Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Защо детето се държи така?

  • 5 074
  • 58
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте!
Извинявам се ако темата ми не за тази категория!
Ситуацията е следната с мъжа ми се преместихме преди 6 месеца в нов апартамент.
В блока в който сме се оказва,че живее и негов добър приятел и в началото много си ходихме на гости, всичко нормално до момента в който въпросният приятел реши да ни запознае с неговата жена и детето им. От както започнаха да идват тримата на гости вкъщи е АД. Детето им е изключително невъзпитано. Не знайно защо мен лично не ме харесва и определено го показва.
Аз се старая да му направя добро впечатление, взимам му сладки,които родителите му взимат или нещо друго,което те са определи за добре за него,но въпреки това нищо...
Ситуацията е следната вкъщи сме на вечеря "любимо" нещо което прави да седне под масата и да ме боде с вилица, постоянно ме хапе,щипе и рита. До като не пусна кръв или някоя синка не ми направи не спира. А е само на ШЕСТ години.  Родителите му виждат кажат с половин уста да не прави така,но то си продължава.
И това отношение е само и единствено към мен,а кога кажа,че не ми приятно това поведение родителите му ме гледат все едно съм луда и ми заявяват,че се закача и е нормално това.
Нормално ли е след всяко едно тяхно идване аз да оставям със сини или рани?!?

Или другото още по "любимо" детето стои мирно и спокойно до 5-та минута и след това започва да рови по шкафове и до където стига. Изважда всичко, изпуска чупи,забележка от моя страна към него -пълен игнор,а майка му ми вика "остави го" , баща му не взима никакво отношение...
Няма да ви казвам колко чаши и чинии изпочупи...
Много обича като му се каже да седне на масата и го приема в буквален смисъл,когато помоля вежливо да седне на дивана,а не на самата маса се почва реване до откат и майка му обвинява мен,защо съм му казала да седне на дивана какво толкова ми пречи да седи на масата?!?

Мъжа ми също не вижда проблем и ми обяснява,че преувеличавам какво толкова,че ме ухапало и аз му казвам,че ме боли и не ми е приятно,а той ми отвръща "е голяма работа дете е" 
Помолих го да не се събират повече у нас той обаче не ми обърна внимание.
Това положение продължи 2 месеца до преди една вечер в която ми падна пердето.
Може и да не съм права и със сигурност да съм била груба,но наистина ми втръсна от тази ситуация. Пак бяха дошли на вечеря детето същите магарии. Отидох на терасата да изпуша една цигара, за да не димя на детето и понеже врата на терасата ни се отваря само от едната страна,както си пуша най-спокойно усетих ужасна болка в крака, а то какво онова магре ме поряза дори не разбрах с какво, но в случая някой му е отворил,аз няма как да отворя от моята страна и никой пак не е видял че има нещо остро в ръцете си. Е признавам си изпуснах си нервите казах им да си взимат лигавото и невъзпитано идиотче и никога повече да не са стъпили в дома ми и още куп други неща. Поне мъжа ми много се притесни за мен и ме подкрепи. Не беше дълбока рана всичко се оправи с малко бинт.
Никои от двамата не ни се извини, обидени са ни.
Не разбирам защо детето им се държеше така само с мен?
Имах нужда да споделя с някой, благодаря за отделеното време.

# 1
  • Мнения: 8 210
Като родител на дете с трудности в адаптацията и социализацията, особено в посочената възраст, просто рядко са канили някъде детето ми (е, не е наранявало, ама беше любопитно и без граници) и аз не съм го натрапвала.
В конкретния случай виждам доста проблеми и те конкретно не са във Вас.
1. Родителите на детето не са поставили никакви граници на детето си. Това за в бъдеще ще доведе до още по-големи проблеми, но да си търпят последствията.
2. Самото дете.
3. Съпругът Ви, който не е Ви е подкрепил и парирал това още в началото.
П.п И аз имах игра, при която се мушнах под масата и закачах баща ми по краката. Но при нас беше игра и никога не е било свързано с причиняване на болка или нараняване, а по-скоро пипане по чехъла или панталона. Игра, игра, но я било и начин да поискам внимание като ми стане скучно (родителите ми си говорят след вечеря на масата, а аз няма какво да правя и съм изолирана). Била съм около 4-годишна. Отиваме в София за едни мои изследвания и отсядаме у чичо ми. Стринка не беше възхитена от факта, но явно не й е бил даден избор. Та имам спомен - майка излезе, може би е отишла за резултатите от изследванията ми и ме остави да ме "гледат". Чичо, стринка и татко седнали в кухнята да си приказват, братовчедка ми, кандидат-студенти изобщо се беше заключила в стаята и аз не трябваше да я безпокоя. Та ми доскуча и се вмъкнах под масата да закачам татко. Не помня дали съм се опитала да закачам и чичо, най-вероятно. Стринка се възмути колко съм невъзпитана. Татко ме защити и се скараха. Тръгнахме си веднага и този случай сложи окончателно край на взаимоотношенията им.
Във Ваша случай детето търси внимание и го получава по неправилния начин. За съжаление тук огромна вина имат родителите му, които не вземат отношение и не поставят ясни граници. Детето вижда, че само Вие се опитвате да му обърнете някакво внимание и го търси на всяка цена. Никой не му е показал кое е правилно и кое не. За съжаление и след случая, родителите му няма да му обяснят защо се е стигнало до това, я явно ще стоварят вината върху Вас.
Интересно ми е защо се събирате все у нас и никога в тях? Също така ми е интересно, ако Вашето дете се държи така с гостенката Ви дари тя ще продължава да смята, че нищо не се е случило?

