- Публикувана: 5 фев. 2022, 10:50 ч.
- Последно мнение: 5 март 2022, 20:04 ч.
Пръв на село или последен в града?
Така както е поставен въпросът, изборът е между просяк или бездомник от една страна и кмет на селото или местен бизнесмен от друга. А аз не знам кой с акъл и кадърен би избрал селото.
Точно, кратко и ясно!
Един пример от мен. В началото човек е готов да работи за малко пари в големи организации (последен в града) или пак за малко пари буквално в по-голям град или друга държава и е буквално последен, защото е все още никой. След като натрупа опит и се развива, в един момент решава, че предпочита да работи на висоха позиция, но в по-малка фирма или сам да основе някаква дейност или да отиде в по-малкия град, примерно директор на малко училище, вместо учител в голямо в по-големия град. Така че е според периода и конкретните обстоятелства или планове.
А аз не знам кой с акъл и кадърен би избрал селото.
Точно, кратко и ясно!
А аз не знам кой с акъл и кадърен би избрал селото.
Точно, кратко и ясно!
Записвам! ☝️
Да, де, само че земеделският предприемач предлага стоката си далеч отвъд границите на селото, общината, даже държавата. Онзи, който е избягал от така омразната ви панелка, реално си е в града, само си почива на село. Не се броят.
Под зададените описания разбирам някакъв човек от село и някакъв човек от града.
И не знам защо панелките така бъркат в...на някои. Жилище като жилище. Мен от пасторалната идилия на къщичките на село с двора със зеленчуците и магданоза, които 'били отглеждани от цялото семейство за удоволствие', ме втриса.
Под зададените описания разбирам някакъв човек от село и някакъв човек от града.
И не знам защо панелките така бъркат в...на някои. Жилище като жилище. Мен от пасторалната идилия на къщичките на село с двора със зеленчуците и магданоза, които 'били отглеждани от цялото семейство за удоволствие', ме втриса.
Един пример от мен. В началото човек е готов да работи за малко пари в големи организации (последен в града) или пак за малко пари буквално в по-голям град или друга държава и е буквално последен, защото е все още никой. След като натрупа опит и се развива, в един момент решава, че предпочита да работи на висоха позиция, но в по-малка фирма или сам да основе някаква дейност или да отиде в по-малкия град, примерно директор на малко училище, вместо учител в голямо в по-големия град. Така че е според периода и конкретните обстоятелства или планове.
Това за селото и града може да е било актуално по Елин-пелиново време, но не и сега. Границите са твърде размити. Това, което питаш е дали предпочитаме да сме заобиколени от по-умни или по-посредствени от нас. И понеже не понасям посредствените хора, отговорът е ясен.
Ами, не, Нарциса, захващат се, когато решат, че повече няма какво да вземат или повече не искат да дават на някоя компания, а някои и успоредно си движат някакви бизнеси. Историята е пълна с примери, в които първо работят за чужди компании и после правят собствен бизнес. Един от тези примери, за които се сещам е в хранителната индустрия. Винаги има отцепване и точно най-верните и най-близките служители го правят в един момент - дали поради конфликти, дали поради собствени амбиции.
Зависи, има обстоятелства да го налагат.
Синът ми беше мениджър на чужда фирма, първи в България, идваше шеф понякога от фирмата за кратко, напусна да има време за децата, сами ги гледат. Направи своя фирма. Не е лесно ,но си разполага с времето, може нощем да работи като се наложи, иначе командировки, заетост.
Синът ми беше мениджър на чужда фирма, първи в България, идваше шеф понякога от фирмата за кратко, напусна да има време за децата, сами ги гледат. Направи своя фирма. Не е лесно ,но си разполага с времето, може нощем да работи като се наложи, иначе командировки, заетост.