващия ден мнооого ме боляа шевовете, но след една свещичка Профенид станах нов човек и си се грижа за бебчо съвсем адекватно. Като цяло престоят ми в Майчин дом е много по-хубав отколкото очаквах, включително храната.
Честитооо !! Да е жив и здрав малкия и много да ви радва 💙.
Може ли имена на акушерката и анестезиоложката 😇