Работа, CV-та, HR-и, съвети - 77

Брех, да съм знаела розови очила съм носила като студентка. Ще знам вече, ако реша да правя почивка.

Да, но ако го ползваш за няколко дни, после за три години се лишаваш от възможността за пълно обезщетение, така че реално няма смисъл, когато знаеш, че ще започнеш при нов работодател. Например, ако той те уволни в изпитателния срок, ще можеш да си изкараш борсата само до 4 месеца на мин. обезщетение, ако си се записал на борсата за тези дни промеждутък..

Точно това влизах да напиша. Не си струва за месец минимално обезщетение да нямаш право после 3 години на пълно такова при съкращение.

Ако не си ползвал целия срок,не си губиш правото за три години .

Можеш да ползваш остатъка , но само до 4 месеца и само на минималното обезщетение. Ако се осигуряваш на висока заплата, вкл. при новия работодател и примерно имаш право на 12 месеца, няма никакъв смисъл "да си гърмиш патроните" за 240 лв.

От следващия полагаем се период се изважда периода,който си ползвал.Сумата зависи от начина на освобождаване.

Понеже специално проучвах скоро, че и отделна тема пуснах, нещата стоят по следния начин. Ако си се договорил с нов работодател и имаш дупка от няколко дни до месец, то най-честият случай е напускане по твое желание с предизвестие или по взаимно съгласие. Тогава, ако се запишеш на борсата, ще можеш да ползваш остатъка само на минимално обезщетение и до общо 4 месеца. В същото време, в изпитателния срок е  повишен рискът да те освободят и тогава имаш право на пълно обезщетение. Ако си с дълъг трудов стаж на прилична заплата не виждам смисъл да си пропиляваш възможността за пълно обезщетение за 12 месеца,  заради доста малка сума за няколко дни до месец "дупка".

Добро утро! С един понеделнишки въпрос, който всъщност отдавна ме вълнува, и се опитвах и в други теми да разнищя. Става дума за аутсорсинг сферата, когато си не в кол център или друга подобна форма на конвейр, където постъпват външни заявки по фунията, които ти съставят обема от работа. За тези позиции, на които не си и мениджър да ръководиш някакви инициативи със зададени цели, да организираш процеси и да формираш екипни групи. Когато хем не ти се подава работа, хем и да искаш, е трудно да проявиш инициатива, защото нямаш видимост за чужди проблеми, които да решиш, достъп до данни, или дори да проявиш инициатива за нещо, се оказва, че си нацелил без да искаш и знаеш чужда чинийка, и инициативата пропада. И останалото е, каквото си изготвил като рипорти да запълнят дупките, за които са те наели, става рутината на един седмичен бутон рифреш. Идва после шефа веднъж месечно (идва - обажда се по тиймс), и пита по какъв начин напредвам (по цели, които сама трябваше да измислям, защото така и не ми бяха възложени). На няколко позиции съм имала чувството, че отварят работни места, без ясна концепция какво се очаква (в моя случай в движение се оказа, че трябва да се уча на power bi). Един вид се очаква ти да си “създадеш бизнес”… Същевременно, в момента шефа търси още две попълнения за екипа, които да имат опит с обработването на договори за услуги с клиенти. Сз пряк такъв опит нямам, но… има ги процесите и онлайн обученията и съм ги минавала, не само за това ами и за много други неща. Да не е ракетно инженерство, че да е толкова сложно да ме ангажират с такива неща, еле па да сложат най-вероятно някой да ме обучи. Не излизам току що от гимназията, с опит съм… Колко по-лесно е да си инициативен в съруктурирана среда или като агент - ако си изчистил опашката от заявки, хващаш подготвителни и проактивни действия за организиране, в случай че прелее твърде много работа да си се улеснил. Примерно, зависи от спецификите… Изморена съм от липса на стратегия, на видимост за неизползвани човешки ресурси, на инвестиране на време в доразвиване на настоящите служители и консуматорско търсене на нови като фаст фууд… а не се изисква много да инвестираш в хората - виж с какви нови задачи можеш да ги ангажираш, не е нужно да им плащаш курсове. И се отбива номера, като те заливат с, както го нарече една холандска бизнес мениджърка, “overkill of trainings, сума ти обучения за продаване на портфолиото, които преливат от пусто в празно, нищо не казват, повтарят се стотици такива с едни и същи думи, и някак си накрая никакво съществено съдържание не остава за дълго време в главата на хората (може би затова все правят нови и нови, които набиват едни и същи мантри до откат)…

