Пазарът на недвижими имоти в България. Какво се случва реално. - Тема 59

Темата е за пазарът на недвижими имоти в България. Последните няколко месеца цените наистина полудяха, но преди това съотношението на доходите спрямо цените на имотите беше поносимо. Особено сравнено с другите европейски столици.

Разглезени и/или мързеливи млади (и не толкова млади) ще има винаги и навсякъде. Проблемът в малките населени места е, че няма работа, ама никаква. В общината - малко бройки и на ниски заплати (макар и сигурни), няколко минимагазинчета, обикновено семейни, евентуално тук-там място за продавачка (на минимална заплата, и то не сигурна), няколко сервиза/гумаджийници, но там се иска и малко повече от желание. Ако има наблизо шивашки цех - работа до сбръчкване при отвратителни условия и с несигурна и малка заплата, това за жени и момичета. За момчета - почти никаква работа. Децата с амбиции и възможности заминават да учат в университетски град - голям или много голям и не се връщат.
Здравни услуги - 1-2 джипита, всичко друго в по-големия град, но дори и в по-големия град (ето ни скорошният пример с болницата във Враца), пак не е като в най-големите градове - 3-4-5-6 в България. Примерно Велико Търново - от по-големите градове е, има и университет, но за средно образование - едната математическа гимназия.
Аз също като родена и израсла в София, при това без село (т.е. никога не съм ходила в провинцията през ваканцията), съм имала и дори сега имам една идеалистична представа за спокойствието на живота извън София, дори във Варна и Бургас ми се струва супер спокойно, дори заспало. Но идеалистичните представи се сблъскват с разума - за дете до 7 клас (ДГ и училище до 7 клас) училищата дори в средноголемите градове стават. След това - по-скоро не. И не само като ниво на образованието - средата, средата. Желанието на останалите деца в квартала, в училището да бъдат и постигнат нещо повече. Има и такива, но те, както казах, мислят как ще заминат в големия град. И не знам доколко са определящи в средата.
За здравеопазването - какво да си говорим? С децата знаеш как е - винаги е спешно, бързо дигат температура, не винаги могат да опишат какво ги боли и как се чувстват. И знаеш паниката каква е. В София или в голям град се вдигаш и отиваш веднага на лекар - до половин час си отишла я в Пирогов, я в друга болница. В 99% от случаите не е нищо чак толкова спешно, но в единия % - по-добре да имаш опцията за бърз достъп до качествени лекари, ако, не дай Боже, се случи.
Ето, не се опитвам да ти повлияя на решението, а давам моята гледна точка защо аз не бих го направила. С продажбата на 1 панелна гарсониера в София ще си купя 3-стаен в малък или среден град. Но не бих го направила заради горепосочените причини.

Защо "софиянци" е в кавички?
Мандаринка не обяснява кои са по-умни, по-красиви и по-кадърни, а разказва къде по-умните, по-красивите и по-кадърните имат шанс да развият и да си ползват предимствата. Не се обиждайте и не обиждайте хората, които са родени и живеят в София. Те също като вас си имат роден град, роден дом, мили спомени от детството.
Едва ли накой сега научава, че големият град (няма да кажа София, за да не ви дразня допълнително) дава много по-големи шансове за култура, спорт, образование, здравеопазване и социален живот.
Има много красиви градчета и селца и това няма нищо общо с темата, която обсъждаме. Аз не мога да живея някъде, само защото е тихо, пасторално и евтино. Други неща очаквам да ми се случват в ежедневието.

Живял съм в общо 5 града, 2 малки (с 5 и 20хиляди население), 2 средни (100 и 130 хиляди) и разбира се София.

В малките градове обричате децата си на мъчителен, нискокачествен и задушаващ живот. Някой ден ще ви го напомнят и вие дори и да не го осъзнавате, вашите деца ще страдат.

В средно по-големина град ще е малко по-добре, НО със сигурност няма да предложи възможносттите във всяко отношение и развитието на децата ви. Със сигурност, един ден ще искат да се преместят, както го правят всички по-амбициозни хора.

Лично ми мнение, че извън София си струва човек да се премести в Пловдив или Варна. От там насетне всичко надолу е огромен компромис. За вас, като възрастни хора може да е ОК, особено ако имате римоут професии, но средата, възможностите са силно ограничени.

Ако говорим за чужбина със сигурност пак не бих отишъл в малък град, отново бих се насочил към мултимилионен, където хората са свикнали с културното разнообразие, но все пак ще се наложи на вас и децата ви да се борят и с предразсъдъците на местните, така че и дестинацията трябва да я помислите много добре, за да не страдат децата ви. Голям плюс ще е, ако те са съвсем малки, за да се адаптират много по-лесно и бързо.

