МАРТ бебче се задава, нека засега в корема на мама да си шава! ❤💙 Тема 8

Разбирам те, хич никакви гости... Казваш, че вече ти тежи и не е удобно, няма кой какво да се сърди...
А ако останете сами с бебето, за мен по голямо удоволствие няма... Смисъл без майки, свекърви, тетки... Таткото ако успее дори за няколко дни  е супер. Много повече се мобилизира човек, стяга се и много по малко вероятно е да изпадаш в депресии, каро знаеш, че няма кой да помага. Иначе някак се отпускаш, че може да поседнеш, че може друг да изкъпе бебето... (мое мнение)
Относно тоалета, със самобръсначка се минавам, не мога да кажа за кола маската... Много чуствително юясто ми е иначе ме е яд, че поне с епилатора да можех да се минавам... Но не мога

Момичета, ще се справите с всичко, майчиния инстинкт е голяма работа!Аз също с първото дете нито бях виждала бебе на живо,камо ли да съм държала.Преди 10г в онлайн лекции и видеа не е имало така разпространено и не съм гледала.Бях малка (на 23г) ,но в момента в който си гушнете бебенцата и някак всичко си идва отвътре.Божа работа! ❤
Йоанка, сърдити и нацупени физиономии от сега нататък сигурно ще виждаш много от роднини. Особено като тръгнат да дават съвети,с които ти няма да си съгласна 🤷‍♀️ Гледай ти да останеш спокойна, всичко минава и заминава ,дори се забравя...Не се сърди и не се карайте с мъжа ти.Те в повечето случаи вина нямат,а обират много негативи заради родата си.

Бабълс,направо в сходно положение сме със свекъри и родители с теб.
И моята не работи от толкова, но с тази разлика, че живеем в един град.
Майка ми е на село на 10км от нас.Скъсват се да ни помагат,с финанси много, с домашни продукти, с първата бременност и с домакинска помощ, но от 3г е с много болезнен ревматоиден артрит и не искам нищо да пипа,а да си почива.Свекъра казва:"Имали,дали...!" А в същото време се завива със завивка от 2000лв от камилска вълна и планува екскурзия в Дубай. 🤷‍♀️ Аз не държа да ми дават ,но все си мисля,че един ден моите деца ще са преди всичко и ще искам първо на тях да дам и помогна и тогава да мисля за себе си!

Братовчедка ми и приятелка ми дадоха буквално всичко за бебчо, купила съм 10неща на кръст, които е хубаво да са си нови. И моите и на Мм родителите, да са ни живи и здрави, казаха от каквото има нужда-само казвате, но нищо не ни трябва всичко си има и за това, казаха-ще си ви дадем пари и когато каквото решите-купете му на малкото, а междувременно ние ще си му вземем по нещичко от баба и дядо( предполагам злато ще да е), защото и аз имам злато още от бебе подарък от бабите и дядовците, при нас си е нещо като традиция този подарък.

Относно тоалета там долу аз само подстригвам, с тример. Пробвала съм няколко пъти кола маска, но не е за мен, да ходя по 1 седмица подута и да не мога да се пипна. С бръснач същото положение, какви ли не самобръсначки пробвах все се обривам. Та единствено само подстригването ми върши работа. Около бикини линията ги скубя с пинсета.
За роднините бих предложила да излезете някъде, а не да се слугува вкъщи. Или директно бих отказала да дойдат.
Относно помощта, при мен едните дават за бебето, другите за ремонта на втория етаж на къщата. Като второ имам много дрехи от първото и от децата на брат ми. Само количка и столче за колата купихме.
Сега ми е още по притеснено с тоя ковид, защото свекито беше в неделя вкъщи, аз бях в болницата, а тя дойде да помогне с миене на прозорци и т.н. от вторник е с положителен тест,а щерката и е помагала цял ден. Много се надявам до като дойде време за секциото да няма повече болни около мен.

О, при мен 2дни преди да родя брат ми беше с Ковид, 2дни след като родих баба ми излезе положителна. А вчера и момичето, с което бях в стая в МД, ми писа, че е положителна. Даже смята, че в болницата са я заразили. Малко ме съмнява, защото аз не съм ваксинирана, не съм и преболедувала, а съм здрава, децата също.

Yoanna, предполагам зависи от твоя характер и какви са ви отношенията по принцип с родата. С мм сме вече 10 години заедно, много пъти се е налагало да си отстоявам позицията пред родата, т.е. оттук нататък вероятно тепърва ще ти се налага да се справяш с налагащи се хора, раждането е само началото. Аз съм устата и не си спестявам нещо, когато не съм доволна, още повече когато става въпрос за детето. Но за да стигнем дотам, е ясно че и те не си спестяват, иначе нямаше да сме в подобни ситуации, но си мисля, че във всяко семейство има такива моменти. Или с други думи трябва да поставяш някакви граници къде деликатно, къде не, защото с времето едва ли ще се променят нещата. Роднините не си ги избираме, но са с изграден характер и трудно ще се променят, ако не заявиш ясно кое не е ок.