Мда, за съжаление това, лично на мен ми се случва напоследък все по-често. Поради специфика на работата ми, в началото всичко тръгва много ентусиазирано, в последствие се оказва, че не искаме баш това да правим и баш по този начин. Молела съм се за допълнителни задачи, била съм проактивна (и смъмряна, че съм такава), напускала съм, абе какво ли не. И знаеш ли какво? Писна ми. Ако някой не може или не знае как да ме използва - това е негов проблем, не мой. Аз не съм фрийлансър да ровя за работа сама. Ако ми плащат сума, за която повечето хора мечтаят, за да си клатя краката - so be it! Молела съм се и за обучения, за какво ли не, особено сега с дистанционната работа съм откарвала седмици без да имам реална задача. Ами, калпав висш мениджмънт мога да кажа само. Аз съм на години, в които вече не съм много желан кадър и става все по-трудно да си сменя работата, предвид, че съм и скъпо платен такъв. Не мога да скачам, като пеперуда от работа на работа, защото не могат да ми уплътнят времето. Развивам се сама там, където ми е приятно и искам. Ако някой иска да ми даде работа - там съм, да ми кажат.

Много точно го описа. Просто на моменти леко доста ми писва. Днес, поредна потънала инициатива, която даже ми беше подадена от единия шеф. Миналата седмица същият ми каза за поредна среща, че видиш ли в бъдеще щял да ме помоли за великата услуга са кача някакви документи на шерпойнта. Все едно това са очакванията му от мен откъм потенциал… Писах в друга тема, че двата ми шефа не могат взаимно да се разберат какво искат, и междувременно аз вися без работа. Цяла година чакам да се разберат, ще съставям ли нюзлетър или не, и какъв… А времето стана пролетно, как не ми се седи завряна вкъщи… излизам на обедна разходка, да си охладя главата… записах си час и за козметик.
Всъщност даже се замислям другата седмица направо да си питам шефа, дали е съгласен да се пробвам за други позиции в компанията. Просто много ми е кипнало в момента.

Т.е. седиш си в къщи без работа, плащат ти за това и се оплакваш?
Ако търсите нови служители може да ми пишеш на лични. С удоволствие ще кандидатствам при вас

Много е изстискващо да молиш за работа. Само това ще кажа. За човек с манталитет "тук съм да си взема заплатата с най-малко усилия" е супер. Иначе е агония.

Много “шефове” (в кавички, защото става дума само за титла, получена по стечение на обстоятелствата) държат по този начин далеч по-квалифицирани служители, за да им плащат по-малко на по-ниска позиция, да ги демотивират и да не създават от тях излишна своя конкуренция. Умният шеф знае как да използва качествата на подчинените си, но за това и кураж се иска, освен капацитет, който в случая се ограничава с първосигнални реакции.

Забравен профил, говорила ли си с прекия си ръководител да смениш позицията в някакъв момент? Има ли друго във фирмата, което би ти се струвало по-интересно и би го правила с желание?

Според мен няма лошо да споделиш и да работите в тази насока. Аз в момента съм в такъв етап. Това, което правя в момента не ми заема цялото работно време. Мениджъра ми го знае и е ок с това. Говорили сме какво да правя като обучения (смислени и необходими трейнинги), които ще са ми полезни и постепенно да се подготвям за смяна на позицията.

Ако нямам работа, ще изперкам. Не знам как хората си стоят спокойно и чакат - ако има, има.
Нали после ти си пръв за довиждане. На никого вече не му пука дали си най- ценният, ако могат да спестят едни пари.