Много далечна асоциация, преди 100 години явно съм го чела. Том Робинс?
- Публикувана: 28 ян. 2022, 17:07 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2024, 11:45 ч.
Познай коя е книгата - тема 17
Много далечна асоциация, преди 100 години явно съм го чела. Том Робинс?
Том Робинс е - "Бърни Кълвача" изд. 1993, преиздадена със заглавие "Натюрморт с кълвач" през 2011 г.
Tortilla Flat, ти си.
Обърнах се. При това се блъснах в един дебел, нисък човек.
- Ах! - казах гневно.
- Отваряйте си очите, вонящ сламен вързоп! - излая дебеланът.
Вторачих се в него.
- Какво, не ви ли се е случвало често да виждате хора? - продължаваше да джафка той.
Това ми беше добре дошло.
- Хора да - казах аз,- но още не бях виждал да се разхождат бирени бурета.
Дебелият не се замисли дори за секунда. Той спря и се изпъчи.
- Знаете ли какво? - изръмжа.- Идете в зоологическата градина. Сънливите кенгура няма какво
да търсят по улиците.
Схванах, че имам работа с човек, който разполага с много и първокласни ругатни. Държах,
въпреки цялата си угнетеност, да изляза от сблъсъка с чест.
- Върви си по пътя, душевноболно недоносче! - казах аз и вдигнах ръка за благословия.
Той не обърна внимание на предложението ми.
- Трябва да ти инжектират бетон в мозъка сбръчкана маймуно - излая той.
Отвърнах му с едно "декадент с плоски ходила". Той ме нарече проскубано какаду, а аз него -
безработен мияч в морга.
Тогава той, вече с известен респект, ме определи като болна от рак кравешка глава, за да сложа
най-сетне край, аз го нарекох подвижно гробище за бифтеци.
Лицето му изведнъж се проясни.
- Гробище за бифтеци е добре казано! - рече той - Не го знаех. Ще влезе в моя репертоар! Довиждане...
- Мъжът повдигна леко шапката си и ние се разделихме изпълнени с взаимно уважение.
- Ах! - казах гневно.
- Отваряйте си очите, вонящ сламен вързоп! - излая дебеланът.
Вторачих се в него.
- Какво, не ви ли се е случвало често да виждате хора? - продължаваше да джафка той.
Това ми беше добре дошло.
- Хора да - казах аз,- но още не бях виждал да се разхождат бирени бурета.
Дебелият не се замисли дори за секунда. Той спря и се изпъчи.
- Знаете ли какво? - изръмжа.- Идете в зоологическата градина. Сънливите кенгура няма какво
да търсят по улиците.
Схванах, че имам работа с човек, който разполага с много и първокласни ругатни. Държах,
въпреки цялата си угнетеност, да изляза от сблъсъка с чест.
- Върви си по пътя, душевноболно недоносче! - казах аз и вдигнах ръка за благословия.
Той не обърна внимание на предложението ми.
- Трябва да ти инжектират бетон в мозъка сбръчкана маймуно - излая той.
Отвърнах му с едно "декадент с плоски ходила". Той ме нарече проскубано какаду, а аз него -
безработен мияч в морга.
Тогава той, вече с известен респект, ме определи като болна от рак кравешка глава, за да сложа
най-сетне край, аз го нарекох подвижно гробище за бифтеци.
Лицето му изведнъж се проясни.
- Гробище за бифтеци е добре казано! - рече той - Не го знаех. Ще влезе в моя репертоар! Довиждане...
- Мъжът повдигна леко шапката си и ние се разделихме изпълнени с взаимно уважение.
Много отдавна четена - "Трима другари" на Ремарк , мисля