За гостуванията аз откровено бих заявила, че се пазим последния месец и не приемаме гости. Аз и по-напред споделих, че в моята болница не израждат родилки в Ковид, така че ще трябва да хидя в МД, където предполагам ще бъда разделена и от бебето, защото лекарите не са много отворени към световните препоръки. Та на мен ми пука, така че хора, които са се размотавали по самолети в момента не приемам. Освен това за гостувания, ако все пак приемате, бих си казала директно, че ми е зле в 9-я месец, имам контракции и бързо се изморявам и ако изобщо приемам гости, ще ги помоля да си сготвят и почистят. Не ми е неудобно да го кажа, ако става въпрос за роднини.

За след раждането според мен нямаш нужда от никой, ще се справиш и сама, но разбирам защо предпочиташ да има някой, всички малко или много сме били така с първото. Все пак помисли дали няма да е по-добре да е майка ти вместо свекървата, защото нещо и да не е ок, по можеш да й кажеш. При първото свекървата се самопокани, но какво ли нямаше първите дни - тракане на чинии точнк когато едвам съм успяла да приспя бебето, пушене на балкона, но вратата не се затваря добре и влиза дим и студ, пускане на прахосмукачка във възможно най-неподходящия момент, преподреждане на шкафове, обличане на бебето в дрехи, които не искам, слагане на възглавнички в кошарата. Чашата преля, когато уж да успокои бебети го разхождаше с яко друсане из хола, което е много противопоказно и тогава си обменихме реплики и си тръгна. Най-доброто решение, изцяло се успокоиха нещата след това, няма нужда някой да напряга нещата, още повече в началото, когато имаш нужда от спокойствие.

За финансовата помощ, нищо не очаквам, каквото преценят, ако преценят. За първото дадоха някакви пари за количка и кошара, недостатъчно, ние си доплатихме и пратихме снимки да видят какво сме взели. Взеха и някои дрешки. Сега за второто са взели 4-5 комплекта дрешки, аз казах, че всичко си имаме. От тези комплекти реално ми харесват 1-2, останалите просто ще ги прибера. По принцип и по-нататък да ви дадат пари винаги има какво да се купи, не е така, че всичко е вече взето, нуждите се променят - все ще имате нужда от столче за кола, стол за хранене дрешки като порастват, други играчки и т.н. и т.н.

Аз пък това с даването на пари не го разбирам. Решила съм да имам дете и не очаквам никой да ми купи количка или кошара. Купила съм си всичко. Предпочитам родителите ни да си похарчат за тях тези пари, ние работим и трябва на тях да помагаме, не те на нас.

Абсолютно на същия принцип живеем и ние. ✌🏻

И ние не разчитахме на никой, затова и дълго отлагахме детето, докато можем да го осигурим  и имаме жилище и бях приятно изненадана от финансовата инжекция, която ни дадоха. Не мисля, че трябва ние да им помагаме, все пак сме младо семейство със своите разходи. Много пъти се е налагало да помагаме на едната рода и то с прилични суми за ремонти, кредити, лекари и т.н. и честно казано ми писна. Направо като чуя за някой нов разход и ми става лошо, защото техните разходи ще лишат нас от нещо. Все пак всеки да си прави сметка.
Иначе им слушах глупостите на всички роднини дълго време: Не мислите ли за дете, няма ли да ме правите баба, каква е целта на Вашто посещение (все едно трябва да се видим, защото съм бременна). Даваш много зор за внуче и не виждам нищо нередно, това е най-нормалното нещо да искаш да му купиш нещо, все пак имаш 9 месеца да се подготвиш и за мен е излагация да не му вземеш.

При нас и на двамата родителите даваха много зор за "първото внуче", сеекърите обещаваха колички, легла, всичко от тях като съобщихме..... а до момента (36+4 г.с) - НИЩО, даже и дума не обелиха, а знаеха кога обикаляхме да гледаме и избираме. Свекърва ми купила 2 ромпъра, плюшени, за 6 МЕСЕЧНО! Еми, извинявай, ама етикет не виждаш ли, не можеш ли да прецениш че тия плюшени ромпъри за 6 месечно не стават, защото ще е август месец! Моите родители от друга страна настояха за количката, но вече си я бяхмв купили, и майка ми ни взе всички други по-дребни неща - хигиенни комплекти, хавлии за бебето, дрешки, спални комплекти, обиколници. Всъщност доста от нещата, от списъка които направих и пратих на всички и казах - ако искате нещо да взимате - от тук.... А не исках моите родители много да ги натоварвам, защото общо взето ни дадоха ужасно много пари за пълния ремонт на жилището ни и не ми се струваше редно. Нещо свекърите за момента седят мноооооого настрана. А бабата на ММ приготвила едни "обички", пазела ги от 70-та година, но нямала внучки...... А дали искам да пробивам ушите на детето, дали "обичките" ще създават удобство на майката и бебетп... няма значение... обеци.....Малко вече ми писва, и си искам бебчето да си гушна

