Бебе, родено в тежко депресивно състояние

Напълно съм съгласна с мнението на Agneshka. Както вече ти писах - най-вероятно щяхте да сте разбрали досега, ако имаше проблем. Гушкайте се, обичайте се и просто повече бдителност от ваша страна и от страна на джи пи то, това е 

Със същата диагноза бе и дъщеря ми ,защото бе задушена след раждането по невнимание на акушерките.Само че на картона не пишеше нищо,защото вината за това състояние беше на лекарите.Единственото ,което ми каза една неонатоложка е да следя детето до втората му годинка дали се развива правилно.Представете си това какъв кошмар е,но слава богу имам чудено и прекалено умно даже за възрастта си дете.Спомен за случката са само спуканите капиляри по лицето от недостига на кислород,които май няма никога да се махнат.Вече мина критичния период и сега съм спокойна.Но ще ти кажа да не се притесняваш,защото според всички лекари при които съм водила малката бяха на мнение,че ако има нещо нередно с детето щеше да си проличи още в първите 2 месеца.
Радвай се на детето си и изгони всички черни мисли.Това е минало

Селия, и ние бяхме като вас.  Едно към едно, само че аз родих планово секцио. Само дето е епикризата не пише "тежко депресивно състояние", а "умерено депресивно състояние".

АПГАР на бебка наистина беше нисък: 6. Не изплака при раждането и се е наложило първична реанимация за да изплаче, т.е. била е обдишвана. Била е с умерена асфикция. Последваха 5 дни в кувиоз, 3 на кислородна палатка. 10 дни антибиотици.

По принцип в болницата ми казаха че просто бебето е било с трудна адаптация.

Само за сведение: никога не съм взимала наркотици, по време на бременността не пушех и не пиех, но имах много много семейни проблеми, т.е. психично и емоционално натоварване !

Честно казано, много ме е страх, това което преживях с Мая да не се случи при следващо раждане

А иначе момата е невероятна, ела да я видиш само какви ги върши и как се развива, но само аз си знам какво изживях през първите дни след раждането !

Целувки 

P.S. Иначе на всичките ми въпроси дали биха настъпили проблеми от състоянието на малката след раждането (към израждащия доктор,
неонатолозите, неонатолози от други родилни домове), отговора беше категорично не, който и да питам !

Провери какво още пише в епикризата, какви изследвания са правени и нещата ще се изяснят !

А колко е критичният период - 2 години ли? Възможно е и при мен да се е получило така и затова нищо да не са ми обяснили.При всички положения обаче е от раждането.Аз родих нормално и самото раждане протече около 20-30 мин, защото имах много дебела шийка и не можаха бързо да извадят бебето.Иначе аз нямам никакви шевове.Не съм се притеснила чак толкова предвид отличното състояние на дъщеря ми и бързите бих казала темпове на развитие.Но ще я следя.

Между другото една приятелка също е раждала секцио и при нея се получило по същия начин, бебо не изплакал и трудно се адаптирал.Обяснили й, че това често се случва при секциото.Ето, че при нас се получи и с нормалното раждане.Ние също бяхме и на антибиотици и в кувиоз.На мен също ми казаха, че трудно се е адаптирала, в диагнозата й пише "асфикция". Аз също не сам пиела, пушела, нито съм имала семейни проблеми, напротив карах спокойна бременност с изключение на една бъбречна криза в 5 месец.Явно не зависи от това.И аз като теб бих искала да знам защо се получава така, за ад може при евентуално второ раждане това да се избегне, че и аз какъв кошмар изживях в родилното.

