Любители на кучета - 126

  • 32 370
  • 757
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: X
Така е, дами. Не се пречупвайте обаче. Ще стане по-зле. Ще се научи, че като лае и става на неговото и тогава няма отърване.
Ако нямате съседи, които да се оплакват, дръжте!  
Ние точно заради съседите сега си сърбаме попарата и излизаме на пръсти.
А клетката е полезна и за по-късно. Хубаво е кучето да си свикне.

# 346
  • Северозапада
  • Мнения: 5 813
Нашето като го взехме му сложихме легълцето в кухнята и там го затваряхме вечер. Даже не помня да е плакал вечерта. Може би си е бил заспал преди да легнем. И явно си свикна като го оставим сам в кухнята да си ляга. Е, правеше пакости, "изяде" няколко ъгъла и стени, пишкаше на пода, разкъсваше пелените, но не е плакал или поне не сме разбрали. Сега в началото на годината бяхме с КВ и след като тръгнахме на работа съседка каза, че го била чула да плаче.

# 347
  • Мнения: 7 397
все едно детето си оставих,
Точно, даже честно казано детето като съм оставяла сякаш не се притеснявах толкова Joy
Ох, и вашето бебе е Роки Heart Eyes

Ще се опитам да издържим някак тази седмица, но другата седмица няма да мога да го оставя. В понеделник и вторник трябва да стои по 10 часа самичко, абсурд ми се струва на този етап.

# 348
  • На земята
  • Мнения: 217
И при нас за половин ден я оставяме сама, детето до обяд е с нея, ама като се приберем са страшни радости.
Аз да си кажа за кастрацията на котката, на мен ми беше много мъчно да я гледам безжизнена, залиташе и искаше да става. Не знам като стане време да кастрираме и Мейси как ще е, направо ми е мъка. Иначе котката се оправи за 2 дена напълно, не са ни давали нищо обезболяващо, а и аз бях толкова шашната, че не знаех къде съм.
Да питам тези, които имат и котка, и куче. При нас продължава войната, котките се обезстрашиха горе-долу, гледам да им давам храна отделно. Но забелязах, че Мейси не дава никой да припари до храна. Дори и тяхната храна е нейна, ръмжи и джафка. Те горките се чудят накъде да бягат. Пробвах да им сложа една до друга, като Мейси оставя нейната си храна и налита на чуждата. Пробвах да й се карам, ма то такава лакомия не съм виждала. А те милите се борят за територия и искат съжителство, ма маймуната не поддава.

# 349
  • София
  • Мнения: 8 637
Бухтичка, значи колкото по-добре се справите тази седмица, толкова по-леко ще му е другата. Нали знаеш, че е много важно като се прибереш да се държиш спокойно, все едно нищо не е станало? Ние това го сгрешихме с Буба и особено сега с хоум офиса, ще имаме да сърбаме попара. Преди си спеше докато ни няма, но пак не обичаше да я оставяме сама и си имаше някакво притеснение, че няма да се върнем... а ако се държиш спокойно на прибиране, казват, че не развиват тази тревога.

За кастрацията е от значение с каква упойка е кучето - нашето беше с газ и като я взехме следобеда, си беше напълно адекватна. От обезболяващите беше малко ошматкана 1-2 дни и после само трябваше да пазим шевовете (и бодито свали маймунката хитра).  Знам, че с инжекционна е по-тежко.

Галски, честит най-хубав празник! Все така красиво и мило семейство да ви виждаме - двукраки и четирикраки! Да расте здрав, любопитен и разумен младият човек!

# 350
  • Мнения: 7 397
Нали знаеш, че е много важно като се прибереш да се държиш спокойно, все едно нищо не е станало? Ние това го сгрешихме с Буба и особено сега с хоум офиса, ще имаме да сърбаме попара.
Как спокойно, да не му се радвам, не мога да си представя? Как е станало при вас?

# 351
  • София
  • Мнения: 8 637
Ами, ние на излизане й казвахме "чао", нагласяхме й одеалце, на което да спи, целувахме я, давахме лакомство... А с прибирането почвахме да си се радваме много екзалтирано (и ние, и тя). И тя, въпреки че беше свикнала да остава сама, всеки път като тръгвахме на работа, тихичко си поплакваше, вместо да го приема за нещо нормално. Буба ни е първо куче, кой да ти се сети, че поведението ни й говори "не знам дали ще се видим пак" и "егати късмета, че се прибрахме при теб". Чак след две години разбрахме, че е било грешка - трябва кученце да свикне, че да излизаш и да те няма е нещо временно, не изчезваш завинаги. А това става като се държиш спокойно на излизане и на прибиране. Така поне казват всички треньори и разбирачи. Сигурно има тук мацки, на които им се е получила тази част от възпитанието.
Ние работим от вкъщи последните две години, а точно в началото на пандемията се преместихме от апартамент в къща. Тоест, за Буба животът в къща означава, че сме нон стоп заедно. Сега я свиквам, че може да остава сама в стаята, предстои да я свикна да остава сама в къщата и да ме вижда на двора, след това да остава сама без да съм в двора. Ще отнеме време, защото не се заехме още при преместването (но тогава ни беше пълна лудница, освен че беше новост пандемията) и защото ММ е мек като памук, стане ли въпрос за Буба - не можел той да я разстройва така Simple Smile