# 2
  • Мнения: 2 231
Даже прекалено сте понесла. Детето не е със СОП или някакъв проблем, а е невъзпитано. Директно бих говорила с майка му още при първите наранявания. Извинението, че е дете е утеха за родителите. Да чакате да ви бутне от балкона и пак няма нищо.
Преустановете отношения с тях, за какво са ви такива хора.

# 3
  • Мнения: 282
Това което сте написала е чак малко плашещо... Може наистина това дете да търси внимание, но...и аз не знам какви са тези родители които не виждат проблем в такова поведение.... Направо хубаво, че сте спряли контакти с тях...

# 4
  • София
  • Мнения: 3 056


Да търпя дете да ми чупи чинии и чаши (не говорим за инцидент) и да ме удря, да ми пуска кръв 2 месеца?
Вие добре ли сте?
2 месеца!
 На втория път щеше да последва забележка, а на 3тия щях да му хвана ръката и повече да не се повтори. А ако се повтори спирам да общувам с него/ с тях.
В дома ми се спазват правила.
Ще седи върху масата. Как пък не.
Вчера с едно 3 годишно си играем, гоним, той с една играчка ме цапна (даже не го усетих като удар, толкова беше слаб). Веднага прекратих играта и със строг тон му обясних, че така не се прави и такова поведение няма да толерирам. Разбра ме.
Хем бях в тяхната къща.

# 5
  • Мнения: 2 307
Даже прекалено много си изтърпяла. В твоя дом ти определяш правилата.Това не са просто малки лудории на палаво дете. Това е супер проблемно поведение. Жалко, че родителите не вземат мерки. Единственото, което можеш да направиш е да не ги каниш на гости.
И на моето дете са му правили забележка, когато сме на гости, например кое може и кое не може да пипа. Съответно следя стриктно да спазва правилата на домакините.
Аз лично съм против тезата, че щом е дете, остави го да си прави каквото си иска.

# 6
  • Мнения: 609
То на 6г. си е доста голямо дете. Възможно е и да има някакъв проблем, но родителите да не искат да обърнат внимание. При всички положения всичко идва от родителите. Как моето дете ще започне да отваря чужди шкафове и аз ще седя и ще наблюдавам- абсурд. Ей затова децата вече нямат респект от никой и не им пука за нищо. Във вашия случай ще кажа, тежко им след някоя и друга година, като тръгне на училище.

# 7
  • Варна
  • Мнения: 236
Плашещо до чак невероятно. Първо, че има толкова не само невъзпитано, но "изтървано" дете, второ, родители, които са слепи, че чадото им има нужда от много работа, за да го променят, и трето, непонятно защо толкова безкрайно търпелива домакиня. На нейно място на третия път, когато позвънят на вратата ми, бих отказала да ги пусна в дома си с това изчадие адово/ако наистина съществува/. Не се извинявам за острите думи.

# 8
  • Мнения: 3 477
Къде са родителите първо в тях е грешката че са допуснали такова поведение и най вече вашето нараняване 🙁.....Даже много сте търпели.Спирате всякакви контакти и толкова!!!Даже и извинение нямате от тях .....Без думи!

Само може би вашата дума ,,идиотче"не ми допада, но то като прелее чашата не се мисли.

