С какво ви дразнят свекървите? – 135

Дълго е за обясняване. За кратко опитвам, за седмици няма как.И все повече е невъзможно.
А вече са точно на ниво да се говори ,разказва, любопитства.
Все едно нямат баба. Някои нямат наистина, справят се.Ще се справят и те.Другата баба ги гледа повече- по седмица, че и две бяха.

Като чета някои постове, все едно човек трябва да живее в състояние на окопна война със свекървата,  тя трябва да си знае мястото, а то е на по-низшестоящ и само трябва да слуша и изпълнява командите на генералния щаб.

Не става така

Изпусна нещо много съществено. "когато става въпрос за детето/внучето". Не да слуша и изпълнява команди за всичко. И разликата е съществена. Война ще стане, ако не иска да се съобразява с родителските решения, иначе не. И да, в решенията за детето, не само, че трябва да си знае мястото, а това място изобщо го няма точно там. Гледа, негледа, решенията на родителите за начина си остават единствените меродавни. Това е положението

Е, като е това положението, няма и мир.

А защо ожали само свекървата в тази "война"? Горката тя иска да налага на снахата как да си гледа детето, кога, къде и при какви обстоятелства самата тя да го вижда си определя самостоятелно и ти жалиш нея? Аз не виждам логика. Естествено, че тогава няма да има мир и да, и затова се отнася, че това е положението

За коя свекърва говорим, че се обърках. Ако през всичкото време говориш за твоята и тя е заслужила да седи в ъгъла, окей.
В последния казус свекървата просто не може/не иска да гледа децата. Естествено, че тя определя, обикновено този, от когото искат нещо го прави. Много рядко ще намериш човек, който да слуша, изпълнява, да мълчи и козирува. Гледането на дете изисква много работа в екип и зачитане на достойнството на всички, няма как. Който не иска такава, просто не води детето да му го гледа никой и така.

Позозирам, че от неразбирането на такива неща се раждат и големите недоволства.

По принцип говоря, за последната свекърва казах, че има право да отказва да гледа децата.
Някоя обаче, като иска и има възможност е длъжна да се съобразява с родителите за начина по който гледа децата и това не я праща в ъгъла. Няма нищо по-нормално, като гледаш чуждо дете, да се съобразяваш с родителите. Ако свекървата ще приема това, като пращане в ъгъла, слушане и козируване, то тогава по-добре да не си прави труда изобщо. Но и претенции да няма, че искала, пък видиш ли снахата е виновна да няма да връзка с внуците. Това би минало само пред някой съседка-клюкарка, пред снахата няма да мине. Аз, ако съм снаха на такава свекърва, колкото и да мрънка няма да ѝ оставям детето. И виждането е под въпрос
И на теб ли трябва да обяснявам, че нямам свекърва, все едно си от вчера в темата? Познавах я, но свекърва не ми е била. А майка ми слушаше и изпълняваше. Че се и моли детето да отиде. Ако не беше слушала преди, сега нямаше да ходи и тя е напълно наясно. Аз съм далеч от недоволсството, поради факта, че съм решила такива проблеми своевременно и бързо, за да ги нямам занапред

Наистина съм пропуснала факта, че нямаш свекърва. Няма значение, стига да имаш достатъчно наблюдения, макар че и личен опит не е излишен.

Дори с родната майка, а със свекървата, която все пак не те познава от пелени още повече, човек не може да си позволи ултимативно да налага някакви изисквания,  просто със съзнание за висшестоящ. Хора, които подхождат така просто не си пращат децата при баби,  и си решават проблема.
В темата, обаче има много булки, които все пак биха искали децата им да бъдат гледани от бабата, кой за да имат връзка с нея, кой за да си свърши работа, кой, безпричинно, просто защото са една кръв. В тези случаи не е работещо да поставяш ултиматуми, да се сърдиш, изискваш, дебнеш. Трява да си малко и ларж, ако свекървата не е откровено луда от типа даващ лукчета на бебе, а все пак е изгледала сполучливо някакви деца. Оставиш ли дете, може да се очаква всичко и човека следователно си му гласувал доверие, че дето се казва ще ти измъкне детето от горяща къща, ще действа адекватно ако нещо стане и така нататък. Просто трябва да се довери човек, няма как.

