Плаши ли ви комплексирания мъж

  • 6 039
  • 70
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 40 931
А ако комплексите са хотелски с 5* пак ли плашат?

# 46
  • Мнения: X
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...

# 47
  • Мнения: 40 931
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.

Това според мен не е комплексиран мъж, а точно обратното - мъж с неадекватна самооценка, без мотивация и характер. Комплексар според мен е съвсем друго нещо.

# 48
  • Мнения: X
Всъщност си беше точно комплексиран. Имаше прекалено много неуспехи и се опитваше да смачка хората около себе си, за да изпъква като най-добрият във всичко.

# 49
  • Paris, France
  • Мнения: 14 030
Мъже с комплекси около мене не е имало или не са го показвали. Даже не знам има ли такива. Виж, жени с комплекси дала природата. С комплексите си са ме натоварвали жени. Гледах детето на най-добрата ми приятелка за да си направи втората операция на носа. Виждала съм я на снимки с оригиналния нос и си ми харесваше, даже повече от носовете след третата и петата операция. Стотици мои познати си променяха носове и г*зове, цици, които ги компенсираха незнайно защо.

Обичам купонджии и ако има купон не забелязвам комплекс, а ако забележа, вече с 200 🥳.

# 50
  • Sofia
  • Мнения: 15 553
Мъжете с комплекси не ме плашат – напротив, харесват ми, защото са предвидими и лесно манипулируеми.

# 51
  • Мнения: 3 689
Като чуя за комплексиран мъж ибсе изприщвам. С един такъв си загубих 2 години от живота.
Не можеше да се спре на специалност  само смрняше, късаха го на изпити и пак сменяше. Само купони му бяха в главата. Супер несериозен. И на първата ми годишнина ми каза, че аз го дърпам надолу и че всъщност аз съм причината да не се справя, защото трябвало да ми обръща внимание. Един Бог знае защо изкарах още година с него.
Комплексираните мъже не ме плашат. Плаши ме това, че напоследък станаха прекалено много. Или пък просто успелите жени са повече...
Първите са повече от вторите.

# 52
  • Мнения: 5
Авторе, имаш само две публикации в този форум. От нищо не личи твоят "случай" да е бил коментиран от когото и да е. Та се чудя, какъв ти е / бил проблемът?
Хората слагат етикет "комплексар" за какво ли не. Защо ти не дадеш пример? Това също би било полезно.

Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.

# 53
  • София
  • Мнения: 35 107
Майката е проблема, не външния вид.

На теб гръбнак ти трябва.

# 54
  • Мнения: 17 407
Тва онзи theopenminded ли е? То на него комплексарщината му е в сферата на научните интереси, помагайте без да философствате.

# 55
  • София
  • Мнения: 35 107
Кой, Дрен, припомни ми.

# 56
  • Мнения: 14 862
мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Да иде да си напазарува циганка от пазара. Убедена съм, че циганчето няма да има нищо против къщата на майка му.

# 57
  • София
  • Мнения: 35 107
Ох, звучи ми като един мой приятел с когото трябваше да поприключа отношения, но стана такава отвратителна стара мома, че думи нямам.
- Искам само любов, някой да ме обича - той по презумпция никога не е обичан, абсолютно никога. Това не е вярно.
- Искам да си имам син и да го кръстя на мен си - хипотетичната майка мнение няма ли да има? Не. И ще е лекоатлет.
- Искам да работя ХХ, това ми е мечта и тогава ще си оправя живота - нещо, като астронавт иска да работи, спрямо възможностите и образованието му.

Живее в миналото, пие и се излага навсякъде, за сметка на това е ербап и често го шамарят, жените са меркантилни, не виждат вътре в него, често е безработен и живее с майка си, години достатъчни, физика недостатъчна.

Но, той иска.
Жалко, че беше доста свеж.

# 58
  • София
  • Мнения: 12 655
Авторе, по комплексите се работи да ги преодолееш, а не чакаш някой да се жертва да те търпи с тях или да те спасява.

# 59
  • Мнения: 12 790
Аз специално имам няколко познати за мен комплекса:
1. Не мога да общувам нормално с жените, мисля, че съм смотаняк и винаги ще ми се изсмеят в лицето.
2. Безгръбначно съм, нямам собствено мнение.
3. Живея си в мой, измислен свят.

Още един пример ще дам, мой приятел, с голяма хубава къща, живее при майка си и не може да си хване гадже, защото се притеснява от външният си вид (изглежда си нормален човек). Вече е на години, иска да си има семейство, но не става.
Хм, имаш собствено мнение, че си безгръбначно и нямаш собствено мнение.
И виждаш, че си в собствен свят, значи правиш разлика.
Малко играеш май.
За общуването - няма друг начин, освен да тренираш. Общувай и ще се научиш, с теоретични разработки няма да стане.
Твоят приятел може би просто седи и чака някоя жена да му скочи на врата и нищо не прави. Ами да се задейства, с годините става все по-трудно.

Общи условия

Активация на акаунт