Объркана съм..

Аз съм филолог. завършила съм много отдавна, скоро ще стана на 58 години. Доволна съм от професията дава възможности. Бях учител, но се наложи да сменя попрището, сега съм копирайтър. И на двете места има възможности, които зависят от личните качества, не само от образованието, то помага, но не отваря автоматично вратите.
Синът ми се занимава с езици и това се оказа от голяма полза при него. Завърши икономика, но ако не бяха езиците, нямаше да има тези възможности. На практика работи с тях.

Учи това, което те влече и ти е интересно, не това, което някой ти е казал, че е печелившо. Повечето успешни в професията си хора даже не са завършили това, което работят.

Що се отнася до възможностите на чужбина, направо се чудя, че тази мантра за червения килим, който ще ти постелят като вземеш диплома от някой световно неизвестен университет там, още върви. Племеника и приятелката му завършиха в Англия. Той желаната от теб специалност, тя много нашумяла и модерна сега. Той беше среден студент, тя с най-висок успех от випуска, продължи магистратура в друга държава и пак с най-висок успех. Никъде не успя да пробие, няма опит. Сега са тук, тя е без работа и все нещо доучва или стаж събира. Той се занимава с хобито си  и издържа и двамата. Много добре се справя. Слушай себе си ,не другите.

Здравей! Аз съм завършила Журналистика в СУ и това беше детската ми мечта. Също като теб бях доста вдъхновена ученичка и учех с удоволствие.

Проблемът е, че българските университети са изключително изостанали, особено СУ, особено ФЖМК и особено в технологиите. Учили сме по учебници, писани преди да се родим. Обясняваха ни как се режат ленти, снимали сме и на касетки. Пълен срам (не съм завършила особено отдавна, преди няколко години).
Да кажем, че ще можеш и сама да правиш монтажи дигитално и да снимаш кадри. Но самото образование за мен не беше това, което очаквах. Преподаватели, като навсякъде, има читави, има и кофти такива, но практическите задачи сякаш нямат нищо общо с теорията, която се изучава. Завършваш и не си подготвен нито във вестник да работиш, нито в радио, нито в телевизия.
Отиваш на стаж в медия и те гледат все едно утре ще им вземеш хляба. Като цяло трябва да се ориентираш рано със стажовете и работата, което не е лесно, но силно го препоръчвам, защото ако на 24 излезеш от университета с диплома ще се чудиш на къде да тръгнеш.

За съжаление заплащането не е добро, ако си склонна да работиш известно врмее за малко пари и имаш подкрепа или друг доход - ок.

Някои медии са силно повлияни от властта и директно ти се дават насоки кое как да представяш - иначе изхвърчаш.

Карала съм стажове и съм работила 2 г на непълен ден, докато учех. В псоледната година ми писна да мизерствам и започнах да работя в друг сектор, където градя кариера до днес.

Мисли какво ти се прави и какво ти се работи, но знай, че в тази професия разочарованието е огромно понякога.

Иначе плюс беше прекрасните колеги, които имах, студентския живот и някои преподаватели. Случих на прекрасни колеги, умни, образовани и доста капацитетни, за което съм страшно благодарна.

С Българска филология може да работиш и в медия, издателство и като учител. За първите две не съм много запозната с реализацията, но смятам, че наистина е трудна. Иначе голяма част от журналистите са завършили именно това.

Благодаря за отговора. Ще продължавам да чета и да се интересувам, надявам се ще разбера какво наистина искам.

Здравейте! Благодаря за информацията. От това се и боя, че ще бъда принудена да търся реализация в сфера, различна от тази, на която съм посветила студентските си години.

То не е страшно. Въпросът е дали има смисъл да учиш нещо, което не носи кой знае каква реализация. Поне в тази специалност е много спорно колко ще си реализиран и колко компромиси си склонен да правиш.

Аз си харесвах професията, специалността, но харесвам и това, което правя в момента. Не съжалявам, че се преквалифицирах. Уча ежедневно нови неща, имам добър доход и съм доволна от се е си. Но и това, което правя в момента не е за всеки.

Няма универсална рецепта!

Здравейте!
Започвам отзад напред, относно темата за емигриране в чужбина. Ще го кажа в прав текст - не го правете, защото бързо ще ви се наложи да се върнете обратно, ако изобщо този момент не е настъпил още преди да сте отишли в чужбина (което е по-вероятния сценарий). Моят баща е икономист, при това доста добър, това го казвам за да знаете, че не говоря празни приказки. Икономическото положение на страните в Европа е доста лошо, почти всички са изключително задлъжнели с външен дълг на нива, на които практически не може да бъде обслужван. Не става въпрос само за Гърция, а и за останалите страни от ЕС. Бихте попитали - "какъв е проблема?". Проблемът е доста сериозен - наближава моментът, когато цялата тази задлъжнялост ще даде резултатите, които са определени от икономическите закони. За да бъдат изплащани дълговете, трябва да бъдат жестоко увеличени данъците и при това намалени заплатите и закрити много работни места. При този вариант е очевидно, че нямате работа в чужбина, и не само това - българите ще са принудени да се върнат, защото естествено, ще са първите съкратени... А ако политиците решат да предприемат друг начин на действие, резултатът от него ще е убийствена инфлация, която напрактика ще намали покупателната способност в пъти. Заплатите може да се увеличат 10 пъти да кажем, но цените на стоките и услугите ще се увеличат 20-30 пъти, което значи намаляване на покупателната способност 2-3 пъти (тоест с вашата заплата вече ще можете да купите 2-3 пъти по-малко стоки и услуги отколкото преди инфлацията, и това е най-оптимистичния вариант). Тази инфлация ще се причини от факта, че за да покрият огромните дългове, правителствата ще задължат Централните банки да печатат пари и изкуствено да субсидират правителствата за да може да се покрият дълговете. Обаче, от печатането на пари (с икономически термин - кредитната експанзия), се създава инфлация. И колкото повече пари се печатат, толкова повече търсенето се увеличава, и съответно толкова повече цените се вдигат. Така че, за да обобщя - повечето европейски страни са в тази дългова спирала, от която няма измъкване. Германия например са сравнително добре по този показател, защото са само с 60% дълг от БВП, но тъй като са част от еврозоната, те също ще пострадат, понеже като част от еврозоната, на тях ще им се наложи да субсидират задлъжнелите страни, затова вече и те са в тази дългова спирала. При това положение - не виждам каква работа имате в чужбина. За сравнение - България не е част (засега) от този икономически балон, тъй като има само 20% дълг от БВП, което е изключително малка задлъжнялост и също така не сме част от еврозоната, съответно няма да ни се налага да плащаме дълговете на затъналите държави. Съветът ми е - останете в България, защото икономическото бъдеще на европейските страни изобщо не е розово, меко казано. И също така се надявайте да не влезем в еврозоната:) Дотук с икономическата част, мисля че стана ясно посланието. Доста дълго се получи, но реших че е добре да се аргументирам обстойно, предвид факта че излагам теза, която са много малко хората, която я поддържат (повечето са като баща ви - юруш към Европа:) )