Мнения най-различни ще има,то е ясно...
Но ми прави впечатление, че родителите от женската страна винаги са по-съобразителни и помагащи. Тук не става въпрос,че очакваме някой да ни купи количка или кошара и едва ли не ако не ги купи бебето ще остане без...Много хора казват,че внучетата били по-мили дори от децата ти. И някакси да нямаш желание да му вземеш нищичко е странно.🤷‍♀️
Един ден и нашия ред ще дойде да чакаме внучета и аз имах в предвид, че  определено бихме им помогнали с  пари,независимо дали взимат големи заплати и са купили всичко.А те да си ги ползват за каквото решат.

Barely_ Mama, не ги сравнявай, едните родители винаги са по-отдадени от другите, включват се повече и т.н., но такъв е живота, не ги съди, иначе на приказки всички роднини винаги са много щедри , затова човек най-добре на себе си да разчита и да не се впечатлява и разчита на приказки. Ако им е първо внуче е възможно да не знаят/да не са съобразили размера. Просто ги брибираш и толкова, ако по-нататък продължат да купуват дрехи, несъответстващи на размера/сезона може да им споменеш за номерация/тип и т.н., но е възможно и да не обърнат внимание от първия път. Не си заслужава според мен за едни ромпърчета да се ядосваш От бабата всъщност не е лош жеста, това има, това дава, сигурно е възрастна жената, за нея това си е голяма работа. Не е задължително да ги ползвате, кажи че сега им слагат обички късно като тръгнат на училище, а ако са златни можеш да ги продадеш и да вземеш нещо по-подходящо пък после ще й обясните, ако изобщо пита.

Никои не исках да ми помага с първото дете. Майка ми беше болна и не можеше. Една камара жени бяха у дома на изписване. Всяка дава различни идеи и предлижения. Като си тръгнаха всичко се нареди. Аз, таткото и бебчето се оправихме. За няколмо дни си влязохме в ритъм. А и ако чакам някои да свърши нещо вмето мен накрая аз пак няма да го умея. И сега не искам никои да ми се бърка.
За парите от никого нищо не искам. Ако решат да дадат ок. Събирам ги на детето. Случвало се е само два пъти да взимам от тези пари, но е била покупка за него. Иначе казвам на роднините, че съм купила нещо с техните пари, но реално са от нашите. Все пак на хората им става приятно, като им кажеш, че си купил нещо с парите им. Или пратя снимка на детето с дрехите, които са купили. Дори и да е било само за снимката.
За маникюра мисля скоро да си махам гел лака. Толкова за 2,3 седмици няма да умра без него. По принцип зная, че се ползва показалеца.
За заглавие на темата:
Щъркелите март се върнаха и на всяка майка бебе те донесоха.
Март дойде и вместо с мартеници ние със званието "Мама" ще се кичим.

Аз съм споменавала, но Андрей, като се роди моите родители вече бяха починали.. За щастие се обичаме със свекърите(може би защото не живеем заедно) има дразнения от време на време, но работата е в комуникацията и когато се налага и по мъничко лицемерие(поне според мен) те хората искаха да идват да помагат да купуват... Ние не искахме нищо съответно, каквото са дали, като пари винаги съм събирала от всички поводи и роднини, не съм похарчила една стотинка от парите на детето и съответно, на всеки няколко хиляди, които се събираха му купуваме инвестиционно злато(за мен е най доброто, което мога да направя) защото все ще имаме пари за дрехи, столчета, играчки, а тези парички са си негови, на него дадени, като порастне може да нямаме толкова и да му послужат за образование, за собствен дом реално златото няма да падне, със сигурност след 20 години ще са се увеличили... Както и да е отплеснах се...
На кратко края на първата седмица от както сме вкъщи с бебето ще ги поканя свекърите, освен ако не подрани нещо раждането, както си мечтая и да се наложи ако съм в болница на рождения ден на сина ми да дойдат... Не знам едва ли... Толкова се чудя и с неговия рожден ден какво да правим той е на 13.03 аз или ще съм в болница или на 15,16 ще съм... Детето иска детски кът приятели, аз нямам сила, не искам и да се показвам като кит.... Не искам и хора много около нас, от друга страна не е удачно да го лишаваме от празник.... До сега все хубави празници е изкарвал и изведнъж заради бебето да го лишаваме... Не става... Още не зная

Ние средства не сме казвали, че очакваме от роднини 🙂 Финансово независими сме с ММ и по отделно и заедно ( дай Боже все да сме така) Просто семействата ни са такива, че имат си за тях достатъчно( все още всички са млади и си работят) и все гледат да подадат, колкото и да сме големи -все сме им деца и ние ги отделяме за бебчо, по-нататък ако нещо дотрябва да си му купим от тях. Така те са доволни, че са “подали нещичко на внучето” и всички са щастливи 😊