Разбирам, че финансиите са определящи за избора ви и не е лесно човек да вземе голям заем и след това 20-30 години да не може да си позволи нормален живот и е нормално да търсите алтернативи, но дори и да избягате в друг град в България, незабравяйте и много по-ниските доходи там, от където достъпността на жилищата може да е сходно с това в София.

Трудно ми е да преценя какъв е идеалния вариант за вас - дали да търсите жилище, около София, което да продадете когато децата поотраснат и имат нужда да отидат в гимназия, след което да се върнете в София.

Не виждам смисъл за 5-10 години да се правят такива сложни жилищни рокади, ако родителите на "зрели" години ще се връщат обратно в София.
Имах позната, която заради децата си, за да имат по-хубав живот и игри, се премести да живее в малко населено място. Наш приятел й казваше шеговито: за момиченцетоп ти ме е яд, момчето ще оцелее, ще се справи, но дъщеря ти ще ти доведе за зет горския. - Дъщеря ми има вкус! - Тя вкус може да има, но избор като няма...
И в крайна сметка, децата учиха в селското училище до 7-и клас и после живяха при баба си в София, за да учат в гимназия. Не успяха да се наиграят на воля в двора с джанките и крушите.

Смисъла е да закупят двойно по-евтино жилище (примерно в Перник), но да работят в София. За 10 години може и да спестят повече средства, с които да дофинансират от продажбата и спестеното апартамент в София.

Ако надеждата е цените да се нормализират в София и да е по-изгодно в София след 10 години - вероятно няма да е, но може и да е по-лесно конкретно за тях на този етап да закупят жилище извън София. Това не е за всеки тъй или иначе.

Благодаря за мненията, но отклоних темата от пазара на недвижими имоти в Бг. Целта ми беше по- скоро да разбера как хората, които търсят имот за жилищни нужди възприемат случващото се на пазара в момента- дали са станали по- готови на компромиси или са отложили покупката... Защото ми се струваше,  че точно тази страна от пазара нещо се е умълчала, а точно от нея зависи рентабилността на направените в имоти инвестиции.

Ами ние сме я отложили, освен ако не изникне нещо много хубаво, за което сме готови да платим сегашните цени. Личното ми мнение е, че цените в момента не отговарят на качеството на живот в София. Ето днес се прибирах към вкъщи, наслаждавайки се на тротоарите, по които няма една читава плочка, кофите, преливащи от боклуци, запуснатите тревни площи, паркиралите навсякъде коли, кучешките лайна и какво ли не още. И на фона на това да извадя 200-250 000 евра за тристаен апартамент..

Аз реших, че към момента няма да купувам. Имам малко жилище, исках по- голямо, но тези цени не са поносими, дори ги намирам за нереални. Мисля, че евентуално слес време воже да продам жилището, в което живея за друго по- голямо, но няма да е сега.

Аз също съм отложила купуване на жилища. Мислех два да взема за децата, но нещо се въздържам. Много високи цени. Неразумни. Принципно имаме. Под наем също не си струва. Напълно безсмислено е. Има други неща в които парите могат да се инвестират с доста добра печалба. На този етап НС, тип кутийка за половин милион ми е ту мач.

Слава Богу, не ми се налага в момента да мисля как да си купя жилище - направила съм го тогава, когато му е било времето, т.е. като млада. За сметка на лишения от разни екстри, присъщи на живота на младите.
Но със сегашния ми акъл, на живяло и видяло, при такива цени на жилищата, със семейство, бих купила панелно жилище, примерно 3-стаен (заради детето) на възможно най-добрата локация, която ми позволяват парите. Това е компромисът, който бих направила.
Аз лично направих грешката като много млада да купя супер жилище, възможно най-голямото, но в много кофти район - Обеля-2. Имах възможност да купя обикновен 3-стаен в по-добрите части на Люлин - 9-10. Но не - като живяла в много малко жилище до тогава, се хвърлих на най-голямото. И да кажа - най-голямото и хубаво жилище не гарантира нищо. В това жилище условията и разпределението беше супер и за детето, и за нас. Но средата беше лоша, имам лоши спомени и не искам да се връщам към тях.
След това се преместих в малко жилище, но в добър район. Да, беше тегаво откъм квадратура, но пък локацията помогна за средата. И не само за средата - ходенето по курсове и частни уроци беше значително по-удобно, включително и самостоятелно от детето. След това се разширих  пак в същия район. Въпреки че не съм от най-флексабилните, малко съм консервативна в това отношение - трябва ми време да обмисля нещата, но пък като реша - и го правя.
Та така - мисля, че прекалено се абсолютизира НС като критерий за стандарт за живот. СС и панелките били пълни с пенсионери и входовете миришели - хубаво, така да бъде, но нали във входа влизате, качвате се в жилището си и заключвате вратата. Не виждате коридорите, не е нужно да отваряте и да си говорите с пенсионерите от блока. Вътре сте си вие. А пък след време - Божа работа.
Колкото и странно да звучи на млади години, децата растат неусетно - докато се замислиш и вече са в гимназията и абитуриенти. Още в 7-8 клас пасторални сцени като в "Под игото" със семейни вечери, всички около масата, след това на дивана и семейни игри и забавления, стават мираж. Децата вече са със свой ритъм, график и живот - компанията от приятелчета, т.нар. среда. И тогава родителите вече са сами вечер в къщи или с приятели, децата се прибират късно, контролът върху тях е труден и почти невъзможен. Та в този смисъл образователните възможности в големия град са много по-различни от тези в малкия град. И тази среда (компанията, в която се движат децата) определя в значителна степен бъдещето им - споделят си кой къде ще учи, какво смята да прави. Да, може родителите да ги натискат да учат и т.н., но това не винаги е ефективно.
Нормално младите да искат всичко и то сега - както написах, и аз го направих. Но ако не можеш да го имаш по една или друга причина - направи нещо, а не чакай да дойде времето. Не е добре да оставяш времето да се изнизва през пръстите.