Ами казаха ми 2 години след тежката асфикция да я следи невролог за еветоално изоставане в растежа или ДЦП.Но дъщеря ми се развиваше даже прекалено добре за възрастта си.Винаги е била с 1-2 месеца по -напред в умствено и физическо състояние.Само моите изхабени нерви ,притеснения и безсънни нощи никой не може да върне.Кошмара,който преживях в родилния дом и тежките дни след това ми взеха силите.Родих дъщеря си секцио 3600 кг. и 55 см.и беше напълно здраво и жизнено розовко бебче.Цял ден стоя при мен до моето легло и не можех да и се нарадвам.Вечерта я взеха да я изкъпят и нахранят и да я сложат да спи ,но в отделна от моята стая.По едно време както си лежах чех санитарката да крещи,че на секциото бебето е мъртво.Аз знаех,че това е моето дете,защото друго секцио нямаше там.Боже,какъв кошмар изживях само аз си знам.Забравих всички болки и бързо станах да видя какво става,но не ме пускаха в стаята им.Успях само да видя детето си,което беше толкова розовко и пухкаво преди това,сега беше тъмно лилаво.Докато се е хранело детето са го оставили само с шишето и са отишли да пушат и да пият кафе навън.Детето е повърнало и е аспирирало.Изкарали са едно лехенче със секрети от белия дроб.Добре,че санитарката е влязла да мие и е видяла ,че детето не диша.Тогава се разтърчаха всички и с започнаха да му правят изкуствено дишане и аспирация с тръби през носа и устата.Но явно не успяха много да помогнат и я транспортираха в друга болница.Оттогава до момента в който я видях ,минаха повече от 4 часа,в които никой не ми каза как е детето и дали ще живее.След като се разбра,че е добре и ще живее започнаха да ме обвиняват мен,че се е родило така,а не са виновни те.Никой не призна вината си.Бях решила да ги съдя,но се отказах,защото щяха да натопят санитарката,а именно тя спаси детето ми .От този ден всички започнаха да казват ,че дъщеря ми живее втори живот,защото при такава тежка асфикция се ум(ира,а ако все пак детето оцелее е с много увреаждания.Да ,но дъщеря ми е мнсого добре здравословно и няма никакви отражения от асфикцията.Казвам ти го отново,за да не се притесняваш.Нашия случай е един от най-тежките,но на дъщеря ми и няма нищо.И е такъв разбойник,чееееееееее

Леле, какъв кошмар си изживяла.Значи вече трябва да имаме връзки и при акушерките, които гледат децата ни.Аз добре, че имах и моя приятелка гледаше детето ми в неонатологията.Благодаря на Бог, че беше тя.Грижеше се за нея повече от добре.Тя просто си беше такава, обожаваше бебетата и се грижеше перфектно за тях.Тя ме научи да кърмя, благодарение на нея детето ми е закърмено от 2 ден като засука на 5 - ти, т.к. преди това го хранеха с шише в кувиоза.Тя гушкаше малката дори и по малко на ден, даде му малко любов на това дете, че на мен не ми даваха да припарвам до нея, все ми казваха "не е редно", сякаш е редно да не я виждам.Чаках тя да дойде на смяна, за да видя детето си.Пълно е с абсурдности в тия болници просто.

Аз родих в 1АГ Света София. Малката беше в интензивното на неонатологията там.

Там пускат майките при кувиозите. Всеки ден ходих по два пъти (толкоз пъти бяха часовете за свиждане) да си я гледам и да й говоря. Много държаха да я захранят с кърма, изцеждах и носех кърма на 3 часа. Майчето един грам АМ не е опитала в родилния дом, за което съм много благодарна на неонатолозите. Хранеха я със сонда. На 5 ден я изкараха от кувиоза, сложих я на гърдата и веднага засука, за радост на агитката неонатолози, които се бяха насъбрали да видят дали ще се получи, последваха и бурни ръкопляскания. Няма да го забравя този момент 

Абсолютно същото се получи и при мен.Аз също родих там.Обаче на мен почти не ми даваха да я видя, само на обяд и то за 5 мин.По цял ден гледах часовника, нямах търпение да я видя.Тя беше стрешно красиво бебе и само спеше блаженно.Никога няма да забравя миризмата в неонатологията.Но както казах по-горе успях да я виждам често, защото имах т.нар. "връзки", приятелка се грижеше за нея и тя ми даваше да я галя и да стоя при нея по-дълго.

Бебето на моя приятелка се роди нормално и беше добре до изписването, но вечерта аспирира. Няколко часа ги размотаваха между детско отделение и АГ /Русе/, през което време детето е изпитвало недостиг на кислород. След това 12 дни в кувьоз и на антибиотици. Чудо беше че оживя, очакваха се мозъчни увреждания. Сега приятелката ми се радва на красива и умна за възрастта си дъщеря - почти на 7. Така че никой не знае...

Второто ми раждане премина тежко за бебето - роди се бързо, беше много едро и с двойно увита пъпна връв около врата - все фактори, водещи до "затруднена послеродова адаптация", както ми казаха. Поседя един ден в кувьоз и се оправи. Досега се развива много добре Всъщност при секциото се получава нещо подобно както при моето бързо раждане - мозъкът на бебето страда, поради липса на време да се изравни налягането с външното /дано не звучи тъпо, но така ми го обясниха/

А преди да родиш  антидепресанти да си вземала,които впоследствие да си спряла заради бремеността ?!