Знам си аз, че проклетата глава ме боли от...проклетата глава. Стресът наистина ми е в повече, а не мога да бъда дебил. Това мисля, че не се учи и колкото да си повтарям на думи, че съм дзен, толкова вътрешно се раздробявам. Преди време невроложката ми каза, че сама съм си лечителят, просто трябва да приема, че не всичко мога да контролирам или предотвратя, Нещата ще се случват или няма с, или без моите тревоги... Просто ми е трудно, а в наше село психотерапевт нема, има само психиатър, но слава на Исус, към този момент не съм тръгнала още по улиците с шлем от алуминиево фолио, за да мога да прихващам по-ясно сигналите от кораба майка.Иначе вие сте част от моята благотворна терапия! Понякога ми се ще да изключа, че не сме затворена, поверителна група и да се изповядам и да ми олекне, но после се сещам, че ще шашна балконя и ще изпопада

ГУШ!
Че даже е хубаво! 