С какво ви дразнят свекървите? – 135

Точно заради това, казах в началото на дискусията, че се чудя на тези, които се чудят на кого да оставят детето. Толкова бързо порастват и започват да ги занимават други неща, а малки отново няма да станат. Родителите не трябва да изпускат тези моменти, защото няма да се върнат. А сметка не бива да им държим дали помнят какво точно сме направили за тях. Те са на този свят по решение на родителите и те са тези, които предварително знаят какъв ангажимент поемат. Децата не са участвали в това решение, взели са го вместо тях и грижата и гледането им се дължи по подразбиране. А от отношението на родителите, зависи това на децата като пораснат, не заради някакво задължение или признание. Както си го направи родителя

Не забравят. И дори в даден момент да им е мътен мозъка, с времето се наместват нещата, и признанието остава, с особена сила когато говорим за хора различни от биологичните родители.

Трудно е понякога да преценя иронична ли си, тролиш ли, или нещо друго...

И аз мисля, че децата не забравят. Просто трябва да минат периода на откъсването и бунта, който ги изгражда като личности. Но после осъзнават нещата. А най-силно оценяват, когато имат свои собствени деца.

Не съм забравила моите любими дядовци. И двамата ми сина носят като второ име техните имена

Ма ко,

Обикновено съм съгласна с теб, но тук не.

Не приемам детето си за ангажимент, който съм поела. Че то звучи, все едно съм подписала договор с железни клаузи и мърдане няма.

За мен е важно детето ми да прекарва пълноценно време с баби, дядовци, лели, които го обичат, обгрижват и дават мило и драго да го видят.

Детето не е моя принадлежност, за да го пазя само за себе си.

То има правото да опознава други лица, характери, усмивки, прегръдки и прочее.

Да, времето лети и децата се променят, стават бесни тийнове, после пък си имат свои семейства ( нещата от живота) и т.н и т.н, ама ако си го постелиш като хората - любов ще даваш и ще получаваш.

Обожавам си детето, ама много обичам да излизам без него... Да се разходим с мъжа, да пийнем чаша винце ... Друг път пък друго правим...и те така 🍸🍸🍸

Ами то няма лошо. Не съм казала, че трябва задължително да го пазиш за себе си. Даже ще напомня, че нашия е при баба си до неделя. Казвам, че бабите не са длъжни да гледат внуци, но после нямат и връзка с тях, ако не го правят. Ако не искат, не може никой да ги накара и не е редно да ги карат на сила. Ако искат обаче, с гледането да се съобразяват с родителите и да, повече с майката. Иначе пак няма да се получи, ако родителите оставят детето в напрежение при бабата, тя пак няма да успее да изгради връзка с него. Ще се случва рядко или изобщо.
Да родиш дете за мен си остава ангажимент към него, без да търсиш непременно обратното насреща след време. Дали ангажимент или отговорност, в случая е едно и също, поемаш я, решавайки да станеш родител. Да, от този договор има мърдане, като оставиш детето буквално или го гледаш безхаберно и изобщо не те интересува кой как го гледа. Ако искаш нещата да вървят по реда си и както трябва в отношенията ти с детето, клаузите наистина са железни.
За родителя може да е важно детето да прекарва време с роднини, ама те ако не стават, ако правят напук на родителя или не им е важно каква ще е връзката им с детето, а само своето лесно и какво искат отчитат, пак ли ще е важно детето непременно да контактува с тези роднини? За мен, за детето е най-важно как се чувства с родителите си. Всички останали са второстепенни и не са чак от такова значение. Ако ги има и наистина мислят за детето, какво по-хубаво? Обаче, ако ги няма детето няма да усети липсата им. няма как да ти липсва, нещо което не познаваш, особено, ако си дете

Ма ко, мисля си, че ти си един много наплашен и объркан човек. Прочетох цялата предишна тема, заинтригуваха ме разсъжденията ти, но така и не ми стана ясно какво те е направило толкова тревожна, до степен свръхпротективна, като фелдфебел, с чувство за превъзходство над всички, свръхизискваща, крайна, същевременно лутаща се между категорично правилно и категорично неправилно. Допускам, че като всеки човек и ти грешиш, но пред роднините си ти трябва да си с имидж на перфектна. Не намираш ли за малко странно да гледаш по "перфектен" начин чужди деца /придружени с инструкции за гледане /,  пък да откажеш на собствената ти сестра с аргумент, цитирам:  Децата са малки, живеят в чужбина и на живо ги виждам рядко. Не познавам нито навици, нито особености, нито какво може и не може по здравословни или други причини, които само те си знаят. Със същия аршин мериш и към баби, които по някаква причина не могат да поемат изведнъж гледането на внуци за по-дълго време, или с преспиване. Странно ми е, че децата се представят едва ли не като роботи, които са с настроен график по минутки, пардон - режим на спинкане, папкане, игра.... /инструкция за употреба /  и недай си боже се мръдне на милиметър на някъде от изискванията се тълкува като безотговорност, безхаберност, нарушаване на железни клаузи?!!! (Изключвам изисквания по медицински причини!) Къде останаха нуждите, интелектуалното и емоционално развитие на детето? На мястото на сестра ти и аз бих се обидила. Бих го възприела, че децата й ще са ти в тежест, а и че не искаш те да общуват с твоето дете. Толкова ли ще те затрудни да ги гушнеш тези деца, да им се зарадваш, да ги разсмееш, да поиграете заедно, да направите някоя лудория?
           Имам чувството, че ако по някаква извънредна причина се наложи да гледам детето ти, /и бих го гледала с повече старание, отколкото своето собствено, вярвай ми!/, непременно ще бъда обвинена по най-безцеремонния начин, че не съм се справила. Сещаш ли се за какво ти намеквам? И други се опитаха.
           