# 352
  • Мнения: X
Нали знаеш, че е много важно като се прибереш да се държиш спокойно, все едно нищо не е станало? Ние това го сгрешихме с Буба и особено сега с хоум офиса, ще имаме да сърбаме попара.
Как спокойно, да не му се радвам, не мога да си представя? Как е станало при вас?

Отключваш, влизаш, кучето започва да се мята по теб, събличаш якето, събуваш обувките, миеш ръце, там каквито още ритуали имаш и като се успокои му обръщаш внимание. Напоследък така процедирам и има резултат.

Последна редакция: ср, 16 фев 2022, 11:02 от Анонимен

# 353
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 555
Нали знаеш, че е много важно като се прибереш да се държиш спокойно, все едно нищо не е станало? Ние това го сгрешихме с Буба и особено сега с хоум офиса, ще имаме да сърбаме попара.
Как спокойно, да не му се радвам, не мога да си представя? Как е станало при вас?

Прибираш се, събуваш се, оставяш чанти, чадъри, сваляш дрехи и едва тогава "откриваш" кучето и отвръщаш на радостта му. То през това време се е скършило в кръста да се върти покрай теб и да се радва, но ти трябва да си малко по-студена. С времето ще приема пак радостно, но значително по-спокойно, както прибирането, така и разделите.

# 354
  • Мнения: X
Оо, сега се сетих за кучето на едни приятели. Това е единственото куче, което се сърди, за което знам. Като ги види, че се прибират, отива в другата стая и не ги отразява.
Оставиха ни я да я гледаме 10 дни и като си я взеха цял ден им се сърдила и не искала да я пипат. Joy

# 355
  • Мнения: 219
Момичета, много, много спешно някой може ли да ми каже каква е дозата на кислородна вода за 5 кг куче, за да предизвика повръщане? Какъв процент кислородна вода и смесва ли се с обикновена вода?

# 356
  • Мнения: 234
Момичета, много, много спешно някой може ли да ми каже каква е дозата на кислородна вода за 5 кг куче, за да предизвика повръщане? Какъв процент кислородна вода и смесва ли се с обикновена вода?
Около една чаена лъжичка на всеки 3 кг, 3%  на няколко места пише да се смеси с равни количества вода , на други не . Активен въглен също върши работа

# 357
  • Мнения: 3 406
Vanilla започни с по 1 мл и защото може още от първата глътка да почне да повръща и после продължавай с по 0.5 мл. След всяко даване на кислородна вода изчаквай по няколко минути за да видиш кога ще започне повръщането.

# 358
  • Мнения: 1 433
И Гинчето май я поизтървахме откъм възпитание и  то най- вече поради факта, че почти винаги има някой вкъщи( аз основно) и като я оставим почва да "увива" като дърта оплаквачка. Не било постоянно, казват съседите отгоре, ама те щото си имат лаещо куче, та сигурно затова......Обаче тоя отдолу( дето и саксии мрази), само мрънка.
Иначе това с нерадването го правим- като влезем  се оправяме с обувки, дрехи, покупки и тогава почва лигавенето. Но, принцесата си търси нейното. Да, споделя и че като дойде някой на гости, освен почти задължителното препикване( по няколко капки, но пък  почти винаги), ако го хареса ще му се качи на главата......ако ли не- ще го налае, наръмжи и  през цялото време ще иска да е върху мен или в ръцете ми.

# 359
  • Мнения: 7 397
В такива моменти се радвам, че около нас не живеят много хора. Основно тези отгоре, надявам се да са си били на работа днес.
Милото половин-един час ви и плака като излязохме, после спа два часа. Стана и пак плака и ви, но и се заиграваше по малко. И май така на пресекулки е изкарал докато се прибере детето. Последния един час камерата ми падна и вече не го виждах. Иска ми се до края на седмицата да го оставяме така за по половин ден, но другата седмица за цял ден категорично няма да мога.

Общи условия

Активация на акаунт