От моя гледна точка в момента е несигурно.
Строителите развалят договори и искат по-високи цени, слагат и клаузи за по-високи цени, заради инфлация и т.н.
Това, което пишете за качество на живот и среда в София се разминава драстично. Радвам се, че има хора, които хвърлят пари и на тези цени. Икономиката се движи, ремонтирант се жилища, но е безумие на цялата на инфраструктурна и сторителна кочина. Да живееш в 74 кв. и да му казваш 3-станен, луксозен или не , не е за мен. Качеството на живот е далеко от нашето общество.
И последно - не можем да предвидим какво ще стане с оста Русия-Украйна. Аз предпочитам да имам кеш, докато отмине тази буря, от колко всички пари в имоти. Борсите се влияят от това, лихвите в САЩ скочиха, може би и Европа ще ги последва.

Ние също предпочитаме старото строителство. Новото не. Около нас сумати строежи, кои криви, кои с едни тънки плочи, къде запълнени със стериопор. Ми, не, мерси.
Строителите да си правят каквото искат. Много се радвам, че точно сега не ми се налага да купувам жилище.
А нашата максима да си вкараме парите в недвижимо имущество не мисля, че е правилна. Ако имаш, по-добре купи няколко кюлчета, винаги можеш да ги продадеш. или ако ти се рискува - на борсата, интересно е.

.

Не знам как да отговоря на провокацията
В момента икономиката на Европа е такава, че ДА, по-добре е нещата да стоят с отрицателна лихва на депозитите.

От първостепенно значение е да има добре работеща икономика и след нея е грижата за депозитите.
Какво се направи по време на кризата? Печатаха се пари за да се подпомагат хората и бизнесите - безвъзмездно.
Т.е. инфлационните процеси се създадоха целенасочено и очаквано. Не е дошло от извънземните за да се действа панически и нерационално.

Ако хипотетично се вдигнат лихвите по кредитирането в този момент какво мислиш, че ще се случи с икономиката?
    Паралел: в САЩ след като обявиха повишаване на лихвите доведе до срив на стоковата борса. Големите компании загубиха стойност 20-30%. Защо? Анализаторите го определиха като липса на доверие, че бизнеса ще продължи да расте при високи лихви и че компаниите няма да се справят така добре както беше до сега с ниски лихви (т.е. ще има отлив на капитал, вместо да се инвестира).

Това ли е нещото което искаме за невъзстановена икономика в Европа? Един срив надолу с 20-30%?
Ако това се направи (повишаване на лихви при тези икономически показатели) може да очакваме по-ниски бюдженти приходи от данъци и ДДС. Алтернативата ако чак толкова много искате да се вдигнат лихвите са:
- вдигане на данъците
- печатане на пари
с цел да се компенсира лошата икономика и бюджетния дефицит!

Да, но тази глупост никой не прави (да вдигне лихвите, да вдигнат данъците или да печатат до безкрай пари).
За сметка на това виждаме какво се прави - взимат се заеми! Тази година е заложен и в българския бюджет заем от 6 млрд.

Да се върнем пак на въпроса: искаме повишаване на лихвите, без да повишим данъците, без да можем да печатаме пари (вързани към еврото) и да взимаме кредит, за който ще трябва да плащаме повече лихви?

Та на кой свят аз живея?