           Всеки човек в общуването си с други хора придобива от тях знания. Ако иска да ги чуе.  От всеки човек, дори най-необразования, можеш да научиш нещо полезно. Човек, докато е жив се учи и пак умира ненаучен. Който е безгрешен, пръв да хвърли камъка. Понеже не съм безгрешна, моля ма ко, да ме извиниш. Просто исках да кажа моята гледна точка.
     
         По темата - свекърва ми не е научила ММ да не си сее дрехите из цялата къща, когато се прибере от работа. За толкова години съвместен живот и аз не можах да го науча. Тъща съм, щерката явно не съм я научила, зетя и той ненаучен С внуците к`во ще се правим - идея си нямам.

Ти сигурна ли си, че ще ги изхраниш?! Те ядат по 4 пъти на ден с междинни похапвания.

Иначе аз деца мога да гледам.

Големия ми син е магьосник с бебета. Само той успяваше да нахрани малкия си брат, когато малкото злоядинче не искаше да си отвори устата. Бил е на 5. Тестван е с бебета на приятели - магьосник е. Сега е на 15.

Е моята бивша беше точно такава.Живеехме в отделни къщи в един двор.УЖАС!

Янтра, имаме сделка

tetka_the_best, от какво да съм наплашена и объркана? Ако бях нямаше да имам мнение, не мислиш ли? За случая със сестра ми, не знам от какво си извади изводите, които си изтъкнала. Написала съм "да останат да спят у нас, а тя да се прибере". Те към момента бяха вкъщи. Как реши, че не съм пуснала моя изобщо да не се видят, не знам. А за гушкането и дали съм се радвала на децата, съвсем не знам как си го изсмука от пръстите. Отказах само да останат да преспят у нас без сестра ми. Малкото към момента беше на година и половина, ако се събуди през нощта, уплашено примерно, че е на чуждо място, аз какво трябва да правя? Да се чудя какво да го правя, другите деца покрай него или по нощите да будя и строявам сестра ми да идва да ги взима? Защо да го причинявам на всички действащи лица? Ако познавам детето, няма проблем, ама казах, че живеят в чужбина и ги виждам на живо 2-3 пъти в годината. Няма никакво значение ти как би възприела случката, аз съм се мотивирала на момента, към който трябва. Аз да те окачествя ли като дребнава, несъобразителна и мнителна, за тези ти грешни изводи?
Нашия е ходил при тях в чужбина с баба си, т.е. без нас няколко пъти. Това противоречи на извода ти, че съм свръх протективна, защото ако бях, нямаше да се случва, не мислиш ли? Всичките ти изводи са погрешни, а ти си остани с каквото убеждение ти е угодно

Предлагам да прекръстим темата - психоанализ на Мако.
   Как успявате с лека ръка да квалифицирате хората?!
     Обяснете ми този феномен, моля -свекървите са разпънати на кръст ,че не искат да се ангажират да гледат деца, че едва ли не са в престъпление, ако откажат. От друга страна , никакво доверие на детските градини и персонала в тях, само и единствено бабите и  лелите дават нужното на децата. Ама тия хора за какво са учили? И защо няма места в софийските градини , като са толкова неквалифициран персонал, че и нископлатен?! И когато започне класиране,сън не спим да го следим.  Да да , знам,че всички тук си гледат сами децата, могат да си позволят да не ходят на работа, съпрузите осигуряват достатъчно обезпечен живот , или поне скъпи и най-добрите детегледачки.
    Баба съм,  няма по -голям дар за мен, на този етап от живота ми. Обожавам си внучката. Но далеч не е всичко за мен в този живот. Нямам 50 г , активна и работеща съм, имам още едно дете,почти на 18г  , имам съпруг, приятели, сега започвам да живея най-пълноценно и егоистично. Заради самата себе си, със себе си. Досега се грижих за деца, всяка ваканция за любимия племенник ,  за възрастни роднини , да имаме жилище , и всякакви други неща. Сестра ми не се е грижила за моите деца така , както аз за нейното. И тук няма драма - аз изобщо не се засягам.Тя е друг тип характер и емоция, знам, че ги обича , но го показва по различен начин.И гледайки нейното дете , съвсем егоистично отново , съм си доставила огромно удоволствие на себе си, защото много го обичам.

В интерес на истината - това е така. Не е точно до гледането, а до прекарване на време с тях, което като малки деца си е гледане. Минат ли 10 - нямат нужда от гледане, но тъй като не са прекарвали време с бабите си - не са близки с тях.

Какво се разбира под "прекарва време с тях"? Май в различните идеи относно прекарването на времето с внуците е ключът от палатката.

Разбира се Темата с гледането е вечна и няма умиране 😋