Раждане във II САГБАЛ Шейново (5 тема)

Момичета, някоя от вас правила ли е консултация с анестезиолог в Шейново предварително, а не непосредствено преди раждане? Звънях в болницата, но ми казаха, че не предлагат такава опция, въпреки че го има като услуга в ценоразписа им ..

Момичета как се процедира ако раждането е без екип, но трябва да е планувано? АГ следящ не изражда, той ли определя кога да бъде.. в Шейново ще се ходи на тонове иначе на тях  им казвам и просто в този ден който екип е ли провежда раждането? Ще е с акушерка сигурно само и с нея ще си имаме уговорка.

Недоволна съм от анестезиолога, който ми се падна на операцията. Акушерката ми беше казала как да седна на операционната маса, бяхме само аз и тя в операционната в началото и изведнъж усетих нещо студено по гърба си и подскочих, анестезиолога без да усетя, че е влезнал и е зад мен, започнал да ми дезинфекцира гърба без да обели и една дума, даже и един звук да издаде, че да предупреди. След това отново без да каже нищо ми заби иглата за спиналната упойка и аз отново подскочих, защото не очаквах. Въобще не говореше този човек, а навсякъде казват колко е важно анестезиолога да е добър и да говори и да вдъхва увереност на пациента. Спиналната упойка не подейства, може би заради моите реакции, които нямаше да бъдат такива, ако този човек говореше. Наложи се да ми поставят пълна упойка и набързо ме приспаха, а така добре ме беше упоил, че се събудих чак вечерта, няколко часа след операцията. Начинът по който протече операцията ми нанесе сериозна психическа травма, в момента съм в сериозна депресия, защото не успях да преживея раждането, не си видях детето, първите 10 часа даже не знаех добре ли е, как изглежда и добре че беше доктор Вецев до ми изпрати снимки и акушерката, на която не запомних името да ми каже, че е добре и че доктора бързо го е извадил, за да не достигне до него нищо от упойките. И другото момиче в реанимацията с мен ми разказваше колко много е плакал като са го извадили. Всичко което знам за раждането си е от разкази на други хора, не го преживях, а можеше ако анестезиолога говореше. Ужасно е да не преживееш раждането, само хора в подобна ситуация биха ме разбрали. За следващо раждане, което няма да е спешно секцио като сега, изрично ще искам да се планира в ден, в който не е този човек на смяна.

Я да чуем името на анестезиолога....

Нямам никаква идея, знам как изглежда, никога няма да го забравя и доктора му знае името, така че от него ще го разбера. Видя ли, че той е на смяна, на операционната маса не лягам. Това беше най-чаканият миг и накрая не го преживях, защото някой не може да говори и да казва какво прави и кога ще слага упойката, какво ще усетя и така малко да подготвя. Може попринцип да обяснява, а при мен да не му се е занимавало толкова, защото беше спешно секцио уикенда. И момичето, с което бяхме заедно в реанимацията и на което бяха правили операция преди моята, каза че при нея е било същото и пак така е мълчал, но за щастие при нея спиналната е поставена както трябва и е подействала.

Това е ужасно и съжалявам за преживяното!!
Наистина ме плаши.. това е с избор на екип (все пак сте родили с Вецев) или? Започнах и аз да се следя с Вецев, но ако той си работи с този анестезиолог няма да искам да раждам там. Ще сме много благодарни ако споделите името му тук, когато разберете.

Избор на екип, означава само, че избираш доктора. Анестезиолога и всички останали бяха тези, които са били в момента на смяна, а не конкретни избрани от Вецев. Не мисля, че е възможно да избереш анестезиолог или пък доктора да го избере(за това не съм сигурна при планирано секцио може и да е възможно, но моето беше по спешност), а който е на смяна, той ще е. От доктора съм много доволна, той буквално ни спаси с бебето, така че няма да сгрешите с него. Можеше да не сме живи днес, ако не беше видял каква е ситуацията при мен и факта, че толкова бързо е извадил бебето, за да не достигне упойката до него, ме кара да съм му благодарна завинаги. Просто най-добрият доктор е той и винаги ще съм на това мнение. Мога да разкажа повече какъв беше проблема при мен, но да не плаша бъдещите мами, а и не се случва често това.