# 9
  • София
  • Мнения: 7 098
Направо не мога да повярвам, че написаното е истина. Хора, независимо от възрастта им, които ми причиняват дискомфорт, не влизат в дома ми и излизат моментално от живота ми.
4 деца имам и съм виждала покрай тях немалко други деца. Подобно поведение означава психологически проблем, според мен. Детето е на 6, а не на 2 или 3, когато може да се приеме, че не разбира какво прави. Другият вариант е родителите да са безгранични простаци и такива хора нямат място в приятелския ми кръг. Как ли пък не ще седна да се подмазвам на чуждо психопатче със сладкиши, за да не ме насинява и да не руши дома ми. А чашите и чиниите ще си ги поискам от родителите в първоначалния им вид, след като поощряват умишленото им съсипване.
Обичайно мъжете са тези, които не издържат на подобно детско "непослушание", заради което ми е странна липсата на реакция в началото от мъжа.
Всичко ми звучи много страшно и бих избягвала всячески тези хора.

# 10
  • Мнения: 3 186
Търпели сте 2 месеца подобно отношение? Вие да не сте мазохистка? Още първата им визита у дома щеше да е прекратена много бързо при подобно държание! Как ли да не търпя някакво изродче, което няма елементарно възпитание да ме удря, хапе и т.н. Моята дъщеря е на 2г и не си позволява такова държание, камо ли да го позволя на чуждо дете! У дома се спазва ред! Как ли да не ми дойде някой, и да ми се катери по масата и да ми отваря шкафовете и да чупи! Много бързо ще им покажа вратата!

# 11
  • София
  • Мнения: 2 291
Ние също имахме подобен случай, без нараняванията. Събрахме се за пръв и последен път вкъщи. Дъщеря ми - на 4г. тогава се скъса да реве, защото не знаеше какво се случва. Аз съм педант на тема ред и чистота, но такова чудо видяхме, че после цяла нощ оправях и чистех. Имаше храна на места, които не подозирах, че е възможно, счупени чаши, и от всички шкафове съдържабието беше извадено. Но пък съм директна и си им казах, че това няма как да се случи повече, да си вземат мерки и не желая повече детето ми да е свидетел на подобно поведение.

# 12
  • София
  • Мнения: 3 056


Има и нещо друго - човек се държи така, както му позволяваш. Еле пък дете. След като си позволявала тези неща, то е сметнало, че това е приемливо. Трябвало е веднага да дадеш да се разбере, че такова поведение не се търпи. Но станалото - станало. Зачеркваш ги от живота си, още повече, че и извинение не е последвало.

# 13
  • Мнения: 1 267
Още една добра причина да спрете да контактувате с тях е как това ще се отрази на вашето дете. Децата гледат едно от друго и ако започне да копира лошото поведение ще е много неприятно.
Дъщеря ми имаше период, в който се държеше отвратително, пробваше къде са границите. Около 2г беше, хвърляше играчки нарочно, удряше други деца(бях залепена за нея и в повечето случаи успявах да и хвана ръката), държеше се много лошо. На 2-та забележка в хващах и я прибирах вкъщи. Никой не е длъжен да търпи нейните прищявки. Бързо се научи, че такова поведение не е приемливо и няма да го толерирам. Щом 2 годишно успява да разбере, значи и на 6 разбира.

# 14
  • Плевен
  • Мнения: 1 471
Дете на 6 години,след няколко месеца ще бъде първокласник.Не може по този начин да се държи на обществено място или в чужд дом.Тук вината е на родителите.Те са за бой.Ако те нямат проблем и са ОК детето им да изхвърля вещи в техния дом,е едно.В чужд дом такова поведение е неприемливо и не се толерира.Те трябва да вземат мерки,да не причиняват дискомфорт  на домакините си.Или по-точно тяхното дете да не причинява това на чуждо място.Да е едногодишно,което все още не знае на кой свят е,разбирам да го оправдават.Но 6 годишно,не е бебе а бъдещ първокласник!Така ли ще се държи и в училище?Ако по този начин се държи в ресторант,веднага ще ги помолят да напуснат.Те като родители трябва да покажат на детето си,кое негово поведение е правилно или неправилно в обществото.Кое може да се толерира и кое не.Те са стожерите,по тях и реакциите им,то се научава какво може и какво не може.Според мен те са невъзпитаните и детето копира от тях и поведението им.Както има невъзпитани деца,така има и невъзпитани кучета.Родителя/стопанина възпитава какво може и какво не.Как пък няма да тръгна след всяко тяхно посещение да чистя и прибирам покъщнина или посуда!Не толерирам такова просташко поведение в моята къща!Нямаше да ги помоля да напуснат,а направо щях да ги изгоня!

Общи условия

Активация на акаунт