Относно частта с избора на специалност - ще бъда доста по-кратък. При избора си се ръководете само от това коя специалност ви харесва най-много, коя ви е най-близка, и коя ще ви доставя истинско удоволствие да я учите и да я практикувате. Не мислете толкова за заплащането, тъй като не сте в състояние да го предвидите още от сега. Заплащането зависи от търсенето и предлагането, а тези неща се променят доста динамично, особено в следващите години тази промяна ще се засили, отново по икономически причини. Важно е да работите нещо, което ви доставя удоволствие, според мен е пълна мъка и мазохизъм да практикуваш професия, която не ти харесва, само заради високото заплащане. Това буквално ти скапва живота, няма значение колко пари вземаш. И пак ще повторя - заплащането не можеш да го знаеш от сега, какво ще бъде след 7-10 години. Ако сега нещо се търси много и затова е добре платено, това изобщо не значи, че ще се търси толкова и след 10 години и съответно ще бъде също толкова добре платено, и обратното също важи. Така че, избирайте според характера си и качествата си, без да мислите за финансовата част. Разгледайте всички специалности от сайтовете на университетите, и ще разберете кое е вашето призвание, ако просто се абстрахирате от идеята "колко пари ще вземам после" - като човек, разбиращ от икономика ви го казвам - безсмислени са тези разсъждения:)

Моят съвет е да вземеш онова решение, за което в момента чувстваш, че няма да съжаляваш в последствие. Може и да сгрешиш. Но поне и решението, и евентуалната грешка, ще са твои, не на друг. Ако вземеш решение под давление и то се окаже грешно за теб освен, че винаги ще изпитваш чувството, че живееш чужд живот, е вероятно това да се отрази на отношенията ти с оказалия давлението... а това при никое положение не е добро.

А като практически съвет - ако чуденката ти е между журналистика и педагогика, замисли се и за българска филология като вариант. С допълнение педагогика. С българска филология Е възможно да работиш като журналист, ако имаш късмет да намериш подходяща работа - като безплатен стажант вероятно също биха те взели, ако намериш къде, по време на следването - но имаш и резервен вариант учител по БЕЛ, не начален учител. По-добро е в чисто финансов аспект. А и за трите неща на входа е оценка по БЕЛ...

България се присъединява към еврозоната от 1ви Януари 2024, така че тези проблеми ще дойдат и тук.

Също нещо важно за близкото бъдеще - досега имаше рекорден брой позиции в чужди фирми и IT сектора, но да не забравяме, че основната причина всички тези западни фирми да са тук, са евтината работна ръка (предимно заради цената на българския лев).

Като някой, част от този сектор, мога да потвърдя, че при най-малкато финансова спънка такива компании започват да обмислят затваряне и местене, така че най-вероятно голяма част от тези фирми ще затворят офисите си и ще прекратят почти изцяло дейноста си в България. Тогава безработицата и липсата на перспективи ще е наравно с всички най-изстрадали от кризата страни.

Европа, Северна Америка и др. вървят към много тъмни времена за съжаление. Добрият избор ще е някоя много независима страна със собствена валута, която все още е на златен резерв - може би Швейцария?

Да вметна, че решението на държавните икономически проблеми не е непременно печатането на пари.
По въпроса на авторката - моя детска мечта също беше учител, но сега не бих работила това. Журналистиката ми се струва безумно опорочена. Но ти имаш интерес и към двете, затова се присъединявам към съвета да учиш БФ, като за основна специализация съветвам да избереш Журналистика. Специализация за педагог можеш да изкараш винаги.
Другото, което мога да те посъветвам - по мое време (преди 15 години) специалност Славянска филология в СУ беше двойна - БФ плюс филологията на чуждия език. Ако все още е така, съветвам те да кандидатстваш това. Също не знам каква е ротацията на чуждия език - не всяка година се правят потоци за всички езици. Със СФ ще имаш повече възможности - българист, славист, в зависимост от специализацията можеш да си и журналист, учител, можеш да станеш редактор, преводач, копирайтър, да работиш в колцентър с чуждия език, офис-асистент пак с него, да направиш академична кариера и да преподаваш български език на чужденци (вкл.в чужбина)... Възможностите, разбира се, не са безкрайни, но мисля, че и тези, които изброих, са прилични.