Как той ви изненада?

Денят, в който ми забрави рожденият ден. Вярвай ми помня го и до днес. Такава романтика беше, че дълго време не се говорихме.

Няма романтика, но неочакваното винаги е изненада.

Може би се очаква описание на среща със свещи и розови листенца, но на мен ми е много романтично, когато сутрин сляза и видя, че е изчистил и моята кола, преди да тръгне

И на мен ежедневните битови жестове са ми романтични, а не рози и балони.
Да стане преди мен да ми приготви закуската, да ми направи масаж, да търпи стоически да се мотая 3 ч. в мола, да ми направи чай за кашлицата, да става само той нощем за децата, да запомни какво съм харесала и да ми го купи, да се разхождаме по улиците с часове ръка за ръка. И така почти 30 г.
И романтика е имало, но не ми е така запомняща се.

И аз съм с усещането за специална и за грижа към мен, в ежедневието. Заредената машина за кафе сутрин, помощта в делника или в домакинството са ми доста по-ценни и ме карат да усещам вниманието му.
Една негова постъпка помня на мой рожден ден в делничен ден: имам рожден ден лятото, работя в университет и в обедната почивка всички сме на двора. Моето момче е моторист, появи се с огромен букет по обяд и шлем под ръка Получих още поздрави и за рождения си ден, и за мъжа до мен.
После беше носил на мотора една градинска роза, кара бавно, а тя стърчи отзад, той гледа да в докара с всичките листенца по цветовете.
Тогава той събрал овации от всички по пътя
Много е скопосен и ми направи най-хубавите кашпи за градината и ремонт както аз исках, и така ...

Не обичам романтични жестове. Не обичам дори цветя да ми се подаряват. Не го намирам за знак за любов. Най-доброто доказателство е, ако ти дава дистанционното за телевизора....

Всеки път, когато се засиля да правя нещо и установя, че е вече свършено от него, демонстрира че ме щади. Когато пита,, искаш ли да ти сготвя нещо специално,, като ме пита за разни неща и ме обгрижва. Аз се лекувам с една масажна техника. Той не знае точно как се прави. Въздейства се на крака и ръце. Тия дни кръста ме закова толкова яко че не можех до тоалетна да ида. Него пък го боли ръката следствие на тежки тренировки. Знае че трябва да ми отключи нерва въздействайки на крака но не се сеща как. Ма седна и започна да върти, натиска, дърпа.. То, набара ли точките болката е ужасна. Обясних каде трябва и как, казах му че ще ми е много кофти и болезнено и ще се дърпам но въпреки това да продължи. Беше ми хем смешно, хем болеше. Завалията, като опули едни очи... Щеше да ревне. Свърши ми работа де, зави ме, изми той чиниите, направи вечеря, направи ми чай, даде ми книга... Наблюдаваше ме. След час се изправих, попита ме,, Как си любов моя? Беше ми 85%по-добре,прегърна ме и така... В начина, по който се действа, романтиката е като естествен спътник на действията, някой път го виждам, че е отворил моя снимка и просто и се любува.. Не обичам късани цветя и скъпи подаръци, свещи и такива неща. Оценям старанието му да ми подготвя изнената 2месеца преди рожденния ден. Някой път просто вади един хубав шоколад от джоба си и ме целува. Макар той да е против такива храни, но знае че аз обожавам.. Иска ми се да дам пример с нещо, но е трудно за мен и е лично. Нещо, което никога няма да забравя. Не е свързано с мен но станах свидетел на това. Обаче беше уааауууу. Може би ще го напиша.

Чашата кафе, която ме чака всяка сутрин вече 10 години...
Неделните палачинки...
Грижите за децата...
Грижите за дома...
Чувството му за хумор...
Спокойствието му дори в много тежки моменти...
И много, много други примери мога да дам. Но за мен е много по- важно, че всекидневно ми показва и доказва, че съм обичана и ценена, отколкото еднократен мил жест.

И на мен веднъж ми забрави рождения ден - излиза сутринта, целува ме, пожелава ми "приятен ден" и излиза.
Към 16:00ч ми се обажда с думите: "Пиле, ти май имаше рожден ден?". Казвам му "Имах. И все още имам" 😄
Много ми беше смешно.

Изненада за рождения ми ден.Ние младоженци,още нямахме деца.
Събужда ме посреднощ в 4 ч.сутринта.Приготвил е кафе.
Пием кафе,той мълчи.
След като окончателно се събуждам ,той ми казва набързо да спретна малко багаж....Аз питам какво става...
Оказва се,че заминаваме някъде.Качвам се в колата.Той мълчи и се хили и не казва къде отиваме....Чак като наближихме границата с Гърция разбрах ...

Втората изненада.Пак на рождения ми ден.
Събуждам се от някакъв странен шум в спалнята.
Чувам скимтене..
От голяма кошница ме гледа бебе немска овчарка...

За годишнината от сватбата -аз си мислех,че той е забравил.
Ноо на вратата се звъни.Пристига куриер и ми носи голям букет и в него кутийка с пръстен.
И картичка ,,Не съм забравил,,

Пак за годишнина-котка с котешка къща и аксесоари.

Рожденният ми ден наближава и съм предупредила мъжа ми и дъщеря ми да не купуват живи подаръци.
Защото вече имаме две кучета и котка ,не знам какво може да им скимне...Те двамата заговорничат и много обичат да измислят изненади...

Имаш много романтичен мъж

Изненадва ме с някоя мила дума, та после го мисля цял месец. Уж смята за себе си, че няма дар слово, но такива неща ми казва, че се разтопявам като снежен човек на 20 градуса.
И ме разтапя с това, колко много неща прави за мен. Но не ме изненадва, защото се научих да очаквам такива жестове, а не трябва.
Само като си мисля за него, и ми става топло на душата.

Аз не обичам изненади, не съм и романтична. Изненадите на мъжа на Вероника, ако моят мъж си позволи да ги направи, ще се скараме сериозно. Дребните, ежедневни жестове са това, което ми е важно. Да знам, че винаги е зад гърба ми и ме побутва, ако се разсея.

Същата съм и аз. Но не ми пречи хората да се радват на романтика...

Ще се радвам да зареди миялната, а не да ми купи цветя.

ПС: Изобщо, ама изобщо не обичам изненади, дори и хубави.