Пони69 Съжалявам за близките ви.! 💐
- Публикувана: 19 ян. 2022, 22:06 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2024, 11:58 ч.
Разкажете спомени, покажете спомени! Събудете ги и издухайте праха им
*ĤĚŇĂ*, много трогателен спомен! 
Искам само да дам един съвет за всички, които четат. В такъв момент, когато човек изгуби съзнание и не се свестява, е много важно да започнете сърдечен масаж (CPR). Просто е изключително важно, това е първата стъпка за навременна спешна помощ. Това е нещо, което е спасило не малко животи. Добре, че при вас краят е бил щастлив, но за други хора може да не е така, затова давам този съвет.
И за да не е спам и аз ще разкажа любимия си спомен:
Единия ми дядо беше дърводелец и постоянно майстореше нещо. Направи ни 2 люлки в двора, на които обожавах да се люлам. Много обичах да си взема книга с приказки и да чета, докато се люлам на люлката (тя беше като столче с облегалка). Още си спомням колко свободна и лека се чувствах в двора с дървета, зеленчуци и цветя. Мисля, че това все още ми е дефиницията за щастие.
Искам само да дам един съвет за всички, които четат. В такъв момент, когато човек изгуби съзнание и не се свестява, е много важно да започнете сърдечен масаж (CPR). Просто е изключително важно, това е първата стъпка за навременна спешна помощ. Това е нещо, което е спасило не малко животи. Добре, че при вас краят е бил щастлив, но за други хора може да не е така, затова давам този съвет.
И за да не е спам и аз ще разкажа любимия си спомен:
Единия ми дядо беше дърводелец и постоянно майстореше нещо. Направи ни 2 люлки в двора, на които обожавах да се люлам. Много обичах да си взема книга с приказки и да чета, докато се люлам на люлката (тя беше като столче с облегалка). Още си спомням колко свободна и лека се чувствах в двора с дървета, зеленчуци и цветя. Мисля, че това все още ми е дефиницията за щастие.
МамаЮли ,много Благодаря за съвета и ценната информация.🌹Тогава бях на 16-17г и не съм имала кой знае какви знания за първа помощ,но първото,което бях направила е да разхлабя блузата,и да и размачкам крайниците,за да раздвижя кръвта..Мокрих и лицето с вода и слагах пред носа одиколон с лимон..Това беше всичко,което можех да направя в онзи момент.Аз даже се чудя и до сега как въобще реагирах да направя нещо,при положение,че бях толкова уплашена и притеснена.Беше голям шок за мен..Притесних се за малката ми сестра,която беше на 9г,защото плачеше с цяло гърло за мама,голямата ми сестра и тя постоянно повтаря,"край този път я изгубихме" и аз се чудих на кой да помогна..Направих каквото можах.Бог е бил с нас тогава 🙏
След като отидоха на лекар цялото ми тяло се разтрепери,не можех да си придържам главата дори..Треперих като листо цялата..
След като отидоха на лекар цялото ми тяло се разтрепери,не можех да си придържам главата дори..Треперих като листо цялата..
Ще споделя още един спомен отново като бях малко дете. Едно време зимата си беше зима имаше си сняг както си трябва. На селото ми живеем точно до училището и там в двора има (ние им викахме планинки) а всъщност са могили. И отново всички бротовчеди дядо ни напълни по един чувал със слама (със шейните не беше такъв кеф) се спускахме по цял ден, правихме пързални дълги 20-30метра със завоичета разни. Само се приберем да хапнем на бързо и да изсушим ръкавиците и пак на вън. Голям кеф беше. Правихме си и бази и снежни топки в базите и се разделяхме и ставаше мазало. Сега децата нищо не знаят...
Много хубава тема,на която попаднах случайно, докато търсех друга тема из форума!
Много мил спомен имам с тати.
Бях на 10, когато започнахме ремонт у дома. Той имаше златни ръце и можеше да изгради къща с тях! От основите,до ключа! Всичко у дома правеше и ремонтираше той. Аз бях неотлъчно до него и му помагах. Благодарение на това, мога сама да си ремонтирам разни неща,както и шпакловка,боядисване...
Аз още живея в този дом и неговите творения са пред очите ми!! Красивият таван в коридора, с лампичките в корнизите, украсите около полюлеите и още куп други неща...
Много мил спомен имам с тати.
Бях на 10, когато започнахме ремонт у дома. Той имаше златни ръце и можеше да изгради къща с тях! От основите,до ключа! Всичко у дома правеше и ремонтираше той. Аз бях неотлъчно до него и му помагах. Благодарение на това, мога сама да си ремонтирам разни неща,както и шпакловка,боядисване...
Аз още живея в този дом и неговите творения са пред очите ми!! Красивият таван в коридора, с лампичките в корнизите, украсите около полюлеите и още куп други неща...
Прекарах първите 6 години от живота си на село, при баба и дядо. В типично селска къща - с външна тоалетна, без баня и с режим на водата. С миндери в стаите, с тъкани покривки и селски черги на пода. Имаше трудности, но и с това място са свързани някои неизличими спомени.
Първият път, в който почувствах, без още да осъзнавам смисъла на думата широта, беше докато ходехме на лозето. Баба и дядо ни возеха с каруцата със сестра ми, постилаха ни за сядане под някоя лоза, даваха ни бонбони и грозде, за да не им пречим да си вършат работата.
Пътуването обаче за мен беше най-вълшебното, защото минавахме през невероятно обширни и красиви места. Не само първия път, но и винаги след това се въртях на всички страни в почуда как може да има такъв простор наоколо. После като гледах картината на Христо Станчев "На нивата" винаги се сещах за мястото, сякаш е рисувал в Средна гора, макар че фонът е малко замъглен.
Друго мое усещане е вечер, точно преди да угасне денят, когато гледам залеза, винаги се сещам за тези моменти на село и какви усещания ми е създавало.. От 40 години не съм ходила там, защото къщата много отдавна не е наша, а баба и дядо са покойници още по-отдавна, но свързвам много представи, които имам за природата, с онези години и моменти от тях.
Първият път, в който почувствах, без още да осъзнавам смисъла на думата широта, беше докато ходехме на лозето. Баба и дядо ни возеха с каруцата със сестра ми, постилаха ни за сядане под някоя лоза, даваха ни бонбони и грозде, за да не им пречим да си вършат работата.
Пътуването обаче за мен беше най-вълшебното, защото минавахме през невероятно обширни и красиви места. Не само първия път, но и винаги след това се въртях на всички страни в почуда как може да има такъв простор наоколо. После като гледах картината на Христо Станчев "На нивата" винаги се сещах за мястото, сякаш е рисувал в Средна гора, макар че фонът е малко замъглен.
Друго мое усещане е вечер, точно преди да угасне денят, когато гледам залеза, винаги се сещам за тези моменти на село и какви усещания ми е създавало.. От 40 години не съм ходила там, защото къщата много отдавна не е наша, а баба и дядо са покойници още по-отдавна, но свързвам много представи, които имам за природата, с онези години и моменти от тях.