Познай коя е книгата - тема 17

Авторката е написала " Птиците умират сами" и доста романи за римската империя ли?

Точно така

Не зная коя е книгата, но ще я прочета. Очаквам някой да познае. Харесвам Колийн Маккълоу, но съм се ограничила до Древен Рим.

Книгата  е "Лавина от убийства", поредицата е за Кармайн Делмонико.
Алекс, ти позна авторката -ако имаш желание пусни нова загадка.

Понеже никой не пуска нова загадка да се опитам аз да раздвижа темата Надявам се е позволено. От книгата, която чета в момента.

"Имало едно време момиченце, което се страхувало от мрака
Глупава работа и дори то си го знаело. В мрака няма нищо, способно да те нарани, което да го няма и на светло. Просто тогава не виждаш опасността. Може би именно това мразеше тя, тази слепота и безпомощност. Вечно безпомощна.
Но в тъмното всичко се влошава, нали? Хората винаги са по-откровени, когато никой не ги вижда.
На светло майка ѝ само въздишаше и подсмърчаше тъжно, примигваше, за да прогони сълзите, но в тъмното риданията и оживяваха, бягаха от спалнята ѝ и с течението се криеха по ъглите на къщата, където виеха на всеослушание. Понякога след тях се промъкваха и писъците, но дори в тъмното майка ѝ рядко се осмеляваше да даде свобода на страха и..."

След представена тук загадка изчетох всичко, което намерих от авторката на новата загадка. Много увлекателно пише, препоръчвам я на почитателите на жанра.

Пускам нов цитат от моята книга
Dahlia, щом си познала книгата, ако искаш пусни нова загадка. Току-виж потръгне темата.

"Изтървавам чантата си и вече държа пистолета в ръка, изпънала показалец покрай предпазителя, преди дори да осъзная какво става. На ярката светлина на лампата ясно се вижда, че на люлката на верандата отпред стои човек. С насочен към земята пистолет се прокрадвам покрай Шевон, за да видя през перилата какво точно ме чака. Когато очите ми най-сетне се приспособяват, за малко да изтърва пистолета.
- Madre de Dios', на верандата ми седи дете и то е цялото в кръв!"

Книгата, от чиито страници е цитатът, е трета от поредицата, издадена през 2018 г.

Какво съвпадение, точно вчера започнах книгата- Лятото на ангелите на Дот Хътчинс.
Dahlia, пусни ти нова загадка защото позна първа книгата.

Bruja, точно така! Това е книгата! Пусни нова загадка. Може би щом Dahlia не назова книгата дава шанс на някой друг

"Нещото, което подскачаше към него по посипания със стъкла под, беше жаба, но едновременно с това не беше жаба. Черно-зеленото му тяло беше прекалено голямо, прекалено буцесто. Златисто-черните му очи бяха изскочили като невероятни яйца. Щръкнали напред от устата й, сякаш откопчали долната й челюст, напираха цял букет огромни зъби, остри като игли.
Жабата дебело изкряка и направи голям скок към Джон, сякаш беше на пружини. Зад нея през прозореца падаха още жаби. Онези, които бяха паднали на пода, или бяха умрели веднага, или бяха осакатени, но още много — още прекалено много — използваха пердетата като предпазна мрежа и се стоварваха на пода невредими."

"Дъждовен сезон" - Стивън Кинг
bruja, Li77le Devil а "Градината на пеперудите" прочетохте ли? На същата авторка - ако не сте - препоръчвам я

Прочетох ги първите две, втората не ми хареса толкова.
Отговорът е верен, любим разказ, аз изпитвам ужасна погнуса от жаби и този Дъждовен сезон за мен е като сбъднат кошмар.

Dahlia, да, прочетох и двете предходни книги. "Градината на пеперудите"  е една от любимите ми от жанра. Препоръчвала съм на приятелки, които също останаха очаровани. "Майските рози" почти ме отказа от поредицата. Сигурно 2-3 пъти я започвах и се отказвах. Накрая я прочетох "по диагонал"...през ред, през страница

За да не е съвсем спам Не съм чела разказът на Кинг. От него съм чела само "Стая 1408".

Очаквам с нетърпение следващата загадка
Рядко познавам, но темата е прекрасна и полезна.

Li77le Devil, да се поправиш (шегувам се) - "стария" Кинг е моят най-любим автор. За съжаление напоследък не е така - чета всичко негово, но вече не е същото.
Нова загадка:
         "Той се наведе и почна да изучава внимателно дръжката и чух как изръмжа от задоволство. После много предпазливо стисна с двете си ръце под дръжката и издърпа острието от раната. Като продължаваше да държи кинжала така, че да не докосва дръжката, той го пъхна в една широка порцеланова купа, която украсяваше поставката на камината.
— Да — каза инспекторът, като кимна към кинжала. — Наистина художествено изделие. Сигурно тия неща са рядкост.
Беше наистина красив предмет. Тясно острие, което се стесняваше още повече към върха, дръжката от сложна метална плетеница с интересна и грижлива изработка. Той докосна предпазливо острието с пръст, за да опита остротата му, и направи почтителна гримаса.
— Ей че острие, дявол да го вземе! — възкликна той. — Дори дете би могло лесно да го забие в човек… както би разрязало масло. Опасно е да имаш около себе си такава играчка.
— Може ли сега да прегледам трупа, както се полага? — запитах аз.
Инспекторът кимна.
— Добре.
Направих щателен преглед.
— Е! — каза инспекторът, когато свърших.
— Няма да ви затруднявам с технически термини — заговорих аз. — Ще ги оставим за дознанието. Ударът е бил нанесен от деснорък човек, застанал зад жертвата, и смъртта трябва да е настъпила моментално. От израза на лицето на мъртвеца заключавам, че ударът е бил съвсем неочакван. Сигурно е умрял, без да знае кой е бил нападателят му."

Миналия месец препрочитах някои неща на Агата Кристи. "Алиби" или, ако не се лъжа другото име беше "Убийството на Роджър Акройд"