Ще споделиш ли цялата история?
Която я е страх да не чете

При мен и момичето след мен беше един възрастен анестезиолог, не му помня името. Поне мен ме хвана упойката и всичко протече просто идеално, но следващото момиче така изстрада, че никога няма да я забравя. Не я е хванала упойката, после й сложил и пълна, но май пак без успех... Преживя страхотни болки, не можа да изживее раждането както трябва. От гривната на ръката си разбра колко й тежи бебето, кога се е родило. Много се притеснихме за нея, много преживя.

И при моето раждане се получи нещо такова преди година и половина. Анестезиологът само помня, че беше с очила на средна възраст. Не съм усетила болка от поставянето, но очевидно не я постави добре и усещах как ме режат, след което набързо ме приспаха и извадиха бебето. Събудиха ме иначе още на операционната маса, но вече бяха извели детето. И аз се чувствах по същия начин, но с времето го преживях, сега, към настоящия момент имам толкова грижи по детето, че неща като "лоша майка", изпуснат първи плач и въобще всичко, свързано с раждането, не ме вълнуват. Майчинството започва след това и ще го осъзнаеш по-късно, но определено трябва време. Всичко е станало така, както е трябвало да стане, не можеш да го промениш, не можеш да видиш как е изглеждало детето веднага след като са го извадили, не си му чула първия плач и тн, но не това е важното. Предстоят много съществени тревоги покрай малкия човек и ако се депресираш и обвиняваш, само ще навредиш на двама ви. Детето има нужда от спокойна майка, затова те съветвам да преработиш тази ситуация и да се концентрираш на хубавите неща. Здрави сте и двамата!

А за анестезиолога... след като ме събуди ми каза, че било излишно да ме приспива и едва ли не съм се  правела, че ме боли 🙃 но това е. Както казах веднага се събудих, обаче спиналната упойка започна да ми действа няколко часа след като ме събудиха и даже сестрите се смееха, че чак сега ме е хванала, понеже краката ми бяха на кашкавал 🙂 В моят случай ще съм благодарна винаги на сестрата, която още като ме събудиха в операционната ми каза Айде мамче, ставай, имаш здраво хубаво бебче, и ми каза размерите. След това, извън протокола ми го донесе да го видя в реанимацията, изглежда й стана жал за мен и създалата се ситуация.

Кога родихте? Звучи точно като това, което стана при мен. Като започнах да се събуждам, но още не фокусирах добре, веднага започнах да търся гривната на ръката си. Питах акушерката за снимки и ми каза, че попринцип правят, но заради ситуацията при мен е трябвало да действат бързо и всички са били заети и не е имало кой да го снима.

Иначе при мен въобще не подейства спиналната, през цялото време съм си местела краката, даже като съм била заспала съм викала и ритала. Много се радвам на бебето си и съм благодарна на доктора, гледам да преживея какво се случи, но още ми е трудно, все пак това са пропуснати моменти, които не могат да се върнат и повторят. Но с всяка усмивка, гукане и всяко ново нещо, което детенцето ми прави, усещам, че и аз ставам все по-добре, но първите дни бях развалина и плачех постоянно, бебето ми плачеше и аз с него.

На 5 януари беше това, но на нея и бяха снимали бебето и поне си го видя.

Дали някой знае случай кои дни д-р Вецев е дежурен в Шейново?

Понеделник НО не съм сигурна!
Съфорумка ми го е казвала

Аз идният понеделник имам час преди обяд в поликлиника България при него, а в ранните следобедни часове мисля, че е във Феникс. Поне така го чух да казва веднъж след НГ - че само в понеделник щял да ходи там. Приятелка беше извикал един вторник в Шейново за преглед.