А който счита, че няма да се справи да гледа децата, просто не иска - както свекървата, която обсъждаме. Може да има всякакви причини, както и ти си казала, нейна воля.

'Начи... Аз в началото МНОГО се дразнех, че свекървата си прави по нейната понякога, а не както аз искам, ама се примирих....

Защотооо.. от известно време насам, с мъжа ми си отделяме няколко часа време уикендите за разходка и вино без детето, и го оставяме на техните. Няма как да имам големи претенции, въпреки че те сами питат непрестанно, кога ще им го оставим да го гледат. Да ви кажа - много ми е добре! 😂

А не мислиш ли, че до ултиматуми и условия изобщо няма да се стига, ако бабата не се запъне да налага своите си виждания за гледане на детето, вместо просто да послуша родителите? Все пак те си остават тези, които единствени имат право да решават това. Независимо коя баба.
Не изхождам от позицията да искат да оставят детето на бабата, а от обратната - бабата да иска. Даже и последната свекърва, която не иска да гледа деца, все пак авторката каза, че искала да ги водят и уж изявява желание да ги гледа, а после се оплаква.
Ако на някоя ѝ е по-важно да си почива от детето и да ходи на кафе, да е ларж с действията на бабата. Аз не бих могла, за мен детето е по-важно от кафето. Детето беше много малко и майка ми проявяваше чисто свекървенски манталитет с акълите и налагането. По принцип съм много ларж, не само на нея, на двете роди, от двете страни, открай време тичам да върша всякакви неща и даже не мрънкам. Обаче за детето обясних повече от 1000 пъти, че на никого няма да позволя да ми се меси или да си налага вижданията, включително и на майка ми. Решили сме да слушаме само педиатъра и точка. Който иска да го вижда, да гостува, ние да ходим и т.н. се съобразява с това което аз разрешавам да дава за ядене например. Ако искат. Даже на майка ми прекратих достъпа до детето за около 2 месеца. След не знам колко повтаряне на темата, веднъж подхвърли някаква реплика от сорта на " ти ми го остави, пък аз ще решавам какво да му дам". Така ли, я да видим. Обясних, че повече изобщо дори няма да го вижда, камо ли да ѝ го оставям. Към момента го бях оставяла точно 3 пъти за по половин, един час, нахранен и преоблечен, да свърша нещо иначе го е виждала много редовно. Тя дори не вярваше, ама го направих. Обясних, като подчертах, че е за последен път, че ако иска да вижда това дете ще се съобразява. Да си направи сметка кое ѝ е по-важно, да се налага или да вижда детето. Защото аз компромис за детето няма да направя, дори на нея. Е, разбра го по трудния начин, ако щеш и ултиматум го наречи, но само това свърши работа. Изобщо нямаше да правя разлика майка ли ми е, свекърва ли ми е, ако беше свекъра или свекървата, ама изобщо. От тогава нито реплики си позволява и като го оставим питаше за най-малкото нещо сама. Вече е голям и не се налага, но ако не бях решила проблема категорично преди години, щеше да е някакъв взаимен тормоз и обвинения
Това счита ли се за личен опит, Ирис, или задължително трябва да е със свекървата?

Да не делегираме грижи и отношения на роднини. Същевременно, някои си захвърлят децата на ясли и детегладачки.(напълно непознати) После очакват учители да реконструират дефицити във възпитанието.
Помпозните претенции остават само в личното съзнание.

Оф, като почнете с това захвърляне, все едно при кофтите ги оставяме тия деца на произвола на съдбата. Може по цял ден да си с детето си и пак да го гледаш скапано.

Яслите, а и градините, работят по съвсем ясно разписани правила.

Взе ми го от клавиатурата. Там не може да има изненади какво е дадено на детето примерно. Съобразяват се дори с индивидуални здравословни състояния, за разлика от някои свекърви.
А детегледачката изпълнява безпрекословно изискванията на родителите.
Вивана, разбирам как се делегират грижи, но ми обясни как се делегиран отношения. Не ти се получават опитите за оригиналност и високопарни фрази, както винаги